Решение по дело №141/2019 на Окръжен съд - Ловеч

          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                Град Ловеч, ….05.2019  година

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито  заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

 

                                                 1.ИВАН ИВАНОВ

                       ЧЛЕНОВЕ :

                                                2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ

 

при секретаря Веселина Василева, в присъствието на прокурор Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНОХД № 141  по описа за  2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

С  Решение № 43/08.03.2019 г. по АНД 531 по описа за 2018 г., Троянският районен съд е признал Ю.Д.Е., ЕГН **********, за виновен в това, че на 15.10.2018 год.,  около 15. 30 часа, в гр. Добродан, обл. Ловешка, на ул. „Стара планина” № 26, с посока на движение към центъра на селото, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Форд Транзит” с рег. № ****, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0906-000216/23.04.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, връчена на 29.09.2018 г., необжалвана, поради което и на основание чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил  административно наказание глоба в размер 1 000. 00 лева, която да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян.

Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от Ю.Д.Е., с която моли да бъде постановено решение, с което да се да отмените Решение № 43/08.03.2019 година по АНД 531/2018 год. по описа на Районен съд - Троян и да бъде признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.

Излага, че в съдебното решение не е посочено въз основа на какво първоинстанционният съд е приел, че е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, наложена със Заповед № 18-0906-000216/23.04.2018 год. на Началник сектор „пътна полиция" гр. Ловеч.

Посочва, че съдът не е съобразил, че Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0906-000216/23.04.2018 год. на Началник сектор „пътна полиция" гр. Ловеч, с която му е била наложена принудителна административна мярка но чл. 171, т.1, бук."д" - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата глоба, му е връчена на 29.09.2018 година и към дата 15.10.2018 год., 15.30 часа, не е била влязла в сила. Сочи, че тъй като 29.09.2018 г. е събота, срокът за обжалването на Заповедта пред Административен съд гр. Ловеч е 14 дни, считан от следващият ден 30.09.2018 год. и изтича в края на първия работен ден - 15.10.2018 год., понеделник, 17. 00 часа.

В съдебно заседание представителят на ОП Ловеч излага, че подаденажа въззивна жалба е основателна, тъй като съставът на престъплението изисква влязъл в сила административен  акт за налагане на принудителна административна мярка.

Въззивникът в съдебно заседание се явява лично и моли да бъде уважена жалбата по изложените в нея аргументи.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото доказателства пред ЛРС, намира за установено следното :

На 15.10.2018 г. за времето от 07.00 до 19.00 ч. св. В. Д. Г. и Л. Е. З. /служители на РУ гр. Троян/ били на работа по предварително утвърден график.

Около 15.20 часа на посочената дата, те се намирали на пътя гр. Троян – гр. Ловеч, на разклона за с. Добродан, като извършвали контрол на движението по пътищата. Към полицаите се приближили двама пешеходци, на които била извършена проверка на личните документи. Установено било, че това са лицата Ю.Д.Е. *** и К. А. Т. от с. ***, *** област. Те заявили, че идват да приберат товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *****, който бил аварирал предния ден. Автомобилът бил паркиран до полицейския автомобил. Св. З* и Г*отишли на проверка до „Калейшки ханчета”, след което се върнали на разклона за с. Добродан.

При извършване на проверката на Е. било установено, че с отнето свидетелство за управление на МПС. При пристигане на разклона за с. Добродан, служителите на полицията установили, че товарният автомобил „Форд Транзит“ не е там. Св. Л* З* и В.Г. решили да отидат до с. Добродан, за да извършат обход. Те застигнали товарният автомобил при влизане в селото, подали светлинен и звуков сигнал за спиране, като при изравняване с автомобила видяли, че същият се управлява от Ю.Д.Е.. Св. Г. подал през прозореца на патрулния автомобил сигнал за спиране със стоп палка и автомобилът отбил, като спрял пред дом № 26 на ул. „Стара планина“ в с. Добродан.

При извършената проверка водачът Ю.Д.Е. не представил свидетелство за управление на МПС. Св. Здравков извършил проверка чрез служебния таблет за налагани на Е. наказания по ЗДвП и установил, че спрямо същият има издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0906-000216/23.04.2018г. от  Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП на Е. временно е отнето свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължима от него глоба.

Св. Л. Е.З.съставил Акт за установяване на административно нарушение № 926010 от 15.10.2018г. срещу Ю.Д.Е. за нарушения по чл. 150а, ал. 1 и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, приложен на л. 18 от досъдебното производство по делото.

В хода на разследването е установено, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0906-000216/23.04.2018г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, на Ю.Д.Е. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължима глоба. Заповед е връчена на Е. лично на 29.09.2018 година. От приложеното на л. 27 от досъдебното производство по делото писмо изх. № 113/ 06.11.2018г. на Г. Х. – административен ръководител на Административен съд гр. Ловеч, се установява, в съда не е постъпвала жалба от Ю.Д.Е. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0906-000216/23.04.2018 г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч.

Така установената фактическа обстановка изцяло се споделя от въззивната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

 Правилен и обоснован е извода на съда, че Ю.Д.Е. е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, като на 15.10.2018 год.,  около 15. 30 часа, в гр. Добродан, обл. Ловешка, на ул. „Стара планина” № 26, с посока на движение към центъра на селото, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Форд Транзит” с рег. № ****, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0906-000216/23.04.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, връчена на 29.09.2018 г., необжалвана.

Е. е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление чрез действие, като на посочената дата и място е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0906-000216/23.04.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, връчена на 29.09.2018 г., необжалвана.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като Е. е съзнавал обещственоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Неоснователно е становището, изложено в жалбата и поддържано в съдебно заседание, че в съдебното решение не е посочено въз основа на какво първоинстанционният съд е приел, че е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, наложена със Заповед № 18-0906-000216/23.04.2018 год. на Началник сектор „пътна полиция" гр. Ловеч. От показанията на свидетелите В.Д. Г. и Л. Е. З. /служители на РУ гр. Троян/ се установява, че е налице управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0906-000216/23.04.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, връчена на 29.09.2018 г., необжалвана. При извършената проверка водачът Ю.Д.Е. не е представил свидетелство за управление на МПС. Св. Зд. извършил проверка чрез служебния таблет за налагани на Е. наказания по ЗДвП и установил, че спрямо същият има издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0906-000216/23.04.2018г. от  Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП на Е. временно е отнето свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължима от него глоба. По досъдебното производство е приложена самата заповед, в която е отбелязано, че  е връчена на Е. лично на 29.09.2018 година. От приложеното на л. 27 от досъдебното производство по делото писмо изх. № 113/ 06.11.2018г. на Г. Х. – административен ръководител на Административен съд гр. Ловеч, се установява, в съда не е постъпвала жалба от Ю.Д.Е. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0906-000216/23.04.2018 г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч. От посочените писмени  и гласни доказателства се установява, че Е. е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, наложена със Заповед № 18-0906-000216/23.04.2018 год. на Началник сектор „пътна полиция" гр. Ловеч. Обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин така, както изисква НПК.

Тази инстанция не приема аргумента на въззинвникът и тезата на ОП Ловеч, че  съдът не е съобразил, че Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0906-000216/23.04.2018 год. на Началник сектор „пътна полиция" гр. Ловеч, с която му е била наложена принудителна административна мярка но чл. 171, т.1, бук."д" - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата глоба, му е връчена на 29.09.2018 година и към дата 15.10.2018 год., 15.30 часа, не е била влязла в сила, тъй 29.09.2018 г. е събота, срокът за обжалването на Заповедта пред Административен съд гр. Ловеч е 14 дни, считан от следващият ден 30.09.2018 год. и изтича в края на първия работен ден - 15.10.2018 год., понеделник, 17. 00 часа. Този довод е бил изложен пред първата инстанция, обсъден от нея и правилно отхвърлен като неоснователен. Съдът е посочил, че срокът за обжалване на посочената Заповед изтича на  15.10.2018 г., 24. 00 часа. Нлаци е управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0906-000216/23.04.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, връчена на 29.09.2018 г., необжалвана. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, поради което с издаването й и връчването й, същата е породиласвоите правни последици и Е. е следвало да съобрази поведението си с нея. Тази заповед е била със срок до заплащане от Е. на дължимата сума. Заповедта е връчена лично на въззивника на 29.09.2018 г., като с нея му е отнето свидетелството за управление на МПС и по този начин той е бил запознат със съдържанието й, както и с ограниченията, които заповедта му налага. В самата заповед е посочено, че на основание чл. 60, ал. 1 АПК влиза в сила от момента на издаването й. След като Е. е управлявал МПС след връчването на заповедта, същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.

Поради изложените мотиви е неоснователно и становището на представителя на ОП Ловеч, че съставът на престъплението изисква влязъл в сила административен  акт за налагане на принудителна административна мярка. Съставът на престъплението по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК не изисква да е налице влязъл в сила административен  акт за налагане на принудителна административна мярка. За осъществяване на престъплението е достатъчно деецът да управлява МПС след връчването на заповедта.

В хода на съдебното следствие е изискана справка от Административен съд Ловеч дали Е. е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0906-000216 от 23.04.2018г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч и по какъв повод е образувано АНД № 382/2018г. по описа на съда. От писмо с изх. № 035/15.02.2019 г. на Административен съд гр. Ловеч се установява, че в съда не е получавана жалба от Ю.Д.Е. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0906-000216 от 23.04.2018 г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, а АНД № 382/2018 г. е образувано по повод подадена жалба против друга заповед, издадена срещу Е., а именно Заповед № 18-0359-000585/15.10.2018г. на Началника на РУ гр. Троян, с която на Е. е наложена санкция по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Правилно и законосъобразно е определен вида и размера на наказанието на Е.. Съдът е приел, че са налице условията на чл. 78а от НК и е освободил Е. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000. 00 лева, която да заплати в полза на държавата. Налице са условията на чл. 78а от НК : Е. е  пълнолетно лице, за това престъпление в НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години и глоба от 200. 00 до 1 000. 00 лева, Е. не е осъждан и не е освобождаван до момента от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието няма причинени другиму имуществени вреди или телесни повреди, деянието не е извършено в пияно състояние.

Въззивната инстанция приема, че така наложеното наказание  е справедливо и чрез него ще се изпълнят целите на наказанието, визирани в закона.

Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се потвърди Решение № 43/08.03.2019 г. по АНД 531 по описа за 2018 г. на Троянския районен съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

                                     

Р    Е    Ш    И : 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43/08.03.2019 г. по АНД 531 по описа за 2018 г. на Троянския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                                                                           1.

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ :

 

 

                                                                           2.