Р
Е Ш Е
Н И Е №
86
гр. Кюстендил, 19.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми февруари две хиляди осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
и
при участието на съдебен секретар Р. С., като разгледа докладваното от съдия
Милена Богданова гр.д.№333 по описа на КОС за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от *********, представлявана от законния
си представител Е. – с граждански имена
Е. С. С., ЕГН **********, седалище и адрес на управление на ЮЛ ******, община Р.
област К., булстат **, срещу С.Н.С., ЕГН **********, с адрес *** и В.Т.У., ЕГН **********,
с адрес за призоваване: населено място Р., община Р. област К., с която е
предявен иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сума в
размер на *лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени
загуби от причинен пожар на 20.08.2012г., за което е постановена осъдителна
присъда по НОХД №821/2013г. по описа на Районен съд Дупница, ведно със
законната лихва върху тази сума за времето от настъпване на вредата –
20.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД №821/2013г. на Районен съд Дупница, първият
ответник е признат за виновен в извършено престъпление по чл.331, ал.3, пр.2
във вр. с чл.331, ал.1, във вр. с чл.333, ал.1 от НК, за това че на
20.08.2012г., около 16:00ч.
в землището на село П., област К., в местността „**“, по непредпазливост –
хвърляне на незагасени фасове от цигари в суха трева е запалил гора с обща площ
269 дка в отдел **** и отдел ** на територията на ЮЗДП ТП „ДГС – Д.“, от които
** дка в отдел **, подотдел „б“, „д“, „е“, „м“ и „о“ са собственост на Р., от
което са последвали вреди за последната в размер на ** лева.
Ищецът
твърди, че за това деяние първият ответник е бил признат за виновен и че вредите
не са били поправени до настоящият момент, с което обосновава правото си на
иск.
Ищецът
твърди, че описаната гора е част от имоти с №*, **, *, ** от КВС на землище „*******“,
възстановени с Решение Р-1/10.11.2000г.
на ПК Р. и Решение №Р-1/17.06.2003г.
на ОСЗГ – К..
Обосновава
правния си интерес за иска срещу втория ответник, с обстоятелството, че
последният е възложил работата, при изпълнението на която пряко са причинени
вредите от първия ответник. Сочи, че ответникът В.У. през месец август 2012г.
наема С.Н.С. за извършване на определена работа – почистване на собствен на
възложителя имот, намиращ се в землището на местността „*.
В
законоустановеният срок, ответникът С.Н.С. не е упражнил правото си на писмен
отговор.
В
законоустановеният срок, ответникът В.Т.У. е упражнил правото си на писмен
отговор. Оспорва иска като неоснователен като излага подробни доводи в тази
насока. Твърди, че не може да отговаря солидарно с първия ответник, тъй като
вредите са настъпили след приключване на работното време на С., за което е бил
нает. Сочи, че пожарът е възникнал от хвърлен цигарен фас, като за това той го
е предупредил и че деянието е извършено след работно време, но не и при или по
повод на извършваната работа. Поддържа, че той не може да носи отговорност за
действията на наетите от него работници извън времето, за което са били наети.
Иска
предявеният иск да бъде отхвърлен, като претендира и съдебни разноски.
В
открито съдебно заседание на 30.11.2017г. преди пристъпване към изготвяне на
доклад по делото, ответникът С. е поискал съдът да му допусне правна помощ и да
му бъде назначен особен представител, който да осъществява процесуално
представителство. С Определение от 02.02.2018г. съдът му е предоставил исканата
правна помощ и е бил назначен за адвокат, който да го представлява.
Съдът на осн. чл. 235 и сл ГПК, като взе предвид
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът
* представляван от законния си представител *Е. – ****** с граждански имена Е.
С. С., ЕГН **********, седалище и адрес на управление на ЮЛ * община Р. област
К., булстат *** е предявил искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД срещу двамата ответници С.Н.С. и В.Т.У., претендирайки обезщетение за
претърпени вреди, вследствие причинен на 20.08.2012г. пожар в горска територия,
собственост на *******.
По
делото е изискано и приложено НОХД №821/2013г. по описа на Районен съд Дупница.
С
исковата молба ищецът по делото е представил Решение №Р-1 от 10.11.2000г. за
възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в
землището на с.***********, ЕКАТТЕ *, община Р.по Закона за възстановяване на
собствеността върху горите и земите от горския фонд. С доклада си по чл.146 ГПК
съдът е приел за ненуждаещо се от доказване обстоятелство относно правото на
собственост на тези гори.
Съдът
е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
К. Т.У. – брат на втория ответник, чийто показания съдът цени при условията на
чл.172 от ГПК като взема в предвид възможната заинтересованост от изхода на
спора. От същите се установява, че през м.август 2012г. ответникът С. е бил
нает за почистване на място, собственост на втория ответник У., от храсти с
машина тример. Свидетелят също бил на мястото докато се извършвало събирането
на храстите, като сочи, че работили докъм два часа следобяд, тъй като после
ставало много топло. Въпросния ден, когато възникнал пожара, отново били на
работа и когато приключили към 14ч. той лично предложил на С. и други работници
да ги свали с автомобила си до с.П., но те отказали с мотив, че ще си ходят
пеша. Тъй като пушели, многократно били предупреждавани да внимават къде гасят
фасовете си.
Съобразно установената фактическа обстановка по
делото, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Окръжен съд Кюстендил е
сезиран с искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД. Съобразно
разпределената доказателствена тежест в процеса, ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че на 20.08.2012г. е извършено
посоченото в Исковата молба деяние, от което са настъпили вреди, причинени от
лице, на което отговорния по чл.49 от ЗЗД е възложил работа; вредите следва да са
причинени вследствие на противоправно поведение на лицето С.Н.С., на което е
възложено от ответника У. да изпълнява определена работа, а именно да почисти
собствен на У. имот. Деянието следва да е извършено в нарушение на определени
норми и да е извършено при или по повод изпълнение на възложената работа.
Следва да бъде установена и причинната връзка между настъпилия вредоносен
резултат и противоправно поведение на лицето, на което ответникът е възложил
работата, както и причинените имуществени вреди.
Видно от влязлата в сила
присъда, постановена по НОХД №821/2013г. по описа на ДнРС, ответникът С. е бил признат
за виновен за това, че по непредпазливост /чрез хвърляне на неизгасени фасове
от цигари в суха трева/ е запалил гора с обща площ 269 дка, в отдел **** и
отдел ** на територията на ЮЗДП ТП „********“, от които ****дка в отдел ****,
подотдел „б“, „д“, „е“, „м“ и „о“ са собственост на *******, от което са
последвали вреди за последната в размер на *лева.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Съобразно трайната съдебна
практика вкл. задължителната такава на ВКС /Р №22 от 05.05.2011г. по
т.д.№368/2010г на първо ТО и посочена в него съдебна практика; Р №129 от
25.09.2012г. на ВКС по т.д. №34682011г. на второ ТО/, когато размерът на
вредите е въздигнат в елемент на обективния фактически състав на съответното
престъпление, за което има постановена осъдителна присъда, то по въпроса за
размер на вредите и връзката им с деянието е налице сила на присъдено нещо и
гражданския съд няма право да преразглежда тези въпроси. В конкретния случай
ответникът С. е осъден за престъпление по чл.331, ал.3, пр.2 във вр. с чл.331,
ал.1, от НК – за палеж по непредпазливост с последвали значителни вреди, при
което значителните вреди като размер са основен обективен признак на
престъплението, следователно гражданския съд е изцяло обвързан от констатациите
на наказателния относно извършено ли е деянието, от кого е извършено, виновно
ли е извършено, причинени ли са вреди и какъв е техния размер.
В настоящият случай
причинната връзка между претърпените вреди за Рилската света обител и
противоправното деяние на С.Н.С. се установява от събраните в наказателното
производство доказателства, от събраните писмено доказателства в настоящото
производство и от разпита на допуснатия на страната на ответника У. свидетел.
Видно от представеното с
Исковата молба Решение №Р-1 от 10.11.2000г. за ваъзстановяване на собствеността
върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. *******, ЕКАТТЕ ***община
Р.по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския
фонд, пострадалата гора е собственост на ******* и в тази връзка на същата се
дължи обезщетение за претърпените загуби, чийто размер е установен в
наказателното производство.
Видно от разпита на
свидетеля К. У. едно от лицата, което е било наето да изпълни възложената му
работа е именно С.Н.С..
С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният срещу
С.Н.С. иск по чл.45 ЗЗД е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
По отношение отговорността на втория ответник В.Т.У..
Срещу него е предявен иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД.
Отговорността по чл. 4 ЗЗД
е субсидиарна. Тя възниква когато виновно са причинени вреди от лице, на което
е възложена определена работа.
Отговорността на
възложителя е обективна, гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Както е
посочено в ППВС №7/1958г на ВС, това е отговорност за чуждо, противоправно и
виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи
по-сигурно и по-бързо пострадалия. Тя е функционално обусловена и възниква само
тогава, когато са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител - виновно и
противоправно поведение/ действие или бездействие/, вреда, причинна връзка
между поведението и вредата.
Задължителна предпоставка
за отговорността по чл.49 ЗЗД е възлагането на определена работа. В правната
доктрина и съдебната практика няма колебание, че възлагането на работа по
смисъла на чл.49 ЗЗД съставлява натоварване на едно лице с извършването на
определени действия, свързани с дейността на възложителя, като тази дейност
може да бъде стопанска, търговска, управленска и пр., но във всички случаи тя
трябва да бъде правомерна. Отговорността на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД възниква, когато изпълнителят й причини вредите – при или по повод
изпълнението на тази работа.
Според ППВС №9/1966г.
вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа, когато те са
резултат от действия, които съставляват извършване на тази работа, независимо
от това дали извършването й става в течение на определеното работно време или
извън него.
Под по повод възложената работа се имат в предвид
действия, с които се причиняват вреди по време и след осъществяването й - по подготовка на извършването на
възложената работа, по улесняването на извършването на същата, за запазването
на резултатите от нея, а така също и действията, с които не се цели пряко
изпълнението на възложената работа, но са пряко свързани с нея.
Отговорността на
възложителя по чл.49 ЗЗД се ангажира само когато изпълнителят не е излязъл
извън естествените и нормални рамки на възложената работа. За отговорността по
чл.49 ЗЗД е необходимо да съществува връзка между вредоносното деяние и
изпълнението на възложената работа, при която са причинени вредите. С ППВС
№9/1966г. е прието, че не може да се счита, че увреждането е настъпило по повод
на извършването на работата, когато макар и да има между тях някаква връзка, тя
не е пряка.
Съдът счита, че искът срещу
вторият ответник В.Т.У. следва да бъде отхвърлен като неоснователен по следните
съображения:
Безспорно е установено, че В.Т.У.
е бил възложител на конкретна работа по отношение на С.Н.С.. От събраните
доказателства може да бъде обоснован правен извод, че вредите причинени от С.
не са причинени при или по повод изпълнение на възложената работа. Пожарът е
възникнал в резултат на хвърляне на неизгасени фасове от цигари в суха трева,
видно от присъда №93 по НОХД 821/2013г. на ДнРС. Налице са самостоятелни
действия от страна на С., които не обвързват по никакъв начин вторият ответник В.Т.У..
Той е пушил през цялото време, за което са му правили забележки от страна на
възложителя, с които той не е съобразил поведението си, следователно следва да
носи лична отговорност за това, но не и солидарна наред с втория ответник. По никакъв
начин не може да бъде обвързан факта на хвърляне в тревата на цигарен фас с
действие или бездействие по възложена работа. Липсва причинната връзка, което
води до несъставомерност на претендираната отговорност по чл.49 ЗЗД. Ето защо
искът по отношение на в. ще бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно възражението на
процесуалния представител на ответника С. за погасяване на претендираната лихва
за забава по давност, следва да бъде
посочено, че това възражение се прави най-късно с депозиране на писмения
отговор на исковата молба – чл.133 ГПК, какъвто в случая не е подаван. Съгласно
чл.95 ал.3 от ГПК определението за предоставяне на правна помощ има действие от
подаването на молбата – в случая от устното поискване в съдебно заседание от
30.11.2017г., освен ако съдът постанови друго. Съдът не е постановил друго. Ето
защо е налице настъпила преклузия за това възражение.
По разноските.
С оглед изхода на спора
ответникът С.С. на осн. чл.78 ал.6 от ГПК
следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ОС
Кюстендил в размер налв. На ответника У. не се дължат разноски с оглед липсата
на доказателства, че същите са действително сторени. Видно от представения
Договор за правна защита и съдействие са договорени лв. за адвокатско
възнаграждение, но няма данни същите да са заплатени на адв.У..
Процесуалният
представител на ищеца в съдебно заседание на 27.02.2018г. е претендирал
разноски на осн. чл.38 от ЗА. Съдът намира, че същите не се следват като
съображенията за това са следните. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално
затруднени лица, както и на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно
правилото на чл. 38, ал. 2 от посочения закон, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и осъжда
другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката
на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и
съдействие, следва да са налице предвидените в закона предпоставки : да е
оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в
закона категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била
осъдена за разноски. В разглеждания случай по делото не са представени
доказателства, че ищецът, в чиято полза е постановеното решение, попада в
категорията на посочените в чл.38 ал.2 от ЗА лица, като и в представеното в
хода на процеса пълномощно също не е отразено,че помощта е оказана по чл. 38,
ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата. По делото от страна на ищеца не
са представени доказателства, обосноваващи приложението на чл.38 ал.2 от Закона
за адвокатурата.
Страните
не могат да искат изменение на решението в частта за разноските поради
непредставяне на списък със сторени такива по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.45 ЗЗД С.Н.С., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на * представлявана от законния си ****** – *** с
граждански имена Е. С. С., ЕГН **********, седалище и адрес на управление на ЮЛ
* община Р. област К., Булстат *, сума в размер на **лева /*******/,
представляваща обезщетение за претъпрени загуби от причинен пожар на
20.08.2012г., за което е постановена осъдителна присъда по НОХД №821/2013г. по
описа на Районен съд Дупница, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2012г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн. чл.49 ЗЗД от *
представлявана от законния си представител *– ****** с граждански имена Е. С. С.,
ЕГН **********, седалище и адрес на управление на ЮЛ * община Р.област К., Булстат
* срещу В.Т.У., ЕГН **********, с адрес за призоваване: населено място Р.,
община Р. област К., иск за присъждане обезщетение за претъпрени загуби от
причинен пожар на 20.08.2012г., за което е постановена осъдителна присъда по
НОХД №821/2013г. по описа на Районен съд Дупница, ведно със законната лихва,
считано от 20.08.2012г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК С.Н.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на ОС Кюстендил държавна такса в размер на...
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: