№ 68
гр. Сливница , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ВЛ. МЛ., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 21-1204-
000496/12.04.2020 г., издадено от И.П.Г. – началник група към ОДМВР –
София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна- Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, редовно призована, не изпраща представител в проведеното
публично съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити,
обуславящи нейната редовност.
На 12.04.2021 г., около 11:03 часа, на път Граница Югославия-
Калотина-София-Пловдив-Хасково-Свиленград-Кап. Андреево-граница
Турция служители на ГКПП-Калотина изпълнявали служебните си
1
задължения и извършили проверка на управлявания от жалбоподателя лек
автомобил марка „Мицубуши“ с френски рег. № CH324LT, собственост на
B.J.H.. При извършената проверка установили, че автомобилът не е
регистриран по надлежния ред. За да вземе отношение относно нарушението
бил извикан свидетелят П.П. на длъжност мл. автоконтрольор при ОД на
МВР-София.
Актосъставителят П. преценил, че е извършено административно
нарушение и затова, в присъствието на свидетеля В., съставил акт за
установяване на административно нарушение серия GА № 142499/12.04.2021
г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят
нарушил разпоредбите на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. На жалбоподателя,
който не владеел български език бил връчен препис от АУАН на български
език, срещу подпис, като в същия жалбоподателят не направил възражения.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение И.П.Г. – Началник група към ОДМВР-София е издадала и
атакуваното наказателно постановление. В наказателното постановление
административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на
акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените
разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по
делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото.
Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния
орган и приема, че тези показания изясняват от части фактическата
обстановка по делото, и затова ги кредитира. Съдът не кредитира показанията
в частта, в която се твърди, че жалбоподателят е разбирал български език,
доколкото това не се подкрепя от нито едно друго доказателство, а той не е
български гражданин /роден е в Сърбия/. АУАН не е подписан от преводач,
както и в него не е посочено, че на жалбоподателя е бил назначен такъв.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
2
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
В настоящия случай съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като в производството по установяване на
административно нарушение, а също и във стадия по издаване на наказателно
постановление, са допуснати съществени процесуални нарушения.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, които са
достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.
Съгласно чл. 1 ЗАНН, сред целите на този закон е осигуряване на
необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на
гражданите и организациите.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на република България
международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Р. България, са част от вътрешното право на
страната. Такава безспорно е Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи (наричана по-нататък ЕКПЧ, ратифицирана от Р. България
със закон, обнародван ДВ бр. 66/14.08.1992 г., в сила за България от
07.09.1992 г.), като нормите й имат непосредствено действие съгласно чл. 5,
ал. 2 от Конституцията.
ЕКПЧ в чл. 6 гарантира правото на справедлив съдебен процес, което
включва правото на всяко лице при наличието на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
закона (§1), както и правото на всяко лице, обвинено в криминално
престъпление да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и
причините за обвинението срещу него на разбираем за него език (§3, б.а). В
мотивите на решение № 1 от 01.03.2012 г. по к.д. № 10/2011 г. на
Конституционния съд на Р. България, обнародвано в ДВ бр. 20/09.03.2012 г.
се приема, че чл. 6, § 1 и § 3 ЕКПЧОС са пряко приложими и при провеждане
на административнонаказателното производство като при разглежданото му
3
на наказаното лице се гарантира правото на справедлив процес, включително
правото му да разбере в какво е обвинен и как може да се защити срещу
обвинението, когато не владее езика, на който му е отправено. В случай, че
тези му права не са обезпечени, то е нарушено неговото основно право по
Конвенцията, като порокът следва да се приравни на неизвършване на
съответно действие, респ. до незаконосъобразност на издадения санкционен
акт.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
започнало въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение. При съставянето на акта за административно нарушение са
допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните
правила. Не са спазени императивните изисквания на чл. 43, ал. 1 и 5 ЗАНН -
при констатиране на административното нарушение и съставянето на акта за
неговото установяване, същият не е бил предявен по надлежния законов
ред на нарушителя поради факта, че същият не е български гражданин,
и не владее български език. В тежест на административнонаказващия орган
е да установи по безспорен начин, че нарушителят владее български език.
Още повече, че е налице и възражение от жалбоподателя за това, че същият
не е разбирал български език.
В случая е установено, че жалбоподателят е гражданин на Сърбия. В
хода на административнонаказателното производство не са събрани
доказателства, че същият владее български език. Контролните органи е
следвало да установят по категоричен начин дали жалбоподателя владее
български език.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН предвижда след съставянето на акта
същият да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му
и за подпис. Предявяването на акта се извършва на български език за лицата,
които го владеят, а по отношение на тези, които са чужденци и не владеят
български, се назначава преводач, което задължение е в изпълнение на
основните права, гарантирани на лицето по чл. 6 от ЕКПЧ. Тези изисквания
гарантират и обезпечават правото на защита, а запознаването със
съдържанието на акта е предпоставка за упражняване на всички последващи
процесуални права. В случая актът не е предявен в присъствието на преводач
или в превод на турски или на друг разбираем за жалбоподателя език, каквото
е изискването на закона. Неотразяването в акта на обстоятелството, че същият
е преведен на съответния език от преводач, следва да се приравни на
непредявяване на акта за установяване на административно нарушение като
показанията на свидетелите не са достатъчни за да опровергаят това. По тези
съображения съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение -
непредявяване на акта на нарушителя, което е пречка за издаване на
законосъобразно наказателно постановление.
Обстоятелството, че АУАН е подписан от нарушителя и това, че същият
4
е подписал, че се е запознал със съдържанието на акта не може да санира
процедурата по връчването, тъй като съответните подписи са положени без
предварително АУАН да е преведен на езика на нарушителя и това да
гарантира, че той разбира какво подписва. Без тази гаранция правото на
защита е нарушено, което води до опорочаване на процедурата по връчване
на АУАН.
Административнонаказващият орган съгласно чл. 52, ал. 2 ЗАНН е
следвало да върне акта, за да бъде предявен на нарушителя. В нарушение на
тази разпоредба наказващия орган е издал атакуваното наказателно
постановление, с което е допуснал процесуално нарушение. Допуснатото
нарушение е съществено, същото в значителна степен засяга правото на
защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии
на производството, поради което не може да бъде преодоляно по реда на чл.
53, ал. 2 ЗАНН.
Абсолютно недопустимо се явява същото да се отнесе и към
наказателното постановление, явяващо се акт, с който се слага край на
административната фаза по установяване и санкциониране на нарушителите
за извършени от тях административни нарушения. АНО без да осигури
преводач и без превод на разбираем за жалбоподателя език е издал НП на
български език и връчил препис от него на жалбоподателя. И, ако
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН позволява при определени обстоятелства
да се санират недостатъците на акта за установяване на административно
нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за издаденото
впоследствие НП.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че следва да
аргументира още, че дори и да се приеме съобразно цитираната Директива, че
не е необходим писмен превод на АУАН и НП, необходимо е с оглед
разпоредбата на чл. 6 от ЕКПЧ, жалбоподателят да бъде запознат с тяхното
съдържание, доколкото всяко друго тълкуване нарушава по най-груб начин
правото на защита на санкционираното лице, включени имплицитно в
правото на справедлив процес по смисъла на Конвенцията. Нещо повече,
съгласно Директива 2010/64 на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. е предвидено,
че в случаите когато орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително
леки нарушения, не може да се изисква от него да гарантира всички права
съгласно директивата. Това обаче не означава, че този орган не длъжен да
гарантира основното право на всяко санкционирано лице- да разбере за какво
нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност,
доколкото това би било в противоречие с основния принцип по чл. 1 ЗАНН, а
именно осигуряване на необходимите гаранции за защита правата и
законните интереси на гражданите и организациите, а също и с
горецитираната разпоредба от Конвенцията.
Всичко изложено налага извод за допуснати особено съществени
5
нарушения от актосъставителя и от административнонаказващия орган,
наличието на които обуславят отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Посочените недостатъци препятстват правото на
жалбоподателя на участие в административнонаказателния процес, за да
защити собствените си права и законни интереси. Предвид характера на
описаните нарушения, обуславящи решаващия извод на настоящата
инстанция, съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани останалите доводи
на страните, тъй - като въпросите има ли извършено нарушение, кой е
неговият автор и има ли той вина не могат да получат отговор в настоящото
производство с оглед спецификата на допуснатите неотстраними съществени
процесуални нарушения в производството пред административните органи.
В изложения по-горе смисъл, досежно нарушението правото на защита,
е и практиката на съдилищата, включително и на касационната инстанция
(Решение № 67 от 24.01.2013 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. №
931/2012 г., Решение № 1418 от 1.03.2013 г. на АдмС - София по адм. д. №
8401/2012 г., Решение № 681 от 27.06.2013 г. на АдмС - София-област по ч. к.
а. д. № 511/2013 г., Решение № 186 от 26.02.2014 г. на АдмС - София-област
по ч. к. а. д. № 46/2014 г., Решение № 953 от 29.10.2014 г. на АдмС - София-
област по к. а. н. д. № 868/2014 г., Решение № 961 от 30.10.2014 г. на АдмС -
София-област по к. а. н. д. № 790/2014 г., Определение № 5826 от 14.12.2012
г. на АдмС - София по адм. д. № 11524/2012 г. и др).
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил
представляван от адвокат и е заплатил сумата от 400 лева, което се
установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Ето защо на жалбоподателя се дължи заплащането на сторените разноски с
оглед изхода на делото.
Така мотивиран, Районен съд- Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-1204-
000496/12.04.2020 г., издадено от И.П.Г. – началник група към ОДМВР –
София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя ВЛ. МЛ. –
гражданин на Сърбия е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
6
ОСЪЖДА ОДМВР – София, с адрес гр. София, ул. „Гео Милев“ 71 да
заплати на ВЛ. МЛ.-роден на ********** г. в Сърбия, сумата от 400 лева –
разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7