Разпореждане по дело №218/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове от С. Д. З., ЕГН *, М. Н. И., ЕГН *, и А. Н. И., ЕГН * чрез попечителя й Х. М. И., ЕГН *, всички от с. П. община Б. ул."Н.В."№ 9, предявени чрез пълномощникът им адвокат К. А., против Е. В. С., от с.П. община Б. ул."Т. А." № 12 ЕГН *, с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД за заплащане на сума от по 80 000,000/осемдесет хиляди/ лева за всеки един от ищците, или общо сумата в размер на 240 000,00/двеста и четиридесет хиляди/ лева, които суми представляват обезщетение за причинени им неимуществени вреди следствие смъртта на тяхната дъщеря и майка С. А. И., починала при пътно-транспортно произшествие на 20.06.2007 год. предизвикато от ответницата, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането-20.06.2007 год. до окончателното изплащен на сумите, както и направените по делото разноски.

Сочи се в исковата молба, че на 27.06.2007 год. при пътно транспортно произшествие загинала С. А. И.- дъщеря на първия и майка на втория и трети от ищците. В съдебно заседание по НОХД № 210/2008 по описа на БОС от 15.05.2008 год., Окръжен съд Б., на основание е чл. 382 ал.7 във вр. с чл. 24 ал.З от НПК, е одобрил споразумение № 104 от 15.05.2007 год. съгласно което, ответника Е. В. Симеонова се признава за виновна в това че на 20.06.2007 год., около 7,15 часа в с.П. Общ. Б., при управления на МПС- лек автомобил "Рено 19" с ДК№ Е 4933АН, е нарушила правилата за движение визирани в чл. 49 от ЗДвП, като излизайки по земен път без предимство, не пропуснала движещото си по пътя с предимство пътно превозно средство товарен автомобил м."Форд Транзит" с ДК№ Е * ВМ и по непредпазливост е причинила смъртта на нашата дъщеря и майка С.А. И., което е престъпление по чл. 343 ал. 1 б."в" във вр. с чл.342 ал.1 пр.З от НК, за което на С. е наложена наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години считано от влизане на споразумението в сила. На основание чл. 343 г от НК на подсъдимата е С. е наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца считано от датата на влизане на споразумението в сила.

Поддържа се, че загубата на тяхната дъщеря и майка предизвикало у ищците неимоверни болки и страдания. Да загубиш дъщеря и майка в разцвета на нейните сили, в момент когато е моралната и материална опора на всеки един от ишщцшни, е загуба, която не може да се компенсира с нищо. В момент когато децата са на прага на младостта си, когато майчината опора е най необходима, те са лишени от нея. Твърди се, че между ищците, и тяхната дъщеря и майка имало изградени силни, дълбоки и трайни връзки, които болезнено било прекъснати със смъртта й, и която загуба ще усещат през целият си живот. Всичко това им дава основание да поискат компенсиране на претърпяните от тях морални вреди от извършителя на деликта, ответника по делото Е. В. С..

Поддържат, че отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД е безспорна.Споразумението по чл. 382 ал.7 от НПК е влязло в сила в деня на одобряването му от съда в съдебно заседание проведено на 15.05.2008 год.. Съгласно чл. 383 от НПК, това споразумение има характер на влязла в сила присъда. За настоящия съд, който следва да разгледа гражданските последици от деликта, с оглед разпоредбата на чл.ЗОО от ГПК, споразумение по НОХД № 210/2008 год. по описа на БОС е задължително относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Счита се, че след като противоправното деяние по чл. 343 ал. 1 б."в" във вр. с чл.342 от НК е извършено виновно от ответника и това е установено със съответен съдебен акт, то отговорността на ответника е доказана. Тази отговорност е налице, независимо дали по силата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" в процеса ще бъде привлечен като страна и застраховател.

Пожддържа се, че по отношение на размера следва да се вземат предвид две групи обстоятелства: На първо място, макар и по различни причини, болките и страданията за всички ищци са изключителни. Първата от тях загубила дъщеря. Загубата е особена, тъй като тази възраст с основание се очаква във родителите да търсят опора във всичко в своите пораснали деца.Към това се добавя и обстоятелството че доверителката ми е ми е вдовица и смъртта на детето и отнема и последната опора, което прави живота и още по труден. Вторият и третия загубили своята майка. За първия това става на прага на пълнолетието, когато колебанията и рисковете около нас са най големи а предизвикателствата неизброими. Още по тежко е за третия от ищците. В момента на съзряването, когато съвета и мъдростта на майката са най необходими, липсата се усеща най болезнено. На следващо, място в рамките на приетото за установено в досъдебното производство, чийто финал подписаното споразумение, от страна на наследодателя не е установено съпричиняване на настъпилия резултат.Тава е видно и от материалите събраните на ДП № 1271/2007 год. по описа на РПУ Б., приложено към НОХД №1210/2008 год. по описа на БОС. По тази причина, в рамките на производството за непозволено увреждане, липсват основания за намаляване на претендираното обезщетение на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че размера на поисканото обезщетение е съобразен както с характера и интензитета на болките и страданията, така и с установената вече практика за подобен род дела. Лимита на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" също позволява заплащане на обезщетение в претендирания размер. Претендира се и законната лихва считано от датата на увреждането 20.06.2007 год. до окончателното изплащане на сумите, както и направените деловодни разноски.

В отговора си на исковата молба ответникът Е. В. С. излага доводи за недопустимост на исковете, евентуално за тяхната неоснователност. Твърди, че ищците са получили същото обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" от ЗАД “. В. И. ГРУП", ЕИК *, бивше ЗПАД “." с ЕИК *. Именно затова и за улеснение на ищците в рамките на наказателното производство предоставила застрахователната полица в рамките на наказателното производство и на 11.07.2007 год. уведомила застрахователното Д. за настъпилото З. събитие с оглед образуването на дело за щета. Съгласно Кодекса на застраховането в сила от 01.01.2006 год. действащ към момента на настъпване на застрахователното събитие и конкретно на чл.258 „Застрахователния договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за вреди, причинени на територията на Република България съгласно българския закон." При тези обстоятелства счита, че е недопустимо повторно заплащане на обезщетение, което по силата на сключения договор и закона е изплатено от застрахователя. Такава е и постоянната практика на ВКС. В случай, че застрохавателят е изплатил обезщетение на ищците за причинените неимуществени вреди, независимо дали в рамките на приключило исково производство и на база на споразумение, смята, че предявеният иск се явява недопустим. В случай, че застрахователят не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищците предявеният иск е допустим.

По отношение основателността на исковите претенции счита претендираното обезщетение за неимуществени вреди за завишено.Твърди, че тази претенция няма нищо общо с критерия за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД.

Прави възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за лихви за минало време и иска претенцията да се отхвърли изцяло или частично по отношение на всеки от исковете.

Не оспорва обстоятгелството, че с оглед приключилото наказателно производство тя и застрахователното Д. носят отговорност за тези вреди. Твърди, че ако ищците не са получили обезщетение от ЗПАД “." в рамките на споразумение или на исково производство, би следвало да предявят претенциите си към дружеството.

В случай, че ищците не са предявили тези искове срещу ЗАД „БУЛСТРАД В. И. Г." , с бивше наименование ЗПАД “." на основание чл.219 ал. I от ГПК във вр. с чл.224 ал.Н от КЗ прави искане за привличане в рамките на производството по гр. дело №333/2011 год. като трето лице помагач застрахователното Д.. За това привличане представя изрична молба.

Ответницата Е. В. С., от с.П. ул."Т. А." № 2, община Б., Б.област, с ЕГН *, предявила обратен иск, при евентуалност, срещу З. А. Д. “. В. И. ГРУП", ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. С., район „Т." пл."П." № 5, представлявано и управлявано от изпълнителните директори Р. И. Я., К. М. и К. Р., с начин на представляване заедно от всеки двама изпълнителни директори/с предишно наименование на дружеството ЗПАД „БУЛСТРАД"/-в случай, че бъде осъдена да заплати изцяло или частично претендираното обезщетение от срана на ищците, ответното Д. да бъде осъдено да й заплати същото обезщетение, като се присъдят и направените разноски по делото.

Правно основание на обратния иск е по чл.219 ал.ІІІ от ГПК във вр. с чл.229 от КЗ. Сочи се в исковата молба, че в края на 2006 год. семейството й при условията на семейна имуществена общност притежавало лек автомобил марка „Реко 19" с per. № Е * АН и други данни, подробно описани в застрахователната полица.. На 11.12.2006 год. съпругът й Д. В.С. сключил с представител на ЗПАД “." договор за застраховка „Гражданска отговорност" със срок па действие от 30.12.2006 год. до 29.12.2007 год. при условията на разсрочено плащане. При сключване на договора е направил първото плашане валидно за времето от 30.12.2006 до 29.03.2007 год. На 26.03.2007 год. е направил второто плащане валидно за времето от 30.С3.2007 год. до 29.06 2007 год. На 19.06.2007 год. е направил третото плащане валидно за времето от 30.06.2007 год. до 29.09.2007 год. и на 11.07.2007 год. е направил и последното плащане валидно за времето от 30.09.2007 год. до 29.12.2007 год..

На 20.06.2007 год. ищцата, в качеството си на съсобственик на семейния лек автомобил, ползващ моторното превозно средство на законно основание, управлявала същия. Около 07.15 часа в с.П. настъпило пътно-траснспортно произшествие, при което загинала С. А. И.. Било образувано наказателно производство срещу нея, което приключило със споразумение по НОХД №210/2008 год. по описа на Окръжен съд - Б., с което се признала за виновна за настъпилото ПТП.

На 03.10.2011 год. получила препис от искова молба, а по-късно и от поправена искова молба, с която чрез адвокат К. А. ищците С. Д. З., М. Н. И. и А. Н. И., последната лично и със съгласието на попечителя си Х.М. И., предявяват искове с претендирано обезщетение в размер на по 80 000 лева за всеки един от тях или общо в размер на 240000 лева, като се претендира и лихва за минало време, считано от 20.06.2007 год., т.е от датата на увреждането.

При тези обстоятелства и на основание чл.219 ал.Ш от ГПК във вр. с чл.229 от Кодекса на застраховането смята, че има право да предяви обратен иск срещу застрахователя ЗАД„Б. В. И. ГРУП" , с предишно наименование З. “." с искова претенция идентична на предявената срещу нея. Съгласно глава двадесета чл.223 до чл.229 от КЗ, застрахователят е задължен да „покрие отговорността й за причинените на трети лица неимуществени вреди, каквито са претенциите на ищците по делото. С оглед правата, които има по КЗ предявява срещу ЗПАД “." обратни искове, при евентуалност, съгласно които ако се уважат предявените срещу нея искове с претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 80 000 /осемдесет хиляди/ лева за всеки от ищците по първоначалния иск, съответно С. Д. З., М. Н. И. и на А. Н. И., действаща лично и чрез попечителя си Х.М.И., ведно със законната лихва считано от 20.06.2007 год. до окончателното изплащане на сумата, да се осъди ответното Д. да й заплати претендираните суми, но не повече от сумите, които ще бъде осъденада заплати на ищците, ведно със законната лихва, които суми на основание чл.229 от КЗ са дължими след изпълнени ена задължението към ищците.Претендира и разноските направени в рамките на гр. дело №333/2011 год. по описа на Окръжен съд - Б..

В указания срок е постъпил отговор по обратния иск от ответника ЗАД “. В. И. Г.", гр. С. пл. "П." № 5, ЕИК: *, представлявано от изпълнителните директори Р. Я. и К. Р., чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Якимова.

Предявеният обратен иск се оспорва изцяло по основание и размер. Не се оспорва наличието на З. правоотношение между "Д. ш." ЕООД и ЗАД “. В. И. груп". Сключена е застрахователна полица "Г.отговорност" на автомобилистите №*93 за МПС "Рено 19", с регистрационен №Е*АН, валидна към датата на събитието. Сочи се, че към исковата молба не е приложен Констативен протокол за ПТП. Съгласно чл. 6 от НАРЕДБА № 1-167 от 24.10 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства при ПТП с убит или ранен човек се съставя констативен протокол за ПТПот органите на полицията, посетили местопроизшествието. В него се отразяват съществени обстоятелства, като напр. имената на участниците в ПТП; обстоятелствата, при които е настъпило ПТП; резултатите от задължителната проверка за алкохол на водача (ите); наличието или липса на вина на участниците; данни за пострадалите и др. под. Този констативен протокол е констативен административен акт, с който се удостоверява факт с правно значение и едновременно с това е официален документ по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ГПК, издаден от длъжностното лице, посетило ПТП, в кръга на службата му по установените форми и ред, който съставлява доказателство за извършените от това длъжностно лице действия и направените въз основа на тях констатации.

Съгласно чл. 17, an. 3 и an. 4 от Наредба №24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,когато представените документи са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с механизма на настъпване на произшествието, застрахователят може да изисква представянето и на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. За определяне на обезщетението застрахователят има право да изисква и други документи, необходими за установяване на обстоятелствата за настъпване на пътнотранспортното произшествие, основанието за плащане и размера на вредите. Сочи, че към исковата молба не са приложени никакви писмени доказателства, от които да стане ясен точния механизъм на настъпване на произшествието, обстоятелствата, при които е настъпило същото и действията на участниците в него. Не става ясно дори, постадалата пешеходец ли е била, водач или пътник в друго МПС. Счита се, че съществува възможност тя сама да е създала предпоставки и да се е поставила в опасност, като с поведението си да е допринесла за получените от нея наранявания. Твърди се, че е не изяснен механизма на пътно-транспортното произшествие.

Оспорва се и размера на предявения иск срещу ЗАД “. В. И. груп". Счита се, че той, от една страна, е недоказан по размер, а от друга страна-е силно завишен. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Безспорно е, че загубата на близък човек не може да бъде оценена в пари, предвид което при определянето на размера на обезщетението се следват принципа на справедливостта, законовите разпоредби и застрахователната практика. Не на последно място, следва да се има предвид, че вредата се определя към момента на настъпването й, т.е. размерът на обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде съобразен със съдебната практика, определяща обезщетения през 2007 г., тъй като застрахователното събитие е настъпило на 20.06.2007 г.. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне изцяло на предявения срещу ЗАД “. В. И. Г." иск, като неоснователен и недоказан, заедно с всички произтичащи от това законови последици, както и да се присъдят направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се постанови осъдително решение, моля, да се отчете съвината за настъпването на произшествието на наследодателката на ищците, както и да се осъдите противната страна да заплати направените разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства доказателства. Изслушано е заключение на комплексна медико-автотехническа експертиза.

Окръжният съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното НОХ 210/2008 год. по описа на Окръжен съд Б., съдът на 15.05.2008 год., на основание е чл. 382 ал.7 във вр. с чл. 24 ал.З от НПК, е одобрил споразумение № 104 от 15.05.2007 год. съгласно което, подсъдимата Е. В. С. се е признала за виновна в това че на 20.06.2007 год., около 7,15 часа в с.П. Общ. Б., при управления на МПС- лек автомобил "Рено 19" с ДК№ Е *АН, е нарушила правилата за движение визирани в чл. 49 от ЗДвП, като излизайки по земен път без предимство, не пропуснала движещото си по пътя с предимство пътно превозно средство товарен автомобил м."Форд Транзит" с ДК№ Е * ВМ и по непредпазливост е причинила смъртта на С. А. И./ дъщеря и майка на ищците/, което е престъпление по чл. 343 ал. 1 б."в" във вр. с чл.342 ал.1 пр.З от НК, за което й е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години считано от влизане на споразумението в сила. На основание чл. 343 г от НК на подсъдимата е С. е наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца считано от датата на влизане на споразумението в сила.

В хода на наказателното производство- по досъдебно производство № 1271/2007 год. по описай на РПУ Б.- са назначени съдебно-медицинска експертиза и тройна съдебно-автотехническа експертиза. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че при пътно-транспортното произшествие на 20.06.2007 год. починалата С. И. е получила следните наранявания: контузия на главаа в челната и лявата теменно-тилна области, контузия и разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида, прехапване на езика, счупване на долна челюст на две мест с голямо азместване на фрагментите и малка рана в областта под брадичката, тежка контузия на мозъка скръвоизлив под меките мозъчни обвивки и вътремозъчен кръвоизлив с пробив във вентрикулната система, контузия на шията в ляво, лявото рамо и лявата раменница , контузия с охлузване на дясното бедро задно-вътрешно, контузия на лявото бедро предвъншно и контузия с охлузване на дясната подбедреница предвътрешно и на лявата предвъншно. На базата на тежката контузия на мозъка с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и вътремозъчен, довела до коматозно състояние и принудително залежаване, са се развили усложения-тежък отток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните т онзили в големя тилен отвор и възпалителни изменения в белите дробове-двустранна бронхопневмония, като пострадалата епочнала на 27.06.2007 год.. Получените увреждния, довели до смъртта на пострадалата, са в причинно-следствена връзка с получената при ПТП травма.

От заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза се установява, че причината за настъпилото ПТП са дейстивята на Е. С., която като водач на лек автомобил "Рено-19" с д.к.№ Е *АН, в нарушение правилата за движение визирани в чл. 49 от ЗДвП,излизайки по земен път без предимство, не пропуснала движещото си по пътя с предимство пътно превозно средство товарен автомобил м."Ф. Т." с ДК№ Е * ВМ, следствие на което последва удар между двете превзни срледства, при което возещите пътнички в лекия автомобил получили увреждания, които по отношенияна С. И. са довели до смъртта й.

Видно от заключението на вещите лица по назначената в настоящето производство по искане на ЗАД”. В. И. Г." комплекса медико-автотехническа експертиза, което е компетентно и обстоятелствено, неоспорено от страните по делото, същите потвърждават напрвените изводи в описаните по-горе съдбно-медицинска и тройна съдебно-автотехническа икспертизи. Експертите потвърждават причинната връзка между настъилото ПТП и смъртта на пострадалата, както и механизма на настъпилото ПТП. Вещите лица сочат, че не може да се установи по категоричен начин дали пострадалата С. И. е имала поставен предпазен колан, но дори същата да е имала такъв колан същият не би изиграл своето предназначение, тъй като ударът е страничен тялотона пострадалата е било непосредствено до страничната врата и коланът не бил могъл да намали силата на удара на част от тялото върху вътрешната част на купето.

Не се спори от страните, което е видно и от приложените писмени доказателства по делата, включително приложените удостоверения за наследници, че ищцата С. Д. З. е майка на починалата С.А. И., а ищците М. Н. И. и А. Н. И. са нейни деца. Видно от приложените удостоверения № 10/30.04.2010 год. и № 11/30.04.2010 год./ л.7-8/ Х. М.И., ЕГН *, е назначен за попечител на непълнолетния М. Н. И., ЕГН *, и за настойник на малолетната А.Н. И., ЕГН *.

Ищцата по обратния иск и ответница по първоначалния иск Е. С. е представила препис от комбинирана застрахователна полица № 03 ********* от 11.12.2036 год., от която е видно, че л.а."Рено 19" с д.к.№ Е *АН е застраховано по застраховка "Гражданска отговорност" за периода 30.12.2006 год.- 29.12.2007 год.. Същата е представила и удостоверние от СГС изх.№ 462/12 г. от 03.08.2012 год., от което е видно, че в съда няма образувано гражданско дело със страни С. Д. З., М. Н. И. и А. Н. И., чрез попечителя й Х. М. И., срещу ЗАД”. В. И. ГРУП". Последното не оспорва факта на наличието на З. прваоотношение между него и собственика на процесния лек автомобил "Рено 19" с д.к.№ Е *АН.

Видно от представеното заявление от ответника по обратния иск ЗАД”. В. И. ГРУП", в дружеството не е заведено дело за процесното ПТП настъпило на 20.06.2007 год. и смъртта на С. И., и не е изплащано засдтрахователно обезщетение,като дружеството само е инфирмирано за обстоятелствата около процесното ПТП със завеждане на настоящето дело/л.91-92/.

Видно от показанията на разпитания свидетел Е. И., стринка на ищците, починалата С. И. е била единствена морална и финнасова опора на майка си и своите деца. Пострадалата живеела отделно от съпруга си и се грижила самостоятелно за децата си, помагайки и на болната си майка. Всички живели задружно. Бащата на децата също починал-18.04.2010 год.. След произшествието майката и децата изживяват тежко загубата на дъщерята и майка Стефка И., която е непрежалима. Тези последствия се отразили тежко на израстването на децата на пострадалата.

При така изложеното от фактическа страна съдът счита предявените искове за основателни и ги уважа по следните съображения:

Съгласно чл. 383 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Душевните болки и страдания представляват морални вреди, търпени от пострадалите и материализират противоправния резултат на осъщественото от подсъдимата Е. С. Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да обезщети, като по този начин възстанови, вредите, които виновно е причинил другиму. Причинната връзка между деянието на подсъдимата и претърпения от гражданските ищци вредоносен резултат, а именно смъртта на тяхната дъщеря и майканейната майка, настъпила на 27.06.2007 год., окръжният съд счита за безспорно установена и несъмнена. Съгласно трайната съдебна практика майката и децата са включени в кръга на лицата, които могат да търсят неимуществени вреди, в смисъл на морални такива, като претърпени болки и страдания, вследствие на изпитвана душевна мъка и жал по починалата Стефка И..

Репарирането на претърпените неимуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът преценява по справедливост. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на тяхното причиняване - 20.06.2007 год.. От друга страна, не може да бъде фиксиран срок за тяхното отстраняване, в смисъл на душевно оздравяване на морално засегнатите близки-майка и деца. Винаги когато ще си спомнят за починалата С. И., нейната майка и деца с мъка и жал ще мислят за причинената смърт и преждевременното й напускане на този свят. Безусловно те ще търпят душевни болки, които всеки изпитва, когато мисли за напусналия го близък човек.

При определяне на дължимото обезщетение, освен близките родствени връзки, съгласно трайната съдебна практика, следва да бъдат отчетени възрастта на починалата, данните за личността й и създадените отношения между нея и лицата търсещи обезщетение - в случая нейната майка, син и дъщеря. В тази насока, съдът съобрази показанията на свидетелката Евгения И.. Същата установява, че пострадалата е сама се е гирижила за своите деца и е помагала на болната си майка.Изяснява също така, че отношенията помежду им са били обичайните, че починалата е полагала обичайните грижи и внимание към своите деца и майка, като всички живеели задружно, отделно от съпруга на починалата.

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че претърпените от ищците и заявени за обезщетяване неимуществени вреди ще бъдат адекватно репарирани с исковите суми от по 80 000,00/осемдесет хиляди/лева за всеки един от тях. Тези суми съответстват на критерият за справедливост по чл.52 от ЗЗД и не са завишени с оглед на претендираните, доказани и реално понесени от ищците в резултат на процесното ПТП морални вреди. За тези сума ответницата Е. С. следва да бъде осъдена да заплати на тримата ищци.

На основание чл.84 ал.3 от ЗЗД, като основателно следва да се уважи искането за присъждане на законната лихва върху горното обезщетение, считано от датата на увреждането - 20.06.2007 год. до окончателното изплащане на сумите.

Съдът счита за неоснователен доводите на ответницата, направени като възражение, за неоснователност на исковата претенция поради предяването им след изтичане на давностния срок, както и претенциите за лихви за минало време върху претендираните суми, също поради изтекла давност. Произшествието е станало на 20.06.2007 год., а исковата молба е заведена в съда на 02.08.2011 год., т.е. искът е предявен в рамките напетгодишния давностен срок. Според разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД, при задължения, произтичащи от непозволено увреждане, длъжникът се счита в забава без покана, т. е. от датата на непозволеното увреждане и вземането за обезщетение от непозволено увреждане става изискуемо от датата на увреждането. Според разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, дължимото по смисъла на посочения законов текст представлява обезщетение, а не лихва, като неговият размер се съизмерява с размера на законната лихва. Поради казаното разпоредбата на чл.111 б."в" от ЗЗД, според която вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, тук е неприложима. Тъй като вземането на ищците е за обезщетение за забава на плащането, то същото се подчинява на режима на чл.110 от ЗЗД, според който всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, се погасяват с изтичане на петгодишна давност. В случая, изискуемостта на вземането на ищците за обезщетение за забава на плащането е настъпило на 20.06.2007 год. и към датата на подаване на исковата молба 02.08.2011 год. петгодишният срок не е изтекъл.

С оглед изхода на спора ответницата Е. С. дължи заплащането по сметка на Окръжен съд Б. дължимата се държавна такса в размер на 9 600,00/девет хиляди и шестстотин/ лева, както и 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.

Ищците не са претендирали разноски от ответницата. Не е представен списък на разноските, като не са представени и доказателства за извършени такива. Ето защо съдът не присъжда разноски на ищците.

Решението по този иск е постановено при участието на трето лице-помагач ЗАД”. В. И. ГРУП".

По предявения обратен иск:

С оглед на събраните по делото доказателства и изложените по-горе съображения във връзка с първоначалния иск, основателен се явява и предявеният при евентуалност обратен иск на ответницата Е. С. срещу ЗАД”. В. И. ГРУП". Уважаването на първоначалния иск е основание за уважаването на обратния иск ведно с направените разноски.

Съобразно чл.229 от КЗ застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетволи увреденото лице. Обратният иск е предявен в съотношение на евентуалност с първоначалния, от ответника, като застраховано лице собственик на МПС с което е причинено ПТП, против застрахователя- ЗАД”. В. И. ГРУП". Безспорно е установено, който факт не се отрича от ответника по обратния иск, че към момента на настъпване на застрахователното събитие/ПТП при които са причинени увруждания на Стефка И., следствието на които същата е починала/, между застрахователя и собственика на процесния автомобил съществувало валидно З. правоотношение, наличие на сключена застрахователна полица "Гражданска отговорност" за МПС "Рено 19" с ре№ Е*АН. При безспорност на съществуващо валидно З. правоотношение между застрахователят-трето лице в процеса и застрахования ответник на основание чл.223 от КЗ и по силата на сключения застрахователен договор - полица № 03 ********* от 11.12.2036 год. застрахователят е поел да покрие отговорността на собственика и на водача на МПС за причинените от него неимуществени вреди на трети лица-в случая С. И.. Налице е З. покритие съгласно чл.267 от КЗ за застраховане и процесната полица, като по делото не е посочено какъв е лимита за отговорността на застрахователя. При уважен иск срещу ответницата за причинените неимуществени вреди в размер на 240 000,00 лева, в полза на същата възниква и правото по чл.229 от КЗ да получи застрахователното обезщетение /плащане/ при условие,че удовлетвори увредените лица. При така изложеното обратния иск следва да бъде уважен за сумата от 240 000,00/двеста и четиридесет хиляди/лева.

При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата по обратния иск следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 600,00/десет хиляди и шестстотин/ лева, която сума включва 1000,00 лева адвокатско възнаграждение съобразно представеният списък на разноските и 9600,00 лева платима държавна такса във връзка с уважения първоначален осъдителен иск по чл.45 от ГПК, предявен от С. Д. З., М. Н. И. и А. Н. И., чрез попечителя й Х. М. И., против Е. В. С.. Освен това ЗАД”. В. И. ГРУП" следва да бъдве осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Б. и сумата от 9600,00/девет хиляди и шестстотин/лева дължима се държавна такса, по отношение на която ищцата Е. В. С. е била освободена от внасянето й.

Води от горното и на основаниеи чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД, чл.229 от КЗ и чл.223 ал4 от КЗ Б. окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Е. В. С., от с.П. община Б. ул."Т. А." № 12 ЕГН *, да заплати на С. Д. З., ЕГН *, М. Н. И., ЕГН *, и А. Н. И., ЕГН * чрез попечителя й Х. М. И., ЕГН *, всички от с. П. община Б. ул."Н.В."№ 9, сумата от по 80 000,00/осемдесет хиляди/лева на всеки един от тях, или общо сумата от 240 000,00/двеста и четиридесет/хиляди лева, които суми представляват обезщетение за причинените им неимуществени вреди-душевни болки и страдания, пряка и непосредствена последица от смъртта на тяхната дъщеря и майка С. А. И. в резултат на ПТП настъпило на 20.06.2008 год. около 7,15 часа в с.П. по вина на Е. В. С., ведно със законната лихва върху същите суми считано от 20.06.2007 год. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Е. В. С., от с.П. община Б. ул."Т. А." № 12 ЕГН *, да заплати по сметка на Окръжен съд Б. сумата от 9600,00/девет хиляди и шестстотин/лева държавна такса във връзка с така уважените искове, както и сумата от 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА З. А. Д. “. В. И. ГРУП", ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. С., район „Т." пл."П." № 5, представлявано и управлявано от изпълнителните директори Р. И. Я., К. М. и К.Р., с начин на представляване заедно от всеки двама изпълнителни директори/с предишно наименование на дружеството ЗПАД „БУЛСТРАД"/, на основние чл.229 във вр. с чл.223 от КЗ и чл.219 ал.3 от ГПК, да заплати на Е. В. С., от с.П. община Б. ул."Т. А." № 12 ЕГН *, сумата от 240 000,00/двеста и четиридесет/хиляди лева, представляваща З. обезщетение,при условие, че заплати същата сума като обезщетние за причинените на С. Д. З., М. Н. И. и А. Н. И., всички от с.П. община Б. ул."Н.В." № 9, неимуществени вреди-душевни болки и страдания, пряка и непосредствена последица от смъртта на тяхната дъщеря и майка Стефка Аспарухова И. в резултат на ПТП настъпило на 20.06.2008 год. около 7,15 часа в с.П. по вина на Е. В. С., ведно със законната лихва считано от 20.06.2007 год. до изплащането на главницата,като сумата от 240 000,00/двеста и четиридесет хиляди/ лева е дължима от застрахователя ведно със законната лихва, от деня на изпълнението на задължението на ответницата Е. В. С. по главния иск до окончателното му изплащане, както и да заплати на Е. В. С., ЕГН *, сумата от 10 600,00/десет хиляди и шестстотин/лева разноски по обратния иск съгласно чл.223 ал.4 от КЗ

ОСЪЖДА З. А. Д. “. В. И. ГРУП", ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. С., район „Т." пл."П." № 5, представлявано и управлявано от изпълнителните директори Р. И. Я., К. М. и К. Р., с начин на представляване заедно от всеки двама изпълнителни директори/с предишно наименование на дружеството ЗПАД „БУЛСТРАД"/, да заплати по сметка на Окръжен съд Б. сумата ог 9 600,00/девет хиляди и шестстотин/лева държавна такса във връзка с обратния иск, както и пет лева за издаване на изпълнителен лист..

Решението е постановено при участието на З. А. Д. “. В. И. ГРУП", ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. С., район „Т." пл."П." № 5, представлявано и управлявано от изпълнителните директори Р. И.Я., К.М.р и К. Р., с начин на представляване заедно от всеки двама изпълнителни директори/с предишно наименование на дружеството ЗПАД „БУЛСТРАД"/, като трето лице помагач на ответницата по първоначалния осъдителен иск Е. В. С., от с.П. община Б. ул."Т. А." № 12, ЕГН *.

Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: