Определение по дело №139/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 151
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Елеонора Петрова Серафимова
Дело: 20205200900139
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 151
гр. Пазарджик, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20205200900139 по описа за 2020 година
Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК
съгласно чл.365, т.1 от ГПК.
Настоящото производство е образувано по искова молба с вх.№
7512/26.08.2020 г. от „А.” ООД (н.), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.„С. Т.“ №**, вх.**, ет.**, ап.**, подаден чрез управителя
Д. Г. М., ЕГН ********** срещу „А. П.“ ООД, ЕИК**, със седалище и адрес
на управление гр.П., ул. „М.“ №**.
Претенцията на ищеца с правно основание чл. 694, ал.1, ал.1 от ТЗ е да
се установи със сила на присъдено нещо несъществуването на вземането на А.
П.“ ООД, ЕИК** към А.” ООД (н.), ЕИК ****, в общ размер на 51 600 лв.,
представляващо вземане, което е предявено, прието от синдика и включено в
одобрения от съда списък по чл.692, ал.4 ТЗ на приетите вземания по т.д. №**
г. по описа на ПзОС.
В исковата молба и уточняващата такава са наведени следните факти и
обстоятелства:
Ищецът твърди, че с решение от ***** г. по т.д.№ **г. на ПзОС е било
открито производството по несъстоятелност на „А.“ООД. С молба вх.
№10118/08.11.2019г. по реда на чл.685 от ТЗ „А. П.“ООД предявило вземане,
което било включено от синдика под № 4 в списъка на приетите предявени
вземания по чл.686 от ТЗ, който списък бил обявен в ТРРЮЛНЦ на *** г.
В срока по чл.690 ТЗ от „А.“ ООД било депозирано възражение с вх.
№96/06.01.2020 г. срещу така приетото вземане на „А. П.“ООД, което
1
възражение било оставено без уважение от съда по несъстоятелността с
Определение № 490/12.08.2020 г.
В настоящето производство се оспорва съществуването на приетото
вземане, неговото основание и размер, тъй като при предявяването му не било
индивидуализирано както по основание, така и по размер. Липсвали
приложени каквито и да е било доказателства за установяване на същото.
Освен това се твърди и че неправилно, приемайки вземането, синдикът се
позовал на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.10 ТЗ, тъй като не „А. П.“ ООД бил
съдружник в „А.“ ООД, а обратно.
Твърди се, че в списъка синдикът посочил за основание на вземането
„Счетоводен баланс и счетоводна справка“, но никъде в приложените
счетоводни баланси не фигурирала конкретно приетата сума от 51 600 лв.
Според счетоводните баланси на „А. П.“ ООД към датите 31.12.2015 г.;
31.12.2016 г.; 31.12.2017 г., 31.12.2018 г., липсвали данни „А.“ ООД да е
длъжник на ответника. От същите документи било видно, че „А. П.“ ООД има
вземане от заем в размер на 140 000 лв., но не било установено, че в тази
сума е включено процесното вземане от „А.“ ООД. Също така, от
счетоводния баланс на ответника към *** г. било видно, че посочената суча
не е променена, въпреки новото обстоятелство, изтъкнато от синдика, а
именно, че в периода 01.01.2019 г.- 31.03.2019 г., заемът, първоначално
посочен от П. . в размер на 61 600 лв., е бил частично погасен до сумата от 51
600 лв. Затова и според ищеца, приетото от синдика вземане на „А. П.“ ООД
безспорно не съставлявало част от заемните 140 000 лв., доколкото нямало
промяна в посока намаление на размера.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Направено е доказателствено искане по делото да бъде допусната ССчЕ,
която да даде отговор на следните въпроси: 1) От балансите на двете
дружества може ли да се установи по безспорен начин, че „А. П." ООД е
кредитор на „А.“ООД; 2) Може ли от тях да се установи датата и размера
на предявеното от „А. П.“ вземане?
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК са постъпил писмен отговор от
ответника „А. П.“ ООД, чрез пълномощника адв. Н.П. (****), в които се
съдържат основно съображения за недопустимост на предявеният иск.
Аргументира се тезата, че към датата на предявяване на претенцията
2
26.08.2020 г., съдружника Д.М. не притежавала активна процесуална
легитимация да завежда процесния иск по чл.694, ал.1 ТЗ, тъй като към тази
дата единствен представляващ дружеството бил управителя към онзи момент
П. ..
Оспорва се законосъобразността на решението от проведеното
извънредно ОСС, с което Д.М. е била оправомощена да предявява искове от
името на „А.“ ООД срещу всяко от приетите вземания в списъка, одобрен от в
производството по несъстоятелност по т.д. № ** г. на ПзОС.
Поддържа се, че процедурата по свикване, провеждане и вземане на
решенията но дружеството била изцяло опорочена. Излагат се съображения,
че на въпросното ОСС М. упълномощила себе си, като събранието било
проведено на неизвестна дата, поради което било незаконосъобразно, а затова
и искът, предмет на настоящото дело – недопустим. Взетите решения
противоречали на разпоредбите на чл.139, ал.1 ТЗ и чл.12, ал.1 от
дружествения договор. П. . не бил редовно поканен, а от протокола не било
видно кой от съдружниците е присъствал на събранието. Изтъква се, че Д.М.
била вписана като управител на дружеството в ТРРЮЛНЦ едва на 01.02.2021
г., но не и към датата на депозиране на исковата молба.
Предвид на изложеното се оспорва истинността на процесния протокол
от ОСС на „А.“ООД, респ. достоверността на дата на изготвянето му.
Иска се отхвърляне на претенцията. Претендират се разноски.
Не се сочат доказателства.
В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба
от „А.” ООД, чрез управителя Д.М., в който се излага становище, че въпросът
за допустимостта на претенцията вече бил разрешен в настоящото
производство, тъй като същата била вписана за управител на ищцовото
дружество и затова и същото било надлежно представлявано в процеса от
нея. Позовава се на Определение № 260135/22.03.2021 г. по ч.т.д. № 79/2021
г. на ПАС, което било в същия смисъл и развива съображения в този смисъл,
като прилага и писмени доказателства - копие от протокол от ИОСС от
20.08.2020 г. и Определение №260389/29.06.2021г. по т.д.№13/2021 г. на
ПзОС.
Моли се съдът в тази връзка да отхвърли доказателствените искания на
ответника по реда на чл.193 ГПК, както и тези относно достоверността на
3
датата на цитираното ИОСС на „А.“ ООД.
В срока по чл.373 от ГПК от ответното дружество е постъпил отговор,
в който се сочи, че с ДИМ е представен нов протокол от ИОСС на „А.“ ООД с
вписана в него дата. Твърди се, че това бил новоизготвен неистински
протокол с невярна дата, съставен с цел да се докаже именно датата на
провеждане на същото ОСС, а оригиналният протокол е бил приложен
първоначално при образуване на делото.
Не се сочат доказателства. Възразява се да бъде приет представения с
ДИМ протокол. Ако евентуално бъде приет, се оспорва неговото съдържание
по чл.193 ГПК. Поддържат се всички доказателствените искания, направени с
отговора на ИМ.

Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на
чл.374 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата:

На първо място следва да се отбележи, че настоящият състав приема, че
предявеният иск подлежи на разглеждане по реда на Глава Тридесет и втора
от ГПК с оглед предмета на спора.
Същият е с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ и е процесуално
допустим като предявен в законоустановения срок от надлежна страна в
процеса при наличие на правен интерес за това.
По направените доказателствени искания съдът ще се произнесе след
изслушването на страните в процеса с цел уточняване релевантността им към
спора.
На основание чл. 377 от ГПК във връзка с чл.146, ал.2 от ГПК съдът
указва на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване като
разпределя доказателствена тежест съгласно чл.154, ал.1 от ГПК и предвид
характера на иска - отрицателен установителен иск, при който ищецът следва
да докаже всички свои възражения срещу съществуването на отреченото
право, а ответника съществуването на вземането с всички негови
индивидуализиращи го признаци.
Съобразно изложеното и на основание чл.374 ал.1 и 2 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ДЕЛОТО ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно
заседание.

По направените доказателствени искания съдът ще се произнесе
след изслушването на страните в процеса с цел уточняване
релевантността им към спора.

УКАЗВА на страните, че съобразно общите правила, всяка от тях
следва да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици като в
тежест на страната с оспорено вземане е да установи съществуването на
същото.

ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка с
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.02.2022 г. от 9,30 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от същото да се връчи на страните.
Копие от допълнителния отговор на ответника да се връчи на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5