№ 181
гр. Габрово, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20254200500299 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №50/ 05.03.2025г. по гр. д. №1437/2024г. РС- Севлиево е
отхвърлил иска с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от М. П. П.,
ЕГН **********, с адрес ** и А. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. **, двете
със съдебен адрес гр. Севлиево, ул. „Д-р И. Филипов“ № 38А, чрез адвокат С.
К., против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ЖК „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6, с искане да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ищците не дължат на ответника сумата 5 060.89 лева, от
които главница в размер на 2342.44 лева, законна лихва в размер на 802.84
лева за периода 19.11.2021г.- 02.10.2024г., 817.83 лева неолихвяеми вземания,
394 лева присъдени разноски и 703.78 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 02.10.2024г., която е предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 20197330400282 на ЧСИ Г.Н. с peг. № 733 на КЧСИ, с
район на действие ОС - Габрово, образувано въз основа на изпълнителен лист
от 04.06.2009г. издаден по ч.гр.д. № 699/2009г. на Севлиевския районен съд,
като неоснователен и недоказан.
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от М. П. П. и А. П. П., чрез
адв. К., като неправилно. Излагат се съображения, че последното
изпълнително действие по изпълнително дело № 20097330400544 по описа на
ЧСИ Г.Н., което да води до прекъсване на давността, е било предприето на
28.03.2014г. Това изпълнително дело е било прекратено на 31.10.2019г. на
осн.чл. 433 ал.1 т.8 ГПК поради перемпция, при която с обратна сила се
обезсилват всички изпълнителни действия поради прекратяването на
1
изпълнителното производство. На 24.10.2019г. по молба на настоящия
взискател /цесионер/ за същото вземане е образувано ново изпълнително дело
№ 20197330400282 по описа на ЧСИ Г.Н., рег.№ 733 на КЧСИ. За периода от
28.03.2014г., в период повече от 5 години, не били извършвани други
изпълнителни действия, които да прекъсват давността, поради което
процесното вземане е погасено по давност. В мотивите и диспозитива по т. 10
на ТР от 26 юни 2015г. изрично била констатирана отмяната на ППВС №
3/1980г. с влизане в сила на Конституцията през 1991г., като са посочени кои
изпълнителни действия прекъсват давността.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени със законните
последици.
Окръжен съд- Габрово, като взе предвид данните по делото и
възраженията във въззивната жалба, съобразно правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да постанови съдебният си акт РС- Севлиево е изложил съображения,
че предявеният иск по чл. 439 ГПК е неоснователен, тъй като: Изпълнително
дело № 254/2009г. по описа на ЧСИ Г.Н. е било образувано по молба на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК България" ЕАД на 11.09.2009г.- при действието на
ППВС № 3 от 18.11.1980г., съгласно което погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2020г., ОСГТК, ВКС е прието, че погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д.
№ 2/2013г., ОСГТК, ВКС. Следователно по изпълнително дело № 254/2009г.
по описа на ЧСИ Г.Н. погасителна давност за вземането предмет на
принудително изпълнение е започнала да тече от 26.06.2015г. и към датата на
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по
новообразуваното изпълнително дело № 20197330400282 със запорно
съобщение изх. № 2663/28.11.2019г., предвидената пет годишна давност по
чл.110 от ЗЗД не е била изтекла. Същата не е изтекла и към 19.12.2019г., когато
взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на П.П.П.. Погасителната давност за вземането на
взискателя, започнала да тече на 26.06.2015г., е прекъсната с налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника със запорното съобщение
изх. № 2663/28.11.2019г., като впоследствие е прекъсвана с налагането на
запор върху банковите сметки на длъжника със запорно съобщение изх. №
2434/03.12.2021г. до „Те-Дже Зираат Банкасъ“- клон София и с налагането на
запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД със
запорно съобщение изх. № 2198/25.09.2023г. От налагането на последния
запор до депозирането на исковата молба на 06.11.2024г. предвидената в чл.
110 от ЗЗД погасителна давност не е изтекла, поради което и предявеният иск
по чл. 439 от ГПК е неоснователен.
Изводите на първата инстанция се споделят от въззивният съд, същите са
съобразени с данните по делото и задължителната съдебна практика на ВКС-
ТР 2/2024г. по т.д.№2/2023г. ОСГТК и ТР 2/2013г. по т.д.№2/2013г. ОСГТК.
М. П. П. и А. П. П. са законни наследници на П.П.П., починал на
03.09.2024г., срещу който е издаден изпълнителен лист от 04.06.2009г. на
2
основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. №
699/2009г. по описа на РС- Севлиево. Въз основа на издадения изпълнителен
лист е било образувано от първоначалния кредитор /цедент/ изпълнително
дело № 20097330400544 по описа на ЧСИ Г.Н., peг. № 733 на КЧСИ, а след
перемирането му, на 24.10.2019г. по молба на настоящия взискател /цесионер/
за същото вземане е образувано ново изпълнително дело № 20197330400282
по описа на ЧСИ Г.Н., рег.№ 733 на КЧСИ.
Процесните вземания, за които е издаден изпълнителният лист, се
погасяват с предвидената в чл.117 ал.2 ЗЗД петгодишна погасителна давност,
тъй като те произтичат от влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК и последиците й следва да бъдат приравнени на тези на влязло в
сила съдебно решение. По образуваното през 2009г. изпълнително дело /на
11.09.2009г./ давността не е изтекла, тъй като до 26.06.2015г. /ТР №
3/28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. ОСГТК, ВКС/ давността е прекъсната поради
висящността на изпълнителното дело. От 26.06.2015г. до датата на налагането
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по новообразуваното
изпълнително дело № 20197330400282 на ЧСИ Г.Н., със запорно съобщение
изх. № 2663/28.11.2019г., предвидената пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД
не е изтекла. Изпълнителни действия са поискани от взискателя с молбата от
24.10.2019г., поради което още към този момент е прекъсната погасителната
давност.
Съобразно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК,
давността се прекъсва с всяко действие за принудително изпълнение, като
новата давност тече от момента на прекъсването, а не от изтичане на 2
двугодишния срок на перемирането. Изпълнителни действия са поискани от
взискателя с молбата от 24.10.2019г., поради което още към този момент е
прекъсната погасителната давност. Следват и други искания и извършени
изпълнителни действия- налагането на запор върху банковите сметки на
длъжника със запорно съобщение с изх. № 2434/03.12.2021г. до „Те-Дже
Зираат Банкасъ“- клон София и с налагането на запор върху банковите сметки
на длъжника в „Общинска банка“ АД със запорно съобщение изх. №
2198/25.09.2023г. Направените от кредитора искания за изпълнителни
действия- с молба от 16.09.2021г. за налагане на запор, молба от 03.12.2021г.
налагане на запор на банкова сметка на длъжника и молба от 21.04.2023г. за
налагане на запор на банкови сметки, сейфове и запор на трудови
възнагражденияи/ или доходи от пенсия, молба от 25.09.2023г. за налагане на
запор върху банкова сметка на длъжника в определена банка, молба от
23.11.2023г. за налагане на запор на банкови сметки и сейфове и доходи от
трудови договори и/ или пенсия, молба от 11.07.2024г. за налагане на запори
на банкови сметки и сейфове и на доходи от трудови договори и/ или пенсия,
съгласно т.10 от ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК, прекъсват давността- за
прекъсването на давността е достатъчно взискателят да е поискал определено
изпълнително действие, изграждащо конкретен изпълнителен способ. Без
правно значение е дали това действие е довело до осребряване на имущество
на длъжника, тъй като нито разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито
съдебната практика по прилагането на тази норма, поставят подобно условие.
Аргумент е правното естество на самия институт на погасителната давност,
която съставлява санкция за бездействието на кредитора, респ. взискателя,
3
поради което последващо бездействие на ЧСИ да предприеме поискано
изпълнително действие и неговото неуспешно прилагане, нямат отношение
към давността (неблагоприятна последица за взискателя е, че носи тежестта за
дължимите за поисканите действия такси към ЧСИ). Съгласно разпоредбата
на чл. 116 б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение и когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, както в случая.
Перемцията и давността са различни правни институти, с различни правни
последици. След перемция взискателят губи възможност да събере от
имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело,
губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите
изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни
способи. Но не се лишава от възможността да прекъсне давността като поиска
изпълнителни действия отново. Съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ- той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист, като единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че следва да образува новото
искане в ново- отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
право. Новото искане за изпълнителни действия на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал в ново
дело- във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Съгласно т.3 ТР 2/2023 по т.д.№2/2023г. ОСГТК, води до прекъсване
на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и
когато първоначалната й нередовност е поправена- чл. 426, ал. 3 ГПК във
връзка с чл. 129 ГПК. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не
прекъсва сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане на
запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване, каквато хипотеза е налице в случая с молбите от
2023г. и 2024г., сочи, че същите са редовни- чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал.
2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсват давността.
Последното искано изпълнително действие е с молба от 11.07.2024г. за
налагане на запори на банкови сметки и сейфове и на доходи от трудови
договори и/ или пенсия, поради което не е налице изтичане на 5- годишният
давностен срок и по време на висящия исков процес към момента- 2025г. по
отрицателния установителен иск, което обстоятелство да се съобрази от съда
на основание чл.235 ал.3 ГПК.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателите не се дължат
разноски. Същите следва да бъде осъден да заплати на другата страна
направените по делото разноски- юристконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че по въззивното производство е представен само отговор на
въззивната жалба и делото е приключило в едно съдебно заседание, без
събиране на доказателства.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение №50/ 05.03.2025г. по гр. д. №1437/2024г. на
РС- Севлиево.
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, с адрес ** и А. П. П., ЕГН
**********, с адрес гр. **, да заплатят на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6, разноски за вззивната
инстанция в размер на сумата 100 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5