Р Е Ш Е Н И Е
№ 965 01.07.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на седемнадесети
юни, две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Вяра Стоянова
прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАД дело № 1028 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София,
чрез пълномощник старши юрисконсулт Милен Георгиев, против решение № 309 от 26.02.2021г. по адм. дело № 2585/2020г. на Административен
съд – Бургас в частта, с която се ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София да заплати на М.С.В. ЕГН **********,
лишен от свобода в Затвора Бургас, сумата от 700.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие лоши хигиенни и битови
условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Бургас, за
периода от 16.11.2017г. до 31.10.2019г., както и в частта, с която е отхвърлена
претенцията на ГДИН за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска, като необосновано и неправилно.
В
касационната жалба подадена от ГДИН са изложени възражения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение в осъдителната му част, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209,
т.3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил правилна
преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до формулирането
на необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическият състав на
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Излагат се съображения, че от представените по делото
доказателства се установява липса на незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на ответника и негови органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като евентуалното наличие на хлебарки и дървеници
не е в резултат, респ. в пряка причинна връзка от бездействие на
администрацията. Сочи се, че по отношение на ищеца не е осъществено нечовешко,
унизително отношение по см. на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, в резултат на което да са
настъпили твърдените неимуществени вреди. Изложено е и възражение по отношение
на размера на присъденото обезщетение. Иска се отмяна на съдебното решение в
обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно се иска редуциране на размера на обезщетението.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
– София, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира допълнително
доказателства.
Ответникът
по касация М.С.В. се явява лично, като оспорва жалбата и твърди, че е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в Затвора Бургас в процесния период
при лоши хигиенни и битови условия.
Представителят
на ОП - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
решението на първоинстанционния съд да бъда оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана
по същество жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София се преценя
като основателна, поради следните
съображения:
Първоинстанционното производство
пред Административен съд - Бургас се е развило по реда на чл.203
и сл. АПК, във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба
на М.С.В., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София, с
която бил предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 20 000.00 лева, за претърпени неимуществени вреди в
резултат на лоши битови условия, в периода от 16.11.2017г. до 31.10.2019г.
докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас. Ищеца твърди, че е бил настанен в помещение № 202, в което имало влага по
стените и тавана, дървеници и хлебарки, шкафчетата, леглата и дюшеците били в
окаяно състояние, липсвала маса, като за целта се приспособявала такава. След
извършване на ремонт в Затвора Бургас бил преместен в помещение № 225, където
констатирал проблеми с функционирането на ВиК инсталацията, тъй като постоянно
течала топла вода от чешмата, която била негодна за пиене предвид преминаването
и през бойлер, а течаща студена вода имало рядко, имало и течове на
инсталацията, в резултат на което също възниквала влага и плесен, а в общата
баня липсвали смесители на душовете и температурата на водата не можело да се
регулира. Оплаква се от установения график за къпане, два пъти седмично, който
съвпадал с графика за санитарен полуден, а това ощетявало лишените от свобода.
Посочва, че няма сушилно помещение за простиране на пране, пералнята често била
в ремонт, а мивките в спалните помещенията били малки и негодни за пране на
дрехи. Друга част от оплакванията са свързани с обзавеждането на спалните
помещения – стари легла, повредени шкафчета, тънки дюшеци, създаващи неудобства
при спане, липса на закачалки. Възразява, че срещу вредителите пръскането е
неефективно, а след извършените обезпаразитявания лишените от свобода веднага
били връщани в килиите без да се изчаква достатъчно време за проветряване от
миризмата на препаратите. Жалва се също така от липсата на обособено помещение
за разрешени вещи, където да се съхраняват вещи за общо ползване – котлон, фурна,
както и от липса на клуб за социална дейност и общуване в обитавания коридор.
Оплаква се и от завишени цени на стоките в затворническата лавка, липса на
разнообразие на хранителни продукти и предлагането на негодни такива с изтичащ
срок. Счита, че поставянето му в такива условия на живот, е в нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС, поради което се иска да бъде осъден ответника да заплати
претендираната сума, която да обезщети причинените му неимуществени вреди,
настъпили в резултат на лошите битови условия.
За да постанови решението си в оспорената му в
настоящото производство част първоинстанционният съд е приел, че в процесния
случай предпоставките за носене от страна на държавата на отговорност са налице
отчасти, тъй като ГДИН е допуснала нарушения по чл.3 от ЗИНЗС по отношение на
ищеца.
Съдът е приел за доказани въз основа на показанията на
лишения от свобода Теньо Енчев лошите хигиенни и битови условия в мястото за
изтърпяване на наказанието – обзавеждане, сведено до неприемлив
битов минимум – легла, шкафчета и дюшеци в лошо състояние, наличие на влага,
мухъл и плесен в спалното помещение, предизвикани както от течове по ВиК
инсталацията, така и поради необходимостта изпраните дрехи да се сушат в
килията. Приел е за доказано наличието на дървеници и хлебарки, като е посочил,
че според данните по делото били взети мерки по дезинсекция на помещенията от
страна на затворническата администрация, но резултатът от тази дейност все още
не е приемлив и достатъчно успешен, доколкото паразитите са били налични в
килията на ищеца през целия процесен период.
Въз основа на така приетите за установени от
първоинстанционния съд факти, същият е посочил, че разгледани в тяхната
съвкупност, те могат да се счетат за такива, представляващи нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, на които ищецът е бил
подложен.
Съдът е определил размера на присъденото обезщетение в
размер на 700.00 лева по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД .
Съобразявайки нормата на чл.218 от
АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Касационната инстанция намира, че
при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. В хода на
съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил, като е
достигнал до правни изводи, които не се споделят от настоящата съдебна
инстанция, поради което е постановил решение, което не съответства на
материалния закон, касационно основание по чл.209, т.3 от АПК.
Действително в конкретния случай
по делото е установено, че в помещението където е пребивавал лишеният от
свобода В. е имало
дървеници и хлебарки. Същевременно неправилен е изводът на съда, че ГДИН следва
да носи отговорност въпреки, че затворническата администрация е взела мерки за
обезпаразитяване.
Това, че въпреки предприетите от служителите на ГДИН действия по подобряване
хигиената и здравословните условия на спалните помещения е имало наличието на
хлебарки и дървеници, не може да обоснове извода, че тяхната поява е в
резултат, респ. в пряка причинна връзка от незаконосъобразното бездействие на
затворническата администрация, а по-скоро въпреки предприетите от нея мерки в
обратна посока. Освен това свидетелят на чиито показания се основава
осъдителното решение на първоинстанционния съд е бил в една килия заедно с
ищеца само за 3-4 месеца, а периодът за който е присъдено обезщетението е от
почти две години.
В
този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че по отношения на ищеца не е
осъществено нечовешко, унизително
отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на
което за него да са настъпили неимуществени вреди, а именно увреждане на
здравето му и/или емоционално страдание, със степен над неизбежното ниво на
страдание, присъщо на лишаването от свобода, както неправилно е приел
първоинстанционният съд.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.
Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
Съобразно
изложеното съдът приема, че неблагоприятните последици от наличието на хлебарки
и дървеници в спалното помещение, обитавано от М.С.В. в част /3-4 месеца/ от процесния
период от 16.11.2017г. до 31.10.2019г., докато е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, по своя характер
и интензитет не могат да се квалифицират като нарушение по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, поради което му исковата му претенция се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Не
може да се приеме, че и останалите твърдени от ищеца, респ. констатирани от
първоинстанционния съд лоши хигиенни и битови
условия в мястото за изтърпяване на наказанието изразяващи се обзавеждане, по своя
характер и интензитет могат да се квалифицират като нарушение по чл.3, ал.1 и
ал.2 от ЗИНЗС, а именно - неприемлив битов
минимум поради легла, шкафчета и дюшеци в лошо състояние, наличие на влага,
мухъл и плесен в спалното помещение, предизвикани както от течове по ВиК
инсталацията, така и поради необходимостта изпраните дрехи да се сушат в
килията. Отделно от това настоящата съдебна инстанция намира, че по делото не
са събрани достатъчно доказателства, от които с категоричност да се приеме, че
такива лоши хигиенни и битови условия, като описаните по-горе, са били налице
през целия период, за който се претендира обезщетение от ищеца В..
По
посочените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението в частта,
с която се ОСЪЖДА ГДИН - София да заплати на М.С.В. сумата 700.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие лоши хигиенни и битови условия при изтърпяване
на наказание лишаване от свобода в затвора Бургас, за периода от 16.11.2017г.
до 31.10.2019г., е неправилно и са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК,
поради което следва да бъде отменено.
При този изход на делото и на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция е основателно, съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Съобразно чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона
за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът
на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд – Бургас XIX-ти
касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 309 от 26.02.2021г. по адм. дело № 2585/2020г. на Административен
съд – Бургас в частта, с която се ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/ - София да заплати на М.С.В. ЕГН **********, лишен от
свобода в Затвора Бургас, сумата от 700.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие лоши хигиенни и битови условия при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Бургас, за периода от
16.11.2017г. до 31.10.2019г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.С.В., против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” - гр.София, с която бил предявен иск за присъждане
на обезщетение в размер на 20 000.00 лева, за претърпени
неимуществени вреди в резултат на лоши битови условия, в периода от 16.11.2017г. до 31.10.2019г. докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас.
ОСЪЖДА
М.С.В., ЕГН **********, да заплати на ГДИН – София разноски за възнаграждение
на юрисконсулт в размер на 100.00 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.