Решение по дело №559/2020 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 52

гр. Велико Търново, 02.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на единадесети февруари двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова

 

при участието на секретаря П. И. и прокурора от ВТОП – .Б., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 559 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Същото е образувано по подадена искова молба от А.И.И. с ЕГН ********** ***,  чрез ***.И.от ВТАК, против ОД на МВР – Велико Търново, с която се претендира обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменено по съдебен ред наказателно постановление. Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с влязло в сила решение по АНД №794/2020г. по описа на ВТРС е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) №20-1739-000054/30.04.2020г., издадено от ВПД Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което на ищеца е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. От този акт на спорна администрация като пряка и непосредствена последица ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на заплатения адвокатски хонорар в съдебното производство пред районния съд в размер на 300 лева. Неимуществените вреди са оценени на 500 лв. и се изразяват в причинен стрес, притеснения и безпокойство от това ищецът да остане безработен и без доходи предвид наложеното с отмененото НП административно наказание в периода от връчване на НП до неговата отмяна от съда. С оглед на гореизложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца имуществени вреди, представляващи направените в хода на административно-наказателното производство разноски в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и неимуществени вреди в размер на 500 лв. за причинени болки страдания, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. Претендира разноски в настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Ответникът по иска – ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се явява и представлява в съдебно заседание. В депозирания по делото писмен отговор на искова молба чрез процесуалния си представител - ***.Г., оспорва изцяло предявените искове за имуществени и неимуществени вреди и моли за отхвърлянето им. Намира за недопустима претенцията на ищеца за присъждане обезщетение на имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд по обжалване на отмененото НП, тъй като не са налице основания за разглеждане на делото по ЗОДОВ. Счита че още    към момента на подаване на жалбата против НП и разглеждане на делото от районния съд ищецът е имал процесуална възможност да претендира направените в производството разноски, но въпреки това не го е сторил. За неоснователен и недоказан намира иска за неимуществени вреди като излага подробни съображения в представения отговор на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на претендираното в настоящото производство адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура – прокурор Б., намира иска за недоказан по основание и размер и предлага същият да бъде отхвърлен. Поддържа изразеното от ответника становище в отговора на исковата молба и допълва, че от последващото поведение на ищеца, след налагане на административното наказанието, не може да се приеме, че е бил стресиран и притеснен доколкото е продължил да извършва нарушения по ЗДвП.  

  Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

При извършената служебна проверка относно процесуалната допустимост на предявените искове съдът е констатирал недопустимост на иска за имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на НП пред районния съд, и е прекратил делото в тази част. В кориците на приложеното АНД се съдържа договор за правна защита и съдействие от 28.05.2020г. за процесуалната защита на ищеца по АНД № 794/2020г. по описа на АСВТ от упълномощения ***.И.от ВТАК и заплатен адвокатски хонорар, но с приетата разпоредба на чл.63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в актуалната редакцията, считано от 03.12.2019г. се създаде правна възможност за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП и с това отпадна възможността същите да се претендират в производството по чл. 203 и сл. от ЗОДОВ. След като разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е била действаща към момента на подаване на жалбата против НП и до приключване съдебното производство пред ВТРС и е съществувал друг законов ред за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, ищецът е следвало още в това производство да ги претендира. Предвид това, ищецът няма материалноправна и процесуалноправна възможност да претендира имуществени вреди в производството по ЗОДОВ и с влязло в сила Определение от 20.10.2020г. е прекратил производството в тази част като недопустимо и е върнал исковата молба на ищеца. 

Исковата молба в частта за претендираните неимуществени вреди в размер на 500 лева е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Със същото Определение от 20.10.2020г. съдът е направил предварителен доклад на делото. В тази връзка указва на ищеца на основание чл.7, ал.1 от ГПК  и чл. 171, ал. 4 от АПК, че в производството за присъждане на обезщетение за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен да установи фактите, на които основава своите искания. По отношение на претенцията за неимуществени вреди съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че са се осъществили следните факти, представляващи в кумулативност елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: че е претърпял вреди/неимуществени/, които са причинени от акт на административен орган /отменен като незаконосъобразен по съответния ред/, който АА е издаден в резултат на изпълнение на административна дейност. В тази връзка следва да представи доказателства, че е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на НП, както и причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и отмененото НП. Посочено е, че в тежест на ответника е да докаже наличието на основания за изключване на отговорността или нейното намаляване.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с влязло в сила Решение № 260119 от 12.08.2020г. по АНД № 794/2020г. по описа на Великотърновския районен съд е отменено като незаконосъобразно НП №20-1739-000054/30.04.2020г., издадено от ВПД Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което на А.И. *** за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 5 от с.з е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Решението на Районен съд - Велико Търново не е било предмет на касационен контрол.

В рамките на настоящото производство като доказателство по делото са приети изпратените с исковата молба документи, както и АНД № 794/2020г. по описа на Великотърновския районен съд. За доказване на твърденията си ищецът е поискал събиране на гласни доказателства. Разпитана е в качеството на свидетел К.Е.К.– майка на ищеца, която заявява, че през месец април, след като синът й се прибирал от работа нощем, забелязала, че станал нервен и неспокоен. От него разбрала за съставения АУАН и НП и твърди, че много се притеснявал да не остане без работа, тъй като ситуацията налагала да се грижи финансово за нея и за малкия си брат. Свидетелката посочва, че е работила в ресторантьорския сектор, но поради възникналата извънредна обстановка в страната останала без работа и доходи, а отговорността за издръжка на семейството в този период била на ищеца. Допълва, че бил много притеснен да не остане без доходи и страдал от недоспиване, безпокойство.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

          Настоящата инстанция намира предявения иск за неимуществени вреди за процесуално допустим доколкото е спазено изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като се иска разглеждане и уважаване на осъдителен иск, предявен от гражданин срещу субект по чл. 205 от АПК, съдържащ претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразен по своята същност акт на администрацията. Ищецът е адресат на отмененото НП, поради което е налице активна процесуална легитимация на същия, а посоченият като ответник ОД на МВР – Велико Търново, се явява юридическото лице, представлявано от органа, от чиито действия, бездействие или акт се претендира обезщетение съгласно чл. 205 от АПК. Искът е предявен пред родово и местно компетентен съд.

 

По основателността на иска за неимуществени вреди съдът намира следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните материални предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (щета или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.

Съдът намира, че в случая е доказано осъществяването на първия елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди, наличието на незаконосъобразен административен акт, чийто адресат е ищцата,отменен по съдебен ред. В случая от събрание по делото доказателства се установява, че НП № №20-1739-000054/30.04.2020г. на издадено от ВПД Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново е отменено като незаконосъобразно с Решение № 260119 от 12.08.2020г. по АНД № 794/2020г. по описа на Великотърновския районен съд. Съдебният акт не е обжалван пред касационна инстанция и е влязъл в сила.

 

Втората предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на вреда, която да е настъпила от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията. В конкретният случай се претендират обезщетения за причинени неимуществени вреди. Неимуществен вреди са нематериални блага като накърнен обществен престиж, пропусната възможност за професионална реализация, страдания, незачитане на човешко достойнство,  право на свобода на личността и други, които следва се конкретизират от ищеца по вид и размер. Съдебната практика свежда неимуществените вреди до две големи групи: това са причинени физически болки и емоционални страдания. С настоящата искова молба се претендират настъпване единствено на влошено емоционално състояние на ищеца, което е довело до промяна на неговата психика и душевни страдания като стрес, несигурност, притеснение, тревожност от прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя и липсата на доходи за издръжка на семейството.

 

Според настоящата инстанция са доказани претендираните неимуществените вреди, причинно – следствената връзка между тях и незаконосъобразния административен акт, поради което същите следва да се обезщетят в претендирания в исковата молба размер. Настоящата инстанция приема, че един от начините за доказване на негативни емоции, психически болки, страдания и неудобства, е именно чрез свидетелски показания. Изцяло се кредитират в тази насока показанията на разпитаната в хода на съдебното производство св. Кирилова с оглед на степента им на конкретност, последователност и относимост към предмета на доказване по делото - причинените болки и страдания на ищеца, както и на непосредствения контакт, който са имали след издаване на наказателното  постановление, с което му е наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС за определен срок. Свидетелят е близка роднина на ищеца, живеят в едно домакинство, имала е преки наблюдения върху поведението му и има преки впечатления какво е било емоционалното му състояние преди и след издаване на наказателното постановление. Тук следва да се отбележи, че заинтересоваността на свидетел при доказване на претенция за неимуществени вреди не следва да се абсолютизира. Трайната съдебна практика е в смисъл, че настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, което указва необходимостта съответните свидетели да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът е бил емоционално напрегнат, преживял е негативни емоции от това издаденото НП. Към момента на издаване и след отмяна на НП ищецът е бил в трудово правоотношение на длъжност „шофьор“, съгласно представения и неоспорен от ответника трудов договор от 28.02.2020г. Безспорно изпълняваната от него длъжност е свързана с управление на МПС, а стресът от възможността да остане без доходи за издръжка на семейството поради евентуалното прекратяването на трудово правоотношение с неговия работодател по причина наказателното постановление, води до несигурност, психически и емоционален стрес и то по време на пандемична обстановка. Следователно, доказано се явява наличието на психически и емоционален дисконфорт на ищеца през исковия период.

 

Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие (В този смисъл е Решение № 13651 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13977/2015 г., III о.,). Съдебната практика определя пряката последица като директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразният административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Затова под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от отменения административен акт. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат (Решение № 8648 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11241/2012 г.). С оглед на изложеното, установява се засягане на сферата на ищеца във връзка с причинените изнервеност, безпокойство, напрегнатост вследствие на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. Очевидно е, че ако то не беше издадено, ищецът не би претърпял целия този негативен емоционален комплекс от чувства. Наложените на ищеца санкции за извършени нарушения по ЗДвП в период, предхождащ издаването на процесното НП, е ирелевантно. Твърденията на процесуалния представител на ответника за липса на негативни емоции и преживявания в ищеца от издаденото НП поради извършени последващи нарушения на ЗДвП също е неоснователно. Видно от приложената справка за нарушител, наложените на ищеца административни наказания за периода от издаване на НП от 30.04.2020г. до неговата отмяна с влязло в сила решение на Районния съд от 12.08.2020г. (влязло в сила на 09.09.2020г.) са глоби в различни размери и освен че същите нямат пряко отношение към причинените неимуществени вреди, те по никакъв начин не биха допринесли са прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и възникналите притеснения за това, каквото въздействие несъмнено има незаконосъобразното НП и наложеното с него наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от три месеца.

 

Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент и съгласно чл. 52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост, която като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Тя се извежда от преценката на конкретно съществуващи обстоятелства – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, интензитет и други. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът носи доказателствената тежест в исковия процес за установяване на твърдените от него факти както се посочи по- горе съгласно нормата на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В това отношение следва да се съобразят както продължителността, така и интензитета им, а и влиянието им върху личността на ищцата. В конкретния случай съдът намира, че отмененото НП е оказало негативно въздействие върху психиката на ищеца, което е довело до промяна в неговото поведение и тези негативни усещания безспорно подлежат на обезвреда, като доказани от изслушания свидетел. С оглед размера и вида на наложеното административно наказание, приключване на съдебното производство в рамките на нормалния срок за правораздаване, краткият  период на преживените негативни емоции и доказване на вредите като обичайни такива за посочената ситуация, съдът намира, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в претендирания в исковата молба размер от 500лв. Следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 500 лв. от датата на предявяване на исковата молба (15.09.2020г.) до окончателното изплащане на сумата.

 

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за присъждане на сторените в това съдебно производство  разноски. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски единствено за адвокатско възнаграждение и то в размер на 600 лева, но според приложения договор за правна защита и съдействие от 15.09.2020г. (л. 5 от делото) съдът намира за доказана и реално заплатена за процесуално представителство по настоящото дело сумата от 400 лв. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същото се явява основателно. В конкретния случай и съобразно  материален интерес по делото е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към ДВ, бр. 68 от 2020 г., според която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с материален интерес до 1 000 лева минималното възнаграждение е 300 лева. Настоящото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в рамките на едно съдебно заседание, при което съдът намира, че размерът на адвокатския хонорар, който следва да бъде присъден в полза на ищеца, трябва да бъде редуциран до минимално предвидения в Наредбата размер, а именно - 300 лева. С оглед гореизложеното, предвид изхода на спора и на основание  чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева. Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника не следва да се присъжда предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от ЗОДОВ, която се явява специална по отношение на чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 143 от АПК и която не предвижда присъждането на такова, извън случаите на отхвърляне на исковата претенция, оттегляне или отказ от иска.

 

Водим от горното и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – В. Търново, VІІІ-ми състав,

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ОД на МВР - Велико Търново, град Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, да заплати на А.И.И. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменено с влязъл в сила съдебен акт  НП № №20-1739-000054/30.04.2020г., издадено от ВПД Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба (15.09.2020 г.) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Велико Търново, гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, да заплати на „А.И.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 300,00 лева (триста лева), представляваща разноски по настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: