Решение по адм. дело №1777/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е на 13.04.2023г. по жалба на А. Д. М., уточнена с молба от 29.05.2023г., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-02000222003494-091-001/20.12.2022г., издаден от Д. И. В. – Началник сектор „Ревизии“ и възложител на ревизията, и Д. Ж. Й. – Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, в частта му, в която е потвърден с решение № 27/17.03.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Бургас при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателката М. са определени следните задължения за данъци : годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ : 4420.30лв главница и 1108.85лв лихва за данъчен период 01.01.2019г.-31.12.2019г., 4583.09лв главница и 684.97лв лихва за данъчен период 01.01.2020г.-31.12.2020г., 2626.73лв главница и 126.24лв лихва за данъчен период 01.01.2021г.-31.12.2021г.; ДДС : 241.67лв главница и 39.27г. лихва за данъчен период 01.04.2021г.-30.04.2021г; ДДО-за самоосигуряващи се : 4948.32лв главница и 1245.53лв лихва за данъчен период 01.01.2019г.-31.12.2019г., 3738.70лв главница и 601.46лв лихва за данъчен период 01.01.2020г—31.12.2020г., 384.80лв главница и 66.14лв лихва за данъчен период 01.01.2021г.-30.04.2021г.; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се : 1352.00лв главница и 340.40лв лихва за данъчен период 01.01.2019г.-31.12.2019г., 1263.07лв главница и 203.20лв лихва за данъчен период 01.01.2020г.-31.12.2020г., 130.00лв главница и 22.35лв лихва за данъчен период 01.01.2021г.-30.04.2021г.; здравно осигуряване – за самоосигуряващи се : 2163.20лв главница и 544.65 лв лихва за данъчен период 01.01.2019г.-31.12.2019г.,, 1769.60лв главница и 287.73лв лихва за данъчен период 01.01.2020г.-31.12.2020г. и 104.00лв главница и 17.89лв лихва за данъчен период 01.01.2021г.-30.04.2021г.

Жалбоподателката твърди, че е получавала плащанията като пълномощник на дружество „Силвиндер дизайн“ ЕООД и е предавала получените суми на представител на дружеството – В. С. З., а за нея оставала договорената комисионна. В хода на ревизионното производство не били събрани никакви доказателства, че жалбоподателката лично е извършвала търговска дейност. Иска се отмяна на РА.

Първоначално делото е образувано под № 690/2023г., по което е постановено решение № 1884/06.03.2024г., с което РА е отменен. Решението е отменено с решение № 10640/09.10.2024г., постановено по административно дело № 4494/2024г. на ВАС, VІІІотд., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания да бъде установена правилно фактическата обстановка, като се обсъдят всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност и да се извърши преценка налице ли са предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, съответно правилно ли са определени данъчните и осигурителните задължения и ако да, за какъв размер.

След връщане делото е образувано под настоящия номер.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява по пълномощие от адвокат В. В. от АК Бургас, която поддържа жалбата на релевираните в нея отменителни основания. Заявява претенция за разноски по списък.

Ответникът се представлява от главен юрисконсулт В. М., който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощниците на страните са представили писмени защити, в които са развити подробни съображения по съществото на спора.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие следното от фактическа страна :

Жалбоподателката А. Д. М. е родена на [дата]. и с постоянен адрес [населено място], ***, където живее от 2020г., а дотогава е живяла в [населено място].

Цитираните по – надолу номера на листовете, на които се намират съответните документи, са от административно дело № 690/2023г. на АдмС Бургас.

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000222003494-020-001 от 11.07.2022 г. на Д. В. – Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП Бургас, с която е разпоредено ревизията да се извърши от Д. Ж. Й. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), И. Г. Г. – Инспектор по приходите, и Р. К. К. – Главен инспектор по приходите (листове 274-275). Ревизията е с обхват годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019г.-31.12.2021г., ДДС за периода от 22.02.2021г. до 30.04.2021г., ДОО-за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2021г., здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2021г. и универсален пенсионен фон – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2021г. Определен е тримесечен срок за извършване на ревизията, считано от връчване на заповедта на ревизираното лице, сиреч до 19.10.2022г. Заповедта е връчена на 19.07.2022г. на посочен от жалбоподателката електронен адрес за кореспонденция с НАП.

В Уведомление № Р-02000222003494-113-001 от 19.09.2022 г. на Главен инспектор по приходите Р. К. са изложени съображения за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК – жалбоподателката редовно получавала суми от наложени платежи, което доказвала, че тя извършвала продажби на стоки чрез куриер, без да декларира приходите и без да се регистрира по ЗДДС в 14-дневен срок от изтичане на месеца, в който е достигнат облагаемият праг от 50000.00 лева. Оборотите не били включени в дневника за продажби и справки – декларации, които не са подавани. На ревизираното лице е разяснено, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК. Дадена й е възможност в 14-дневен срок да вземе становище и да представи доказателства. Уведомлението е получено на 19.09.2022г. (листове -162-165). В указания срок възражение не е подадено.

Преди да се образува ревизионното производство, на жалбоподателката е извършена проверка, в хода на която тя е представила обяснения и писмени доказателства (листове 175, 186-197). Извършени са насрещни проверки и на още две лица – дружество „Силвиндер дизайн“ ЕООД и на неговия управител К. Г.. Изисквани са писмени обяснения и документи от трети лица.

След образуване на ревизионното производство жалбоподателката е направила изявление, обективирано в декларация от 19.07.2022г., да се ползват вече представените от нея в хода на проверката документи.

С Протокол № 0913113/15.07.2022г. и Протокол № Р-02000222003494-ППД-001 от 19.09.2022 г. са присъединени описаните в протоколите документи.

На 02.11.2022г. екипът, на който била възложена ревизията, съставил Ревизионен доклад (РД) № 02000222003494-092-001, връчен на 02.11.2022г. заедно с материалите по ревизионното производство (листове 79-147). На ревизираното лице е разяснено правото да направи писмено възражения и представи доказателства в 14-дневен срок.

С искане, регистрирано с индекс № К-11023/17.11.2022г., изпратено на 16.11.2022г., жалбоподателката поискала удължаване на срока за представяне на писмено възражение срещу РД с 30 дни (листове 66-67).

Срокът е удължен до 16.12.2022г. с Уведомление № 02000222003494-РУС-001/17.11.2022г. на Главен инспектор Д. Й., връчено на 17.11.2022г. (листове 62-65).

На 16.12.2022г. жалбоподателката подала възражение, регистрирано с индекс № К-12155, в което изразила пълното си несъгласие с констатациите в РД, че тя, като физическо лице, е извършвала дейности, от които е реализирала доходи, които не е декларирала. Липсвали събрани по ревизионното производство безспорни производство, които да водят до този извод. Оспорва да е извършва търговска дейност лично за себе си. Твърди, че е действала като пълномощник на дружество „Силвиндер дизайн“ ЕООД, а невъзможността органите по приходите да открият някого на адреса на дружеството или пък неговия представител недопустимо се тълкувало в нейна вреда. Отделно от изложеното, твърди, че в обхвата на ревизията били включени данъци, които не следвало да се включат в ревизионното производство (лист 62).

Обжалваният по делото РА № Р-02000222003494-091-001 от 20.12.2022г. е издаден от Д. В. – Началник сектор „Ревизии“ и възложител на ревизията, и от Д. Й. – Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, връчен на 20.12.2022г. (листове 33-61). Установени са следните задължения : 4552.01лв. главница и 1219.021 лв. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г.; 4583.09лв главница и 762.64лв годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020г.; 4918.44лв главница и 319.72лв. лихва годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021г.; 732.60лв. главница и 131.47лв. лихва по ЗДДС за месец 02.2021г.; 539.00лв главница и 92.09лв лихва по ЗДДС за месец март 2021г.; 290.00лв главница и 47.13лв лихва по ЗДДС за месец април 2021г.; 6536.76лв главница и 1478.01лв лихва за ДОО-за самоосигуряващи се за 2019г., а след като е приспадната декларирана и внесена от лице сума – 5497.32лв главница и 1478.01лв лихва; 5328.00лв главница и 835.41лв лихва за ДОО-за самоосигуряващи се за 2020г., а след като е приспадната декларираната и внесена от лицето сума – 5070.70лв главница и 835.41лв; 384.80лв главница и 66.17лв. лихва за ДОО-за самоосигуряващи се за месеците януари-април 2021г.; 2808.32лв. главница и 632.93лв лихва за здравно осигуряване на самоосигуряващи се за 2019г., а след като е приспадната внесената от лицето сума – 2353.92лв главница и 632.93лв лихва; 2538.40лв. главница и 400.53лв лихва за здравно осигуряване на самоосигуряващи се за 2020г., а след като е приспадната внесената от лицето сума – 2399.32лв главница и 400.53лв лихва; 104.00лв. главница и 17.89лв лихва за здравно осигуряване на самоосигуряващи се за периода януари-април 2021г.; 1786.00 лв. главница и 403.83лв. лихва за универсален пенсионен фонд-за самоосигуряващи се за 2019г., а след като е приспадната внесената от лицето сума – 1502.00лв главница и 403.83лв лихва; 1786.00лв главница и 280.14лв лихва за универсален пенсионен фонд-за самоосигуряващи се за 2020г., а след като е приспадната внесената от лицето сума – 1699.07лв главница и 280.14лв лихва; 130.00лв главница и 22.35лв лихва за универсален пенсионен фонд-за самоосигуряващи се за периода януари-април 2021г. Общият размер на установените задължения е 41465.60лв.

На ревизираното лице е разяснена процедурата по чл.152 от ДОПК относно обжалването на РА, който е връчен на 29.12.2022г.

Ревизираното лице подало жалба срещу РА, регистрирана с индекс № 94-А-12/13.01.2023г., подадена по куриер на 12.01.2023г., с искане да бъде отменен (листове 31-32).

С Решение № 27/17.03.2023г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП жалбата е частично уважена (листове 13-30). Жалбата е отхвърлена и РА е потвърден за следните установени в РА задължения : годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ : 4420.30лв главница и 1108.85лв лихва за данъчен период 01.01.2019г.-31.12.2019г., 4583.09лв главница и 684.97лв лихва за данъчен период 01.01.2020г.-31.12.2020г., 2626.73лв главница и 126.24лв лихва за данъчен период 01.01.2021г.-31.12.2021г.; ДДС : 241.67лв главница и 39.27г. лихва за данъчен период 01.04.2021г.-30.04.2021г; ДДО-за самоосигуряващи се : 4948.32лв главница и 1245.53лв лихва за данъчен период 01.01.2019г.-31.12.2019г., 3738.70лв главница и 601.46лв лихва за данъчен период 01.01.2020г—31.12.2020г., 384.80лв главница и 66.14лв лихва за данъчен период 01.01.2021г.-30.04.2021г.; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се : 1352.00лв главница и 340.40лв лихва за данъчен период 01.01.2019г.-31.12.2019г., 1263.07лв главница и 203.20лв лихва за данъчен период 01.01.2020г.-31.12.2020г., 130.00лв главница и 22.35лв лихва за данъчен период 01.01.2021г.-30.04.2021г.; здравно осигуряване – за самоосигуряващи се : 2163.20лв главница и 544.65 лв лихва за данъчен период 01.01.2019г.-31.12.2019г.,, 1769.60лв главница и 287.73лв лихва за данъчен период 01.01.2020г.-31.12.2020г. и 104.00лв главница и 17.89лв лихва за данъчен период 01.01.2021г.-30.04.2021г. Общата сума на установеното задължение е 33005.16лв, от които 27725.48лв главница и 5279.68лв лихва. Именно тази част е предмет на съдебното оспорване. В останалата му част РД е отменен.

На ревизираното лице е разяснено, че РА в потвърдената му част може да бъде обжалван пред АдмС Бургас в 14-дневен срок от връчването му.

Решението е връчено на 27.03.2023г., а жалбата срещу РА е подадена на 10.04.2023г. по куриер при спазване на срока за обжалване (листове 281-282 от досието на адм. дело № 690/2023г.)

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Жалбата е подадена от лице, в тежест на което в РА са установени задължения, поради което то разполага с процесуална легитимация да го обжалва. РА е бил обжалван по реда на глава ХVІІІ от ДОПК и предмет на съдебно оспорване е тази част от РА, която е била потвърдена от решаващия орган по чл.152, ал.2 от ДОПК.

От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК, поради което се явява процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

РА е издадени от оправомощени органи, съгласно чл.119, ал. 2 от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност. ЗВР е постановена от Началник сектор „Ревизии“ Д. В., оправомощен по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК от Директора на ТД на НАП Бургас със заповед № РД-265/17.05.2023г., т.1, на Директора на ТД на НАП Бургас – листове 11-12.

ЗВР, РД, РА, решението на Директора на Дирекция ОДОП, както и постановените в хода на ревизионното производство постановления, искания и уведомления са подписани с квалифицирани електронни подписи като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, по отношение на които, с оглед фикцията, установена в ал. 2, се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Именно като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, те са изпратени като електронни съобщения и връчени на ревизираното дружество по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК. Това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система. Предвид нормата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, приложима в настоящето производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК, тези електронни документи са представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител, заверен от страната.

Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил.

РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и е връчен в срока по чл.117, ал.4 от ДОПК.

РА е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок и отговоря на изискванията на чл.120 от ДОПК за форма и съдържание.

Изложени са фактическите и правните основания за постановяването му, като е извършено позоваване на изготвения РД, който според чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от РА.

При проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът установи, че в хода на ревизионното производство са предприети разписани от ДОПК процесуални действия и са събрани годни и относими доказателства за облагането на задълженото лице. Обсъдени са събраните доказателства и след техния анализ е формиран извод за реализирани приходи от извършена от ревизираното лице търговска дейност, които не са декларирани. Нито се твърди, нито съдът установи някое от действията на органите по приходите, извършени за изясняване на фактите, да не в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК. На ревизираното лице е осигурена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, било е редовно уведомено както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, вкл. за провеждане на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК, а също и за исканите от тях доказателства. Липсват данни в хода на ревизионното производство ревизираното лице да е имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е безпристрастен. Отделно в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране, като в конкретния случай жалбоподателката се е възползвал от тези възможности в преценения от нея за необходим обем.

В допълнение към горното, се презюмира, че изложените по – горе обстоятелства са били проверени от касационната инстанция, която се е произнесла с решение № 10640/09.10.2024г., постановено по административно дело № 4494/2024г., с което е отменено решението, постановено при първоначалното разглеждане на делото.

По отношение на съответствието с материалния закон :

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а жалбоподателката е тази, която следва да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от нея факти и обстоятелства, чрез които да опровергае фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в чл. 122, ал.1, т.1 - т.7 от ДОПК. В настоящия случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.1 – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, т.2 – налице са данни за укрити приходи или доходи и т.4 – липсва или не е представена счетоводна отчетност, и т.5 – документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Жалбоподателката е уведомена, че основата за облагане с данък върху доходите и осигурителният доход ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК. Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал.2 и ал.4 от ДОПК законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал.1 от ДОПК.

Основополагащ е фактът е дали ревизираното лице е извършвало търговска дейност, от която е реализирало приходи, който факт предпоставя и четирите основания за провеждане на ревизията по особения ред, т.е. наличието на приходи задължава лицето, което ги е реализирало, да подаде декларация и да води счетоводна отчетност. Основанието по чл.122, ал.1, т.5 от ЗДДС – че липсвали документи, въз основа на които да се определи данъчната основа, би било релевантно само ако се установят приходи от търговска дейност.

В хода на ревизионното производство органите по приходите са приели за безспорно установено, възприемайки изцяло данните, подадени от куриера „Лео експрес“ ООД, че през периода 01.01.2019г.-01.04.2021г. жалбоподателката е получила наложени платежи като плащане на изпратени от нея стоки в размер на 39310.00лв, за 2020г. – 39736.00лв и за 2021г. – 33408.00лв. Анализирано е писмото на управителя на „Лео експрес“ ЕООД (лист 198), в което се сочи, че при проверка в базата данни за периода след 01.01.2019г. не са открити пратки с изпращач А. М., а са установени такива, изпратени от „Силвиндер дизайн“ ЕООД. Органите по приходите са съпоставили информацията в отговора и данните от справките (листове 252-253) и са стигнали до извод, че всички наложени платежи са получени от жалбоподателката, тъй като в колоната „получател“ е посочен нейният ЕГН, а не ЕИК на „Силвиндер дизайн“ ЕООД.

В обясненията, дадени на 16.02.2022г., жалбоподателката е заявила, срещу дребни суми получавала от офиса на „Лео експрес“ ООД наложени платежи, които предавала на „Силвиндер дизайн“ ЕООД. За получаване на сумите била упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписа на управителя на „Силвиндер дизайн“ ЕООД (листове 168-172). В същите обяснения заявила, че няма договор със „Силвиндер дизайн“ ЕООД, но на 19.05.2022г. представила договор, сключен на 06.06.2018г., по силата на който дружеството и жалбоподателката, снабдена с пълномощно от 23.02.2018г., се договорили „че при всяко предаване на сума, получена от наложен платеж, предназначен за фирма „Силвиндер дизайн“ ЕООД, заплаща на А. М. 20 лева в брой“ (лист 229). Представила и квитанции към приходни касови ордери (ПКО), с които предавала на представител на „Силвиндер дизайн“ ЕООД сумите, получени по наложените платежи, както разходни касови ордери (РКО), с които получавала уговореното възнаграждение в размер на 20.00лв (листове 229-237). Органите по приходите установили, че пълномощното е неистински документ, тъй като не е подписано от упълномощителя, което явствало при съпоставка между положения от управителя К. Г. подпис и подписът, положен от същия, под сканираните документи, видими в електронното досие на „Силвиндер дизайн“ ЕООД в Търговския регистър (ТР). Установили също така, че нотариус Й. Л. не е заверявал подписа върху пълномощното (писмо изх. № 17/26.05.2022г. на същия нотариус – лист 240).

Прието е, че ревизираното лице привидно е целяло получаване на суми от изпратени пратки, като си е послужило с неистински документ, с цел получаване на доходи – сумите по наложените платежи. Представянето на този неистински документ пред органите по приходите е с цел удостоверяване на неверни обстоятелства и получаване на данъчно предимство – избягване на данъчно облагане. Жалбоподателката първо била заявила, че няма договор със „Силвиндер дизайн“ ЕООД, а впоследствие представила такъв. Ревизиращият екип е счел, че управителят К. Г. не е упълномощавал жалбоподателката за каквито и да било действия. В договора се съдържала невярна и неистинска информация, което го правело недействителен и съставен за целите на производството, от което пък следвал логичният извод, че квитанциите към ПКО за изплатени суми на А. М. не отразявали действителни стопански операции. Пълномощното, договорът и квитанциите били създадени с измамлива цел – да бъдат представени по ревизионното производство и да установят изгодни за жалбоподателката факти. Доколкото ЕГН на жалбоподателката е посочено като идентификация и на изпращача на стоките, и на получател на наложените платежи, а не ЕИК на „Силвиндер дизайн“ ЕООД, то ревизиращият екип е приел, че приетите за неистински документи не доказват предаване на сумите на трето лице, нито изплащане на възнаграждение и договаряне на каквото и да било между жалбоподателката и управителя на „Силвиндер дизайн“ ЕООД. Релевираните от жалбоподателката доводи било невъзможно да се проверят, тъй като при предприетите срещу „Силвиндер дизайн“ ЕООД и срещу управителя К. Г. проверки се установило, че в [населено място] липсва административен адрес, на който е регистрирано седалището на дружеството, а управителят Г. бил напуснал България през 2021г. Освен това, било установено, че дружество „Силвиндер дизайн“ ЕООД било регистрирано в ТР на 08.09.2014г., а по ЗДДС – на 09.10.2014г. Предприета била служебна дерегистрация по ЗДДС на 30.01.2018г. От създаването си дружеството било декларирало облагаеми доставки единствено през 2017г. (с размер около 45000.00 лева) и покупки на стоки в същия размер. Никога не било декларирало нито приходи, нито разходи. Подавани били годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО до 2016г. За периода след 2017г. не съществували данни за извършване на стопанска дейност. За 2019г., 2020г. и 2021г. не били подавани годишни данъчни декларация по ЗКПО.

Направен е правен анализ на понятията „търговец“, „извършване на дейност по занятие“ и „търговска практика“ и е прието, че жалбоподателката, като физическо лице, е създала организация, от която в продължителен период, като търговец, е била изпращач на стоки и получател на доходи от множество продажби по извършени доставки на пратки с наложен платеж.

Прието е, че е задължено лице по смисъла на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, според който, ако физическо лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистриран като ЕТ, доходите му от стопанска дейност се облагат по реда на глава V, раздел ІІ, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като ЕТ. Съгласно чл.26 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, а годишната данъчна основа се определя по реда на чл.28 от ЗДДФЛ. Данъчната ставка е 15%. Търговците по смисъла на ТЗ са предприятия по смисъла на чл.2, т.1 от Закона за счетоводството (ЗСч), от което следва, че лицата, извършващи дейност като търговци, е необходимо да водят счетоводство, спазвайки изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. В чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ като облагаеми по този закон доходи са посочени доходите от всички източници, придобити от данъчнозадълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В кръга на необлагаемите доходи попадат продажбите на движими вещи, но законът изрично е посочил, че тези разпоредби не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, каквато се явявала извършваната от жалбоподателката. На основание чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ местните физически лица имат задължение да подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от същия закон. Доходите от стопанска дейност като ЕТ от съответната година се посочват в Приложение № 2 към годишната данъчна декларация, която се подава до 30 април на следващата година. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се определя, като облагаемият доход по чл.26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, а съгласно ал.7, по реда на ал.1-6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ.

В Решението си Директорът на Дирекция ОДОП посочва, че в допълнение към жалбата срещу РА жалбоподателката твърди, че пълномощното й било предоставено от лицето Е. Д. К., но след като не била обоснована съпричастност на това лице към дейността на „Силвиндер дизайн“ ЕООД (назначено по трудов или граждански договор) или към управителя Г., е изведено заключението, че доводът е неоснователен и не следва да се обсъжда. Впрочем, по преписката не е представено обсъденото допълнение към жалбата. Изложено е още, че фактическата обстановка се усложнявала и не се изяснявала с твърдението на жалбоподателката, че е предавала сумите на лицето В. С. З., за който се установило, че починал на 26.09.2021г., поради което тези твърдения също са приети за неоснователни, тъй като било невъзможно да бъдат проверени. Освен това, жалбоподателката не сочела в какво качество В. З. е получавало сумите от името на „Силвиндер дизайн“ ЕООД. Такива данни не били открити и при извършена проверка в базата данни на НАП и ТР. В обобщение, горестоящият административен орган е направил извода, че твърденията на жалбоподателката не са подкрепени с никакви годни доказателства и не променят установената в хода на ревизията фактическа обстановка. Като краен резултат, РА е отменен до общия размер на установените задължения от 33 005,16 лв., тъй като е установено, че действителният размер на получените от жалбоподателката суми е по-малък, както и че ако ДДС не е посочен, то той следва да се приема като включен в цената. Извършена е и корекция на дължимите авансови осигурителни вноски с оглед новия, по-нисък размер на получени наложени платежи, както и при съобразяване на периоди, в които лицето е прекъсвало своята трудова дейност. В тази връзка, при изчисляване на дължимите вноски за 2021 г. е установен доход от наем, който също е съобразен.

В хода на съдебното производство по административно дело № 690/2023г. жалбоподателката е оспорила изисканите в оригинал от „Лео експрес“ ЕООД РКО (листове 304-349 и 374-380) в частта им относно нейния подпис, т.е. жалбоподателката е оспорила, че тя се е подписала под ордерите като получател на сумите. В съдебнографическата експертизи, приета към доказателствения материал чрез изслушване на вещото лице, което е я изготвило, се поддържа, че част от РКО не са подписани от жалбоподателката.

Съобразно разпределената доказателствена тежест, ответника следваше да докаже обстоятелствата, че жалбоподателката е извършвала онлайн търговия, като е изпращала стоки до клиенти чрез куриера "Лео експрес" ЕООД, а клиентите, при получаване на стоките, са плащали цената чрез услугата „наложен платеж“ и парите са получавани от жалбоподателката. Доставката на стоки и получаването на наложени платежи следва да са в обем и характер на осъществявана търговска дейност по смисъла на ТЗ, като следва да се докаже и размерът на реализираните приходи/доходи от лицето. Ответникът по оспорването не ангажира доказателства, посредством които да се установят обстоятелствата, които следва да докаже и това е така по следните съображения :

Изводът на органите по приходите, че жалбоподателката е реализирала облагаеми доходи, е направен въз основа на изходящи от куриера „Лео експрес“ ЕООД справки, които съдържат обобщена информация за извършени доставки и за получени наложени платежи, без обаче да е проявена дължимата процесуална активност да бъдат изискани от куриера първичните документи, които са изискани вече в хода на съдебното производство. Именно и поради това органите по приходите са направили погрешни правни изводи, тъй като не са имали достатъчно информация (не са се постарали да я набавят) за алгоритмите, по които е работела информационната система на „Лео експрес“ ЕООД и какви са особеностите на справките, които се генерират от същата тази система. На страница 3-та от Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ е анализирано писмото на „Лео експрес“ ЕООД, в което като изпращач на пратките е посочен „Силвиндер дизайн“ ЕООД, и в тази му част информацията е приета като недостоверна, тъй като противоречала на информацията, предоставената на НАП, от всички други куриери, в която се съдържал и идентификационният номер на изпращача, а в случая той не бил ЕИК на фирмата, а ЕГН на жалбоподателката. В справката също бил посочен ЕГН на жалбоподателката.

Тези обстоятелства бяха изяснени при повторното разглеждане на делото чрез разпита на свидетелката Д. К. (дългогодишен служител в офис на „Лео експрес“ в [населено място]). В справката, приложена на листи 252-253, като изпращач фигурира „Силвиндер дизайн“ ЕООД. В РД изрично е посочено, че пратките с изпращач А. М. са изключени и плащанията по тях не са взети предвид при определяне на облагаемия доход. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки от ревизираното лице са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделката, които да сочат, че именно те изхождат от него и то получава прихода от тях. В резултат на процесуално бездействие на приходните органи и ползване на обобщени данни, не е установено безспорно, че доставките, посочени в РД и РА, са извършени от жалбоподателката в лично качество и като нейна самостоятелна търговска дейност. Не може да се установи безспорно, че тя е доставяла стоки, укрила е приходи от продажба на стоки, респ. от нея е осъществена дейност, по обем търговска/независима икономическа дейност, съответно е достигнат оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Последователно се приема в съдебната практика, че непредставянето на самите писмени документи или други доказателства, свързани с тях, възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си.

В обобщената справка, вместо ЕИК на „Силвиндер дизайн“ ЕООД, е посочен ЕГН на жалбоподателката, откъдето органите по приходите са направили извод, че тя е страна на сделката. При съпоставка с изисканите РКО и представените заедно с тях товарителници съдът установи следното : На лист 305 е приложена товарителница № 01068369 от 17.01.2019г., с която „Силвиндер дизайн“ ЕООД изпратил до офис Олимп на „Лео експрес“ ЕООД в [населено място] две пратки с наложен платеж 6351.00 лева. Получател на пратката е „Инаут трейд“ ООД, като е чекната опцията плащане от получател, т.е. лицето, задължено да плати наложения платеж, е „Инаут трейд“ ООД. Тази товарителница не фигурира в обобщената справка, в която първата товарителница е от 24.01.2019г. В товарителницата не фигурира никъде името на жалбоподателката М.. Същото се отнася и до товарителница № 41017983 от 21.02.2019г., която вече е описана в обобщената справка под № 2. Коректно е посочено, че изпращач е „Силвиндер дизайн“ ЕООД, но е неясно защо в съседната колона е посочено ЕГН на жалбоподателката. Вероятно в системата жалбоподателката е записана като представител на „Силвиндер дизайн“ ЕООД въз основа на пълномощното, което обстоятелство обаче не е изследвано и обобщената информация безкритично е възприета от органите по приходите.

Също въз основа на справката е направен извод, че жалбоподателката е получавала наложените платежи, но не като пълномощник на „Силвиндер дизайн“ ЕООД, а лично за себе си, защото в колоните име и ЕГН/ЛНЧ на „получател“ е посочен ЕГН на жалбоподателката. Свидетелката К. обясни, че като получател се записва ЕГН на получател, което винаги е конкретно физическо лице – представител по закон, по пълномощие или друго посочено от титуляра лице.

Относно конкретните записвания в РКО и разписките за получени суми по наложените платежи свидетелката К. изясни, че изплащането на наложените платежи се е извършвало по два начина. Единият начин бил в офиса на куриера, в който случай служителят плаща на явилия се представител сумата срещу представяне на документ за самоличност. Всеки от служителите на „Лео експрес“ ЕООД е разполагал със собствен профил в системата и след като достъпи системата, генерира от нея съответния документ – РКО и пр, в който се отразявал номера на кода, под който е обозначен в системата, поради което служителите в някой случаи не полагали саморъчен подпис на генерираните от техните профили документи. Напр. в РКО № **********/29.11.2019г. (лист 311) сумата е изплатена в офиса на куриера в [населено място]. Като титуляр на плащането е посочен „Силвиндер дизайн“ ЕООД в полето „да се брои на“. На отделен ред са посочени номерът на товарителницата, получателят „Инаут трейд“ ООД (който е посочен за получател на всички пратки и платец на всички наложени платежи), както и сумата по товарителницата, която съвпада със сумата на наложения платеж. В долната част на ордера има полета с място за попълване на личното и фамилното име на физическото лице – получател, ЕГН, лична карта и подпис. В този ордер като получател на сумата е посочено лицето И. С. и неговото ЕГН, които са написани саморъчно. Положен е и саморъчен подпис в две полета – „подпис“ и „получил сумата“. Ордерът носи и саморъчният подпис на касиера С. А., а пред името й фигурира индивидуалният й код в системата – 1070. Свидетелката К. обясни, че след като служителката се увери в самоличността на физическия получател, сумата му се изплаща. Тогава когато едно физическо лице е пълномощник за получаване на множество пратки, то следва да представя пълномощното при получаване на всяка пратка. Свидетелката съобщи, че тя лично направила своя организация, като създала папка със сканирани пълномощни и не изисквала копие от пълномощното при получаване на всяка пратка. В случай че посоченият за физически получател на сумата е в невъзможност да се яви да я получи лично, с него се осъществявал телефонен разговор и сумата се изплащала на посочено от получателя лице, като в този случай се посочвали имената на получателя, както вероятно се е случило и при получаване на сумата по описания ордер, освен ако лицето И. С. не е разполагал с отделно пълномощно за получаване на суми. Свидетелката обясни, че не посочвали номер на личната карта, щом е посочен ЕГН на получател.

Другият начин на получаване на наложените платежи бил извън офиса, както е по РКО № **********/10.06.2020г. (лист 316). В този случай парите се изплащат на посочено от получателя място, по уговорка между него и куриера. По посочения РКО служителят в офиса С. А. предала на куриера К. Ч. - № 1255 в системата, и му зачислила сумата 2269.00 лева, като физически му предала парите заедно с генериран от системата РКО, в който обаче не се сочи административният адрес, на който куриерът следва да предаде парите на физическия получател. Свидетелката обясни, че РКО заедно с точната сума се предават на куриера, който следва да се подпише в полето „получил сумата“ в долния десен ъгъл на документа. При предаване на сумата куриерът също има задължение да провери самоличността на получателя. Този РКО носи саморъчно изписани имена „Албена Маджарова и ЕГН“, както и саморъчен подпис под форма на параф. Пълномощникът на ответника постави по време на разпита въпрос, в който разви хипотетичната теза дали е било възможно куриерът да се присвои сумата, като имитира подписа на физическия получател и да напише данните му. Свидетелката К. обясни, че при такова неправомерно поведение би имало почти незабавна реакция от посочения за получател на наложения платеж. Свидетелят Д. Д. – управител и едноличен собственик на капитала на „Лео експрес“ ЕООД, а сега негов ликвидатор, отрече да са получавани сигнали и оплаквания за присвоени или неправилно изплатени суми.

Свидетелката К. изясни, че като получател на наложения платеж се отразява не дружеството, както е в случая „Силвиндер дизайн“ ЕООД, а това физическо лице, което фактически е получило сумата. Очевидно обаче това не е така, защото в обобщената справка като получател на сумите е посочен ЕГН на жалбоподателката и по РКО, по които като получател е записано друго лице.

В хода на административно дело № 690/2023г. са изискани и приложени в оригинал следните РКО, които са оспорени от жалбоподателката :

1. РКО № **********/04.01.2019г. за сумата 3716.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и имената са положени от жалбоподателката.
2. РКО № **********/18.01.2019г. за сумата 6351.00 лева, изплатена на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и имената са изписани от жалбоподателката.
3. РКО № **********/25.01.2019г. за сумата 9349.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и имената са изписани от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка (листове 252-253).
4. РКО № **********/01.02.2019г. за сумата 2400.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и имената са изписани от жалбоподателката.
5. РКО № **********/08.02.2019г. за сумата 4623.00 лева, изплатена на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и имената са изписани от жалбоподателката.
6. РКО № **********/22.02.2019г. за сумата 2368.00 лева, изплатена на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и имената са изписани от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
7. РКО № **********/01.03.2019г. за сумата 3774.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че ръкописният текст е изписан от жалбоподателката, но подписът не е положен от жалбоподателката.
8. РКО № **********/22.03.2019г. за сумата 754.00 лева, изплатена на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и имената са изписани от жалбоподателката.
9. РКО № **********/15.05.2019г. за сумата 1104.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката.
10. РКО № **********/18.06.2019г. за сумата 305.00 лева, изплатена на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не изпълнен от жалбоподателката.
11. РКО № **********/04.07.2019г. за сумата 922.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописият текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
12. РКО № **********/15.11.2019г. за сумата 4044.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и имената са изписани от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
13. РКО № **********/29.11.2019г. за сумата 3401.00 лева, изплатени на И. С.. Вещото лице сочи, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката.
14. РКО № **********/10.03.2020г. за сумата 1306.00 лева, изплатени на И. С.. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката.
15. Разписка към РКО № **********/30.03.2020г. за сумата 1440.00 лева, изплатени на И. С. (Свидетелката К. обясни, че в някои случай куриерите по грешка връщали в офиса не РКО, а разписката към него). Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката.
16. РКО № **********/28.04.2020г. за сумата 1092.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
17. РКО № **********/13.05.2020г. за сумата 1171.00 лева, изплатена на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
18. РКО № **********/10.06.2020г. за сумата 2269.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
19. РКО № **********/29.06.2020г. за сумата 226.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
20. РКО № **********/06.08.2020г. за сумата 985.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
21. РКО № **********/24.08.2020г. за сумата 881.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
22. РКО № **********/25.09.2020г. за сумата 2306.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката.
23. РКО № **********/06.10.2020г. за сумата 876.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
24. РКО № **********/13.10.2020г. за сумата 3533.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не е положени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
25. РКО № **********/21.10.2020г. за сумата 3004.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
26. РКО № **********/28.10.2020г. за сумата 2549.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
27. РКО № **********/04.11.2020г. за сумата 4875.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не е положени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
28. РКО № **********/27.11.2020г. за сумата 2443.00 лева, изплатени на И. С.. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката.
29. РКО № **********/21.12.2020г. за сумата 7800.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката.
30. РКО № **********/04.01.2021г. за сумата 8169.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката.
31. РКО № **********/05.01.2021г. за сумата 3378.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката.
32. РКО № **********/13.01.2021г. за сумата 1583.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
33. РКО № **********/19.01.2021г. за сумата 3505.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
34. РКО № **********/28.01.2021г. за сумата 9586.00 лева, изплатени на И. И.. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката.
35. РКО № **********/04.02.2021г. за сумата 4472.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че липсва подпис в полето „получил сумата“, но както беше изяснено, там следва да се подпише куриерът, който е получил сумата от служителя в офиса. Жалбоподателката се е подписала под името си, поради което този РКО е подпис, но вещото лице не е дало отговор на въпроса дали подписът е положен от посочения за негов автор. Вещото лице е изследвало ръкописният текст и дава заключение, че ръкописният текст не е изпълнен от жалбоподателката.
36. Разписка към РКО № **********/15.02.2021г. за сумата 1889.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
37. РКО № **********/17.02.2021г. за сумата 1184.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
38. РКО № **********/23.02.2021г. за сумата 3663.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
39. РКО № **********/05.03.2021г. за сумата 7230.00 лева, изплатени на И. С.. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката.
40. РКО № **********/09.03.2021г. за сумата 2698.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.
41. РКО № **********/05.04.2021г. за сумата 1450.00 лева, изплатени на жалбоподателката. Вещото лице поддържа, че подписът и ръкописният текст не са изпълнени от жалбоподателката. Този РКО е включен в обобщената справка.

Общата сума на наложените платежи по всички РКО е 128719.00 лева.

Жалбоподателката представила квитанции към ПКО, издадени от „Силвиндер дизайн“ ЕООД, с които тя предала следните суми. Всяка квитанция носи подпис на неустановено по делото лице (листове 229-232):

1. Квитанция към ПКО № 15/06.01.2019г. за предаване на сумата 3716.00 лева.
2. Квитанция към ПКО № 16/18.01.2019г. за предаване на сумата 6351.00 лева.
3. Квитанция към ПКО № 17/25.01.2019г. за предаване на сумата 9349.00 лева.
4. Квитанция към ПКО № 18/31.01.2019г. за предаване на сумата 2400.00 лева.
5. Квитанция към ПКО № 19/08.02.2019г. за предаване на сумата 4623.00 лева.
6. Квитанция към ПКО № 20/21.02.2019г. за предаване на сумата 2368.00 лева.
7. Квитанция към ПКО № 21/28.02.2019г. за предаване на сумата 3774.00 лева.
8. Квитанция към ПКО № 22/22.03.2019г. за предаване на сумата 754.00 лева.
9. Квитанция към ПКО № 53/27.04.2020г. за предаване на сумата 1092.00 лева.
10. Квитанция към ПКО № 54/11.05.2020г. за предаване на сумата 1172.00 лева.
11. Квитанция към ПКО № 55/25.06.2020г. за предаване на сумата 2495.00 лева.
12. Квитанция към ПКО № 56/21.08.2020г. за предаване на сумата 1866.00 лева
13. Квитанция към ПКО № 57/21.09.2020г. за предаване на сумата 2306.00 лева.
14. Квитанция към ПКО № 58/09.10.2020г. за предаване на сумата 4409.00 лева.
15. Квитанция към ПКО № 59/19.10.2020г. за предаване на сумата 3004.00 лева.
16. Квитанция към ПКО № 60/26.10.2020г. за предаване на сумата 2549.00 лева.
17. Квитанция към ПКО № 61/02.11.2020г. за предаване на сумата 4875.00 лева.
18. Квитанция към ПКО № 63/01.12.2020г. за предаване на сумата 1000.00 лева
19. Квитанция към ПКО № 64/17.12.2020г. за предаване на сумата 6800.00 лева.
20. Квитанция към ПКО № 65/29.12.2020г. за предаване на сумата 8169.00 лева.
21. Квитанция към ПКО № 66/04.01.2021г. за предаване на сумата 3378.00 лева.
22. Квитанция към ПКО № 67/12.01.2021г. за предаване на сумата 1583.00 лева.
23. Квитанция към ПКО № 68/18.01.2021г. за предаване на сумата 3505.00 лева.
24. Квитанция към ПКО № 69/26.01.2021г. за предаване на сумата 9586.00 лева.
25. Квитанция към ПКО № 70/02.02.2021г. за предаване на сумата 4472.00 лева.
26. Квитанция към ПКО № 71/15.02.2021г. за предаване на сумата 3073.00 лева.
27. Квитанция към ПКО № 72/22.02.2021г. за предаване на сумата 3663.00 лева.
28. Квитанция към ПКО № 73/08.03.2021г. за предаване на сумата 2698.00 лева.
29. Квитанция към ПКО № 74/04.04.2021г. за предаване на сумата 1450.00 лева.

Общата предадена сума, съобразно квитанциите, е 106480.00 лева.

Представени са и РКО, с които на жалбоподателката са платени по 20.00 лева при всяко предаване на сумите.

По административната преписка липсват доказателства, от които по категоричен начин да се установява, че през ревизирания период жалбоподателката е извършвала доставки на обичайно търгувани от нея стоки и артикули единствено в лично качество, а не и като пълномощник на "Силвиндер дизайн" ЕООД, чрез куриерското дружество "Лео експрес" ЕООД, респективно да е получавала чрез същата суми за продаваните стоки. Недоказано е и обстоятелството, че стоките, които са били изпращани, са били собственост на жалбоподателката, а не на дружеството, чийто пълномощник е била. Невъзможността да бъде намерен представител на дружество „Силвиндер дизайн“ ЕООД недопустимо е разтълкувана във вреда на жалбоподателката и цялото ревизионно производство се гради на следната логическа конструкция : щом не може да се открие някой, свързан със „Силвиндер дизайн“ ЕООД и щом неговият управител е заминал в чужбина (в началото на 2021г.,), следователно липсват каквито и да било отношения с това дружество, а жалбоподателката е използва пълномощно с неистинска нотариална заверка, с цел търговската дейност да се счита извършена от името на дружество, а не от нейно име, за да избегне тя данъчно облагане. Наличните доказателства обаче не са достатъчни, за да обосноват законосъобразността на тази теза. Не е проявена дължимата процесуална активност да се проследи целия процес по доставка на стоките и тяхното плащане. Липсват каквито и да било доказателства, че жалбоподателката е извършвала онлайн търговия или е организирала по какъвто и да е друг начин продажба на стоки. Дори не е ясно какви стоки са предлагани. Съвсем произволно се приема, че договорът между „Силвиндер дизайн“ ЕООД и „Инаут Трейд“ ООД не бил изпълнен. За съда е непонятно какво е разбирането на органите по приходите за института на изпълнение на договор, но фактът, че във всички товарителници като получател е посочено дружеството „Инаут Трейд“ ООД и именно то е платец на наложените платежи, описани по – горе, означава, че тези действия – правни и фактически, са в изпълнение именно на сключения между тези две дружества договор. При търсене в търсачката google се открива интернет страницата на „Инаут Трейд“ ООД https://eushipments.com, на която „Инаут Трейд“ ООД е обявено като компания, специализирана в логистично обслужване на електронни магазини, която от дълги години (регистрирана през 2013г.) доставя пратките на своите клиенти между държавите от Европейския съюз, както и извън територията на съюза. Услугите, които се предлагат, са основно в две направления – от склада на клиента до посочения от клиента адреса, както и от техен фулфилмънт склад до 27 европейски държави в рамките от един до няколко работни дни, вкл. и чрез партниране с местни куриери в съответните държави. Фулфилмънт (от англ. Order fulfillment) е процесът на получаване, опаковане и доставка на поръчката до клиента. Пак на сайта на „Инаут Трейд“ ООД е обявено, че опцията наложен платеж се предлага в 17 европейски държави и тя позволява на получателите да платят своите онлайн покупки в момента на доставката, което добавя допълнително ниво на доверие и удобство на клиентите. Обявено е, че „Инаут Трейд“ ООД събира всички плащания с наложен платеж във всяка държава и ги превежда в предпочитана от клиента банка или финтех сметка в избрана от клиента валута. В процесния случай с договора от 01.02.20218г. „Силвиндер дизайн“ ЕООД, като възложител, и „Инаут трейд“ ООД, като изпълнител, са се договорили при заявка на възложителя изпълнителят да сключи с избран от него пощенски оператор, извършващ куриерски услуги, договор, с който да му възложи приемането, пренасянето и доставянето на вътрешни и международни пратки. Изпълнителят се задължил да представя ежемесечни справки, включващи всички извършени за съответния месец услуги по заявка на възложителя, дължимите възнаграждения, както и данъчна фактура за извършените плащания. Органите по приходите са се ограничили да препишат в РД, а впоследствие в РА и в потвърждаващото го решение, ордерите за получени наложени платежи, без да събират доказателства за пратките, за които се отнасят платежите. Не е изискана информация от „Инаут трейд“ ООД, която би била най – надеждна и най – точна, тъй като тя би посочила кой е изпращач и кой е получател. Не е изяснено какъв е бил пътят на пратките, но най – вероятно те са изпращани чрез „Лео експрес“ ЕООД до логистичната база на „Инаут трейд“ ООД в [населено място], а след доставката им наложеният платеж е бил предаван от клиента на куриера на „Инаут трейд“ ООД, респ. на техен партньор куриер, след което наложеният платеж е бил превеждан на „Лео експрес“ ЕООД, за да бъде получен от представител на „Силвиндер дизайн“ ЕООД. Сиреч, органите по приходите са се съсредоточили да изчислят само каква е фактически получената от жалбоподателката сума, в резултат на което са приели, че цялата стопанска дейност е била извършвана лично от нея, като фиктивно и за прикритие е използвала името на „Силвиндер дизайн“ ЕООД като изпращач на пратките и получател на наложените платежи.

Всъщност, органите по приходите, вместо да събират доказателства, каквито е било обективно възможно да съберат, са съсредоточили дейността си да оспорват верността и истинността на представените от жалбоподателката в хода на ревизионното производство документи. В Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ се сочи, че в допълнение към жалбата срещу РА жалбоподателката посочила, че пълномощното й било предоставено от Е. К., за който при извършената проверка в базата данни на НАП било установено, че такова лице наистина съществува и че адресът му бил коректно посочен, но тъй като жалбоподателката не посочила доказателства за съпричастността му към дейността на „Силвиндер дизайн“ (да е назначено по трудов или граждански договор във фирмата) априори е отхвърена възможността това лице да бъде разпитано като свидетел, а оттам изначално е формирано предубеждение, че това лице, ако бъде разпитано, ще даде неверни показания, щом се сочи от жалбоподателката. Този подход е незаконосъобразен и в разрез с разпоредбата на чл.155, ал.2 от ДОПК, според която горестоящият административен орган има право да събира нови доказателства, в т.ч. и такива, посочени от ревизираното лице, чието право да представя доказателства не се преклудира с изтичане на срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, който е инструктивен и не преклудира права. Незаконосъобразно не е изискано обяснение от посоченото от жалбоподателката лице, тъй като няма как да се знае предварително какви биха били неговите показания.

Според приетото по сходен случай в решение № 4823 от 15.04.2021 г., постановено по административно дело № 11005/2020 г. на ВАС, VIII о., „РКО не установяват съществени елементи от доставките – предмет, стойност и условия и само въз основа на тях не може да се приеме, че се касае за плащания по направени доставки, които не са отчетени. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделката. В резултат на процесуално бездействие на приходните органи, не са установени и посочени в РД и РА получателите на стоките, нито са извършени проверки на тези получатели, не е установено какво е доставено. Предвид горното, по делото не са представени документи, въз основа на които да може да се направи категоричен извод за наличието на укрити приходи и извършени сделки по смисъла на ЗДДС.“

Произволно е прието в РД, РА и Решението от 17.03.2023г., че подписът под пълномощното, поставен от управителя К. Г., съществено се различавал от подписите, положени от същия, на всички документи, публично достъпни в ТР, затова жалбоподателката следвало да направи сравнение и да съобрази, че й е предоставен неавтентичен документ, който не изхожда от неговия автор. На първо място, за да достъпи документите от фирменото досие в ТР, жалбоподателката е следвало да разполага с електронен подпис, сертификат, издаден от Агенцията по вписванията или ПИК на НАП, т.е. достъпът не е свободен и е прекалено да се изисква от гражданите да разполагат с електронен подпис за извършване на такава проверка, за да сравняват подписи и пр. И към момента не е установено, че подписът не изхожда от посочения за негов автор. Нотариалната заверка, поставена върху пълномощното, е друг документ, материализиран върху същия хартиен носител. Нотариалната заверка представлява изходящ от нотариуса официален свидетелстващ документ, удостоверяващ, че упълномощителят се е явил лично пред нотариуса и последният е удостоверил верността на подписа му. От извършената проверка при нотариуса Литовски е установено, че нотариусът не е заверявал пълномощното и под посочения в пълномощното регистрационен номер е описан друг документ в общия му регистър. Неистинността на заверката обаче не означава, че между „Силвиндер дизайн“ ЕООД и жалбоподателката не са били налице доверителни отношения. Доколкото липсват данни за неправомерно изплатени на упълномощеното лице суми, то съдът приема, че упълномощителят е приел без забележки извършените от пълномощника действия. Според чл.301 от Търговския закон, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

Липсата на отразяване в счетоводните книги на "Силвиднер дизайн" ЕООД на постъпили парични средства в касата от клиенти чрез наложен платеж не може да се вмени в тежест на физическото лице, още повече да обоснове извод, че именно то, а не дружеството е развивало търговска дейност. Липсата на счетоводна отчетност, съгласно ЗСч, биха обосновали прилагането на ревизия по особения ред по отношение на "Силвиндер дизайн" ЕООД при хипотезата по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, но не и възникване на задължение за данък за пълномощника на дружеството с твърдение за извършване на търговска дейност. В този ред на мисли, не е обсъдена и другата мислима в случая хипотеза – че "Силвиндер дизайн" ЕООД е направило организация по изпращане на пратки и получаване на наложени платежи по начин, че дружеството да избегне плащане на данъчни задължения. По делото има множество данни, от които може да се обоснове подобен извод – управителят К. Г. е напуснал границите територията на България на 05.02.2021г., който момент предхожда само с около два месеца последния получен наложен платеж. Впрочем, данните от ОД на МВР Видин съвсем не са достатъчни, за да се приеме, че лицето не се е върнало в България след това. Не са положени почти никакви усилия да се установи местоположението му. Прави впечатление, че когато органите по приходите от ТД на НАП София, на които е възложено да извършат насрещната проверка на "Силвиндер дизайн" ЕООД, първо не намерили сграда с № 27 на ул. Света гора в [населено място], което е видно от протокол № 1722267/26.04.2022г. (лист 174). При второто посещение обаче такъв административен адрес очевидно се е появил, но там не открили офис на проверяваното лице и не успели да осъществят контакт с управителя или с упълномощено от него лице. Управителят не е открит на заявения от него постоянен/настоящ адрес в [населено място]. Прегледът на вписаните в ТР данни сочи, че "Силвиндер дизайн" ЕООД е обявил както електронна поща, така и телефонен номер, но няма данни в хода на ревизионното производство да е бил направен опит да се осъществи комуникация чрез тях.

Друго обстоятелство, което е в подкрепа изложеното в предходния абзац, е успешно проведеното при първоначалното разглеждане на делото оспорване на автентичността на подписите, положени от жалбоподателката под РКО за получаване на наложените платежи от куриера „Лео експрес“ ЕООД. Вещото лице е изследвало подписите и ръкописните думи върху РКО и е дало заключение, че жалбоподателката се е подписала под ордерите от 04.01.2019г., 18.01.2019г., 25.01.2019г., 01.02.2019г., 18.02.2019г., 22.02.2019г., 22.03.2019г. и 15.11.2019г., с които е получена обща сума в размер на 33605.00 лева. Една част от РКО, пунктуално изброени по – горе, не са подписани от жалбоподателката и върху тях имената й не са изписани от нея. Друга част от ордерите са подписани от друго лице – И. С.. Изложеното кореспондира с обясненията й, дадени по реда на чл.176 от ГПК, при повторното разглеждане на делото, че в края на 2019г. жалбоподателката и семейството й се установили да живеят в [населено място] и оттогава тя преустановила. Не се установи обаче защо жалбоподателката, след като не е получила останалите наложени платежи на стойност 126791.00 лв, е предала на "Силвиндер дизайн" ЕООД с ПКО общо сума в размер 106480.00лв, които тя е представила в хода на ревизионното производство, както и РКО за получено от нея възнаграждение в размер на 20.00 лева, вкл. и за 2020г. и 2021г. Тези обстоятелства са останали неизяснени в хода на ревизионното производство, като органите по приходите избирателно са извадили от доказателствената съвкупност само тези доказателства, чрез които се установява получаване на наложените платежи от жалбоподателката, които са приети за нейн облагаем доход.

Заради изложени съображения в случая не се прилага правилото по чл.124, ал.2 от ДОПК за истинност на фактическите констатации в РА, затова тежестта да докажат всички релевантни факти за установяване на претендираните от НАП публични задължения се носи от приходната администрация, но дължимото от закона пълно главно доказване не бе проведено от ответника. След като по делото не са представени документи, установяващи съществените елементи от доставките – предмет, стойност и условия, няма как да се приеме, че са налице плащания по направени доставки, които да формират облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС. Следователно оборени се явяват и констатациите за извършени облагаеми доставки при достигнат облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, като липсва нормативно основание за начисляване на ДДС. С оглед на посочено съдът счита, че неправилно с ревизията са определени задълженията за ДДС и лихви за посочения в РА данъчен период, поради което следва да се отмени в тази част.

При липсата на обоснован с конкретни фактически обстоятелства и установен с надлежни доказателства размер на недеклариран облагаем доход по чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ от ревизираното лице, по отношение на същото липсват и материалноправните предпоставки за установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за процесния период. С оглед на гореизложените съображения съдът приема, че оспореният РА в частта му, с която по отношение на жалбоподателката са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за процесния период и лихвите за просрочие към тях се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

По отношение установените с обжалвания РА задължения за осигурителни вноски: Фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи за наличието на такива задължения са обосновани с обстоятелството, че ревизираното лице е извършвало стопанска дейност като физическо лице, което е търговец по смисъл на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ. След като не се установяват обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, не се установява друг облагаем доход на лицето от извършваната икономическа дейност, то не следва да се установяват задължения за осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване и следващите си лихви във връзка с чл.6, ал.8 и ал.9 от КСО и чл.40, ал.1,т.2 от ЗЗО.

По сходни случаи е налице произнасяне на ВАС : решение № 4874 от 09.05.2023 г., постановено по административно дело № 7591/2022 г., I о., решение № 7416 от 05.06.2018 г., постановено по административно дело № 13914/2017 г., VIII о., решение № 5398 от 30.04.2024 г., постановено по административно дело № 11145/2023 г., решение № 13876 от 10.11.2020 г., постановено по административно дело № 4529/2020 г., VIII о.

В обобщение, обжалваният РА следва да бъде отменен изцяло.

По разноските :

Жалбоподателката претендира присъждане на 3000.00 лева, адвокатско възнаграждение. Тъй като договорът за правна помощ, сключен с адвокат В. съдържа отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 3000.00 лева е платено, то подлежи на присъждане. Разноските следва да се възложат в тежест на НАП.

Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3291.00 лева следва да се отхвърли.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. Д. М., [ЕГН], постоянен адрес [населено място], ***, Ревизионен акт № Р-02000222003494-091-001/20.12.2022г., издаден от Д. И. В. – Началник сектор „Ревизии“ и възложител на ревизията, и Д. Ж. Й. – Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, в частта му, в която е потвърден с Решение № 27/17.03.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП в частта му, в която на жалбоподателката са определени следните задължения за данъци : годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ : 4420.30лв главница и 1108.85лв лихва за данъчен период 01.01.2019г.-31.12.2019г., 4583.09лв главница и 684.97лв лихва за данъчен период 01.01.2020г.-31.12.2020г., 2626.73лв главница и 126.24лв лихва за данъчен период 01.01.2021г.-31.12.2021г.; ДДС : 241.67лв главница и 39.27г. лихва за данъчен период 01.04.2021г.-30.04.2021г; ДДО-за самоосигуряващи се : 4948.32лв главница и 1245.53лв лихва за данъчен период 01.01.2019г.-31.12.2019г., 3738.70лв главница и 601.46лв лихва за данъчен период 01.01.2020г—31.12.2020г., 384.80лв главница и 66.14лв лихва за данъчен период 01.01.2021г.-30.04.2021г.; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се : 1352.00лв главница и 340.40лв лихва за данъчен период 01.01.2019г.-31.12.2019г., 1263.07лв главница и 203.20лв лихва за данъчен период 01.01.2020г.-31.12.2020г., 130.00лв главница и 22.35лв лихва за данъчен период 01.01.2021г.-30.04.2021г.; здравно осигуряване – за самоосигуряващи се : 2163.20лв главница и 544.65 лв лихва за данъчен период 01.01.2019г.-31.12.2019г.,, 1769.60лв главница и 287.73лв лихва за данъчен период 01.01.2020г.-31.12.2020г. и 104.00лв главница и 17.89лв лихва за данъчен период 01.01.2021г.-30.04.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК НАП да заплати на А. Д. М., с посочени данни, сумата 3000.00 (три хиляди) лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3291.00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационната жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.