Протокол по дело №373/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 226
Дата: 28 ноември 2024 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20243000500373
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 226
гр. Варна, 27.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20243000500373 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:41 часа се явиха:
След спазване на разпоредбите на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ Т. Н. С., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ С. И. А., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. М. Н., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София,
редовно призован, не се представлява.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 8382/26.11.2024г. от
процесуалния представител на въззивника адв. Д. М., с която моли да бъде
даден ход на делото в тяхно отсъствие, поддържа искането си за допускане на
САТЕ, няма да сочи други доказателства. Моли да му бъде даден срок за
писмени бележки.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилият писмен отговор.
1
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Т. Н. С., чрез процесуален представител адв. М., против решение №
112/06.06.2024г. на ОС – Разград, постановено по гр. д. № 5/2023г. при участие
на Гаранционен фонд като трето лице – помагач на страната на ответника.
Предмет на въззивната жалба е цитираното решение в частта, в която
въззивникът е осъден да заплати на С. И. А. сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания/ от травматични увреждания, подробно описани, в резултат на ПТП,
настъпило на 07.01.2018г., виновно причинено от Т. С. като водач на л.а. „Ауди
А 3“ с рег. № РР 2683 ВС и сумата от 2 600 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди/тотална щета на собствения му л.а.
Фолксваген Пасат“ с рег. № СС 1558 АМ/ в резултат на същото ПТП, на
основание чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане,
както и в частта, в която съдът е прекратил производството по предявените от
въззивника против третото лице-помагач – Гаранционен фонд обратни искове
като недопустими.
Изложените в жалбата оплаквания са за неправилност на така
обжалвания съдебен акт. Сочи се, че определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди не отговаря на критерия за справедливост по см. чл.52
ЗЗД, неправилно съдът е приел за доказани всички претендирани от ищеца
травматични увреждания и наличието на причинно-следствена връзка на
същите с процесното ПТП. Оспорват се и изводите на съда за липса на
съпричиняване на вредоносния резултат, което също е довело до неправилно
определяне на размера на следващите се обезщетения. Относно
прекратителната част на решението по обратните искове срещу Гаранционния
фонд се навеждат подробни доводи, че е налице правен интерес от тяхното
предявяване, поради което и същите не са недопустими.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните му части и постановяване на
друго, с което присъдените обезщетения да бъдат намалени, както и да бъдат
уважени предявените обратни искове. Направено е и доказателствено искане,
а именно за поставяне на допълнителна задача към САТЕ, вещото лице по
която да отговори на въпросите на какво разстояние от ПТП е бил
управлявания от ищеца автомобил към момента на възникване на опасността,
предприел ли е действия по аварийно спиране и в случай на предприети
такива каква би била скоростта му към момента на удара, както и дали това би
довело до причиняване на вреди в по-малък размер.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия С. И.
А., който оспорва въззивната жалба и направеното с нея доказателствено
искане като неоснователни.
Третото лице – помагач – Гаранционен фонд не е изразило становище.
Направеното от въззивника доказателствено искане е оставено без
2
уважение с определение № 507/14.08.2024г. като неоснователно.
АДВ. Н.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор. Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно на
изложените основания в писмения отговор. Моля да ни присъдите сторените
по делото разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок като
дава възможност на процесуалния представител на въззивника в 5-
дневен срок от днес да представи в писмен вид с препис за насрещните
страни съображенията си по съществото на спора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3