№ 1669
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Петър Ив. Минчев
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100511569 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 12502 от 25.06.2024 г. по гр.д. № 34752/2023 г. по описа на СРС,
48 с-в, е признато за установено, по предявения по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Ю. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
община Триадица, ул. ****, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 96,34
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот,
находящ се на адрес: гр. София, община „Триадица“, ул. ****, магазин № 2 с абонатен
№ 361885, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
16.03.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 8845 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.03.2023 г. по ч. гр. д. №
13783/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, като са отхвърлени, като неоснователни,
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Ю. Ц. Ч., ЕГН
**********, по реда на чл. 422 ГПК искове, както следва: частично иска с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД - за разликата над сумата 96,34 лв. до пълния предявен
размер от 827,96 лв. - главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., изцяло иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 1,52 лв. - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.,
ведно със законна лихва от 16.03.2023 г.до изплащане на вземането; и изцяло исковете
1
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 138,53 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 09.03.2023 г., и сумата
от 0,37 лв. - мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дяловото
разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 09.03.2023 г., за които суми е издадена
заповед № 8845 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.03.2023 г.
по ч. гр. д. № 13783/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на страната на
ищеца - „Техем сървисис” ЕООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва
решението в частта на отхвърляне на исковете с доводи, за това че е неправилно
поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон.
Поддържа, че неправилно съдът не е основал правните си изводи на събраните
по делото доказателства и на констатациите на приетата в производството СТЕ.
Посочил е, че правилно от страна на ищеца е била изчислена и начислена служебно ТЕ
за БГВ за втория отоплителен период поради неосигурен достъп до имота. Неправилно
съдът е отхвърлил претенцията в една част като неоснователна без да съобрази
действащата нормативна уредба и неосигуряването на достъп за отчет на уредите за
индивидуално разпределение. Съответно, според ищеца, правилно са били начислени
и суми за ТЕ за сградна инсталация за посочения период, като неправилно съдът е
отхвърлил претенциите в една част. Отправя искане за отмяна на решението в
атакуваната част и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Ю. Ц. Ч. е подала в срок отговор на въззивната жалба, в
който изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Подпомагаща страна на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД, не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявените пред първоинстанционния съд искове са установителни, при
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК
вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на
получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес и законна лихва
за забава върху тези суми.
Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за
изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София” ЕАД. Предвид разпоредбата
на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
В правилно приложение на материалния закон СРС е приел, с разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди, какъвто е ответника, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в
писмена форма.
По делото не се твърди, нито се установява да е сключен писмен договор с
предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата
претенция. Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящия състав
изцяло възприема, при липса на възможност топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото
разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обосновано СРС е приел, че
правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл.59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато
ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова
норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в
друго.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1
ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи: 1). имуществено
3
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се
е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването
и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4).
липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера
и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването
и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса
на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
страните.
По делото не е спорно и от представените пред първата инстанция
доказателства се установява, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения
имот, представляващ магазин № 2, находящ се в гр. София, общ. Триадица, ул. ****, с
абонатен № 361885 след прекратяването на брака му с неговата съпруга М.Ч. на
16.11.2008 г. С оглед това, настоящия състав намира че за исковия период от м. 05.2020
г. до м. 04.2022 г. собствеността върху имота е принадлежала на ответника Ю. Ц. Ч. и
на М.Ч., при условията на обикновена съсобственост - по 1/2 идеална част за всеки. С
оглед характера на обекта в производството не е спорно, че същият е предназначен за
задоволяване на стопански нужди.
Установява се от представените пред СРС доказателства, че сградата, в която се
намира магазин № 2 е приета с Акт № 16 от 02.08.1999 г. и е издадено Разрешение за
ползване № 249/03.08.1999 г., както и че жилищната сграда, построена в УПИ II-214,
215, 216, кв. 37, ж. к. „Иван Вазов“, нанесена в кадастрален лист 451 по плана на гр.
София, находяща се на ул. „Бурел“, район Триадица - Столична община, е с настоящ
адрес: ул. ****.
Установява се и че на проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост в гр. София, ж. к. „Иван Вазов“, ул. ****, от 20.09.2002 г., е било взето
решение да се сключи договор с „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД за въвеждане на
топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, като са избрани
пълномощници, които да сключат договора от името на етажната собственост и да я
представляват в отношенията с фирмата - изпълнител. От приложения към протокола
Списък на абонатите от Етажна собственост: жилищна сграда на ул. ****, кв. „Иван
Вазов“, срещу магазин № 2 с абонатен № 361885 (ред 27) се установява, че са
изписани трите имена на ответника, за който е положен подпис, неоспорен по делото,
с отбелязване наличието на един брой топломер в обекта.
4
От представения Договор № 957 от 04.11.2002 г., сключен между „Витерра
Енерджи Сървисиз“ ЕООД и етажна собственост с адрес: гр. София, кв. „Иван Вазов“,
ул. ****, чрез упълномощените представители, се установява, че на дружеството е
възложено извършването на услуга топлинно счетоводство на разходите за отопление
и топла вода в сградата, срещу възнаграждение.
От представените пред първата инстанция доказателства в т.ч. от представените
от „Техем сървисис“ ЕООД - индивидуални справки за отопление и топла вода за
периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., документи за главен
отчет за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. и протокол за неосигурен достъп за
периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., както и от констатациите на приетата пред
първата инстанция СТЕ, която настоящия състав изцяло кредитира по реда на чл.202
ГПК се установява, че за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. е осигурен достъп до
имота за отчет на уредите за дялово разпределение - за имота е начислен разход на ТЕ
за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 100 куб. м. - 829,977
кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчетен разход по един водомер
- отчетен разход 5 куб. м. (нов отчет 32 куб. м., стар отчет 27 куб. м.). Съответно, за
периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите
за дялово разпределение - за имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна
инсталация на база пълен отопляем обем 100 куб. м. - 547,188 кВтч и ТЕ за подгряване
на вода за БГВ на база начислен разход за брой ползватели - 50,820 куб. м. Според
експерта по СТЕ, „Техем сървисис“ ЕООД е извършило дяловото разпределение за
имота за процесния период в съответствие с нормативната уредба. Общо дължимата
сума за процесния период с включени изравнителни сметки е в размер на 888,37 лв., в
която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от
предходни периоди. Ищецът при начисляване на сумите по фактури е прилагал
одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния период. Технологичните
разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната станция
топлинна енергия и са били за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, съгласно
нормативната уредба. Общият топломер в абонатната станция е преминавал на
метрологични проверки през м. 02.2020 г. и на 11.09.2021 г., като не са констатирани
отклонения.
При така установеното, съдът намира че ответникът дължи стойността на ТЕ за
сградна инсталация за целия процесен период и за БГВ за периода 01.05.2020 г. -
30.04.2021 г., чиято стойност възлиза общо на 192,67 лв., съгласно СТЕ - Таблица № 1
- 128 лв. (81,76 лв. за отопление, отдадено от сградната инсталация и 46,24 лв. за БГВ)
за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. и 64,67 лв. за отопление от сградна инсталация
за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г.
Доводите на въззивника, че ответникът дължи сумата за потребена ТЕ и за
втория отоплителен период (01.05.2021 г. - 30.04.2022 г.) , през който разходът е
5
начислен „служебно“, при условията на неосигурен достъп до имота, съдът намира за
неоснователни. Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящия състав
изцяло възприема, в настоящия случай претенцията на ищеца произтича от твърдение
за неоснователно обогатяване, т. е. източникът на вземане не е договор и в този смисъл
е неприложим редът за служебно определяне на количеството топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, съответно по делото не е доказано потребление на
топлинна енергия за БГВ на стойност 695,70 лв. (съгласно Таблица № 1 от СТЕ).
По тези съображения съдът приема, че за ответника е възникнало валидно
задължение към ищеца за заплащане на сумата за доставена топлинна енергия за
сградна инсталация и БГВ в общ размер на 96,34 лв. (1/2 от общото задължение в
размер на 192,67 лв. съобразно квотата на ответника в съсобствеността), с която сума
ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. За разликата над
посочената сума до пълния предявен размер от 827,96 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
Неоснователен е искът за неоснователно обогатяване със стойността на услугата
дялово разпределение. От представените от третото лице-помагач документи и от
експертното заключение по СТЕ се установява по безспорен начин, че услугата дялово
разпределение е била предоставена на ответника за процесния период от третото лице
„Техем сървисис“ ЕООД. Не се установява, обаче, обедняването на ищцовото
дружество със стойността на така предоставената услуга. При облигационни вземания
с извъндоговорен източник, какъвто е неоснователното обогатяване, общите условия
на ищеца по договори за доставка на топлинна енергия за стопански или битови
нужди не намират приложение. Обедняването на ищеца със стойността на услугата би
могло да се дължи на правоотношение между него и фирмата за дялово разпределение
по чл. 139, ал. 2 ЗЕ и заплащане от ищеца на цената на извършената в полза на
ответника услуга, но не би могло да възникне по силата на клауза от общи условия,
задължаваща потребителя да заплаща цената на тази услуга на ищеца, при липса на
договорно правоотношение, към което да бъдат приложени тези общи условия. В
конкретната хипотеза, ищецът не е представил доказателства да е платил на третото
лице - помагач претендираната стойност на услугата, или неговото имущество да е
намаляло с тази стойност по какъвто и да било друг начин. Ето защо съдът намира, че
предявеният иск за сумата от 1,52 лв., представляваща главница за цена на услугата за
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Доколкото в производството не е установено обедняване на ищеца със
стойността на така предоставената услуга за дялово разпределение на потребената в
сградата – ЕС топлоенергия от „Техем сървисис“ ЕООД, правилно и законосъобразно
са били отхвърлени като неоснователни исковете за признаване съществуването на
6
вземане в размер на 1.52 лв. за такса за дялово разпределение за периода 01.06.2020 г.
до 30.06.2020 г.
Доколкото в случая не намират приложение Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от ищеца, то, за установяване падеж на
задълженията и за изискуемост на същите е необходимо представянето на покана до
длъжника /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. Тъй като преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът не е поканил длъжника да заплати
исковите суми, то, претенциите за признаване съществуването на парични вземания за
мораторна лихва върху вземанията за потребена ТЕ в имота, съдът намира за
неоснователни. Както правилно е посочил в своето решение СРС, вземането за
обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователно
обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при
липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане
на обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът
изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната
лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.
Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което правилно и
законосъобразно исковете са били отхвърлени в една част за посочените суми.
Решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12502 от 25.06.2024 г. по гр.д. № 34752/2023 г. по
описа на СРС, 48 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по предявения по
реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Ю. Ц. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, община Триадица, ул. ****, дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 96,34 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, община
„Триадица“, ул. ****, магазин № 2 с абонатен № 361885, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед № 8845 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 24.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13783/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Техем сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8