Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.08.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На единадесети юли
две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ани
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело №
9514 по описа за 2018 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК
вр. чл. 357 и сл. КТ.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от П.Ф.М.,
ЕГН **********,***, „******aп. 221, с която
претендира да бъде осъдено „Б.И." ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да й заплати следните суми
дължими по прекратен трудов договор с № 70/10.01.2007г.
1/ 9772.98 лв /девет хиляди седемстотин
седемдесет и два лева и деветдесет и осем ст./, представляваща
неизплатено основно трудово възнаграждение, както следва: за м. април 2015г -
446.40 лв.; за м. май 2015г. - 446.40 лв.; за м. юни 2015г. - 446.40лв.;
зам.юли 2015г. - 471.20лв.; за м.август 2015г.-471.20лв.; м. септември 2015г. -
89.76 лв.; за м. януари 2016г. - 130.83 лв ., за м. февруари 2016г. - 373.80
лв.; м. март 2016г. - 523.32 лв.; за м. април 2016г. - 523.32 лв.; за м. май
2016г. - 523.32 лв.; м. юни 2016г. - 523.32 лв.; м. юли 2016г. - 523.32 лв.; м.
август 2016г.- 523.32 лв.; м. септември 2016г. - 523.32 лв.; м. октомври
2016г.- 523.32 лв.; за м. ноември 2016г. -523.32 лв.; за м. декември 2016г. -
523.32 лв.; м. януари 2017г. - 383.96 лв.; м. февруари 2017г.- 575.92 лв.; м.
март 2017г. - 575.92 лв.; за м. април 2017г. - 127.99 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане;
2/
1926.68
лв / хиляда деветстотин двадесет и шест лева и шестдесет и осем ст/, представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, както следва: за м. април 2015г -86.40 лв.; за м. май 2015г. - 86.40 лв.;
за м. юни 2015г. - 86.40 лв.; м. юли 2015г. - 91.20 лв.; за м. август 2015г. -
91.20 лв.; м. септември 2015г. - 17.37 лв.; за м. януари 2016г. -25.83 лв;за м.
февруари 2016г. - 73.80 лв.; м. март 2016г. - 103.32 лв.;за м. април 2016г.
-103.32 лв.; за м. май 2016г. - 103.32 лв.;м. юни 2016г. - 103.32 лв.; м. юли
2016г. - 103.32 лв.; м. август 2016г- 103.32 лв.; м. септември 2016г. - 103.32
лв.; м. октомври 2016г. -103.32 лв.;м. ноември 2016г. - 103.32 лв.;за м.
декември 2016г. - 103.32 лв.; м. януари 2017г. - 77.28 лв.; м. февруари 2017г.-
115.92 лв.; м. март 2017г. - 115.92 лв.;за м. април 2017г. - 25.76 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното й изплащане;
3/ 195.12 лв /сто деветдесет и пет лева и
дванадесет ст/, представляваща обезщетение за първите три
работни дни от временна неработоспособност в размер на 70 на сто от
среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната
неработоспособност, както следва: за м. септември 2015 —
40.81 лв.; за м. януари 2016 - 68.17 лв. за м. декември 2016г. - 40.90 лв.; за
м. януари 2017 - 45.22 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане;
4/ 575.92 лв /петстотин
седемдесет и пет лева и деветдесет и две ст/, представляваща
обезщетение след уволнение поради съкращаване на обема на работата за
оставането й без работа за период от 1 мес., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане;
5/ 3455.52 лв /три
хиляди четиристотин петдесет и пет лева и петдесет
и две
ст/, представляваща обезщетение в размер на шест БТВ при прекратяване на тр.
договор след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане;
6/ 1135.87 лв /хиляда
сто тридесет
и пет
лева и осемдесет и седем
ст/, представляваща
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск както следва: за 2015г. -
458.97 лв.; за 2016г. - 523.32 лв. и за 2017г. - 153.58 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба др
окончателното й изплащане;
7/
575.92
лв /петстотин седемдесет и пет лева и деветдесет
и две ст/, представляваща обезщетение за
неспазения срок на уговореното предизвестие, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане;
8/
3028.43
лв. /три хиляди двадесет и осем
лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща общ сбор на дължимите обезщетения за забава в размер
на законната лихва върху вземанията за главница както следва: 1928.37 - върху неизплатено основно месечно трудово
възнаграждение, считано от деня след падежа му – последното число на месеца
следващ този, в който е бил положен труд, до 14.06.2018г. вкл.; 384.14 лв. -
върху неизплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, считано от деня след падежа му – последното число на месеца
следващ този, в който е бил положен труд, до 14.06.2018г. вкл.; 23.51 лв. - върху неизплатено обезщетение по чл.40 ал. 5
от КСО, от дата 07.04.2017г. до 14.06.2018г. вкл.; 69.44 лв. - върху
неизплатено обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, от дата 07.04.2017г. до 14.06.2018г.
вкл.; 416.59 лв. - върху неизплатено обезщетение по чл.222 ал.З от КТ, от дата
07.04.2017г. до 14.06.2018г. вкл.; 136.94 лв. - върху неизплатено обезщетение
по чл.224 ал.З от КТ, от дата 07.04.2017г до 14.06.2018г. вкл. и 69.44 лв. -
върху неизплатено обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, от дата 07.04.2017г. до 14.06.2018г.
вкл.
В
исковата молба се сочи, че ищецът изпълнявал по силата на сключен трудов
договор № 70/10.01.2007г. длъжността „технически
сътрудник” в предприятието на ответника. Трудовото правоотношение е прекратено
със Заповед № 129/07.04.2017г. на
основание чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ от работодателя, считано от датата на
заповедта. След прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят останал
задължен за дължими на работника трудови възнаграждения за период от м. април
2015г. до 07.04.2017г. и обезщетения по КСО и КТ за първите три дни от ползван
отпуск поради временна нетрудоспособност, за неизползван платен годишен отпуск,
за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст,
за неспазено предизвестие при уволнението, за прекратяване на трудовия договор
поради съкращаване обема на работата. На 28.06.2017г. работодателят, след
проверка на Д „ИТ“, превел на ищцата сумите от 1528 лв. и 379,48 лв., без да
има посочено основание. Претендират се
разноски.
От ответника е
постъпил писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва претенцията изцяло. Не оспорва наличието на трудов договор между страните считано от
10.01.2007г. и прекратяването му на 07.04.2017г. Сочи, че дължимите на ищеца
трудови възнаграждения са били изцяло платени на работника срещу разписки, на
който той се е подписал. Разписките са взети от работника при напускането му.
Навежда твърдение за изтекла погасителна давност за вземането за основно и
допълнително ТВ за периода от 01.04.2015г. до 18.06.2015г. Сочи, че в периодите
от 02.09.2015г. - 28.01.2016г., 30.01.201.6г. – 11.02.2016г., 28.12.2016г. –
30.12.2016г., 04.01.2017г. – 17.01.2017г., работникът не е полагал труд, а е
ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. Обезщетение за неспазено
предизвестие не се дължи, тъй като такова е било връчено на работника на
01.03.2017г. Твърди, че работникът не е придобил право на пенсия към момента на
прекратяване на трудовия договор и не е уведомил работодателя за това. Счита,
че е неоснователно да се търси едновременно обезщетение за уволнение поради
намаляване обема на работа и обезщетение дължимо при уволнение поради придобито
право на пенсиониране. Евентуално твърди, че тези обезщетения са погасени с
извършените плащания на 14.04.2017г. и 28.06.2017г. Сочи, че претенцията за заплащане на обезщетението по чл. 40 ал. 5 КСО не
е обоснована с точни дати. Претендират се
разноски.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От
приетите писмени доказателства – копия от трудов
договор № 70 от 20.07.2007г.; допълнителни
споразумения от 01.01.2009г. и
01.01.2008г; длъжностна характеристика от 10.01.2007г.; трудова
книжка №10, серия
3, № 637066; Заповед №
129/07.04.2017г.; Предизвестие № 1 от 01.03.2017г. с ел. писмо за
изпращането и получаването му на 01.03.2017г.
на адрес: ***********@***.**; 6
броя справки от регистър на осигурените лица; справка от електронен регистър на
болничните листове към дата 26.01.2017г.; 25 бр. декларации обр. 1 по осигурител за начислени БТВ за периода 01.04.2015г.- 30.04.2017г., 3 бр. декларации
обр. № 6 /заявление за разпределение на осигурителни вноски/ за периода 01.04.2015г. - 30.04.2017г. за
изплатени суми за БТВ, препоръка от 07.04.2017г.; Писмо от Български пощи ЕАД,
4 броя разписки за паричен превод и образец УП-02 за служители в „Б.И.” ООД; жалби до инспекция по труда вх.№
17252957/26.05.2017г. и вх. №18117252957/26.05.2017г.; Писмо изх. № 17228936/03.07.2017г.; Констативен протокол № ПР 1722802 от 28.06.2017г. на
Дирекция ИТ"; 26 бр. ведомости
за заплати за периода 1.4.2015г. - 31.5.2017г;
Декларация №01/11.05.2017 г. от П.Ф.М., справка на задълженията от дата 28.01.2019 г. на „Б.И.“ ООД, се установява, че на 10.01.2007г. между П.Ф.М., ЕГН ********** като работник и „Б.И."
ООД като работодател бил сключен договор №
70/10.01.2007г., съобразно който Йорданов заемал длъжността „технически
сътрудник” в предприятието на ответника при минимална
работна заплата за съответната година. Трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед № 129/07.04.2017г. на основание чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ от
работодателя, считано от датата на заповедта.
От изслушаното по делото
заключение на вещото лице по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че стойността на БТВ за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2017г. е 7543,27
лв. Размерът на ДПВ за трудов стаж и опит е 1904,29 лв.; обезщетението
за временна нетрудоспособност – 212,10 лв.; обезщетение за неизползван отпуск
изчислено върху основна заплата - 985,71 лв. и 1234,11 лв. - при БТВ; обезщетение за неспазено предизвестие
- 460 лв. при основна заплата и 575,92
при БТВ; обезщетение за забава в размер
на 1531,66 лева върху БТВ по ОРЗ и
374,39 лв. върху ДВТСПО. В ответното дружество няма осчетводени задължения за
неизплатени заплати.
От
заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза,
се установява, че подписите положен в графа „получател“ на ведомост за
работна заплата на работник П.Ф.М. не е
изпълнен от това лице, както и подпис в РКО № 1/14.04.2017г.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените искове са
с правно основание чл. 128 т. 2 КТ, чл. 40 ал. 5 от КСО, чл. 222 ал. 1 от КТ, чл. 222 ал. 3 от КТ, чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 220 ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.
От
горепосочената правна квалификация на исковете
следва,
че в тежест на ищеца
е да установи в процеса в условията на
главно доказване, че между него и ответника е съществувало
валидно правоотношение по трудов договор в
периода, за който се претендира изплащане на трудово възнаграждение и обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, реално положен от него труд, размера на
уговореното трудово възнаграждение /основно и допълнително/ и падежа на
плащането му, придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на
действието на трудовия договор, който е бил прекратен от работодателя поради
намаляване обема на работа, ползването на отпуск поради временна неработоспособност,
респ. ответникът - да установи точно изпълнение на задължението си за заплащане
на дължимите трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяване на трудовото
правоотношение или погасяване на задължението за тях по правнорелевантен способ.
Не се спори от страните, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „технически
сътрудник” при ответника от 10.01.2007г., до 07.04.2017г.
По иска с
правно основание чл.
128 т. 2 КТ.
Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. В случая от приложените ведомости не се
установи заплащане на претендираните възнаграждения. Удостоверяването на
плащанията по трудов договор са императивно уредени в чл. 270 КТ. Когато
законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен
документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат
доказани със случаен документ. По принцип, ако така уредените писмени документи
са изгубени не по вина на страната, която носи тежестта за доказване, са
допустими и други доказателства за установяването на плащането – вкл. гласни. В
случая тези доументи са налице и са представени от ответника – работодател
макар и във формата на копие. От назначената почеркова експертиза категорично
се установява, че подписът в тях не е положен от работника – ищец, поради което
гласни доказателства не са допустими. Въпреки това обаче при това положение следва
да се ценят другите събрани доказателства в процеса – в т. см. са решение № 42/
30.03.2018 г. по гр.д. № 434/2017г.на ВКС.; решение № 258/03.11.2017 г. по
гр.д. № 1007/2017 г. на ВКС; решение № 241/07.01.2015 г. по гр. д. № 3269/ 2014
г., III г. о. на ВКС; решение №
89/29.03.2013г. по гр. д. № 558/2012г., IV г.о., и др. В случая по
делото не се спори относно наличието на подадени от
ищеца годишни данъчни Декларации за получени доходи през 2015г., 2016г. и 2017.
пред ТД на НАП – Варна. Този факт е приет и във изслушаната ССчЕ. От приложения
№1 към декларациите – доходи от трудово правоотношение се установява, че ищеца
е декларирал пред ТД на НАП – Варна изплатен облагаем доход от работодател „Б.И."
ООД в периода м. 04.201.5. м. 04.2017г. на стойност
7543,27 лв., за които е приложил и служебна бележка по чл.45 от ЗДДФЛ за доходи
от трудови правоотношения. Доколкото въпросните данъчни декларации съставляват
изявление на подалото ги и подписало лице – ищеца пред държавен орган, то и
декларираното в тях по презупция следва да отговаря на действителното пложение,
т.е. че реално са получени декларираните суми като доход от трудово
правоотношение. Това е така, тъй като съгласно чл.11
от ЗДДФЛ за облагаем се смята доходът, придобит на датата на плащането - при
плащане в брой. А съгласно разпоредбите на чл. 45 от ЗДДФЛ - Работодателят
издава и предоставя на работника/служителя служебна бележка по образец за
придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък. На следващо място според чл. 50 от ЗДДФЛ-
“местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за
придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата
годишна данъчна основа”. От анализа на посочените разпоредби става ясно, че
работодателят издава на работника или служителя си служебна бележка чл. 45 от ЗДДФЛ съдържаща само изплатените суми за трудови възнаграждения, като и самите
работници и служители са задължени да декларират единствено придобитите от тях
доходи от трудово правоотношение. Никъде в ЗДДФЛ не е предвидена възможност да
се декларира като облагем доход за съответната данъчна година бъдещи вземания –
т.е. неполучени още вземания за трудови възнаграждения и с тях да се формира
годишната данъчна основа, върху която се определя окончателния данък. И това не
е случайно, доколкто доходите на физическите лица се облагат с данък едва
когато доходът е получен, което е с цел избягване на случаите на двукратно
облагане с данък на един и същ доход. Установеното от експертизата и неоспорено
от страните внасяне от работодателя – осигурител на дължимите данъци и
осигуровки е изпълнение на негово задължение, което е различно от задължението
на работника да декларира получения от него доход от трудови правоотношения по
реда на чл.50 от ЗДДФЛ и подобна зависимост не е нормативно предвидена. Съдът
намира, че след като ищецът е декларирал с Годишни данъчни декларации пред НАП
получени от ответника доходи по процесното трудово правоотношение, които
съвпадат с дължимите му, искът за заплащането им е неоснователен /идентичен
факт е обсъждан и в цитираното решение № 241/07.01.2015 г. по гр. д. № 3269/
2014 г., III г. о. на ВКС/. Основателен е иска в тази му част за
дължимите му суми за допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер посочен от експертизата – 1904,29 лв., доколкото за
тях няма данни да са били начислени от работодателя и/или декларирани от
работника- ищец.
По иска с
правно основание чл. 40 ал. 5 КСО .
Според
тази норма, осигурителят изплаща на осигуреното
лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от
среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната
неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено
възнаграждение. В случая от обсъдените справки подадени до НАП,
извлечения от електронен регистър на подадени болнични и представени от
работодателя ведомости, вещото лице е установило начислена от работодателя
стойност на обезщетение за временна неработоспособност в размер на 212,10 лв.
Липсват
твърдения или доказателства за изплащането му, поради което и доколкто размерът му е по-висок от претендирания, искът
следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 220
ал.
1 от КТ.
Съгласно тази норма страната, която има право
да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и
преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. В случая не се спори, че трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, със заповед от 07.04.2017г. Законът
в нормата на чл. 326, ал. 1
КТ установява императивно формата на изявлението на работника или
служителя за предизвестие, а именно писмена такава. Не се доказа твърдението на работодателя, че работникът е получил такова писмено
предизвестие. Твърди се плащане, но такова не се доказва от приетите доказателства.
Стойността на дължимото обезщетение е 575,92 лв., определено
съобразно чл. 228 КТ и чл. 17 ал.1 НСРОЗ и съдебната практика – пр. Решение №847 от 14.01.2011 г. на ВКС по
гр.д.№1558/2009 г., IV г.о., според които в брутното трудово възнаграждение се включват и
допълнителните възнаграждения с постоянен характер, каквото е това за придобит
трудов стаж и професионален опит. Съдът следва да присъди дължимото брутно трудово възнаграждение, а едва при изплащането на това
трудово възнаграждение се правят дължимите удръжки - Определение
№11/ 15.01.2009г. по гр. дело №5010/2008г., I г.о. ВКС. Приетият
от съда размер съвпада със стойността на иска, който поради това следва
да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ.
Съобразно чл. 155 от КТ,
всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20
работни дни. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, правото за който не е
погасено по давност. Ответникът твърди
плащането му чрез пощенски запис от 28.06.2017г. и РКО № 1/14.04.2017г., което
обаче се опровергава от изслушаната ССчЕ според която плащането чрез пощенския
запис се отнася за други задължения извън процесното, и от СПЕ, според която
подписа в цитирания РКО не е положен от работника – ищец. Според вещото лице по
ССчЕ стойността на дължимото обезщетение определено съобразно чл. 228 КТ и чл.
17 ал.1 НСРОЗ е 1234,11 лв., поради което и доколкото искът е на по-ниска
стойност, следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 222 ал. 1 от КТ.
Не се спори, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение,
което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради което по
силата на чл. 222, ал. 1 КТ
работодателят дължи на работника/служителя обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не
повече от 1 месец. Установено е по
делото също така, че в случая ищецът не е встъпил в последващо трудово
правоотношение, както и че последното му брутно трудово възнаграждение по см. на чл. 228 КТ е било в размер на 575,92 лв. Според заключението на вещото лице
част от това обезщетение в размер на 460 лв. е било начислено от работодателя и изплатено с пощенски запис на 28.06.2017г., поради което искът следва да се
уважи за остатъка.
По иска с
правно основание чл. 222 ал. 3 от КТ.
Съгласно тази
разпоредбата, при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,
той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца; обезщетение по тази алинея може
да се изплаща само веднъж. От това следва, че предпоставките
за придобиване право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ са: прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо на какво основание, и към момента на
прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В настоящия случай първата предпоставка е
безспорна по делото. Спори се по втората. Тази разпоредба създава задължение за работодателя да
изплати обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в случаите,
когато по време на изпълнение на договора работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като за възникване на задължението
на роботадателя е ирелевантно дали работникът действително е упражнил и предявил това право или не. Съгласно действащата
към момента на прекратяване на процесния трудов договор норма на чл.68, ал.1 КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива
при навършване на възраст 60г. и 10 м. от жените и осигурителен стаж 35 г. и 2 м. Видно от
обсъдените трудов договор и изходяща от ответника справка обр. УП-2 /стр. 186/, ищцата
към 2017 г. е имала навършена възраст от 61 г. и осигурителен стаж 39г. Следователно, към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение е отговаряла
на изискванията на чл.68, ал.1 КСО, поради което е придобила правото на пенсия
за осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяване на трудовия договор. Не се спори,
че ищеца е работил при ответника през последните 10 г. от трудовия си стаж,
поради което размерът на дължимото му обезщетение изчислено съборазно
горепосочения ред на чл. 228 КТ е 3445,52 лв., съвпадащ с претендирания с
исковата молба. Въз основа на изложените доводи, съдът намира, че този иск
следва да бъде уважен изцяло.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Основателен е за сумата върху неизплатено допълнително месечно трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за период от деня след падежа му – последното число на
месеца следващ този, в който е бил положен труд до 14.06.2018г вкл в размер от 384.14 лв. според ССчЕ. Това вземане е с
определен падеж по см. на чл. 84 ал. 1 ЗЗД и след изтичането му длъжника изпада
в забава.
Ищецът е представил доказателство за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1150 лева. Съразмерно на уважената част от иска разноските са в размер на 431,65 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
следват разноски съразмерно с отхвърлената част от иска
- сума в размер на 830,79 лева.
- на основание чл. 128 т. 2 КТ сумата от 1904,29 лева представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит за периода м. април 2015г. - м. април 2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран размер от 1926.68 лв. и за сумата от 9772.98
лева представляваща неизплатено основно трудово възнаграждение,
както следва: за м. април 2015г - 446.40 лв.; за м. май 2015г. - 446.40 лв.; за
м. юни 2015г. - 446.40лв.; зам.юли 2015г. - 471.20лв.; за м.август 2015г.-471.20лв.;
м. септември 2015г. - 89.76 лв.; за м. януари 2016г. - 130.83 лв ., за м.
февруари 2016г. - 373.80 лв.; м. март 2016г. - 523.32 лв.; за м. април 2016г. -
523.32 лв.; за м. май 2016г. - 523.32 лв.; м. юни 2016г. - 523.32 лв.; м. юли
2016г. - 523.32 лв.; м. август 2016г.- 523.32 лв.; м. септември 2016г. - 523.32
лв.; м. октомври 2016г.- 523.32 лв.; за м. ноември 2016г. -523.32 лв.; за м.
декември 2016г. - 523.32 лв.; м. януари 2017г. - 383.96 лв.; м. февруари
2017г.- 575.92 лв.; м. март 2017г. - 575.92 лв.; за м. април 2017г. - 127.99
лв.., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане;
- на основание чл. 40 ал. 5 КСО сумата от
195.12 лв.
/сто деветдесет и пет лева и дванадесет ст/, представляваща обезщетение за първите три работни дни от временна
неработоспособност в размер на 70 на сто от среднодневното брутно
възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, както следва:
за м. септември 2015 — 40.81 лв.; за м. януари 2016 - 68.17 лв. за м. декември
2016г. - 40.90 лв.; за м. януари 2017 - 45.22 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане;
- на основание чл. 220 ал. 1 КТ сумата от 575,92 лева, представляваща обезщетение след уволнение поради
съкращаване на обема на работата за оставането й без работа за период от 1 мес.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане;
- на
основание чл. 222 ал. 3 КТ сумата от 3455.52 лв /три хиляди четиристотин петдесет и
пет лева и петдесет и две ст/,
представляваща обезщетение в размер на шест БТВ при прекратяване на трудов
договор след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане;
- на основание чл. 224 ал. 1 КТ 1135.87 лв /хиляда сто тридесет и
пет лева и осемдесет и седем ст/, представляваща обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск както следва: за 2015г. - 458.97 лв.; за
2016г. - 523.32 лв. и за 2017г. - 153.58 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба др окончателното й
изплащане;
на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от 374,39 лв. – сбор от обезщетения за
забава в размер на законната лихва върху всяко от неизплатените допълнителни
месечни трудови възнаграждения за трудов стаж и професионален опит за периода м. април 2015г. - м.
април 2017г, за период от деня след падежа му – последното число на месеца
следващ този, в който е бил положен труд до 14.06.2018г вкл.; като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
претендиран размер от 3028.43 лв. /три хиляди двадесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
сбор на дължимите обезщетения за забава в размер на законната лихва върху
вземанията за главница, както следва: 1928.37 - върху неизплатено основно месечно трудово
възнаграждение, считано от първо число на всеки месец след датата на падежа му
- последния ден на месеца следващ този, в който е бил положен труд, до 14.06.2018г.
вкл.; 384.14 лв. - върху неизплатено
допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, считано от деня след падежа му – последното число на месеца следващ този,
в който е бил положен труд, до 14.06.2018г. вкл.; 23.51 лв. - върху неизплатено обезщетение по чл.40 ал. 5
от КСО, от дата 07.04.2017г. до 14.06.2018г. вкл.; 69.44 лв. - върху
неизплатено обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, от дата 07.04.2017г. до 14.06.2018г.
вкл.; 416.59 лв. - върху неизплатено обезщетение по чл.222 ал.З от КТ, от дата
07.04.2017г. до 14.06.2018г. вкл.; 136.94 лв. - върху неизплатено обезщетение по чл.224 ал.З
от КТ, от дата 07.04.2017г до 14.06.2018г. вкл. и 69.44 лв. - върху неизплатено
обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, от дата 07.04.2017г. до 14.06.2018г. вкл.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.И."
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на П.Ф.М., ЕГН **********,***, „******aп. 221,
сумата от 431,65 лева,
представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Б.И."
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 464,39 лева – държавна такса
и възнаграждение на вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението.