Софийска
градска прокуратура е обвинила подсъдимия
А.Д. ***, в
това, че на 24.09.2017г., около 00:20 ч., в гр. София, по автомагистрала „ Хемус”, с
посока на движение от гр. Ботевград към град София, при управляване на моторно
превозно средство -лек автомобил марка „ Фолксваген” ,модел „ Голф” с
регистрационен. № ***** и в района на 10 -ти километър, нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в ЗДвП:
чл. 23, ал.
1 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре”, като не спазил
безопасна надлъжна динамична дистанция от движещият се пред него товарен автомобил
Волво Д12 с per. № *****с
ремарке Когел АН18 с per. № *****, от
което последвало удар в него и по непредпазливост причинил смъртта на
пътничката от лек автомобил „Фолксваген“ Голф- М.Р.Д., ЕГН **********, починала
в УМБАЛ” Св. Анна”- гр. София на 01.10.2017г. и средна телесна повреда на
пътничката от същият автомобил - Д.М.Р., ЕГН **********, изразяваща се в
счупване на тялото на лявата бедрена кост, което е реализирало критериите на
медико- биологичният признак „ Трайно затрудняване на движенията на долен ляв
крайник” за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено в пияно състояние,
установено по надлежният начин чрез ПХЕ № 1082/24.09.2017г. на УМБАЛ „ Св.
Анна“ - София АД,видно от която в изпратените проби кръв, взети от лицето А.Д.М.
се доказа етилов алкохол в количество 1,9 промила и деецът е управлявал без да
има необходимата правоспособност, съгласно Справка от 0“ПП“-СДВР с Изх. №
4332р-30857 / 06.10.2017г- престъпление по чл. 343 ал. 4, вр.
ал.3,пр.1 и пр. предпоследно, б. “А” пр. 2 и б.”Б” , вр.
чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.
Свидетелят К.С.С. е конституиран в
производството като частен обвинител.
Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че направеното самопризнание от подсъдимия се
подкрепя изцяло от събраните доказателства
по делото и съответно той следва да бъде признат за
виновен по така повдигнатото му обвинение. При
определяне на наказанието на подсъдимият М. следва да бъдат отчетени
множеството отегчаващи отговорността обстоятелства, именно обремененото му съдебно минало, факта на предходни
административни нарушения ЗДвП и наличието на множество квалифициращи
признаци на деянието. Такива били налице извън
тези довели до най-тежката квалификация, а именно факта, че деецът
е бил в пияно състояние като концентрацията на алкохол в кръвта му е сравнително висока както и, че е управлявал без да има
необходимата правоспособност.
С оглед на тези отегчаващи отговорността обстоятелства счита, че наказанието
по отношение на подсъдимият М. следва да бъде
определено в размер на 6 години „лишаване от
свобода“, като съответно бъде намалено съгласно изискванията на чл. 58а от НК и да му бъде
наложено наказание в размер на 4 год.
„лишаване от свобода“.
Повереникът
на частния обвинител се присъединявам към казаното от прокурора. Поддържа обвинението така както е заложено
в обвинителният акт, така както е признато от подсъдимият. Въпроса за наказанието следва да бъде решен,
при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства тъй като концентрацията
на алкохол, предишни нарушения и липсата на книжка
обосновавали ефективно „лишаване от свобода“.
Частния обвинител се присъединява
към казаното от поверениците.
Защитникът счита, че самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя от събраните
на ДП доказателства. Моли съда да не приема, че наличието на алкохол в кръвта с
посочени параметри е отегчаващо вината обстоятелство. Самия закон предвижда и
по-тежко наказание доколкото се приема във връзка с наличието на алкохол в
кръвта. Действително подсъдимия имал предходни осъждания, две от които са
управление на МПС с наличие на алкохол в кръвта, но това било преди не малко
години, а последното осъждане на подсъдимият е за извършено от него престъпление
през 2013 г. От 5 години А.М. нямал никакви образувани спрямо него наказателни
производства. Моли съда да има предвид, че А.М. работи, той е помагал и помага
на бабата която всъщност е определена от общината за настойник на двете малолетни
деца на починалата, едното от които е негово дете, а другото не е негово, но го
е приел и гледал с мисълта и грижата на родител, поради което нямало умисъл от
страна на подсъдимия за извършаване на настоящото престъпно деяние. Самия
подсъдим е имал множество рани, няколко счупени ребра, както счупване на горна
челюст - полую форт тип 2, ностни
кости и множество прорези рани което е видно не само от заключението на
приложената СМЕ, а и от показанията на разпитаните на ДП свидетели -очевидци. Моли
да бъде наложено минимално предвиденото
от закона наказание, което с оглед реда по който се гледа настоящото
производство да бъде намалено с 1/3 като счита, че с такова наказание ще
постигнат целите визирани в закона.
Подс.М. моли за
по-малка присъда, за да помага
на децата.
Съдът след преценка
на събраните доказателства намира за установено от
фактическа страна следното:
Подс. А.Д.М. ***, български
гражданин, с основно образование, живущ ***, работи, осъждан многократно. Същият
не се води на отчет в МВР като правоспособен водач и няма валидно издадено свидетелство
за управление на
МПС. Подс.М. е многократно санкциониран и по административно-правен
ред за извършени административни нарушения на ЗДвП.
На
24.09.2017г. около 00.20ч. подс. М. управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№*****. Същият бил употребил
алкохол. Движел се по пътното платно на автомагистрала „Хемус“ с посока от град
Ботевград към град София. В автомобила освен подсъдимия пътували М.Р.Д. с ЕГН **********,
седяща на предната дясна седалка, и малолетните деца Д.М.Р. с ЕГН ********** и А.
м.р., ЕГН **********, седящи на задната седалка. Подсъдимия управлявал
автомобила със скорост на движение 140 километра в час и в района на 10- ти
километър в посока град София-вход реализирал пътно-транспортно произшествие с
попътно движещия се пред него товарен автомобил марка „Волво“,
модел „Д12“ с peг. №.*****, с прикачено зад него
ремарке марка „Кьогел“, модел „АN18“ с рег.№*****с гръцка регистрация, управляван от
гръцкия водач Т.А..
В резултат
на настъпилото ПТП водачът М. и намиращите се в лекия автомобил лица получили
различни по вид и интензитет телесни увреждания. На място пристигнали екипи на
СДВР и СМП, като пострадалите лица били транспортирани в лечебни заведения. М.Р.Д. получила тежка
черепно-мозъчна травма. Независимо от транспортирането й в болнично заведение и
оказана медицинска помощ, тя починала в УМБАЛ” Св. Анна”- гр. София на
01.10.2017г. Детето Д.М.Р. получило счупване на тялото на лявата бедрена
кост, което е реализирало критериите на медико- биологичният признак „ Трайно
затрудняване на движенията на долен ляв крайник” за срок повече от 30 дни.
Тази фактическа обстановка съдът
намира за установена според всички събрани в хода на производството
доказателства, съдържащи се в показания на свидетелите, както и от приложените писмени доказателства
и доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие, справки,медицинска документация, експертизи, справка
за съдимост.
Всички доказателства разгледани поотделно
и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:
Подс.
М. е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл. 343 ал.
4, вр. ал.3,пр.1 и пр. последно, б. “А” пр. 2, и б.“б“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. На 24.09.2017г., в гр. София,
при управляване на моторно превозно
средство-лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с регистрационен № *****, нарушил правилата за движение
по пътищата -чл. 23, ал. 1 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.Р.Д., ЕГН **********, починала
в УМБАЛ” Св. Анна”- гр. София на
01.10.2017г. и средна телесна
повреда на Д.М.Р., ЕГН **********,
изразяваща се в счупване на тялото
на лявата бедрена кост, довело
да трайно затрудняване движенията на долен ляв
крайник” за срок повече от
30 дни. Видно от заключението на
експертите по изготвената комплексна медико-автотехническа
експертиза в района на, ПТП-ие подс. М. е
управлявал автомобила със скорост 140км/ч[1]. Със същото заключение се
установява, че ПТП-ие е възникнало в дясната лента на
пътното платно по посока движението на автомобилите, в района на 10-ти км по
автомагистрала „Хемус“. С оглед
на това съдът намира, че подсъдимият е допуснал нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Той е бил длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред
него превозно средство, че да
може да избегне
удряне в него, когато то намали
скоростта или спре. Това нарушение е довело до възникване на ПТП-ие, обективните последици от което се установяват
категорично с протокола за оглед на местопроизшествие[2] и
заключението по авто-техническата експертиза.
Механизма на удара е установен по категоричен начин. С показанията на
свидетелите А.С., Д.С.и Р.Г., се установява, че
непосредствено след произшествието подсъдимия не е бил установен там. Това
напълно кореспондира с показанията на св.Агорастос-шофьор
на товарния автомобил, който пръв е видял, че водача на автомобила го няма. Полицейските
служители са предприели действия по претърсване на района и са установил липсващия
водач-подсъдимия, от другата страна на платното за движение в посока от
гр.София за гр.Ботевград. Самият подсъдим не отрича факта, че е управлявал
автомобила, признавайки изцяло изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Със заключението на експертите по съдебномедицинска
експертиза на труп[3], е
установено, че в резултат на ПТП-ие М.Р.Д. е получила множеството
увреждания по главата и тежка черепно-мозъчна
травма, която в своя
морфологичен комплекс и тежест се явява
несъвместима с живота. Това увреждане е причината за настъпилата смърт. Между този съставомерен и общественоопасен
резултат и допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение е
налице пряка причинно-следствена връзка. Съдът намира за безспорно установен
механизма на възникналото ПТП-ие. В тази връзка
напълно кредитира отговорите на експерта изготвил заключението по автотехническа експертиза.
Получените от пострадалата увреждания и констатираните от експерта по автотехническата експертиза деформации по лекия автомобил и
по ремаркето на товарния в който той се е блъснал, потвърждават описания
по-горе механизъм на настъпване на ПТП-ие. Причина за
възникване на последното е не спазване на безопасна надлъжна динамична
дистанция. Нарушавайки по посочения начин правилата за движение, подсъдимия сам
се е поставил в положение да не може да спре при възникналата опасност. Установява се по делото със заключението на
експертите по комплексната медико-автотехническата
експертиза, че при избраната от подсъдимия скорост от 140 км/ч, безопасната
надлъжна динамична дистанция от която той е можел да предприеме действия за
намаляване на скоростта или смяна на лентата, за да предотврати сблъсъка със
задната част на движещия се пред него товарен автомобил, е била 70 м. От
техническа гледна точка при спазване на посочената норма подсъдимия е можел да
предотврати настъпването на ПТП-ие. От обективна
страна, той е бил неправоспособен водач. Видно от справка от отдел “ПП“-СДВР
с изх. № 4332р-30857 / 06.10.2017г, подс.А.Д.М. не само, че не притежава
свидетелство за управление на моторно
превозно средство, но и е санкциониран многократно за извършвани административни
нарушения на ЗДвП. Освен, че е бил неправоспособен водач, подсъдимия от обективна страна е
управлявал автомобила и след употреба на алкохол. С протокол за химическа експертиза
№1082/24.09.2017г. се доказва наличие
на 1,9 промила алкохол в кръвта му. С оглед на това съдът
намира, че към момента на реализиране
на ПТП, подс.М. е бил в пияно състояние. По преценка на съда причина
за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил,
който е нямал правоспособност, бил е в пияно състояние и не е спазил изискването
да се движи на безопасна дистанция от намиращото се пред него МПС-во.
Обективно от
произшествието е пострадало и детето Д.М.Р., намиращо се
на задната седалка в автомобила. На същото видно от заключението на експерта по
съдебномедицинската експертиза е нанесена средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на
лявата бедрена кост,
което е реализирало критериите на медико-
биологичният признак „трайно затрудняване на движенията на долен
ляв крайник” за срок повече
от 30 дни. С оглед на това съдът приема, че от обективна страна с престъплението
са причинени смърт на едно лице и средна телесна повреда на едно лице.
От субективна страна подс.М. е действал по непредпазливост, под формата на самонадеяност.
Същият е допуснал нарушение на правилата за движение, като от интелектуална
страна е бил наясно, че избраната от него скорост от 140 км/ч, може да доведе
до настъпване на конкретното ПТП-ие, ако не спазва
нужната дистанция. Поради липсата на правоспособност и в резултат на
употребения алкохол, той необосновано е смятал, че може да предотврати
настъпването на общественоопасните последици. Интелектуалният момент от
субективното му отношение към извършеното от него деяние е включвал и знание,
че движението по пътищата се извършва по правила, които изключват управлението
на МПС без правоспособност и след употреба на алкохол. Подсъдимият е съзнавал,
че с действията си нарушава правилата за движение, като същевременно е съзнавал
и общественоопасните последици от това си поведение,
чието причиняване се е очертавало възможно. Наред с това, подсъдимият е имал
изградена у себе си представа, че ще предотврати настъпването на тези
последици. Изградил в себе си субективна увереност, че такива последици няма да
настъпят, от волева страна подс.М. нито е искал това
настъпване, нито го е допускал. Поради това, а и с оглед дадената от
прокуратурата правна квалификация на деянието е напълно излишно твърдението на
защитника, че подсъдимия не е действал умишлено. Субективна му увереност, че общественоопасните последици няма да настъпят е била
необоснована. Подсъдимият нарушавайки правилата за движение по пътищата е
съзнавал, че поема риск за здравето и безопасността на другите участници в
движението, включително пътуващите в управлявания от него лек автомобил, като
съвсем необосновано се е надявал, че ще избегне възможна злополука. След като
такава е възникнала, подсъдимия е напуснал местопроизшествието в опит да се
укрие. В резултат на получените увреждания не е успял, но поведението му е
показателно, че е бил безразличен към съдбата на пътуващите с него, както и че от
интелектуална страна е съзнавал, че употребата на алкохол и липсата на
правоспособност са пречка да се управлява МПС-во и
обосновават незаконосъобразния характер на поведението му..
С оглед на изложеното
съдът прецени, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването
на престъплението за които е обвинен, като му се наложи съответно наказание.
При индивидуализацията на наказанието съдът
съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство получените от подсъдимия
увреждания. Въпреки, че същите се дължат на неговото противоправно
поведение, факта, че е претърпял вреди, следва да се отчете в негова полза.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчита опита на подсъдимия
да напусне местопроизшествието, високата му степен на обществена опасност като
деец, обусловена от факта на многобройните предходни осъждания и от множеството
налагани наказания за нарушение разпоредбите на ЗДвП. Подсъдимия не само е бил
осъждан за престъпления по транспорта, но и 13 пъти е санкциониран по
административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата. Това сочи на упоритост в противоправното му
поведение и завишена степен на обществена опасност като деец, показателен за
което е и причинения съставомерен резултат Като отегчаващо обстоятелство следва да се
отчете факта, че починалата М.Р.Д. е била бременна. Отегчаващо обстоятелство
са и получените несъставомерни увреждания от пътувалото
в автомобила дете А. м.р..
Въз основа на тези
обстоятелства съдът отмери наказание на основание на основание
чл. 343 ал. 4, вр. ал.3,пр.1 и пр. предпоследно, б. “А” пр. 2, и б.“б“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от
НК и чл.54 от НК при превес на смекчаващото
обстоятелство ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на основание чл.373, ал.2, вр.чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛИ
с една трета на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това
наказание следва съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС подсъдимия да изтърпи при
първоначален ОБЩ режим. Наложеното наказание в пълна степен съответства на
обществената опасност на подс.М. и на тежестта на
извършеното от него непредпазливо престъпление. Подсъдимия изказва съжаление за
стореното, което вече никой не може да поправи. Обективираното
от него поведение непосредствено след настъпване на ПТП-ие
е показателно за качествата му на водач и за липсата на доблест да понесе
последиците от стореното. Декларираното от подсъдимия съжаление може и да е
искрено, доколкото от престъплението са пострадали негови близки, но то не може
да смекчи оценката за степента на обществена опасност, която има като деец. Данните
за личността му и тежестта на извършено престъпление сочат, че същият е деец
със завишена степен на обществена опасност. Въпреки, че определеното преди
редукцията наказание лишаване от свобода е ориентирано под средния предвиден в
закона размер, съдът намира, че би постигнало в пълна степен визираните в чл.36
от НК цели. С изтърпяването на намаленото наказание подсъдимият ще има
възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще поведението си
със законоустановените порядки в обществото. Пред
същият има възможност да се поправи и през срока на изтърпяване на наказанието,
през който ще бъде изолиран от въздействието на неблагоприятни за личността му
външни фактори, да се подготви за порядъчен и законосъобразен начин на живот.
За реализирането на последната възможност съдът намира, че наказанието следва
да бъде в наложения размер. Изтърпяно при първоначален ОБЩ режим,
съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, то
би било адекватна санкция на извършеното престъпление и негов реален коректив.
При
липсата на правоспособност за управление на МПС-во е
невъзможно на подс.М. да се наложи предвиденото
кумулативно наказание лишаване от правоуправление.
В
тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените в хода на
производството разноски.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: