Решение по дело №1316/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1692
Дата: 15 декември 2021 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20217050701316
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

                     № ………………./……...  2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

 при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1316 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Образувано е по жалба на УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, ЕИК *********  със седалище   и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от изпълнителния директор проф.д-р С.П.А.-А. срещу Писмена покана № РД-25ПП-86/19.05.2021г, издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса на осн.чл.76а ал.3 ЗЗО за възстановяване на обща сума в размер от 13287.00лв., представляваща заплатените от НЗОК/РЗОК суми по отчетените КП №26 и КП №28, получена без правно основание.

В жалбата са изложени твърдения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и приложими материални разпоредби. Първото твърдение е мотивирано с довод за допуснато нарушение на чл.400 ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г., тъй като за контрольор е назначено лице, което няма образователна квалификационна степен магистър по медицина / лекар/. Според касатора контрольорът К. В.К. няма правомощие по чл.73 ал.1 т.7 ЗЗО да  извършва проверка за съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД, съобразно чл.59в от с.з. По отношение твърдението за нарушение на материалния закон, отрича извършването на възприетото от ответника нарушение, като релевира подробни мотиви, че е спазен диагностично-лечебния алгоритъм / ДЛА/ за КП №26 и КП № 28. Пациентите, посочени в Поканата не са подлежали на консултация от сърдечен тим, защото нито един от тях не е имал нужда от такъв вид последващо лечение, което е нужно да се определи съвместно от кардиолог, инвазивен кардиолог и кардиохирург. Консултациите със сърдечен тим са наложителни само за спешните случаи, каквито описаните в Поканата не са. Формирано е искане за отмяна на Писмената покана и присъждане на сторените в производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от представител по пълномощие, който поддържа жалбата искането за присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът в производството – Управител на НЗОК, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че законът и Инструкцията за контрол не съдържат изискване този род проверки да се извършват само от лекари, поради което намира, че не е извършено нарушение на административнопроизводствените правила. Не е допуснато и такова на материалния закон, тъй като намира, че ДЛА за КП №26 и КП №28 изисква задължителна консултация със сърдечен тим при описаните в протокола от проверката предпоставки. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване по този ред акт, поради което е допустима.

Съдът, преценявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, вземайки предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на проверка за законосъобразност е Писмена покана № РД-25ПП-86/19.05.2021г, издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса на осн.чл.76а ал.3 ЗЗО за възстановяване на обща сума в размер от 13287.00лв., представляваща заплатените от НЗОК/РЗОК суми по отчетените КП №26 и КП №28, получена без правно основание.

Производството за издаване на обжалваната покана е образувано със Заповед № РД-25-138/17.03.2021 г. на управителя на НЗОК,  за извършване на проверка в периода от 22.03.2021г. до 26.03.2021г. вкл.,  на УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, ГР. ВАРНА, ЕИК ********* по изпълнение на договор № 030811/25.02.2020г. за оказване на болнична помощ по КП. Констатациите от проверката са отразени в Протокол № РД-25-138-1/07.04.2021г. и Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-138-2/07.04.2021г., връчени и подписани на 13.04.2021г. от представляващия жалбоподателя проф. д-р С.П.А.-А. д.м- Изпълнителен директор на лечебното заведение.  В Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-13 8-2/07.04.2021г. е отразено, че се дължи възстановяване на суми получени без правно основание, съгласно чл. 76 а, ал.1 от Закона за здравното осигуряване и чл. 409, ал. 1 и ал. 2 от НРД за МД за 2020- 2022г„ по договор № 030811/25.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК, като в подкрепа на този извод са изложени следните доводи:

По КП № 26 „Диагностика и лечение на нестабилна форма на ангина пекторис с интервениионално лечение.“ е установено следното:

ИЗ № 2823/150 (27.01.2021г. - 29.01.2021г.) отразява стационарния престой на пациентка, хоспитализирана въз основа на издадено „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. M3 - НЗОК № 7) на 26.01.2021г. от д-р И. - общопрактикуващ лекар с насочваща диагноза: „Нестабилна стенокардия; Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност.“ Пациентката е на  79 години,  постъпила по спешност в клиниката с оплаквания от ретростернална опресия на широка площ, особено при излагане на студен въздух. Болната била с известна ИБС, преживяла МИ, като тогава е проведена СКАГ и PCI на LAD с DESx2, след което със симптоматична сърдечна недостатъчност III функционален клас. Проведени са изследвания - параклиника: цифровите стойности на проведените изследвания били в референтни граници  с изключение на червените кръвни клетки.  Направено е  заключение: исхемично ремоделирана и дилатирана лява камера с тежко подтисната помпена функция. Рестриктивен тип диастолен митрален кръвоток. Проведено е инвазивно изследване, като в протокол № 61/28.01.2021г. са отразени съответните констатации. Проведени били следните медицински дейности: Стендиране на средна РСА със стент Orsiro 3.0/30 mm. (DES);  Постдилатация на проксимална, RCA с балон Maverick 3.0/15 mm; Стендиране на проксимална RCA със стент Orsiro 3.5/40 mm. (DES) със застъпване; Постдилатация в зона на застъпване на двата стента е балон 3.5/40 mm. Без остатъчна стеноза.  Проведено е и  медикаментозно лечение по време на стационарния престой. Поставена е окончателна диагноза: „ИБС; Нестабилна ангина пекторис - кресчендо; Миокарден инфаркт - преден, в хроничен стадий; Коронарна атеросклероза - двусъдова болест; PCI на RCA с DESx2; Състояние след PCI на LAD с DESx2; Хронична левостранна сърдечна недостатъчност III функционален клас; Хипертонично сърце и Дислипидемия. Констатирано е, че в ИЗ в рубрика „Наблюдение на болния“ /декурзуси/, в епикризата придружаваща медицинската документация, както и на отделна официална бланка приложена в ИЗ, не е визирана консултация на пациента от сърдечен тим, състоящ се от кардиолог, инвазивен кардиолог и кардиохирург.  Това е мотивирало ответника да възприеме извод, че се установява неизпълнение на изискванията на чл. 292, т. 6, б. „б“, във връзка с чл. 354, ал.1 от НРД за МД 2020 - 2022г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от 330, поради което  е констатирано, че стойността на ИЗ № 2823/150 по КП № 26 в размер на 3 795,00 лв. следва да бъде възстановена, като неоснователно получена сума.


По КП № 28 „Диагностика и лечение на остър коронарен синдром с персистираща елевация на ST-сегмент с интервенционално лечение е установено следното

1. ИЗ 874/70 (10.01.2021г. - 15.01.2021г.) отразява болничния престой на пациентка, хоспитализирана в лечебното заведение въз основа на издадено „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. M3 - НЗОК № 7) на 10.01.2021г. от д-р Моника Агатова -лекар от лечебното заведение с насочваща диагноза: „Нестабилна стенокардия.“ Пациентката е на 61 години, постъпила по спешност в клиниката с оплаквания от постоянна гръдна опресия на широка площ, придружена от задух в покой, започнала към 07.00 часа в деня на хоспитализацията. Чрез екип на ЦСМП е транспортирана до лечебното заведение с ЕКГ данни за ОМИ. Проведени били: 1/ кръвни изследвания, като във връзка с поддържането на високи стойности на кръвната захар са осъществени консултативни прегледи на 12.01.2021г. и 14.01.2021 г. със специалист по ендокринология, който е препоръчал приложението на Инсулин Инсулатард и Инсулин Актрапит по схеми в часови интервали; 2/ ЕКГ;  3/ ЕхоКГ c подробно изложение на анатомичната структура на сърцето и заключение. Съгласно медицинската документация е проведено инвазивно изследване, резултатите от което са отразени в протокол № 15/10.01.2021г. Проведени са медицински дейности и медикаментозно лечение по време на стационарния престой. Поставена е окончателна диагноза: „ИБС; Остър миокарден инфаркт - долен със ST елевация; Коронарна атеросклероза; PCI на OM-I към RCx с DES х 2; Хипертонична болест III стадий; Хипертонично сърце; Хроничен гастрит и Дислипидемия. Констатирано е, че в ИЗ в рубрика „Наблюдение на болния“ /декурзуси/, в епикризата придружаваща медицинската документация, както и на отделна официална бланка приложена в ИЗ, не е визирана консултация на пациента от сърдечен тим, състоящ се от кардиолог, инвазивен кардиолог и кардиохирург.  Това е мотивирало ответника да възприеме извод, че се установява  неизпълнение на изискванията на чл. 292, т. 6, б. „б“, във връзка с чл. 354, ал.1 от НРД за МД 2020 - 2022г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от 330 , поради  което е констатирано, че стойността на ИЗ № 874/70 по КП № 28 в размер на 5 016.00 лв. следва да бъде възстановена, като неоснователно получена сума.

2. ИЗ 575/65 (07.01.2021г. - 13.01.2021г.) отразява болничния престой на пациент, хоспитализиран в лечебното заведение въз основа на издадено „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. M3 - НЗОК №7) на 07.01.2021г. от д-р Лилия И. - лекар от лечебното заведение с насочваща диагноза: „Припадък (синкоп) колапс.“ Пациентът е на 87 години, който постъпва по спешност в клиниката с оплаквания от „причерняване“ пред очите на фона на гръдна болка, започнала внезапно през нощта. Болният бил с известна ИБС, през 2010г. преживял преден МИ. Тогава била проведена СКАГ и PCI на LAD и RDI. Проведени били лабораторни изследвания, ЕКГ, ЕхоКГ с подробно изложение на анатомичната структура на сърцето и заключение: исхемично ремоделирана лява камера, върхова аневризма, умерено към тежко потисната функция на лява камера. Съгласно медицинската документация е проведено инвазивно изследване, резултатите от което са отразени в протокол № 10/07.01.2021г. Проведени били  медицински дейности и медикаментозно лечение по време на стационарния престой.  Поставена е окончателна диагноза: „ИБС; Остър миокарден инфаркт - долен и десно камерен със ST елевация; Коронарна атеросклероза - трисъдова болест; Преходен AV блок до III степен и SA блок; Ляв преден, хемиблок; Надкамерна тахикардия; Хипертонична болест III стадий; Хипертонично сърце; Холе и нефролитиаза. Констатирано е, че в ИЗ в рубрика „Наблюдение на болния“ /декурзуси/, в епикризата придружаваща медицинската документация, както и на отделна официална бланка приложена в ИЗ, не е визирана консултация на пациента от сърдечен тим, състоящ се от кардиолог, инвазивен кардиолог и кардиохирург. Това е мотивирало ответника да възприеме извод, че се установява неизпълнение на изискванията на чл. 292, т. 6, б. „б“, във връзка с чл. 354, ал.1 от НРД за МД 2020 - 2022г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от 330, поради което следва да бъде възстановена, като неоснователно получена сума в размер от 5016.00лв.

Посочено в Поканата е, че съгласно ПНПС № РД - 25- 138-2/07.04.201г., на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО и чл. 409, ал.1 от НРД за МД 2020г. - 2022г., сумата, която подлежи на възстановяване, като неоснователно получена е в общ размер на 13 827.00 лв.

В срока по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО в НЗОК/РЗОК е постъпило писмено становище от проф. д-р С.П.А.-А. д.м- Изпълнителен директор на УМБАЛ “СВЕТА МАРИНА“ ЕАД гр. Варна срещу ПНПС № 25-138-2/07.04.2021г., в което  се изразява несъгласие с констатациите, отразени в ПНПС № 25-138- 2/07.04.2021г. относно визираните в протокола три медицински случая. Изложени във възражението са твърдения, че животозастрашаващото състояние при всеки от болните е преодоляно, благодарение на навременните, качествени медицински грижи, оказани в пълен обем, при стриктно спазване на правилата на добрата медицинска практика, приложените медицински стандарти и диагностично-лечебния алгоритъм на съответната клинична пътека. Според жалбоподателя са изпълнени всички изискуеми основни диагностични и терапевтични процедури. Постигната е оптимална за всеки от пациентите реваскуларизация. Като причина да не бъдат отразени в ИЗ непосредствено преди дехоспитализацията на пациентите консултации със сърдечен тим били проведените интервенционално и медикаментозно лечение, успешното реканализиране на коронарните артерии и проследяване на пациентите в клиниката, без гръдна болка, хемодинамично стабилни и в добро общо състояние.

В обжалваната Писмена покана е обсъдено подаденото възражение, като е прието, че то е неоснователно, съответно правната квалификация за установеното неспазване на ДЛА на КП, била правилна. Изложени са аргументи, че съгласно чл. 292 от НРД за МД за 2020-2022 г. клиничните пътеки се състоят от основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения. Един от тези задължителни за изпълнение компоненти е диагностично- лечебният алгоритъм, съобразен с медицинските стандарти, посочен в т. 6, б. „б“ на същия член. Респективно, спазването на диагностично-лечебния алгоритъм е задължително условие за заплащане от страна на НЗОК на изпълнител на БМП по КП съгласно чл. 354, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г.

В обобщение е формиран извод, че поради неспазването на императивната норма на чл. 292, т. 6, б. „б“ във връзка с чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД за МД за 2020-2022 г., на основание чл. 76а, ал. 1 от 330 и чл. 409, ал, 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. във връзка с чл. 354, ал. 1, от НРД за МД за 2020-2022 г., заплатените от НЗОК суми за отчетените от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна за КП № 26, относно ИЗ № 2823/150 и за КП № 28 относно ИЗ №№ 874/70 и 575/65, се явяват неоснователно получени, поради което следва да бъдат възстановени така, както е отразено в оспорения ПНПС № РД-25-138-2/07.04.2021 г.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи посредством доказателствата, съставляващи административната преписка, представляваща неразделна част от оспорения административен акт. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:                              Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, оправомощен съгласно изричната разпоредба на чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, т.е. компетентността на органа произтича пряко от закона.  Обжалваният акт е издаден в писмена форма, съдържа законоустановените реквизити по чл. 59 от АПК, като изложените фактически и правни основания за издаването му позволяват извършването на съдебния контрол.

Жалбоподателят твърди допускането на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, годно да обоснове отмяната на поканата само на това основание, а именно нарушение на чл.400 ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г., тъй като за контрольор е назначено лице, което няма образователна квалификационна степен магистър по медицина / лекар/. Според касатора, контрольорът К. В.К. няма правомощие по чл.73 ал.1 т.7 ЗЗО да  извършва проверка за съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД, съобразно чл.59в от с.з.

Съдът възприема това възражение за основателно. Административното производство е започнало въз основа на Заповед № РД-25-138/17.03.2021г., с която директорът на НЗОК  е разпоредил извършването на проверка и определил нейния обхват, като е посочил задача: „ Контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.“. Според настоящия състав, това неконкретизиране на задачите, съобразно чл.73 ЗЗО  изпълва изискването за цялостна проверка на всички, посочени в разпоредбата на чл.73 ЗЗО права на контролните органи. Едно от тях, съобразно чл.73 ал.1 т.7 е да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в. Тази проверка, съобразно чл.400 ал.3 от НРД може да се извършва само от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, които имат образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар). В подкрепа на това разбиране е резултатът от извършената от съда проверка на представения към преписката Протокол № РД-25-138/07.04.2021г./л.17 от преписката/, видно от който проверката не е целева, по конкретни задачи, а комплексна – по пълното изпълнение на всички изисквания на сключения от лечебното заведение договор № 030811/25.02.2020г. за оказване на болнична помощ, като отново посочената задача е контрол по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД за 2020-2022г.

При това фактическо установяване, съдът възприема извод за извършено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото част от проверяващия екип е лице -  контрольорът К. В.К., което не притежава образователна квалификационна степен магистър по медицина / лекар/. Противоположен извод би могъл да бъде възприет само ако задачите бяха конкретизирани така, щото да се изключват правата по чл.73 ал.1 т.7 ЗЗО. След като е възложена цялостна проверка по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД за 2020-2022г., то в тази хипотеза екипът на проверяващите следва да се състои само от лекари, за да е допустимо да извършат проверка и по правата по чл.73 ал.1 т.7 ЗЗО. В разглеждания случай, административният орган в нарушение на посочената забрана, при формирането на състава на проверяващия екип, е определил само един лекар, като второто длъжностно лице  не притежава медицинско образование, с което е допуснал извършването на проверка по чл. 59в ЗЗО от проверяващ, без необходимата материална компетентност.

При извършване на служебната проверка, дължима по реда на чл.168 вр.чл.146 от АПК, настоящият състав установи и друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на процесната писмена покана.

 

На 23.12.2019 г. е сключен и подписан Национален рамков договор №РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности за 2020 – 2022 г., между Националната здравноосигурителна каса, от една страна и Българския лекарски съюз, от друга и този договор е обнародван в ДВ, бр. 7 от 24.01.2020 г., като в разпоредбата на § 2, ал. 1 от ПЗР на същия изрично е посочено, че този Национален рамков договор влиза в сила от 01.01.2020 г. и отменя Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., а в ал. 2 на § 2 от ПЗР е посочено, че този Национален рамков договор се приема за срок от три години. Съгласно § 4, т. 1 от ПЗР на този Национален рамков договор, договорите с изпълнители на болнична помощ влизат в сила, както следва: 1. от 1 януари 2020 г., при условие че съответният изпълнител до момента на сключване на новия договор е работил по договор с НЗОК за оказване на същия вид медицинска помощ, като настоящият жалбоподател УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД  е именно такъв изпълнител на болнична медицинска помощ, поради което сключеният с него индивидуален договор е в сила от 01.01.2020 г. Предвид това, за проверените и описани в оспорената покана отчетени случаи по посочените клинични пътеки, по които ЗОЛ са били хоспитализирани през месец януари 2021 г. и в който период се твърди да са извършени посочените нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, приложение намират разпоредбите на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 - 2022 година.

В чл. 409, ал. 1 от този НРД за МД за 2020 – 2022 г. е разписано, че в случаите по чл. 76а от ЗЗО, когато ИМП е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по ЗЗО или на НРД и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите, като в същия текст на чл. 409 е регламентирана цялата процедура по установяване и събиране на такива суми, получени без правно основание.

Съответно, в чл. 410, ал. 1 от същия НРД за МД за 2020 – 2022 г. е разписано, че в случаите по чл. 76б от ЗЗО, когато ИМП е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по ЗЗО или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в ЗЗО или в НРД, като съгласно ал. 2 на същия текст, в случаите по ал. 1 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция.

При извършване на медицински или финансов контрол, лекарите контрольори и/или финансовите контрольори могат да констатират, че проверяваното лице – ИМП, е получило от бюджета на НЗОК суми без правно основание. Такива суми могат да бъдат получени в резултат на извършено административно нарушение по ЗЗО или НРД от проверяваното лице, свързано с изпълнение на договора, сключен с НЗОК или да не бъдат получени в резултат на извършено административно нарушение, като възстановяването на получени суми без правно основание, които не са свързани с извършено нарушение по ЗЗО или на НРД, се регламентира от разпоредбата на чл. 76а от ЗЗО, докато възстановяването на суми, получени без правно основание, в резултат на извършено нарушение по ЗЗО или на НРД, се регламентира от разпоредбата на чл. 76б от същия закон. Съгласно ал. 2 на същия текст, в случаите по ал. 1 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Според разпоредбата на чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, при хипотезата по чл. 76б, ал. 1, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция и това предвиждане на законодателя не е случайно. С влязлата в сила заповед за налагане на санкция за лечебното заведение се създава задължение за възстановяване на заплатена му вече от НЗОК сума за извършени медицински дейности, което задължение възниква от факта на извършено от него нарушение на съответния НРД или ЗЗО. Това нарушение следва да бъде установено по несъмнен начин, което става или с издаване на наказателно постановление или с издаване на заповед за налагане на санкции. Влизането в сила на акта, с който се установява дадено нарушение или нарушения и се налагат санкции за извършването им, е абсолютна процесуална предпоставка за издаването на поканата по чл. 76б от ЗЗО.

В този ред, неправилно в Поканата ответникът се е позовал на разпоредбата на чл.72а ЗЗО, като по този начин избягва процедурата регламентирана като приложение изрично в хипотезата на установени нарушения на ЗЗО и НРД, именно какъвто е настоящия случай. Безспорно е, видно от констатациите в поканата, че са установени нарушения на чл.292 т.6 б.“б“ вр.чл.354 ал.1 от НРД за МД 2020-2022г. , така и нарушение на чл.55 ал.2 т.2 и 3 ЗЗО. Тази констатация обуславя спазването на реда, предвиден в разпоредбата на чл.76б, тоест предпоставка за събиране на сумите, чрез изпращане на писмена покана е влязлата в сила заповед за налагане на санкция. Такава по преписката не е представена и не се твърди от ответника да е постановявана.

Констатираното нарушение на административнопроизводствените правила е също съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваната тук писмена покана.

В обобщение, гореизложените доводи в тяхната съвкупност обосновават извод за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила, съставляващи основание за отмяна. Тези нарушения са достатъчни за определяне на Писмената покана, като незаконосъобразна, което прави ненужно разглеждането на спора по същество и обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя.

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане от  жалбоподателя, в полза на който е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр.  чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал.1 от НЗПП, както и сторените в производството разноски в размер от 50.00лв., съставляващи заплатената държавна такса.

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 предл.второ от АПК, Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Писмена покана № РД-25ПП-86/19.05.2021г, издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса на осн.чл.76а ал.3 ЗЗО за възстановяване на обща сума в размер от 13287.00лв., представляваща заплатените от НЗОК/РЗОК суми по отчетените КП №26 и КП №28, получена без правно основание.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса - София  да заплати на УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, ЕИК *********  със седалище   и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от изпълнителния директор проф.д-р С.П.А.-А. разноски по делото в размер на 150/ сто и петдесет лева/, съставляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

 

                     

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: