№ 228
гр. Благоевград, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201043 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН..
Образувано е по жалба, подадена от „Р.-Т.” Е. с ЕИК против Наказателно
постановление № 01-002076 от 21.06.2021г, издадено от С. С. С.- Я. – д. на Дирекция
"Инспекция по труда"- Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.414,
ал.3 КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000лв. за нарушение на чл.63,
ал.2 КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че в издаденото НП не са посочени лицето,
представляващо наказаното дружество, както и актът , с който е установено
административното нарушение. Поддържа се нарушение на чл. 42, ал.1, т.7 ЗАНН,
доколкото актът бил подписан в присъствието на един свидетел, и не ставало ясно дали
актосъставителят е бил свидетел на извършеното нарушение или само е констатирал
същото, както и кога е констатирано административното нарушение. Навежда се
несъответствие между установената фактическа обстановка и правна квалификация на
нарушението, като се поддържа, че същото следвало да се квалифицира по чл.62, ал.1
КТ. Твърди се, че установените при проверката лица в предходен период от време са
полагали труд в същата сграда, в същия колектив, със същия предмет на дейност, но
при друг работодател, като предстояло интервю за работа с „Р.-Т.“ Е., поради което
нито едно от лицата не разбрало, че с попълнените декларации са заявили, че работят в
новото дружество „Р.-Т.“ Е.
Навежда се и необоснованост на размера на определената имуществена санкция.
По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление и алтернативно такова за намаляване размера на наложената санкция.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание наказаното дружество, редовно призовано, се
представлява от адв.И., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
1
Акцентира, че за съставомерността на нарушението по чл.63, ал.2 КТ е необходимо да
бъде установено, че е сключен трудов договор с работника, екземпляр от който не е
бил предоставен на последния.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от ю.П., която прави
искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
На 23.04.2021г., М.Ц., М.С., Т.К. и А. Ч. - с. на Дирекция "Инспекция по труда" –
Благоевград, извършили проверка по спазване на разпоредбите на трудовото
законодателство в шивашки цех, находящ се в гр.С., ул.„П. Я.“ №, стопанисван от „Р.-
Т.” Е.. На намиращите се в обекта на проверка работници били предоставени за
попълване Декларации по образец. В попълнената на 23.04.2021г от св. С. Б. Т.
декларация, същата собственоръчно отразила, че от 23.04.2021 г. работи в „Р.-Т.” Е. на
длъжност "гладач" с работно време от 13.00ч. до 17.00ч., с два почивни дни, а
уговореното с работодателя трудово възнаграждение е в размер на 30 лв. дневно.
До „Р.-Т.” Е. на основание чл. 45, ал.1 АПК била изпратена призовка, в която са
указани документите, които дружеството следва да представи на проверяващите
органи.
На 12.05.2021г. в ДИТ – Благоевград се явил законният представител на
дружеството и предоставил изисканата с призовката документация, като за С.Т. бил
представен сключен на 23.04.2021г. писмен трудов договор, който бил регистриран в
ТД на НАП в 08.37ч. на 26.04.2021г.
От установеното при извършената около 15.20. на 23.04.2021г. проверка по
работни места и извършената проверка по документи служителите на ДИТ-
Благоевград приели, че „Р.-Т.” Е. в качеството си на работодател допуснал на
23.04.2021г. С. Б. Т. с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в шивашки цех,
находящ в гр.С., ул.„П. Я.“ №, стопанисван от „Р.-Т.” Е. без да й е предоставен
екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и
копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка
с изх. № ПР2113986/12.05.2021., с който на дружеството са дадени и предписания за
предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения.
Предвид направените по време на проверката констатации св.А. А. - Ч. приела,
че „Р.-Т.” Е. е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, поради което на 19.05.2021г.
съставила АУАН № 01-002076/19.05.2021г. Актът бил съставен в присъствието
свидетелката С. и законния представител на дружеството, който го подписал без да
обективира възражения.
В предвидения с чл. 44, ал.1 ЗАНН срок пред наказващия орган са постъпили
писмени възражения.
Въз основа на АУАН, при идентичност на словесното описание и правната
квалификация на нарушението е издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл.414, ал.3 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ.
Наказателното постановление било връчено на управителя на дружеството
жалбоподател на 07.07.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
2
разпитаните от съда свидетели М.С., М.Ц., А. Ч., Т.К. и С.Т. и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Справка от
търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на Р. Т.“ Е.
към дата 08.07.2021 г.; Пълномощно; АУАН №01-002076/19.05.2020 г.; Заповед №3-
0058/11.02.14 г.; Протокол за извършена проверка изх. №ПР2113986/12.05.2021 г.;
Призовка на основание чл. 45, ал. 17 АПК от 23.04.2021 г.; Декларация от лице,
работещо потрудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на
проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание
чл.399 КТ и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от КТ и чл. 39, ал. 1 АПК и
чл. 40, ал. 1 АПК и чл. 110, ал. 4 ДОПК от С. Б. Т. от 23.04.2021 г.; Трудов договор от
23.04.2021г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх.
№01388213027714/26.04.2021 г.; Сертификат за контрол №305/26.04.2021г.;
Идентификационна карта на Р.-Т. ЕООД от 12.05.2021г.; Покана с изх.
№ИЗХ21041179/12.05.2021 г.; Възражение от „Р. т.“ .Е.; Справка актуално състояние
към 21.06.2021 г.
При изграждане на фактическата обстановка съдът се довери на показанията на
свидетелите М.С., М.Ц., А. Ч., Т.К., като съобрази, че същите са последователни,
непротиворечиви и наситени с детайли, като отсъстват логически несъответствия.
Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на
това, че същите възпроизвеждат непосредствено възприети от тях обстоятелства,
относими към предмета на доказване, като показанията им се подкрепят от приетите по
делото писмени доказателства. Показанията на Ц., С., К. и Ч. са източник на
доказателствена информация за обстоятелствата около извършените на 23.04.2021 г.
проверка по работни места и последвалата проверка по документи, и направените при
тях констатации.
От показанията на тези свидетелите съдът установи реда, по който е проведена
проверката по работни места, предоставянето на декларации на установените в обекта
на проверката лица, както и че същите не са имал затруднения, свързани с тяхното
попълване. Показанията на служителите на ДИТ- Благоевград съдържат данни, че при
извършената на 26.04.2021г. проверка по работни места свидетелката Т. гладела на
една от гладачните преси, намираща се в шивашкия цех.
При анализа на показанията на Т. съдът отчете служебната й зависимост от
търговското дружество. С оглед горното и като съпостави показанията на Т. с
доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че показанията й следва да
бъдат кредитирани частично.
Като достоверни следва да се приемат показанията на Т. в частта им, че към
26.04.2021г. между нея и дружеството не е имало сключен трудов договор, както и че
към датата на извършената от служители на ДИТ- Благоевград проверка същата
гладела на една от гладачните преси в шивашкия цех. В тази им част показанията на Т.
са последователни и непротиворечиви и се подкрепят показанията на служителите на
ДИТ- Благоевград, попълнената от Т. декларация и справката от НАП.
Показанията на Т. в частта им, че при извършената от служители на ДИТ-
Благоевград проверка по работни места на 26.04.2021г. същата не извършвала трудова
дейност, а била на интервю за работа, след което управителят на дружеството щяла
извърши преценка дали да бъде сключен трудов договор се приемат от съда като част
от защитната позиция на санкционираното дружество, като това обстоятелство
противоречи на съдържанието на попълнената от свидетелката декларация. Посочената
декларация е на разбираем език и не съдържа неясна за Т. терминология, която да
създаде объркване при нейното попълване. Същевременно попълнените от Т. данни
3
съответстват напълно с вида на информацията, която следва да бъде отразена, което
също индицира, че Т. е разбрала какви обстоятелства следва да посочи в
предоставената й от проверяващите декларация.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
Доколкото в представения по делото писмен трудов договор № от 23.04.2021г.,
сключен между „Р.-Т.” Е. и св. Т. липсва дата на предоставянето му на работника,
същият не допринася за изясняване на релевантни към предмета на делото факти.
От показанията на свидетелите Ц., С., К. и Ч., кредитираните части на
показанията на свидетеля Т. и приетите писмени доказателства се установяват всички
съществени елементи на инкриминираното нарушение /допускането от дружеството на
св.Т. до работа, преди да й бъде предоставен екземпляр от сключен в писмена форма
трудов договор и уведомлението по чл.62, ал.3 КТ /- дата, място и обстоятелства около
неговото извършване .
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 07.07.2021 г., а жалбата е от
09.07.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
посочени от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от
актосъставител по смисъла на чл.416, ал.1 КТ, а атакуваното НП е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал.5 КТ във връзка със Заповед № З-
0058/11.02.2014 г., т.4 на Изпълнителен директор ИА"Главна инспекция по труда".
НП отговаря на предвидените към съдържанието му изисквания, като е налице
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно,
като са посочени всички елементи от неговия състав, включително датата на неговото
извършване, както и съответстващата му правна квалификация. Спазени са и сроковете
по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
В НП е отразен АУАН, въз основа на който е образувано
административнонаказателното производство, като индивидуализирането на
санкционираното юридическо с уникалния му ЕИК и адрес на управление
удовлетворява изискванията на чл. 57, ал.1, т. 4 ЗАНН.
Неоснователни са релевираните във въззивната жалба възражения за допуснато
процесуално нарушение на чл.40 ЗАНН. Систематичното тълкуване на разпоредбите
на чл. 40, ал. 1 и ал.3 ЗАНН, както и на разпоредбата на чл.43, ал.1 ЗАНН налага
извода за спазване на процесуалните правила в случаите, когато АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, стига той да е присъствал при извършване или
установяване на нарушението. Императивното изискване за двама свидетели е
предвидено единствено в случаите, когато липсват свидетели, присъствали при
4
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие. Тогава АУАН се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Единствено при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението,
съставянето на акта в присъствието само на един свидетел представлява нарушение на
процесуалните правила. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1
ЗАНН, която изисква АУАН да е подписан от поне един свидетел, т. е. подписът на
един свидетел е достатъчен, за съответствието на съставения АУАН на изискванията
на ЗАНН. Ето защо, доколкото Мариела С. е присъствала при установяването на
нарушението, съставянето на акта в нейно присъствие съответства на изискванията на
чл.40 ЗАНН.
С оглед изложеното съдът счита, че административнонаказателното
производство е проведено съобразно регламентираните в ЗАНН процесуални
изисквания, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или
ограничаващи правото на защита на наказаното дружество и предпоставящи отмяна на
санкционния акт.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че
санкционираното дружество е нарушило забраната на чл. 63, ал.2 КТ е правилна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключен
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
„Р.-Т.” Е. има качеството на работодател съгласно легалната дефиниция на това
понятие, дадена с §1 от ДР на КТ, според която такова е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Ето защо
наказаното дружество е адресат на разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ и като такъв е
следвало да спазва установените с нея задължения.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че „Р.-
Т.” Е. в качеството си на работодател, на 23.04.2021г. е допуснал до работа работника
С.Т. да извършва трудова дейност в шивашки цех, находящ се в гр.С., ул.„П. Я.“ №,
стопанисван от „Р.-Т.” Е. преди да й е предоставил екземпляр от сключен в писмена
форма трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ.
От приетите по делото писмени доказателства се доказва по безспорен начин, че
уведомлението до ТД на НАП е регистрирано на 26.04.2021г., което е 3 дни след датата
на извършената от служителите на ДИТ – Благоевград проверка по работни места.
Контролните органи обосновано са приели, че между св.Т. и „Р.-Т.” Е. е
възникнало трудово правоотношение, доколкото видно от попълнената от Т.
декларация и констатираното при извършената на 23.04.2021г. проверка по работни
места са налице определено работно място, длъжност, установено работно време,
почивни дни и уговорено трудово възнаграждение, а работодател е именно
жалбоподателят, като към датата на извършената проверка проверяващите са
установили извършването на трудова дейност от Т.. Ето защо с оглед наличието на
задължителни елементи на трудово правоотношение, същото е следвало да бъде
уредено в съответствие с изискванията на чл.63, ал.2 КТ, което не е сторено в
настоящия случай, предвид липсата на регистрация на процесния трудов договор
5
преди започването на работа и предоставянето му на работника ведно с уведомлението
чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП- Благоевград.
Неоснователен е и доводът на процесуалния представител на дружеството, че
доколкото към момента на извършване на проверката по работни места, не е
съществувал сключен трудов договор между „Р.-Т.” Е. и св.Т., дружеството не е
извършило нарушение на чл.63, ал.2 КТ, тъй като именно с цитираната разпоредба е
въведено задължение за работодателя /какъвто е дружеството/ да не допуска до работа
работник преди да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов
договор и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ. Ето защо, допускайки до работа
св.Т. преди да са й предоставени посочените документи, даже преди сключването на
писмен трудов договор между нея и търговското дружество, последното е
осъществило състава на нарушението по чл.62, ал.3 КТ. / В този смисъл Решение №
521 от 26.02.2021 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. № 39/2021 г, Решение № 1170
от 7.03.2020 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д.. № 53/2020 г., Решение № 1075 от
5.10.2019 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д № 195/2019 Решение № 1393 от
6.07.2019 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. № 281/2019 г. Решение № 834 от
29.03.2019 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. № 98/2019 г. и др. /
С оглед това, че в случая е ангажирана отговорност на юридическо лице,
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, съдът не следва да обсъжда
субективната страна и въпроса за вината, предвид обстоятелството, че отговорността
на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Санкционираното нарушение не може да бъде определено като маловажно
такова, предвид това че чл.415в, ал.1 КТ, се явява специална по отношение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Ето защо за тези нарушения, дори формално да са
налице кумулативно дадените чл. 415в, ал.1 КТ предпоставки /за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от
което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100.00 до 300.00 лева, а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50.00 до 100.00 лева./, не може да е
налице маловажност, а те се санкционират с наказанията, предвидени в съответната
санкционна норма, тъй като ал.2 на чл.415в КТ въвежда изрично изключение по
отношение приложимостта на тази норма по отношение на нарушенията по чл.63, ал.2
КТ.
В този смисъл са и задължителните указания на ТР № 3 от 10.05.2011 година по
т. д. № 7/2010 година на ВАС, според което чл. 415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. Според посоченото тълкувателно решение,
разпоредбата на чл.415в КТ представлява привилегирован състав спрямо този на
чл.414, ал.3 от КТ и изброените в него административни нарушения.
Съгласно санкционната разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ в случаите на
извършено от работодател нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ се налага
имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева
При преценка размера на наложеното с обжалваното НП наказание настоящият
съдебен състав счита, че същото необосновано е индивидуализирано в размер на 2000
лева, който е над минимално предвидения такъв, без наказващият орган да е изложил
мотиви за това. Административнонаказващият орган не е ангажирал каквито и да било
доказателства за извършени от дружеството предходни нарушения на трудовото
законодателство, като такива твърдения не се съдържат и в НП, поради което съдът
намира, че са налице предпоставки за ревизиране размера на определеното наказание.
Районният съд намира, че размерът на наложената имуществена санкция се
6
явява прекомерен и същият следва да бъде намален до предвидения в закона
минимален такъв от 1500лв, който се явява справедливо наказание за така извършеното
нарушение и ще постигне необходимия превантивен и предупредителен ефект към
спазване на установения в страната правов ред.
Предвид изложените съображения и доколкото от доказателствената съвкупност
е доказано извършването от страна на дружеството-жалбоподател на нарушение на
чл.63, ал.2 КТ, обжалваното НП следва да се измени единствено в санкционна му част,
като се намали размерът на наложената имуществена санкция от 2000 лева на 1500
лева.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
размера на наложената имуществена санкция и изменението му от настоящата съдебна
инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 300лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид размера на санкцията след изменението от настоящия съдебен състав,
на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени 75лв, който размер е
определен съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която
разпоредба препраща чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ДИТ- Благоевград, което е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, в
чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното
наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 ЗПП. С разпоредбата на чл. 144 АПК е регламентирано, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага ГПК. В настоящия случай съдът е констатирал, че са
налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не
и по отношение на изменение на същото, на основание чл. 144 от АПК субсидиарно
следа да намери приложение ГПК. Съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 2 ГПК ищецът,
съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на наказващия орган, съизмеримо с размера на изменената
част на наложената с обжалваното НП санкция. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия
орган, съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от
80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, в полза
на наказващия орган следва да се присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, което възлиза на 60,00лв
.
7
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 83 ЗАНН, вр. чл.334, т.3 вр.чл.
337, ал. 1, т. 1 НПК, Районен съд – Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-002076 от 21.06.2021г, издадено от
С. С. С.- Я. – д. на Дирекция "Инспекция по труда"- Благоевград, с което на „Р.-Т.” Е. с
ЕИК на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на
2000лв. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 2000лв/ две хиляди лева/ на 1500лв /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК „Р.-Т.” Е. с ЕИК,
представлявано от управителя Р. Р. Д. да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"-
Благоевград сума в размер 60, 00 лева (шестдесет лева), представляваща направени в
хода на съдебното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК ДИТ-
Благоевград да заплати на „Р.-Т.” Е. с ЕИК, представлявано от управителя Р. Р. Д. сума
в размер 75.00 лева (седемдесет и пет лева), представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8