О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.09.2020
г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в закрито заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията ч.гр.д.
№ 8702/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, намира следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба вх. № 49891/24.07.2020 г., подадена от „Х.Е.“ ООД, чрез адвокат
Паскал Гонов, срещу „Л.М.“ АД.
При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството
и редовността на исковата молба, съдът констатира следното:
С Разпореждане № 263202/11.09.2020 г.,
постановено по настоящото дело, съдът е дал следните указания на молителя: в едноседмичен
срок от получаване на съобщението:
1.
да обоснове правен интерес от предявяване на осъдителен иск с предмет разноски,
присъдени в рамките на проведено заповедно производство, за които има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14563/2020 г. по описа на СРС, 68 състав;
2.
да внесе по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 4 на сто
върху цената на предявения иск, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В тази връзка по делото е постъпила молба вх. № 267941/24.09.2020 г., в
която ищецът е посочил, че предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК и
касае установяване съществуването на вземане за разноските, предмет на
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14563/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 68 състав.
Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, предмет на делото по
установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение,
издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ /аргумент от чл. 410, ал. 1
ГПК/. Вземането на кредитора съответства на
задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта, съгласно
чл. 412, т. 6
ГПК.
Разноските
в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението
и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на
заповедта за изпълнение / аргумент от чл. 412,
т. 6 ГПК/. В
исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на
самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране
размера на цената на иска.
При
оспорване само на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на
разноски не е налице възражение по чл. 414, ал. 1
ГПК. Длъжникът има право да обжалва заповедта по чл. 413,
ал. 1 ГПК. Законодателно уредените два режима за
атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на процесуалните
предпоставки за съществуването на право на установителен иск за разноските в
заповедното производство.
С оглед на посоченото и като съобрази предмета на производството,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е недопустим, поради което
и производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8702/2020
г. по описа на Районен съд - Варна, 53 състав, на основание чл. 130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването
му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: