№ 3456
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Д. Ст. Чернева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500646 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е след като с решение № 60301/17.01.2022 г., постановено
по гр. д. № 479/21 г. по описа на ВКС, IV г. о., е отменено въззивно решение
№ 260462/09.10.2020 г., постановено по гр. д. № 16501/19 г. по описа на СГС,
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.
С решение № 219180/17.09.2019 г., постановено по гр. д. № 75411/16
г. по описа на СРС, 49 състав, е отхвърлен предявения от И. Ж. З. срещу А. З.
А. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договор за прехвърляне на 4/6 ид. ч. от апартамент № 6,
находящ се в гр. София, ж. к. ******* *******, срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт *******, т. 1, рег. № 2999,
дело № 70 от 01.06.2015 г. С решението И. Ж. З. е осъден да заплати на А. З.
А. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1700 лв. – разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от И. Ж. З. срещу решение №
219180/17.09.2019 г., постановено по гр. д. № 75411/16 г. по описа на СРС, 49
1
състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Посочва,
че фактическия състав на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за
признаване за нищожен на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане включва два елемента – наличие на
заболяване, предполагащо настъпване на смъртта скоро след датата на
сключване на договора, както и знание на приобретателя към момента на
сключване на сделката за скорошното настъпване на смъртта. Твърди, че
такива заболявания са тези, които се характеризират с пълна физическа
изнемощялост, невъзможност дори за елементарни движения, често изпадане
в безсъзнание, като времевия период от датата на сключване на сделката до
настъпване на смъртта следва да е съвсем кратък. Посочва, че съгласно
съдебната практика, ако независимо от напредналата възраст на
прехвърлителя и неговото недобро състояние без видими признаци на тежко
здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на
неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни лични
грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основание за
сключване на такъв договор. Този е случаят, когато предхвърлителят може да
предложи свое имущество, за да си осигури необходимите му лични грижи в
критичен за него момент. Твърди, че необосновано първоинстанционният съд
е приел, че от заключенията на СМЕ не може да се направи извод, че не е
налице състояние, при което лицето да не може да се подпише или напише
имената си. Поддържа, че независимо от изготвената психиатрична
консултация от 28.05.2015 г., която удостоверява, че лицето Ф. Л. З.а, на 92
години, разполага с психическа годност да се грижи за работата си и да
извършва правни действия, то обстоятелството, че не е в състояние да се
подпише на документа, удостоверяващ това състояние, доказва обратното.
Счита, че състоянието на наследодателката в дните, предшестващи
оспорваната сделка, не е било възможно да бъде доказано, но симптомите за
пълна физическа изнемощялост и за невъзможност за елементарни действия
са доказани по делото, както от процесното пълномощно, така и от
показанията на св. Б., който сочи, че Ф. З.а е положила отпечатък от палеца на
дясната си ръка върху пълномощното. Ето защо, поддържа, че съдът е
следвало да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събирането им, а именно
2
– влошеното здравословно състояние на прехвърлителката, както и че по
време на прехвърлителната сделка тя е била в терминален стадий,
предшестващ смъртта й в период от няколко дни. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като
неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи
иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – А. З. А. е подал отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа, че е започнал да
полага грижи за майка си от 2001 г., когато е починал баща му, и е полагал
грижи до смъртта й. Твърди, че я е посещавал ежедневно, купувал й е
продукти и лекарства, водил я е на разходки, четял й книги и вестници. Сочи,
че доказателство за това, че Ф. З.а е била в добро общо здраве за възрастта си,
е обстоятелството, че през м. октомври 2011 г. и през м. май 2013 г., когато тя
е била съответно на 88 г. и на 90 г., е претърпяла две операции – при първата
операция е била оперирана лявата й бедрена кост, а при втората операция –
дясната тазобедрена става поради счупване на крака. Твърди, че след втората
операция е установил, че майка му се нуждае от специализирани грижи, тъй
като след счупването на десния крак, движението й е било затруднено.
Поддържа, че на 15.06.2013 г. е сключил договор с „Р.-И.“ ЕООД, като
дружеството се е задължило срещу заплащането на 500 лв. месечно, да се
грижи за Ф. З.а, за хигиената, храненето й и за ежедневното измерване на
кръвното й /ако е необходимо/. Твърди, че се е грижил за майка си повече от
14 години, и че тя му е предложила да му прехвърли притежаваните от нея
идеални части от процесния имот. Поддържа, че процесният договор за
издръжка и гледане е сключен, както за издръжка за в бъдеще, така и за минал
период. Твърди, че предвид възрастта й Ф. З.а е била подложена на
психиатрична консултация един ден преди да подпише пълномощното. Сочи,
че от нея се установява, че Ф. З.а разполага със запазена психическа годност
да се грижи за своите работи и да извършва правни действия. Поддържа, че
от показанията на разпитаните по делото свидетели – нотариус Б. и
управителката на дома за възрастни хора К. се установява, че
прехвърлителката по процесния договор е била във видимо нормално
здравословно състояние, като това обстоятелство се подкрепя и от
представените по делото 2 бр. епикризи, от които е видно, че тя е претърпяла
3
две операции – на лявото и на дясното бедро. Твърди, че от приетите по
делото две съдебно – медицински експертизаи се установява, че Ф. З.а е
имала няколко характерни за възрастта й заболявания – едно, от които е
хипертонично сърце, но няма данни тя да е имала заболявания, които да
предизвикат термален край. Поддържа, че не са налице основания за
прилагане на разпоредбата на чл. 161 ГПК, тъй като въззиваемият не е създал
пречки за събиране на доказателства, касаещи изследването на
здравословното й състояние. Моли за потвържаване на решението.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
Ищецът И. Ж. З. твърди, че ответникът А. З. А. е брат на баща му Ж. З.
З., починал на 14.03.2014 г., който замества в наследяването по закон /чл. 10,
ал. 1 ЗН/. Твърди, че след смъртта на баба му Ф. Л. З.а, починала на
13.06.2015 г., научил, че 4/6 ид. ч. от недвижим имот, представляващ ап. 6,
находящ се в гр. София, ж. к. Красно село, ул. „*******, е бил прехвърлен на
ответника чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт *******, т. I, рег. №
2999, дело № 70 от 01.06.2015 г. Посочва, че посочените идеални части от
имота са било прехвърлени 12 дни преди баба му да почине. Сочи, че баба му
преди смъртта си е била с хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност,
остеопороза с патологична фрактура и неуточнени мозъчносъдови болести и е
била в тежко здравословно състояние. Счита, че това обстоятелство му дава
основание да счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД поради липса на основание. Твърди, че баба му е имала
заболявания, въз основа на които се е предполагало настъпване на смъртта й
скоро след сключване на договора. Поддържа, че тя е била в т. нар.
терминален стадий, предшестващ смъртта й, в период от няколко дни, който
се характеризира с пълна физическа немощ, невъзможност за елементарни
движения, често изпадане в безсъзнание и т. н., като времевият период от
сделката до настъпването на смъртта й е съвсем кратък – 12 дни. Посочва, че
4
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
поради липса на основание е налице, когато има наличие на заболявания и
здравословно състояние, предполагащо скорошно настъпване на смъртта,
както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за
скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя. Иска се от съда да
постанови решение, с което да прогласи за нищожен поради липса на
основание договора за прехвърляне на 4/6 ид. ч. от недвижим имот,
представляващ ап. 6, находящ се в гр. София, ж. к. Красно село, ул. „*******,
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт
*******, т. I, рег. № 2999, дело № 70 от 01.06.2015 г. Претендира разноски.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът А. З. А. оспорва иска като неоснователен. Оспорва
твърдението на ищеца, че Ф. З.а е страдала от заболявания, въз основа на
които да се е предполагало скорошно настъпване на смъртта й след
сключване на договора за издръжка и гледане. Оспорва твърдението на
ищеца, че по време на прехвърлителната сделка Ф. З.а е била в термален
стадий, предшестващ смъртта й, както и че ответникът е знаел към момента
на сключване на сделката за скорошното настъпване на смъртта на майка си.
Твърди, че се е грижил за майка си повече от 14 години, и че тя му е
предложила да му прехвърли притежаваните от нея идеални части от
процесния имот. Поддържа, че процесният договор за издръжка и гледане
срещу прехвърляне на недвижим имот е сключен, както за издръжка за в
бъдеще, така и за минал период. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
От представеното като доказателство по делото пълномощно с
нотариална заверка на подписите с рег. № 2977 и на съдържанието му с рег.
№ 2978 от 29.05.2015 г. се установява, че Ф. Л. З.а е упълномощила сина си А.
З. А. да извършва всякакви действия на разпореждане със собствените й 4/6
ид. ч. от ап. № 6, находящ се в гр. София, бл. ******* ет. 3, в т. ч. и да
прехвърли сам на себе си с договор за издръжка и гледане собствените й
идеални части от имота, при условията на проекта за нотариален акт,
неразделна част от пълномощното. Върху пълномощното има поставена
забележка, че е положен отпечатък от палец от дясната ръка на
упълномощителя поради старческа немощ и невъзможност за изписване на
имената.
5
Не се спори между страните, а и от представения като доказателство по
делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане *******, том I, рег. № 2999, дело № 70/2015 г. се
установява, че на 01.06.2015 г. е бил сключен договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, съгласно който Ф.
Л. З.а чрез пълномощника си А. З. А. е прехвърлила на сина си А. З. А.
собствените си 4/6 ид. ч. от следния недвижим имот, придобити от прекратена
съпружеска имуществена общност и по наследство, а именно – ап. 6, находящ
се на ет. 3 в жилищен блок 245 на ул. Висока гора, ж. к. Красно село, гр.
София, ведно със зимнично помещение с площ от 8,00 кв. м., заедно с 1,311 %
ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата, срещу задължението
на приобретателя да поеме гледането и издръжката на майка си Ф. Л. З.а, като
й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила досега, докато е жива,
лично или чрез трето лице.
В т. 2 от нотариалния акт е посочено, че страните са се договорили в
изпълнение на задълженията по договора, че приобретателят А. З. А.
единствен до настоящия момент е полагал грижи и е издържал
отчуждителката Ф. Л. З.а, изразяващи се в настаняване и заплащане на
разходи в дом за социални услуги /хоспис/, осигуряване на храна, лекарства и
санитарни и медицински принадлежности, запълване на свободното време на
отчуждителката чрез лични срещи, четене на книги, вестници и списания,
като последната ще приеме, че гледането и издръжката й ще се изразяват в
продължаване на гореописаните действия.
От препис – извлечение от акт за смърт, издаден от СО, район Триадица,
се установява, че Ф. Л. З.а е починала на 13.06.2015 г.
От удостоверение за наследници с изх. № 2180/17.10.2016 г., издадено
от СО, район Триадица, се установява, че след смъртта си Ф. Л. З.а е оставила
за свои наследници по закон – А. З. А. /син/ и Ж. З. З. /син/, починал на
14.03.2014 г. и заместен в наследяването по закон от неговия син И. Ж. З..
От писмо с изх. № 26.01.138/20.12.2016 г. от управителя на НЗОК се
установява, че няма информация за извършена медико – диагностична и
стоматологична дейност за периода от 01.01.2011 г. до 13.06.2015 г. за лицето
Ф. Л. З.а, след извършени справки в регистрите, поддържани от ЦУ на НЗОК.
6
Към писмото е представена информация за извършени прегледи, болнични
пролежавания, изписани лекарства, пациентска регистрация, диспансерно
наблюдение и издадена рецептурна книжка с МКБ кодове, вписани в нея.
От представения като доказателство по делото договор от 15.06.2013 г.
се установява, че между „Р.-И.“ ЕООД, представлявано от Е. К., като
довереник, и А. А., като доверител, е сключен договор за предоставяне на
социални услуги, касаещ лицето Ф. З.а, по силата на който доверителят е
възложил на довереника да извършва следните действия: да се грижи за
доброто физическо и психическо състояние на лицето; да се грижи за
хигиената на пациента, като това включва: пране на дрехи, помощ при
къпане, хранене, ако се налага, помощ за лични нужди и други; да поддържа
необходимата хигиена в помещението съгласно изискванията на ХЕИ;
задължителни профилактични прегледи на домуващите; медицинско
обслужване – ежедневно измерване на кръвното налягане, пулс, инсулинова
профилактика, работа със семейни лекари, срещу задължението на
доверителя да заплаща месечно възнаграждение от 500 лв.
От представените като доказателства по делото 47 бр. фактури и касови
бонове към тях се установява, че А. А. е заплащал на „Р.-И.“ ЕООД месечното
възнаграждение за предоставените социални услуги, касаещи Ф. З.а, в
периода от 15.06.2013 г. до 15.06.2015 г.
Според психиатричната консултация от 28.05.2015 г. от д – р Х. Т.,
психиатър в Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ – гр.
София, който е освидетелствал амбулаторно в Дома за социални услуги „Р.-
И.“ ЕООД, в гр. София, кв. Суходол, ул. ******* лицето Ф. Л. З.а, на 92 г.,
към момента на прегледа освидетелствената разполага със запазена психична
годност да се грижи за своите работи и да извършва правни действия.
За установяване на здравословното състояние на Ф. Л. З.а в
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени
средства и са приети две заключения на СМЕ.
Според първоначалното заключение на СМЕ, изготвено въз основа на
медицинската документация, представена по делото /писмо от НЗОК, справки
за прегледи и изписани лекарства, рецептурна книжка, 2 бр. епикризи и
психиатрична консултация/ - Ф. З.а е страдала от няколко характерни за
възрастовата й група соматични заболявания, както и понесени две травми,
7
довели до фрактури на двете бедрени кости, а именно – хипертонично сърце
без застойна съдечна недостатъчност, остеопороза с патологична фрактура
след овариектомия, депресивен синдром – лек, последици от мозъчно –
съдови болести. Според заключението в представената по делото медицинска
документация няма данни Ф. З.а да е имала диагнози, предизвикали
терминално състояние, т. е. такова с определени медицински характеристики
и очакван лош край до 24 часа, като изписваните й лекарства са обичайните
лекарства за хипертония и мозъчно – съдова болест. С оглед посочените
хронични диагнози не е могло да се предвиди точно дали те ще доведат до
летален край на следващия ден или след пет години. В заключението е
посочено, че според психиатричната консултация от 28.05.2015 г. при
освидетелствената няма нарушена ориентировка или неточност на
съжденията, като липсва и интелектуално – паметов упадък и психично
заболяване.
Според повторното заключение на СМЕ, изготвено въз основа на
медицинска документация, касаеща лицето Ф. З.а, предоставена от личния й
лекар д – р С., в почти всички амбулаторни листове е посочена като основна
диагноза – хипертонична болест на сърцето без застойна сърдечна
недостатъчност. Другите преобладаващи диагнози са остеопороза,
първоначално без патологична фрактура, а впоследствие - с патологична
фрактура, тиреотоксикоза /базедова болест/, разстройство на зрението,
рецидивиращо депресивно разстройство, нарушение на вестибуларната
функция. В амбулаторния лист от 18.07.2012 г. е отбелязано и последици от
мозъчно – съдова болест, без данни за конкретни изяви на статуса.
Според повторното заключение на СМЕ Ф. З.а е страдала от следните
заболявания: хипертонична болест на сърцето, остеопороза с последваща
патологична фрактура, тиреотоксикоза /базедова болест/, разстройство на
зрението, за които е била диспансеризирана. В експертното решение на ТЕЛК
№ 1537/10.04.2002 г. са посочени диагнозите: сърдечна недостатъчност II ф.
к., хроничен пиелонефрит, мозъчно – съдова болест /без уточнения/, като тези
диагнози липсват в приложените амбулаторни листове. Към амбулаторните
листове са приложени две кариограми без патологични изменения. До
25.03.2015 г. Ф. З.а е била на терапии, посочени в амбулаторните листове. В
заключението е посочено, че поради липса на документация няма данни за
провеждана терапия в хосписа до датата на смъртта й – 13.06.2015 г.
8
Според повторното заключение на СМЕ изложените в амбулаторните
листове клинични диагнози не предполагат невъзможност поради физическа
немощ да е налице неспособност за писане на кратък текст, в т. ч. и подпис.
От показанията на св. Б. се установява, че като нотариус е удостоверил
на 29.05.2015 г. процесното пълномощно от Ф. З.а в Дом за възрастни хора.
Заявява, че упълномощителката е била възрастна жена, в съзнание, която е
била на легло. Посочва, че подписът й представлявал полагане на палец от
дясната й ръка поради старческа немощ и невъзможност за изписване на
имената. Заявява, че е имало и проект на нотариален акт, който не е подлежал
на удостоверяване. Върху проекта Ф. З.а се разписала с подпис, който бил
четлив, но не е могла да изпише имената си. Сочи, че Ф. З.а е имала чувство
за хумор и видимо не е била на смъртен одър.
От показанията на св. К., която е управител на специализирано заведение
за възрастни хора, се установява, че през 2013 г. ответникът настанил майка
си в дома. Посочва, че при настаняването й майка му била след операция на
тазобедрената става. Била добре, но не можела да се движи и имала
рехабилитатор. Заявява, че е имала назначена терапия от личния й лекар, като
лекарствата, които са й давали, били изписани от него. Сочи, че е била добре
с паметта за годините и не е имала деменция. Свидетелства, че в дома е била
посещавана от сина си А. през ден – два, който й носел кафе, разговарял с нея
и й правел масаж на краката. Другият й син бил идвал два пъти за по пет
минути. Таксата за престоя й в дома била заплащана от сина й А..
От преразпита на св. К. се установява, че в дома за възрастни хора,
чийто управител е, няма лекар на щат, а интернист, който е на свободна
практика. Заявява, че работят с личните лекари на пребиваващите в дома,
както и че когато някой от тях има нужда от лекар, близките му са длъжни да
дадат координатите на личния лекар. Посочва, че в дома не се съхранява
медицинска документация на домуващите, а при необходимост близките на
лицето взимат направление и завеждат домуващия до съответното лечебно
заведение. Заявява, че не помни Ф. З.а да е била водена на изследвания.
От показанията на св. И.П. се установява, че познава ответника, тъй като
му е съседка, както и майка му Ф.. Посочва, че е виждала Ф. да му гостува
преди да си счупи крака, а след като претърпяла операция на крака, била
настанена в Дом за възрастни хора, където работела и свидетелката. Заявява,
9
че докато е била в дома, синът й А. идвал да я вижда и да я разхожда. Св. П.
посочва, че тогава е разговаряла с Ф. и тя й била споделила, че се притеснява,
че натоварва с разходи сина си А.. Заявява, че след като се възстановила от
първата операция, синът й я взел от дома. След това Ф. си счупила другия
крак и отново претърпяла операция. След втората операция Ф. била настанена
в друг дом за възрастни хора, който бил по – близо, където тя починала.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за
признаване за нищожен на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане поради липса на основание следва да се
установи от ищеца наличие на заболяване на прехвърлителката,
предполагащо настъпване на смъртта й скоро след датата на сключване на
договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на
договора за скорошно настъпване на смъртта на прехвърлителя.
Съдебната практика приема, че такива заболявания са онкологичните,
мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдовите – инфаркти, напреднал стадий
на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т. нар. терминален стадий
/предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна
физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения,
често или постоянно изпадане в безсъзнание, като времевия период от
10
сделката до настъпването на смъртта следва да е съвсем кратък – дни, по –
малко от месец.
Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да
умре, не е равнозначно на знание за близка и неизбежна смърт и не лишава
уговорените насрещни престации от еквивалентност. Ако независимо от
напредналата възраст на прехвърлителя и недоброто му здравословно
състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен
фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то съзнаваната
необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от
влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. В т. см. са Решение
№ 569/08.03.2011 г. по гр. д. № 76/09 г. на ВКС, IV г. о., Решение №
420/11.01.2012 г. по гр. д. № 99/11 г. на ВКС, III г. о., както и Решение №
384/10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/09 г. на ВКС, III г. о.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че с
нотариален акт *******, т. I, рег. № 2999, дело № 70/15 г. Ф. Л. З.а, чрез
пълномощника си А. З. А., е прехвърлила на 01.06.2015 г. на А. З. А. 4/6 ид. ч.
от процесния недвижим имот, представляващ ап. 6, находящ се в гр. София,
ж. к. ******* *******, срещу задължението да я гледа и да я издържа, както и
срещу грижите и издръжката, които е полагал досега за нея.
Прехвърлителката е починала на 13.06.2015 г. Спорният въпрос по
делото е дали прехвърлителката Ф. З.а е страдала от заболявания, които да са
предполагали настъпване на смъртта й скоро след датата на сключване на
договора.
От приетите по делото две заключения на СМЕ /първоначална и
повторна/, които съдът кредитира като компетентни и обосновани, се
установява по безспорен начин, че Ф. З.а е страдала от хипертонична болест
на сърцето без застойна сърдечна недостатъчност, остеопороза, първоначално
без патологична фрактура, а впоследствие - с патологична фрактура,
тиреотоксикоза /базедова болест/, разстройство на зрението, рецидивиращо
депресивно разстройство, нарушение на вестибуларната функция, последици
от мозъчно – съдова болест, без данни за конкретни изяви на статуса. Според
двете заключения на СМЕ от хроничните заболявания на Ф. З.а не може да се
прогнозира след какъв период от време ще настъпи смъртта й, както и че тя
11
не е имала диагнози, които да са предизвикали терминално състояние, т. е.
такова с определени медицински характеристики и очакван лош край до 24
часа.
От представената по делото психиатрична консултация се установява, че
на 28.05.2015 г. Ф. З.а е била прегледана и от психиатър, който е установил,
че се намира в добро общо здраве.
За установяване на здравословното й състояние са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на св. Б. и на св. К..
От показанията на св. Б., който е посетил на 29.05.2015 г. Дома за
възрастни хора, в който е била настанена Ф. З.а, се установява, че тя е била
възрастна жена, в съзнание, която е била на легло. Св. Б. сочи, че подписът й
върху пълномощното от 29.05.2015 г., с което била извършена процесна
сделка, представлявал полагане на палец от дясната й ръка поради старческа
немощ и невъзможност за изписване на имената. При срещата му с Ф. З.а му
направило впечатление, че тя имала чувство за хумор и видимо не е била на
смъртен одър.
От показанията на св. К., която е управител на дома за възрастни хора, в
който е била настанена Ф. З.а, се установява, че същата е била на легло в дома
след операция на тазобедрената става. Св. К. дава показания също така, че Ф.
З.а е била в добро състояние, но не е можела да се движи, както и че е била
добре с паметта за годините и не е имала деменция.
При съпоставка на данните по делото за заболяванията на
прехвърлителката и състоянието й към момента на извършване на
разпореждането с 4/6 ид. ч. от процесния недвижим имот с критериите,
установени от съдебната практика за нищожност на сделките за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на
основание, въззивният съд намира, че по делото няма данни към момента на
сключване на договора – 01.06.2015 г. прехвърлителката да е била в
състояние, което да е предполагало престоящата й смърт в най – близко
време, нито това обстоятелство да е било известно на длъжника по договора.
В случая, основанието за сключването на договора за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане се явява съзнаваната
необходимост от постоянни грижи занапред за прехвърлителката поради
наличието на конкретен риск от влошаване.
12
Неоснователен е доводът на въззивника, че първоинстанционният съд е
следвало да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме за доказани
фактите, касаещи влошеното здравословно състояние на Ф. З.а към момента
на сключване на процесния договор, тъй като въззиваемият е създал пречки
за събирането на допуснати доказателства. По делото няма данни
въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство да е създал
пречки да се събират доказателства, касаещи здравословното състояние на Ф.
З.а, за да се приложат последиците на чл. 161 ГПК относно доказването на
това обстоятелство. Фактът, че Ф. З.а е положила отпечатък от десния си
палец върху пълномощното, с което е извършена разпоредителната сделка, не
води до извод за влошено здрвословно състояние с очакван в скоро време
летален край, тъй като освен да се подпише върху пълномощното, тя е
следвало да изпише и трите си имена, а тя не е могла да стори това поради
старческа немощ /според показанията на св. Б./, а не поради това, че се е
намирала в т. нар. терминален стадий.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за признаване за нищожен на
процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане поради липса на основание следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 219180/17.09.2019 г., постановено по гр.
д. № 75411/16 г. по описа на СРС, 49 състав, следва да бъде потвърдено като
правилно, в т. ч. и в частта за разноските.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 850 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК за разноските за водене на делото пред
Върховния касационен съд се произнася съдът, на когото делото е върнато за
повторно разглеждане. Следователно съдът, на който делото е върнато за
повторно произнасяне, следва да разгледа искането за разноски, които
присъжда в зависимост от изхода на спора. Ето защо, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия и сумата от 1500 лв., представляваща
13
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 219180/17.09.2019 г., постановено по гр.
д. № 75411/16 г. по описа на СРС, 49 състав.
ОСЪЖДА И. Ж. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *******
*******, да заплати на А. З. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к.
*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 850 лв., представляваща
разноски за въззивното производство, както и сумата от 1500 лв.,
представляваща разноски за касационното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 1 –
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14