Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.Б.,10.02.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИН ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: М Й
и в присъствието на
прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от
Председателя АНХД №296 по описа за 2013 год.на БРС, за да се произнесе взе
предвид следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от „Б. НН”ООД,със седалище и адрес на управление в ***** ,ЕИК*****,представлявано
от управителя П.Г.Н.,чрез адвокат К.А.А.,***,с адрес на призоваване в *****,
срещу наказателно постановление №08-108 от 30.05.2013г..на Директора на ДИТ-гр.Д.,с правно основание в
разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата
е подадена директно в Районен съд-Б.,където е получена с вх.№3453 на
20.08.2013г.С разпореждане на съда,е изискана цялата административна преписка
от АНО.
Жалбоподателят
твърди в жалбата си,че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно.Твърди,че в наказателното постановление са посочени само правни
изводи,без да има каквото и да е описание на нарушението.Твърди,че между
дружеството жалбоподател и лицето е имало облигационни отношения по смисъла на
ЗЗД.Според жалбоподателя е налице граждански договор.Моли съда да отмени изцяло
наказателното постановление,като незаконосъобразно.
Редовно
призован,чрез адвокат К.А. от ПАК,жалбоподателя се представлява в съдебно заседание от своя
процесуален представител.
От
името на своя подзащитен,адв.А. поддържа жалбата.Сочи допълнителни
доказателства,моли съда да отмени наказателното постановление,като незаконосъобразно.Представя
писмено становище.
Възиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з. от ю.к.Л. Твърди,че
възраженията на жалбоподателя са неоснователни.Твърди,че е следвало да има
трудов договор между фирмата-жалбоподател и съответното лице и ,че всички
доказателства,водят до извода ,че е налице трудово правоотношение,без да е
налице сключен трудов договор.Представя писмено становище.
По делото,като свидетели са разпитани М.А.,Р.В.,А.П.-актосъставител,С.Т.,Д.А.Т..
Съдът
след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка :
Дружеството-жалбоподател извършва
строителни работи на строителен обект-жилищен комплекс”М.Б.”,в парцел №ПИ*****,находящ
се в с.К. Балчишка община Д.ка област.
На 27.04.2013г.,св.А.П. и колегите му
Р.В. и М.А.-инспектори в ДИТ-гр.Д.,извършили проверка в строителния обект.Били
снети писмени сведения от работещите в обекта работници,относно наличието на сключени
трудови договори.
На
09.05.2013г.дружеството –жалбоподател предоставило още документи по повод
извършената проверка.
Свидетелят
П. достигнал до извода,че дружеството-жалбоподател е допуснало в строителния
обект до работа,в качеството си на работодател,работник по строителство на 27.04.2013г.,а
именно лицето Д.А.Т. ЕГН**********,в отсъствието на сключен писмен трудов
договор.
Свидетелят
А.П. съставя Акт за установяване на административно нарушение№08-0802430 на 20.05.2013г,който
е връчен на същата дата на представляващия,като приема,че е налице
административно нарушение на чл.62 ал.1във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Въз основа на образуваната
административна преписка,Административно наказващия орган издава наказателното
постановление№08-108 на 30.05.2013г. срещу жалбоподателя,като му налага
имуществена санкция в размер на 1500лв.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По
допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно от разписката за връчване
е връчено на 08.08.2013г.Жалбата е подадена по пощата и видно от пощенското клеймо на пощенския
плик,това е станало на 15.08.2013г.С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за
разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Директора на ДИТ-гр.Д..
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.
В основата на настоящия правен казус е дали е
налице граждански договор между фирмата-жалбоподател и лицето или е налице
прикрито трудово правоотношение и е следвало да бъде сключен писмен трудов
договор между страните.
Видно от
доказателствата,дружеството-жалбоподател е представило на
09.05.2013г.допълнителни писмени доказателства в ДИТ-гр.Д..Дружеството е
представило граждански договор,по смисъла на Закона за задълженията и
договорите,уреждащо облигационно отношение между двама равно правни субекта-Б.
НН”ООД и Д.Т..
В
договора са индивидуализирани страните по правоотношението,определен е предмета
на договора-възложена ,респективно приета за изпълнение работа,която представлява
дължим резултат,а не предоставяне на работна сила.Фиксиран е краен срок за
изпълнение на възложената работа и възнаграждение,което се дължи след приемане
на извършеното от възложителя.
Според представителя на възивемата
страна е налице прикрито трудово правоотношение.
Видно
от събраните доказателства,в писмените сведения,работника е попълнил,че започва
работа на обекта в 08,00ч.до 17,00ч.,което,според АНО е работно време.Според
АНО,жалбоподателя е сключил договор за застраховка „трудова злополука”,която
според наказващия орган се дължи само при наличие на трудово
правоотношение.Според представителят на възиваемата страна,осигурявайки на част
от работниците облекло и подслон,всъщност поема задължения,като работодател.
Анализирайки всички събрани писмени и гласни
доказателства,съдът съобрази следното:
Безспорно
е установено,че между „Б. НН” ООД и Д.Т. има сключен граждански договор по реда
на ЗЗД на 15.04.2013г..
От
показанията на разпитаните свидетели и най-вече от показанията на св.Т. се
установява,че той е подходил формално към раздадените писмени анкети ,
вписвайки,че работи от 08,00ч.до 17,00ч.
Разпитан
в съдебно заседание,той твърди,че е имал договор,с
дружеството-жалбоподател.Твърди,че е нямал фиксирано работно време,че е нает да
свърши определена работа,че заплащането му е било за определена работа.
Видно
от представения екземпляр от граждански договор от възиваемата страна и
разписката към него,лицето е получило възнаграждение по този договор след
приключване на работата по него.Свидетелят твърди,че работи със свои
инструменти,а само материалите са дадени от дружеството-жалбоподател.
Показанията
на св.Т. се подкрепят от показанията на св.С.Т.,който твърди,че знае,че лицето
е наето на граждански договор.Според свидетеля нямат фиксирано работно
време,наети са за определено време за да свършат определена работа.
Съдът
кредитира напълно показанията на двамата свидетели.
Тежестта за доказване на твърдяното
административно нарушение е на Административно-наказващия орган.
Съдът достига до извода,че не е
доказано по категоричен начин наличието на прикрито трудово правоотношение и в
този смисъл задължение на дружеството-жалбоподател да сключи писмен трудов
договор с лицето.
Разпитаните
свидетели-служители на ДИТ-Д.,дават показания,че са приели,че е налице трудово
правоотношение въз основа на попълнената саморъчно анкета.От техните
показания,обаче става ясно,че те са подходили формално към задължението си да
разяснят на работниците,защо попълват тези анкети и какъв е техния смисъл.
Свидетел
Т.,разпитан в съдебно заседание твърди,че няма определено фиксирано работно
време,че почиват само в неделя,че работят със свои инструменти.
Обстоятелството,че е извършван инструктаж за
безопасност на труда,е задължение за всеки възложител или инвеститор,с оглед
осигуряване безопасни условия на труд и това задължение не е обвързано
единствено и само с наличието на трудов договор.
Обстоятелството,че
е имало сключен договор за застраховка”трудова злополука”,също неправилно според
съда се тълкува от възиваемата страна,че е задължение,единствено и само на
работодател по трудов договор.
Съгласно Наредба за задължително
застраховане на работници и служители за риска трудова злополука(приета с ПМС№24 от 06.02.2006 и изм.ДВ 5 19.01.2010г.),на задължително застраховане подлежат работниците и
служителите,които извършват работа,принадлежаща към икономическа дейност,с
трудов ревматизъм,равен или по-висок от средния за страната.
Съдът достига до извода,че
законодателят е имал предвид ,че следва да се застрахова конкретната
работа,работно място,криеща риск от трудова злополука,а не конкретния
работник,с оглед неговите особени качества.
В
този смисъл съдът приема,че не е пречка и недостатък един възложител по
граждански договор по ЗЗД,какъвто е дружеството-жалбоподател,също да сключи
договор за застраховка трудова злополука,като по този начин гарантира своите
права.
Строителството
е специфичен вид дейност,при която съществуват дейности,носещи по висок риск от
трудови злополуки,както и такива позволяващи да се индивидуализира определена
работа,по време,възнаграждение и вид,и тя да бъде предмет на едно гражданско
облигационно отношение по реда на ЗЗД.
Според
съда не съществува пречка работещите по граждански договор лица,които
изпълняват дейности свързани с рискове от трудова злополука да имат сключени
договори за застраховка трудова злополука,както е в конкретния случай.
Изводът,до който достига съдът,е че
наличието на сключен договор за застраховка трудова злополука,единствено и само
не е доказателство за наличие на прикрито трудово правоотношение.
Извършването на инструктаж за
безопасност на работа,даването на част от работниците на подходящо облекло и
сключването на договор за застраховка трудова злополука,от страна на
дружеството-жалбоподател,са всъщност негови дейности целящи осигуряване на
по-добри условия за извършване на работата по сключения граждански договор и
гарантиращи правата на възложителя при наличие на потенциален риск от трудов
ревматизъм.
С
оглед изложеното,съдът достига до категоричния извод,че в деня на проверката от
ДИТ-Д.,изпълнителят е извършвал възложеното по гражданско
правоотношение.Доказва се според съда,че са налице всички съществени елементи
на гражданското правоотношение и в частност на гражданския договор,който го
отличава от трудовия договор.
Законодателят
е предвидил възможност определена работа да бъде свършена и при наличието на
граждански договор,а не на трудов договор.Строителството ,като специфичен вид
дейност позволява това да направи.Именно в конкретния
случай,дружеството-жалбоподател е избрало варианта да сключи граждански договор
с конкретното лице,а не трудов договор.
Според съда,АНО необосновано и
неправилно е приел, че се касае за
прикрито трудово правоотношение.
Съдът
приема,че не е налице доказано по категоричен начин,административно нарушение
на чл.62 ал.1във вр.чл.1 ал.2 от КТ.
Неправилно
е приложен материалния закон.
Според
съда,наказателното постановление,с оглед гореизложеното е незаконосъобразно и
,като такова следва изцяло да бъде отменено.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт :
Относно твърдените съществени
процесуални нарушения,съдът съобрази следното:
При
служебната проверка на издадения АУАН и наказателно постановление,според съда
не са допуснати съществени процесуални нарушения,които да са ограничили правото
на защита на жалбоподателя и да са опорочили издаденото наказателно
постановление,до степен на незаконосъобразност.
Според
съда,наказателното постановление е незаконосъобразно от материално правна страна.
Съдът
счита,че наказателното постановление,като незаконосъобразно,следва изцяло да
бъде отменено изцяло.
Направените
по делото деловодни разноски,в размер на 28лв.,представляващи пътни за
свидетеля Д.Т.,съгласно,разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,във вр.чл.190 ал.1 от НПК,следва да останат за сметка на Държавата и бюджета на ВСС.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №08-108 от 30.05.2013г.на Директора на ДИТ-гр.Д.,с което за
констатирано на 27.04.2013г. в строителен обект -„М.Б.”,находящ се в парцел №ПИ*****,в
с.К.,Балчишка община Д.ка област,административно нарушение на чл.62 ал.1,във вр.чл.1ал.2
от Кодекса на труда,изразяващо се в това,че работодателя е приел на работа
,като работник-строителство лицето Д.А.Т.,с
ЕГН**********,при отсъствието на сключен писмен трудов договор,на „Б. НН”ООД,със
седалище и адрес на управление в ***** ,ЕИК*****,представлявано от управителя П.Г.Н.,чрез
адвокат К.А.А.,***,е наложено на основание чл.416 ал.5от КТ във вр.чл.414ал.3
от КТ административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500лв.(хиляда
е петстотин лева),като незаконосъобразно.
ПОСТАНОВЯВА,на основание чл.84 от ЗАНН,във вр.чл.190 ал.1 от НПК,направените деловодни разноски,в размер на 28лв.(двадесет и осем лева),да останат за сметка на Държавата и бюджета на ВСС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Д. в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :