Р Е Ш Е Н И Е № 70
гр.Перник , 13.03.2018 Г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Георгиева
гражданско дело № 89 по описа за
Предявени са субективно и обективно
съединени при условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на сключени договори за продажба
срещу задължение за издръжка и гледане, с
правно основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД (поради нарушение на чл.573, ал.2 от ГПК и
опорочаване на предписаната от закона форма на нотариалния акт, обективиращ договорите)
, по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД (поради липса на съгласие) и чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД (поради липса на основание), както и евентуални искове с правно основание чл.87,
ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл.17 от ЗЗД за развалянето
им, поради неизпълнение.
С исковата молба и уточнителни
молби, ищците Л.Б.С. и Е.В.Й., Г.С.И. – **********, И.С.И. ********** и И.М.К., твърдят, че са наследници на Д.К. И. и М. К. М.,
които са съответно сестра и брат на В. К. М., починал на ***. Те тримата, от
своя страна били наследници по закон – низходящи, на К. М.Б., поч. *** и
С.Б.Б., които по време на брака си, чрез
покупко-продажба с нот.акт № 210/1939 г., са
придобили правото на собственост върху празно дворно място, находящо
се в ***. Твърдят, че на основание наследство
и отстъпено и реализирано право на строеж
всеки от тримата е станал собственик на по 1/3 ид.част
от същия имот, който понастоящем съставлява ПИ с идент.55874.503.509, идентичен с Парцел IV,
по плана за регулация и застрояване, утвърден със Заповед № 1076/23.08.1974 г.,
а В. К. М. заедно със съпругата си М.Л. М.а – и на построената възоснова на отстъпено
му от наследодателите с нот.акт № 119/1975 г. право
на строеж, на масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и два етажа,
със застроена площ от 87 кв.м. с идент.
55871.503.509.1 по кадастралния план на гр.Перник.
Твърдят, че с договор за
покупко-продажба сключен с нот.акт № 58, том I, дело № 150/1977 г., В. К. М. и съпругата му М.Л. М.а, са прехвърлили на М. К. М. правото
на собственост върху самостоятелен обект – апартамент, заемащ ПЪРВИ ЕТАЖ от
изградената сграда. След смъртта на съпругата си и постановено съдебно решение
№568 от 06.06.2003 г. по гр.д.№ 2047/2002 г. на РС-Перник
/за разваляне по съдебен ред на договор за продажба срещу задължение за
издръжка и гледане/ влязло в законна сила на 08.04.2015 г., В. К. М. се
легитимира като собственик общо на 5/6
ид.части от втори и приземен етаж от жилищната
сграда, които са останали тяхна собственост,
а по наследство от своите родители – и на 1/3 ид. част от дворното място, върху
която е застроена.
С процесните
договори, сключени с нот. акт № 195, том I, дело № 182/2012 г. на 18.06.2012 г., В. М. е учредил право на ползване на ответниците И. и И. Й.,
а на ответника Я.В. е прехвърлил правото
на собственост върху 1/3 ид.част от ПИ с идент.55874.503.509
и 5/6 ид.части от самостоятелен обект в сграда - АПАРТАМЕНТ (втори етаж) с площ от 87 кв.м.
с идент.№ 55871.503.509.1.2., заедно с 5/6 ид.части от прилежащия приземен /сутеренен/ етаж и
съответните идеални части от общите части и правото на строеж на масивната
жилищна сграда с идент. №55871.503.509.1.1.,
изградена в същия поземлен имот, срещу
полаганите от ответниците грижи по издръжката и
гледането му, както и срещу задължението да поемат издръжка и гледането му за в
бъдеще, като му осигурят нормален и спокоен живот докато е жив и срещу сумата
от 9000 лв.
Ищците твърдят, че като деца, съответно внуци на неговия брат и
сестра, в качеството си на наследници
са собственици на съответни
идеални части от УПИ и от прехвърлените обекти в сградата, имащи правен интерес от предявяване на иск за
прогласяване нищожността, респ. разваляне на договорите. Поддържат, че
сключените договори са нищожни, като сключени без основание – поради наличие на
заболяване на прехвърлителя, предполагащо настъпване
на скорошната му смърт, както и наличието на знание за това у приобретателя към момента на сключването му; евентуално –
поради противоречие със закона, с твърдения,
че сделката е изповядана извън кантората на нотариуса; евентуално –
паради липса на изразено съгласие за сключването, тъй като подписът на нотариалния
акт не е на В. М.. Поддържат още, че ако не са налице основания за нищожност на
договорите и същите са действителни, то налице е основание за развалянето им по
съдебен ред, тъй като приобретателите не са полагали
грижи за прехвърлителя и са в неизпълнение на
задълженията си по договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и
гледане, като изтъкват, че договорите в частта, с която се прехвърлят вещни
права срещу уговорена продажна цена, са симулативни
продажби и прикриват действително сключения между страните договор.
ИСКАНЕТО е, съдът да постанови
съдебно решение, с което:
I. по предявен иск от ищците Л. Б.С., чрез
адв.М.,
Е. В.Й. и И. М.К., чрез адв. А., Г. СТ.И. и
И. СТ.И. против И. и И. Й., ДА СЕ ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на договор с нот.акт
№ 195, том I, дело № 182/2012 г. на Нотариус при РС -Перник,
сключен между В. М. и И. и И. Й., по силата на който е учредил право на ползване върху 1/3 ид.част от ПИ с идент.55874.503.509 и 5/6 ид.части
от самостоятелен обект в сграда -
АПАРТАМЕНТ (втори етаж) с площ от 87 кв.м. с идент.№
55871.503.509.1.2., заедно с 5/6 ид.части от
прилежащия приземен /сутеренен/ етаж със застроена площ от 87 кв.м., находящ се в жилищна сграда №1 и съответните идеални части
от общите части и правото на строеж на МАСИВНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идент.
№55871.503.509.1.1., изградена в същия
поземлен имот, срещу полагани
грижи задължение за в бъдеще да поемат
издръжка и гледането му и срещу сумата от 9000 лв., а при евентуалност – ДА СЕ
РАЗВАЛИ договора поради неизпълнение, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД;
II. по предявен иск от
ищците Л. Б.С., чрез адв.М., Е. В.Й. и И. М.К., чрез адв. А., Г. СТ.И.
и И. СТ.И. против Я.М.В., ДА СЕ ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на договор с
нот.акт № 195, том I,
дело № 182/2012 г. на Нотариус при РС -Перник, сключен между В. М. и Я.М.В., с
който е прехвърлил правото на собственост върху 1/3 ид.част
от ПИ с идент.55874.503.509
и 5/6 ид.части от самостоятелен обект в сграда - АПАРТАМЕНТ (втори етаж) с площ от 87 кв.м.
с идент.№ 55871.503.509.1.2., при съседи:отдолу:
самостоятелен обект с идент. №55871.503.509.1.1. и 5/6 ид.части от приземен
етаж, в жилищна сграда, изградена в същия поземлен имот, срещу полагани грижи
задължение за в бъдеще да поемат издръжка и гледането му и срещу сумата
от 9000 лв., а при евентуалност – ДА СЕ
РАЗВАЛИ договора поради неизпълнение на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за развалянето им, поради неизпълнение,
след като приеме, че в частта им за продажба сключените договори прикриват
договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане и на основание
чл.17, ал.1 от ЗЗД, приложи правилата за прикритата сделка. Претендират
разноски.
Ответниците – в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, оспорват предявените искове, като неоснователни.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, по свое
убеждение и при спазване разпоредбата на 235 от ГПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е, че В. К. М., починал на
20.06.2012 г. се е легитимирал като собственик общо на 5/6 ид.части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда - втори етаж, ведно с 5/6 ид.ч. от приземен
етаж в жилищна сграда с идентиф.55871.503.509.1 със
застроена площ от 82 кв.м., състояща се от приземен /сутеренен/ етаж, два
етажа, на основание реализирано право на строеж и наследство, както и на 1/3 ид. част от дворното място, върху
която е застроена, който понастоящем съставлява поземлен имот с идент.55874.503.509, находящ се в
***, идентичен с Парцел IV, по плана за
регулация и застрояване, утвърден със Заповед № 1076/23.08.1974 г. Това се
установява от представените и приети по делото нот.акт
№ 210, том I, рег. №1600, дело № 236/1939 г. на Пернишки
околийски съдия, протокол за дадена строителна линия и ниво № 1294 от
11.04.1960 г., нот.акт № 119, том XII дело №
3588/1975 г. на Нотариус при РС-Перник, както и нот.акт
№ 58/1977 г. за сключен договор за продажба с М. К. М. и съдебно решение от 06.06.2003 г. по гр.дело №2047/2002 г. на РС-Перник /за
разваляне на договор за издръжка и гледане сключен с А. и П. М., до размера на
притежаваната от прехвърлителя ид.част/,
скици №1563/17.05.2012 г. и от 16.07.2012 г. отразяващи и записванията относно
собствеността на имотите и удостоверение за наследници на К. М.Б. №54 от
06.04.2012 г. , удостоверение за наследници на С.Б.Б.
№ *** от *** г. и удостоверение за наследници № ***.
Ищците – като наследници на Д.К. И. и М.
К. М., съответно сестра и брат на В. К. М., са собственици на припадащите им се
по коляно идеални части от прехвърления имот, който понастоящем съставлява ПИ с
идент.55874.503.509, находящ
се в ***, идентичен с Парцел IV, по плана за
регулация и застрояване, утвърден със Заповед № 1076/23.08.1974 г., от К. М.Б.,
поч. *** и С.Б.Б.. Общите
наследодатели са придобили правото на собственост върху празно дворно място с
договор обективиран с нот.акт
за покупко-продажба с н.акт № 210/1939 г. Видно от посочените по –горе писмени доказателства В. К. М. заедно със
съпругата си М.Л. М.а, са придобили правото на собственост върху построената възоснова на отстъпено му от наследодателите право на
строеж с нот.акт № 119/1975 г. масивна жилищна
сграда, състояща се от приземен етаж и два етажа, със застроена площ от 87
кв.м. с идент. 55871.503.509.1 по кадастралния план
на гр.Перник. С договор за покупко-продажба, с нот.акт
№ 58, том I, дело № 150/1977 г. те са прехвърлили на М. К. М.
правото на собственост върху самостоятелен обект – апартамент, заемащ ПЪРВИ
ЕТАЖ от изградената сграда. С постановяване на решението на РС-Перник по иска
за разваляне на договора, сключен с нот.акт №116/200
г. с А. и П. М., на основание чл.88, ал.1 от ЗЗД са отпаднали с обратна сила,
както облигационното, така и вещно правното действие на договора и ид.части от имота са възстановени в патримониума
на прехвърлителя. След смъртта си В. К. М. е оставил
за свои наследници ищцата Л.Б.С. – дъщеря на починалата преди него негова
сестра Д.К. И., поч.
***., ищците Г. и И. И. – нейни внуци и низходящи на С.Б. И., поч.***.
Ищецът И.К. е син на починалия преди наследодателя негов брат М. К. М., поч. ***,
а ищцата Е. Й.
– негова внучка и низходяща на дъщеря му Е. М. М. поч. на ***. Наследодателят не е оставил
други наследници извън низходящите на починалите си сестра и брат. Следователно
ищците И.М.К. и Е.В.Й. - дъщеря на Е. М. М.,
са низходящи на брата М. К. М., а ищцата Л.Б.С. и Г. и И. И. – дъщери на С.Б. И. низходящи на сестрата на
наследодателя - Д.К. И.. Като такива, на основание чл.10, ал.2 от ЗН, те са
наследници на В. К. М., като в този случай наследяването става по коляно.
От представеният договор за учредяване
на вещно право на ползуване, прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане и покупко-продажба на недвижим
имот, сключен с нот.акт № 195, том I , рег.№6131, дело № 182/2012 г. на 18.06.2012 г., В.
М. е учредил на И. и И. Й.право на
ползване, и е прехвърлил на Я.М.В.
правото на собственост, върху
собствения му недвижим имот:1/3 ид.част от ПИ с идент.55874.503.509
и 5/6 ид.части от самостоятелен обект в сграда - АПАРТАМЕНТ (втори етаж) с площ от 87 кв.м.
с идент.№ 55871.503.509.1.2., при съседи:отдолу:
самостоятелен обект с идент. №55871.503.509.1.1. и 5/6 ид.части от приземен
етаж, в жилищна сграда, изградена в същия поземлен имот, срещу „..полаганите от тях – И.Т.Й., И.Н.Й. и Я.М.В. за В. К. М.
грижи по издръжката и гледането му до днес, както и срещу задължението им да
поемат издръжката и гледането му за в бъдеще, като му осигурят нормален и
спокоен живот, какъвто е водил и досега, докато е жив и срещу сумата от 9000
лв.“, като е заявил че е получил същата изцяло от приобретателите.
Съгласно договора прехвърлителят е запазил за себе си
вещното право на ползване докато е жив.
От заключението на допуснатата и
изслушана по делото съдебно-почеркова експертиза,
което съдът възприе като обективно, компетентно и неоспорено от страните, след изследване
на оригинала на сключения договор с нот.акт № 195,
том I, рег. № 6131, дело № 182/2012 г. на Нотариус Р.М. и
сравнителен материал от подписа и почерка на прехвърлителя,
положени върху описаните в п.1-3 от заключението документи, категорично се установява, че подписът и
ръкописният текст с трите имена на прехвърлителя,
положени в нотариалния акт са изпълнени от него. В този смисъл са и показанията
на свид.Р.М. –
нотариус, който свидетелства още, че сделката е изповядана в неговата кантора и
подписите и имената на прехвърлителя са положени и
изписани лично от него.
По делото са приети като доказателства
медицинска документация – епикризи, книга за
повикванията на станцията на бърза медицинска помощ, фишове за спешна
медицинска помощ, рецепти, както и са бяха изслушани единична и тройна
съдебно-медицински експертизи, от които се установи следното: В. М. е имал артрозни промени в двете тазобедрени стави, за което му е
проведено амбулаторно лечение с прием на медикаменти /Ватране,
дипрофос, мелбек/ и
санаториално лечение в Специализирана болница по рехабилитация – Павел баня
през 2011 г. При престоя му там от 02.11.2011 г. до 15.11.2011 г. е поставена
диагноза: Коксартрозис билатералис
/двустранна коксартроза на тазобедрените стави/.От
заключенията на вещите лица се установява, че тази диагноза предполага, че при
него са били налице леки ограничения при движенията на долните крайници и при
стоеж с евентуални съпътстващи болки, но не и невъзможност да бъдат извършвани
самостоятелни действия по отношение функциите на тези крайници или невъзможност
да се придвижва самостоятелно без нужда от помощни средства /бастун, канатка/.
Провеждано е лечение на В. М. и за
артериална хипертония. На 16.06.2012 г. са му направени кръвни изследвания, при
които са установени лек спад на хемоглобина, което сочи на анемичен синдром. На
18.06.2012 г. в 23, 00 часа същият е постъпил след преглед в Спешно отделение и
оплаквания от кръвотечение от ануса, некласифицирано другаде и в увредено общо
състояние, в съзнание, контактен. Поставена му е диагноза Хематемезис ет мелена.Гастритис ерозива. Проведено му е
медикаментозно лечение с дицонон, витамин С, витамин
К, Квамател, Калции глюконици, бусколизин и папаверин. От
заключението на тричленната съдебно –медицинска експертиза се установява, че
след направените изследвания е установено понижение на хемоглобина, което през
този период се е дължало на кръвозагуба предимно от чревния тракт, видно от
наличие на ясна кръв при ректално туширане и сочи на
налично кръвотечение от крайния отдел на чревния тракт и по субективните
оплаквания за болка в лява долна част на корема. Вещите лица изясняват, че по
време на престоя в лечебното заведение не е установено какъв е източника на
кървенето. При проведените изследвания ендоскопско
изследване на стомаха и горния отдел на чревния тракт, не е установен източник
на кървене. При ехографската диагностика не са
установени болестни увреждания на органите разположени в коремната кухина, с
изключение на бъбречните кисти. Здравословното му състояние рязко се е влошило на
20.06.2012 г., на която дата в 11, 50 часа е настъпила смъртта му, в резултат
на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Вещите лица категорично
установяват, че находките при проведените изследвания – каскаден стомах, атрофичен гастрит и бъбречни кисти, са съпътстващи процеси,
които нямат пряко отношение към настъпването на смъртта на М.. От заключението
на тройната СМЕ е видно, че в съобщението за смърт №320 е записано като
диагноза:Белодробна емболия, като причина за смъртта и Ректохеморагия.
Вещите лица изясняват, че белодробната тромбоемболия
е остро настъпващо състояние, което може да доведе до внезапна смърт, докато ректохеморагия протича по-продължително във времето и настоящият
случай не е сред изключенията. Със сигурност причината за смъртта би могла да
се установи само при аутопсия, но такава не е извършена по молба от 20.06.2012
г. подадена от Я.М.В. до изп.директор на МБАЛ
„Р.Ангелова“. Молбата е приложена с ДП № 793/2013 г.
От съвкупната преценка показанията на свид.К. М. и свид.К. М., се
установи желание у прехвърлителя, за него и за
ежедневните домакински задължения да се грижат други хора, извън роднинския му
кръг и че не е искал да живее сам, а да има хора покрай него. Установи се, че е
имал ясни изисквания към хората, които ще поемат грижите за него, за което
свидетелства и изготвен от прехвърлителя документ,
съдържащ задължение на гледачи /л.99 от гр.д.№ 3702/16 по описа на РС-Перник/. В
подкрепа са и събраните по делото писмени доказателства, от които е видно, че
още приживе на съпругата му, те са били
сключили друго договор за прехвърляне на имота си срещу задължение за издръжка
и гледане /с нот.акт №116/2000 г./, чието разваляне е
било постановено с решението по гр.д.№2047/2002 г. на РС –Перник. С показанията
си свид.К.М. установява, че между ответниците
и прехвърлителя имало договорка относно задълженията
им – да пазаруват и приготвят храна, да бъде почистен дома му, да го закарат с
кола при необходимост да отиде някъде, да го заведат на почивка, да извършват
ремонти, да му помагат при отглеждането на пчелни кошери и др. Свидетелката
установява още, че се били разбрали да им дава сума от около 150-200 лв.
месечно, с които да заплащат сметки, да закупуват дърва и др. С показанията си свид.З. и свид.Х. сочат, че прехвърлителят бил доволен от грижите на ответниците и казвал, че ако ги бил срещнал по-рано, щял да
живее много по-добре. След като те започнали да се грижат за него не му се
налагало да получава храна от социалния патронаж, домът му бил изчистен,
дрехите му били изпрани и изгладени, осигурили му монтаж на нови електроуреди. В
обратния смисъл са единствено показанията на свид.Т.,
които съдът не кредитира поради противоречието им с останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства относно полаганите от ответниците
грижи, както и съдържащите противоречия относно времето и осъществяването на
фактите, които пресъздават. Освен племенницата му И. и дъщеря й – Е., другите
роднини на В.М. не се грижели и не се интересували от него. От показанията на
свидетелите – както тези посочени от ищцовата, така и
тези посочени от ответната страна, се установи, че след внезапната и трагична
смърт на племенницата му И. /Е./, психическото и физическото състояние на В.М.
се влошило и той преживял тежко загубата й. Видно от писмените доказателства /у-ния за наследници/ той е починал около две седмици след
нейната смърт. От показанията на свид.Т. и свид.С. също се
установява, че през този период ответниците са се
грижели за него и са му помагали. От свидетелските показания, които съдът
прецени и в съвкупност със заключението на СМЕ, се установи, че прехвърлителят не е имал други заболявания, движел се е
самостоятелно, рядко с помощта на бастун, не е имал нови оплаквания, бил е в
кондиция и е общувал нормално.
С отговора на исковата молба и в съдебно
заседание са представени и писмени доказателства, от които е видно, че на прехвърлителя е било назначено и проведено балнеолечение.
Също така, че са закупени траурни стоки и е била поръчка за услуги по
извършване на погребението, както и приходна квитанция от 20.06.2012 г. за такса за гроб към Община Перник, заплатена
от ответника. От показанията на свид.М., който е нотариус
с действие РС-Перник, се установи, че прехвърлителят
е бил негов личен познат, от него е знаел за намерението му да прехвърли имота
си на ответниците. След известно време по негово
желание, той подготвил документите за сключената сделка и на посочената в нот.акт дата в кантората му в гр.Перник сделката била
изповядана. Прехвърлителят собственоръчно подписал
акта и декларациите и изписал имената си, което се установи по делото и от
заключението на съдебно - почеркова експертиза.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира предявените обективно и субективно съединени искове за
прогласяване нищожността на договорите за прехвърляне на правото на собственост
и на вещното право на ползване за неоснователни, тъй като не се доказа
осъществяването на сочените от ищците основания за нищожност. Законодателят е
изброил изчерпателно основанията, при които сключен между страните договор е
нищожен и не може да произведе предвидените в него правни последици. Ищците
претендират нищожност на сключените договори на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД - поради наличие на заболяване на прехвърлителя, предполагащо настъпването на скорошната му
смърт, както и наличие на знание у приобретателя за
това към момента на сключването му. Основен принцип в сферата на облигационното
право е принципът на свобода на договарянето – страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Договорът, с който едно лице
прехвърля недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане и издръжка не е
уреден изрично в закона и сключването му се основава на общото правило на чл.9 ЗЗД за свобода на договарянето доколкото не противоречи на повелителни правни
норми и на добрите нрави. В константната практика на ВКС, както и в правната
теория се приема, че този договор е двустранен – страните правят насрещни
волеизявления, възмезден - дължат се насрещни престации;
алеаторен – обемът и продължителността на престацията на преобретателя не е
определена във времето, а е в зависимост от здравословното състояние на прехвърлителя и продължителността на живота му, тъй като
със смъртта му договорът се прекратява.
С Решение № 569 от 08.03.2011 г. по
гр.д. № 76/2009 г. на IV ГО на ВКС и
решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1190/2009 г. на III ГО на ВКС, е прието, че изискваните фактически
предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради
липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта на
прехвърлителя твърде скоро след датата на договора,
както и знание на приобретателя към момента на
сключване на сделката за скорошното й настъпване, като под такива заболявания
са изброени и се имат предвид с такъв характер, или в такъв стадий, които
предшестват непосредствено смъртта. Ако такива са налице, то за да е налице
нищожност на това основание, следва да се касае за съвсем кратък времеви период
от сделката до настъпването на смъртта– дни, по-малко от месец. За да се
приеме, че договорът в тази част е без основание е необходимо още при
сключването му приобретателят да е знаел, че прехвърлителят ще почине много скоро и той няма да го гледа
и издържа. От събраните по делото доказателства по настоящото дело такъв извод
не може да се направи, тъй като не се установи наличието на такова заболяване
на прехвърлителя, за което прогнозата на лекуващите лекари е да не може
да бъде излекуван и с предстоящ летален изход, камо ли за скорошно му
настъпване. За това, сключвайки договорите у ответниците
не е съществувало знание, че няма да изпълнят поетото задължение за в бъдеще.
Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя
и негово недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко
здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима
болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред и
установените обстоятелства, че прехвърлителят е живеел сам и имал артрозно
заболяване водещо до затруднени движения, предвид конкретен риск от влошаване,
е основанието за сключване на такъв договор. В този смисъл е съдебната практика
по реда на чл.290 от ГПК, формирана в Решение № 420 от 11.01.2012 г. на ВКС, Трето ГО, по гр.д. № 99
по описа за 2011 г.
Съдебната практика е последователна и
непротиворечива, че когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи
грижи при знанието на преобретателя за предстоящата
близка смърт на прехвърлителя и той няма намерение да
изпълнява поетото задължение, договорът е нищожен поради липса на основание.
Когато обаче договорът е сключен както за минали, така и за бъдещи грижи не се
променя алеаторния му характер като цяло и
същностните му характеристики. Такъв вид ненаименован
договор е единен и задължението за минали и бъдещи грижи е неделимо, но от това
произтичат последици преди всичко във връзка с изпълнението. От неделимостта на
задължението не следва, че ако клаузата за бъдещи грижи е нищожна, това ще води
до нищожност на целия договор. Основанието /каузата/ на договора, представлява
непосредствената цел, характерна за определен тип сделки, към която са насочени
правните им последици. Договор, с който се прехвърля недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане в миналото и за в бъдеще, какъвто е характера
и на процесните договори, има за основание придобиване на едно право и
при сключването му това основание е налице, защото вече са полагани грижи. За
бъдещите грижи престацията е неопределена по обем и
зависи от продължителността на живота на прехвърлителя,
което към момента на сключването е в повечето случаи е неизвестно. По делото не
е установи прехвърлителят да е страдал от тежко, животозастрашаващо заболяване, нито влошаването на общото
му здравословно е сочело на необратимо състояние, предполагащо настъпването на
скорошната му смърт. Но дори и ако към момента на сключването на сделката, в този
близък до смъртта му момент, прехвърлителят е бил неизлечимо
болен и приобретателите са знаели това, не може да се
приеме във всички случаи, че липсва основание за бъдещите грижи, преценката
следва да бъде направена с оглед обстоятелствата, при които е сключен договора
и неговото съдържание. Следователно, когато е сключен договор, с който се
прехвърля недвижим имот за минали грижи, както и срещу задължението такива да
се полагат и за в бъдеще – дори и да се приеме нищожност поради липса на
основание в частта относно поетото задължение за в бъдеще, то ще намери
приложение разпоредбата на чл.26 ал.4 предл. второ
ЗЗД. Видно от съдържанието на процесните договори, те са сключени и заради полаганите
грижи от приобретателите до момента, както и срещу
парична сума. Договорите не може да бъдат развалени поради неизпълнение на
задължението за минали грижи, защото при сключването им прехвърлителят
признава, че е получил насрещна престация. В този
смисъл е и съдебната практика Решение № 98 по гр.дело № 5114 / 2008 г. на ВКС, Първо
гражданско отделение.
Ето защо, като взе предвид и събраните
по делото доказателства, съдът намира че в разглеждания случай, следва да се
приеме, че при сключването на договора и двете страни са съзнавали неговата цел
– да бъде прехвърлената собственост и вещно право на ползване срещу вече престираните грижи, за които по делото се събраха
категорични доказателства, както и срещу задължението да бъдат престирани грижи и издръжка от приобретателите
за в бъдеще, което задължение също е било изпълнявано точно до момента на
смъртта на прехвърлителя.
Договорите са сключени в изискуемата се
закона форма на нотариалния акт, обективиращ
договорите и са вписани, сделките са изповядани в кантората на Нотариус М., в
чиито район на действие се намира недвижимите имоти и в работно време, поради
което не е налице нарушение на чл.573, ал.2 от ГПК и наведеното основание за
нищожност опорочаване на предписана от закона форма.
Предявените при евентуалност искове с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, като
се претендира нищожност на извършената разпоредителна сделка, поради това че липсва съгласие за сключването
й от страна на прехвърлителя на процесния
недвижим имот са неоснователни. За да бъде валидно сключен договорът, е
необходимо насрещните волеизявления на страните да съвпаднат – страните да постигнат
съгласие относно сключването на договора и неговото съдържание. Липсата на
съгласие също така трябва да бъде съзнателна – когато съгласието е изявено
съзнателно, но без намерение за обвързване, за да се приеме, че е налице
хипотезата на този законов текст. В случая по никакъв начин не се доказаха
твърденията на ищците за липса на съгласие за сключване на сделката от страна
на прехвърлителя - собственик на процесния
недвижим имот. Напротив, установи се по безспорен начин в настоящето
производство от компетентното заключение на съдебно-медицинската и съдебно-графологичната
експертиза и свидетелските показания, че към момента на сключване на договора
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане той не е бил в тежко
здравословно състояние, което да не му позволява да изразява валидна воля и
съгласие, които са изразени лично пред нотариуса. Изразеното съгласие към
момента на сключването на сделката от наследодателя не е засегнато от порок на
волята му, защото е налице пълно и взаимно съответствие между съзнаваното
желание и неговото външно проявление. Не се установи наследодателя да е бил в
състояние, изключващо въобще формирането на воля, тъй като въпреки че по повод
на влошаване на здравето му няколко дни преди това той е бил в болнично заведение
за изследвания, както тогава така и към момента сключване на сделката той е бил
в ясно съзнание. Наличието на съгласие към момента на сключване на сделката –
който единствено е правно релевантен, се установи и от събраните по делото
доказателства, които установяват извършването на сделката в необходимата и
изискуема се от закона форма за действителност. Волеизявлението му за сключване
на договора е удостоверено от нотариуса, който е изповядал сделката и от
подписа му, положен под договора, чиято автентичност се установи със заключение
на графологическа експертиза.
Ето
защо, съдът намира, че не е налице твърдяната липса на съгласие за сключването
на договори за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, като
основание за обявяване на нищожността им и предявените искове по чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД се явяват неоснователни и следва да се
о т х в ъ р л я т.
По предявените при условие на евентуалност, искове за разваляне на
договорите поради неизпълнение - Фактическият състав на правото на разваляне на
договор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД предполага наличието на следните предпоставки: 1/
валидно съглашение 2/ изправност на страната, искаща развалянето 3/
неизправност на страната, срещу която се иска развалянето. Ал. 4 на същия член
поставя като допълнителен критерий степента на неизпълнението, като правото на
разваляне възниква единствено при съществуването на съществено по своя характер неизпълнение. Същото е основание ищците
да упражнят наследеното от прехвърлителя право на
разваляне, възникнало към момента на неизпълнението. Ищците са легитимирани да
предявяват исковете, в качеството си на наследник на прехвърлителите.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана
в ТР 30/1.07.1981 г. под т.3, която изрично признава наследимостта
на имущественото право на разваляне на договор поради неизпълнение и
възможността същото да бъде упражнено от наследниците на прехвърлителя,
съобразно техния наследствен дял, което в случая е предявено надлежно. В
производството по исковете за разваляне на алеаторните
договори, на ответната страна е възложена доказателствената
тежест за пълно и главно доказване на факта на изпълнението, каквото успешно бе
проведено проведено от ответниците
по настоящето дело. Въпреки, че не е въведено като довод, следва да се посочи,
че след като се установи изпълнение на задължението за полагане на грижи и
издръжка в пълен обем и до момента на смъртта на прехвърлителя,
без значение е дали задължението се
изпълнява от някои или от всички длъжници по
сключените договори, с оглед дадените разяснения в ТР № 6/26.04.2012 г. на ВКС
по т. д. № 6/2011 г., ОСГК.
С оглед на горното, исковите претенции
за разваляне на договорите на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД поради неизпълнение
също са неоснователни, защото уговорените
бъдещи грижи са изпълнявани, а за миналите грижи договорът не подлежи на
разваляне по изложените вече съображения полаганите до момента на сключването
му грижи са признати от прехвърлителя за изпълнени.
Ищците са направили възражения в настоящето производство за относителна
симулация на процесните договори, в частта им, с
които е извършена продажба (като привидна, прикриваща договор за издръжка и
гледане), но по делото те не проведоха
пълно и главно доказване относно наличието на твърдяната симулативна
уговорка между страните, поради това, съдът счита този факт за неосъществил се
и по отношение на тази част от договора, не може да се прилагат правилата за
прикритата сделка.
С оглед изхода на делото, следва ищците
да бъдат осъдени да заплатят на ответниците сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за които по делото са
представени доказателства за плащането им в брой.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Б.С.
с ЕГН **********, Е.В.Й. с ЕГН **********, Г.С.И. с ЕГН **********, И.С.И. с ЕГН ********** и И.М.К. с ЕГН ********** против
И.Т. с ЕГН ********** и И.Н.Й. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД (поради нарушение на чл.573, ал.2 от ГПК и
опорочаване на предписаната от закона форма на нотариалния акт, обективиращ договорите),
по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД (поради липса на съгласие) и чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД (поради липса на основание), за прогласяване
нищожността на договор, сключен с нот.акт № 195, том I,
дело № 182/2012 г. на Нотариус при РС -Перник, между В. М. и И. и И. Й., по
силата на който е учредил право на
ползване върху 1/3 ид.част от ПИ с идент.55874.503.509
и 5/6 ид.части от самостоятелен обект в сграда - АПАРТАМЕНТ (втори етаж) с площ от 87 кв.м.
с идент.№ 55871.503.509.1.2., заедно с 5/6 ид.части от прилежащия приземен /сутеренен/ етаж със
застроена площ от 87 кв.м.,находящ се в жилищна
сграда №1 и съответните идеални части от общите части и правото на строеж на
МАСИВНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идент. №55871.503.509.1.1.,
изградена в същия поземлен имот, срещу
полагани грижи задължение за в бъдеще да
поемат издръжка и гледането му и срещу сумата от 9000 лв., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Б.С.
с ЕГН **********, Е.В.Й. с ЕГН **********, Г.С.И. с ЕГН **********, И.С.И. с ЕГН ********** и И.М.К. с ЕГН ********** против
И.Т. с ЕГН ********** и И.Н.Й. с ЕГН ********** иск с правно основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на този договор,
сключен с нот.акт
№ 195, том I, дело № 182/2012 г. на Нотариус при РС -Перник, в
частта за учредяване правото на ползване върху описания имот, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л.Б.С. с ЕГН **********, Е.В.Й. с
ЕГН **********, Г.С.И. с ЕГН **********, И.С.И.
с ЕГН ********** и И.М.К. с ЕГН ********** против Я.М.В. с ЕГН **********,
искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД
(поради нарушение на чл.573, ал.2 от ГПК и опорочаване на предписаната от закона
форма на нотариалния акт, обективиращ договорите), по
чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД (поради липса на
съгласие) и чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД (поради липса
на основание), за прогласяване на нищожността на договор с нот.акт
№ 195, том I, дело № 182/2012 г. на Нотариус при РС -Перник,
сключен между В. М. и Я.М.В., с който е
прехвърлил правото на собственост
върху 1/3 ид.част от ПИ с идент.55874.503.509
и 5/6 ид.части от самостоятелен обект в сграда - АПАРТАМЕНТ (втори етаж) с площ от 87 кв.м.
с идент.№ 55871.503.509.1.2., при съседи:отдолу:
самостоятелен обект с идент. №55871.503.509.1.1. и 5/6 ид.части от приземен
етаж, в жилищна сграда, изградена в същия поземлен имот, срещу полагани грижи и задължение за в бъдеще да поемат издръжка и
гледането му и срещу сумата от 9000 лв., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Б.С.
с ЕГН **********, Е.В.Й. с ЕГН **********, Г.С.И. с ЕГН **********, И.С.И. с ЕГН ********** и И.М.К. с ЕГН ********** против
Я.М.В. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД,
за разваляне на този договор, сключен с нот.акт № 195,
том I, дело № 182/2012 г. на Нотариус при РС -Перник в
частта му за прехвърляне правото на собственост върху описания имот, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Л.Б.С.
с ЕГН **********, Е.В.Й. с ЕГН **********, Г.С.И. с ЕГН **********, И.С.И. с ЕГН ********** и И.М.К. с ЕГН ********** да заплатят на:
- И.Т. с ЕГН ********** и И.Н.Й. с ЕГН **********
сумата от 850 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
- Я.М.В. с ЕГН **********
сумата от 850 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: