№ 19886
гр. София, 29.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Частно
гражданско дело № 20211110154545 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 417 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление по чл. 417 от ГПК от ......... за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу К. Д. СТ. за сумата от 202.80 лева,
представляваща подлежаща на възстановяване целева помощ, съгласно Заповед №Д-С-СЛ-
ВС-37/02.11.2017г. и сумата от 29.53 лева, представляваща мораторна лихва, върху
главницата и за периода от 01.11.2017г. до 08.04.2019г.
Процесното производство по възстановяване на отпусната целева помощ е започнато
по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.) със заповед от 02.11.2017г., а
съгласно пар. 10 от ПЗР на Закона за хората с увреждания (Oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018
г., в сила от 1.01.2019 г.), неприключилите до влизането в сила на закона производства по
отменения Закон за интеграция на хората с увреждания се довършват по досегашния ред.
Ето защо нормите на новоприетия ЗХУ нямат отношение към процесната хипотеза.
По така установения предходен законов ред правото на Агенцията за социално
подпомагане да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ
по чл. 418 от ГПК, вр. чл. 417, т. 1 от ГПК се основава на разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от
ЗСП, съгласно която при сигнал за недобросъвестно получени средства от социални помощи
или по преценка на директора на съответната дирекция "Социално подпомагане" се
извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията, във връзка с чл. 14а, ал. 3 от ЗСП,
според която в случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция
"Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената
социална помощ заедно със законната лихва. Самият ред за изпълнение е уреден в чл. 14б,
ал. 2 от ЗСП, според който принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 се
допуска по искане на Дирекция "Социално подпомагане" по реда на чл. 418 от Гражданския
процесуален кодекс. Видно от така описаната специална уредба, правото на заявителя да
получи заповед за незабавно изпълнение на вземанията му е обусловено от представяне на
документ – заповед на директора на съответната ДСП – констатиращ (след извършена
1
проверка по чл. 14а, ал. 1 от ЗСП), че са налице недобросъвестно получени средства от
социални помощи. По смисъла на разпоредбата, недобросъвестно получени следва да се
считат средствата, които са отпуснати на неправоимащо лице или при липса на някоя от
предпоставките за това (изложени в глава втора от ППЗСП, чл. 42 от ППЗИХУ и др.),
включително при хипотеза на невярно декларирана или затаена релевантна информация.
За разлика от описаните хипотези, чл. 43б от ППЗИХУ (отм.) предвижда връщане на
изплатената целева помощ не когато е получена недобросъвестно, а когато след
получаването й не е използвана по предназначение. Последното се предполага при
неизпълнение на задължението по чл. 43а, ал. 4 от ППЗИХУ (отм.) (в редакцията преди
изменението от 1.07.2018 г.) за представяне на фактура за закупуване на изделието в 30-
дневен срок от получаване на помощта и именно това последващо неизпълнение (а не
недобросъвестните действия във връзка с отпускане на помощта) съставлява основание на
претенцията по чл. 43б от ППЗИХУ(отм.). Ето защо процесната хипотеза не попада в
приложното поле на чл. 14а, ал. 1 и ал. 3, вр. с чл. 14б, ал. 2 от ЗСП, а ЗИХУ и Правилникът
за приложението му не съдържат разпоредба предвиждаща изпълнение на заповедите по чл.
43б от ППЗИХУ (отм.) по реда на чл. 418 ГПК, нито съответно препращане към чл. 14б, ал.
2 от ЗСП. Заповедта не може да се разглежда и като акт за установяване на частно държавно
вземане по смисъла на чл. 417, т. 7 от ГПК във връзка с чл. 3, ал. 8 от ЗНАП, доколкото
вземането не е сред тези, възложени за събиране по чл. 3, ал. 7 от ЗНАП. Поради тези
съображения съдът намира, че липсва предвиден в закона документ, установяващ
претендираните вземания.
На следващо място липсва подлежащо на изпълнение вземане и доколкото по делото
не се установява влизането в сила на представената заповед за връщане на целева помощ.
Съгласно текста на заповедта, а също и чл. 42 от ППЗИХУ (отм.), предварително
изпълнение на заповедта не се допуска, а обжалването спира нейното изпълнение. По
делото е представен протокол от 08.12.2017г. за поставяне на съобщение за заповедта на
таблото за обявления на ДСП – Слатина за периода от 08.12.2017г. до 22.12.2017г., но
съгласно чл. 61, ал. 3 от АПК, актът се връчва чрез поставяне на съобщение на таблото за
обявления, само ако адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е
намерено на посочения от него адрес. В случая от представеното писмо с обратна разписка
се установява единствено, че същото е било върнато на изпращача като непотърсено, но не
се установява дали, кога и колко пъти е бил търсен адресатът и какво е установено при
посещението. От писмото и обратната разписка не се установява и адресът, на който е било
извършено връчването, доколкото същият е описан като „Хр. Ботев-514-2А-1-1-6“. Видно от
съдържанието на заявлението, заявителят разполага с коректен пълен адрес на длъжника, но
не е положил дори минимална грижа да го опише ясно и точно в изпратеното от него писмо.
Ето защо настоящият състав намира, че от представените писмени доказателства не се
установява, че процесната заповед е била редовно връчена, съответно, че е влязла в сила.
Предвид гореизложеното заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ следва да бъде отхвърлено изцяло.
2
По изложени съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 56856/20.09.2021г. по описа на Софийски районен съд
на ........., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу К. Д.
СТ., ЕГН **********, с адрес: ........., за сумата от 202.80 лева,
представляваща подлежаща на възстановяване целева помощ, съгласно Заповед №Д-С-СЛ-
ВС-37/02.11.2017г. и сумата от 29.53 лева, представляваща мораторна лихва, върху
главницата и за периода от 01.11.2017г. до 08.04.2019г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от получаването на съобщението от заявителя, на който да се
връчи препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3