№ 465
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина С.а
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000501578 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260004 от 11.01.2021 г., постановено по т.д. № 166/2019 г.
от Окръжен съд Враца, ответникът – Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД, ЕИК ********* е осъден да заплати:
- на И. И. Н., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната
дъщеря М. П. М., ЕГН **********, настъпила на 18.09.2018 г. при ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г., като е отхвърлил прекия
иск, за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 300 000
лева;
- на П. М. С., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата
дъщеря М. П. М., ЕГН **********, настъпила на 18.09.2018 г. при ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г., като е отхвърлил прекия
иск, за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 300 000
лева.
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- държавна такса по сметка на Окръжен съд - Враца, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 16 000 лева.;
- адвокатско възнаграждение на адв. Д.И. С., на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв., в размер на сумата от 9 530 лева;
- на И. И. Н., ЕГН ********** и П. М. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски в размер на сумата от
392.67 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищците И. И.
Н., ЕГН ********** и П. М. С., ЕГН ********** да заплатят на
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски в размер на сумата от 5 422.17 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* в частта, в която е
осъден да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди на
всеки един от ищците, за разликата над сумата от 130 000 лева до
присъдените по 200 000 лева, както и в частта за разноските с доводи за
неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че присъдените от първоинстанционния съд
обезщетения за неимуществени вреди са завишени по размер и не
съответстват на действително претърпените вреди от ищците.
Жалбоподателят поддържа, че починалата М. П. М., ЕГН ********** с
поведението си е допринесла в голяМ. С.пен за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като е пътувала в лекия автомобил без поставен обезопасителен
колан.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и
вместо това да отхвърли всеки един преките искове, за разликата над сумата
от 130 000 лв. до размер на сумата от 200 000 лв., както и да присъди
разноските, които са съразмерни на уважената/отхвърлена част на исковете.
Решението на първоинстанционния съд се атакува с насрещна жалба от
ищците И. И. Н., ЕГН ********** и П. М. С., ЕГН **********, чрез техния
процесуален представител в частта, в която всеки един от преките искове е
отхвърлен, за разликата над уважения /200 000 лева/ до пълния предявен
размер от 300 000 лева и в частта за разноските с доводи за неправилност,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателите твърдят, че присъдените обезщетения са занижени по
2
размер и не съответстват на действително претърпените от тях
неимуществени вреди.
Молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати на всеки един от тях допълнително
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от
100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г.
Молят съдът да възложи в тежест на ответника отговорността да
заплати адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на
основание чл.38, ал. 2 от ЗАдв.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който
подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на всяка една от въззивните жалби,
съдът взе предвид следното:
Ищците И. И. Н., ЕГН ********** и П. М. С., ЕГН ********** са
предявили против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на
18.09.2018г., на път III – 134, км. 5+500, между с. Попица и гр. Бяла Слатина е
настъпило ПТП с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********,
управляван от Т. Д. Т., ЕГН ********** със скорост по висока от максимално
разрешената за движение извън населени места, вследствие на което загубил
контрол върху управлението, напуснал очертанията на пътно платно и се
ударил в дърво.
Ищците твърдят още, че:
- вследствие на удара починал водачът и тяхната дъщеря М. П. М., ЕГН
**********, която пътувала на предна дясна седалка;
- виновен за настъпването на ПТП е водачът Т. Д. Т., ЕГН **********;
- образувано е било ДП № 543/2018 г. по описа на РУ – Бяла Слатина,
пр.пр. № 1870/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура Враца, което е
прекратено, поради смъртта на дееца;
3
- лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в деня на
настъпване на ПТП;
- вследствие смъртта на тяхната дъщеря са претърпели и продължават
да търпят неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради
изключително дълбоката емоционална връзка, която са имали;
- претенцията за обезщетяване са предявили на 07.06.2019 г., по която е
заведена щета, но не са изплатени обезщетения;
С предявените искове поискали ответникът да заплати на всеки един от
тях обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на сумата от
300 000 лева, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на
застрахователната претенция – 07.06.2019 г.
Поискали съдът да осъди ответника да заплати деловодните разноски и
адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на
основание чл.38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 53/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
че приложените писмени доказателства не установяват поведението на водача
да осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения за
претърпените вреди, които да са съобразени с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелства по делото, установяващи, че
пострадалата е пътувала без поставен обезопасителен колан и с това си
поведение пряко и непосредствено са допринесла за настъпването на
вредоносния резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че на 18.09.2018 г.,
около 13:20 часа, на път III -134, на км 5+500 между с. Попица и гр. Бяла
Слатина се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********,
управляван от Т. Д. Т., ЕГН ********** със скорост от около 117 км/ч. при
максимално разрешена от 90 км/ч. за извън населени места.
Водачът загубил контрол върху управлението на лекия автомобил,
4
който напуснал очертанията на платното платно и се блъснал последователно
в две крайпътни дървета.
Вследствие на удара починал водачът, а също и М. П. М., ЕГН
********** , която пътувала на предна дясна седалка.
Ищците са родители /възходящи/ на М. П. М., ЕГН **********.
Така описаният механизъм на настъпване на ПТП се установява от приложените
по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните в първата инстанция
свидетели и писменото заключение на вещите лица, извършили в първата инстанция
комплексна медицинска и автотехническа експертиза - л. 195.
Образуваното досъдебно производство ДП № 543/2018 г. по описа на РУ – Бяла
Слатина, пр.пр. № 1870/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура Враца е било
прекратено на 02.04.2019 г. с постановление на наблюдаващия прокурор, поради
смъртта на дееца - л. 37.
От заключението на експертизата се установява, че пострадалата е пътувала в
лекия автомобил на предна дясна седалка без поставен обезопасителен колан, но
съобразно особеностите на механизма на настъпване на ПТП и скоростта на движение
на МПС, леталният изход е щял да настъпи и с поставен обезопасителен колан.
Лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на
настъпване на ПТП.
Ищецът е предявил претенция за обезщетяване на 07.06.2019 г., по която ответникът
е образувал щета, но не е изплатил обезщетения.
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищците болки и страдания,
свързани със загубата на тяхната дъщеря.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищците и от ответника жалби, като спорът се концентрира до размера на
обезщетенията за претърпените неимуществени вреди, както до
основателността на направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредите от пострадалата.
5
Приложими са случая са разпоредбите на Кодекса на застраховането,
който е в сила от 01.01.2016 г.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащи за предмет присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая, лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********,
управляван от Т. Д. Т., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която
ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
По делото няма съдебен акт, постановен от наказателния съд, който да е
влязъл в сила и да е задължителен за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300 от ГПК.
Независимо от това обстоятелство събраните по делото доказателства
обосновават извод, че Т. Д. Т., ЕГН ********** при управлението на лекия
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП, относно постоянния контрол върху управлението на
автомобила и на чл. 21 от ЗДвП, като се е движел със скорост по –висока от
максимално разрешената за извън населени места.
6
Поведението на водача на застрахования лек автомобил „Фолксваген“ е
виновно и противоправо, като произлезлите вреди са в пряка причина връзка
с това поведение, т.е. осъществява деликтния състав по ч. 45 от ЗЗД.
Обстоятелствата по делото не обосновават извод, че пострадалата като
пътник с поведението си пряко и непосредствено е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са
допустими и доказани по основание, като размерът на обезщетенията за
претърпените от ищците неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от уврежданията, следва да се определи от съда по справедливост
/чл. 52 от ЗЗД/.
Ищците са възходящи /родители/ на починалата и са материалноправно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди - попадат в
кръга на лицата, очертан в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право всеки от ищците
възлиза на сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, който е съобразен с
критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните
данни по делото, относно възрастта на пострадалата; нейното обществено
положение; отношенията между ищците като родители и починалата;
обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Всеки един от преките искове е основателен до размер на сумата от
150 000 лева и подлежи на отхвърляне, за разликата до пълния предявен
размер от 300 000 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди и обезщетението за имуществени вреди:
7
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 - „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищците са предявили своята претенция за обезщетяване на 07.06.2019
г., поради което ответникът дължи законната лихва върху всяко едно от
обезщетенията, съобразно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, а не деня на
предявяване на писмената претенция.
Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон,
тъй като не е приложил правилно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, но
ответникът с отговора на исковата молба не е оспорил така заявените
претенции, първоинстанционният съд не е постановил отхвърлителен
диспозитив и в жалбата, подадена от ответника не са изложени доводи за това
нарушение.
С оглед на изложеното от двете жалби частично основателна е само
жалбата, подадена от ответника, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на всеки един от ищците обезщетение за
8
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
07.06.2019 г., за разликата над сумата от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/
лева до размер на сумата от по 200 000 лева и вместо това да се отхвърли
всеки един от преките искове, за разликата над сумата от 150 000 лева до
размер на сумата от 200 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на всеки един от ищците обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
07.06.2019 г., за разликата над сумата от 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева
до размер на сумата от по 150 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която всеки един от преките искове, имащи за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над сумата от
200 000 /двеста хиляди/ лева до пълния предявен размер от 300 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на съда, за
разликата над сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева до размер на сумата
от 16 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищците, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., за разликата над
сумата от 9 060 /девет хиляди и шестдесет/лева до размер на сумата от 9 530
лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати общо на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, деловодни разноски, за разликата над сумата от 294.50 /двеста
деветдесет и четири лв. и петдесет ст./ лева до размер на сумата от
392.67лева;
9
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ищците са осъдени да заплатят деловодни разноски на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, за разликата над сумата от 4 865 лева до
размер на сумата от 5 422.17 лева;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г., до размер на
сумата от 130 000 лева не е обжалвано ответника и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед промененото съотношение на уважена/отхвърлена част на
предявените искове всеки един от ищците следва да заплати на ответника
деловодни разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, в размер на сумата от 2 432.50 /две хиляди четиристотин тридесет и два
лв. и петдесет ст./лева.
Считано от 12.02.2021 г., на която дата ответникът е подал въззивната
жалба е влязло в сила решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е осъден да заплати на веки един от ищците сумата от 130 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г.
Ищците, като титуляри на парични вземания в посочения размер не
попадат в кръга на лицата по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., поради което са отпаднали
предпоставките в тежест на ответника да се възложи задължението да заплати
адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260004 от 11.01.2021 г., постановено по т.д. №
166/2019 г. от Окръжен съд Враца в ЧАСТТА, в която ответникът -
10
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на И. И. Н., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на нейната дъщеря М. П. М., ЕГН **********, настъпила на 18.09.2018 г.,
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г., за
разликата над сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева до сумата от 200
000 /двеста хиляди/ лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. Н., ЕГН ********** против
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* пряк иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря М. П. М., ЕГН
**********, настъпила на 18.09.2018 г., вследствие на ПТП, за разликата над
сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева до размер на сумата от 200 000
/двеста хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 260004 от 11.01.2021 г., постановено по т.д. №
166/2019 г. от Окръжен съд Враца в ЧАСТТА, в която ответникът -
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на П. М. С., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на неговата дъщеря М. П. М., ЕГН **********, настъпила на 18.09.2018 г.,
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г., за
разликата над сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева до сумата от 200
000 /двеста хиляди/ лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. М. С., ЕГН ********** против
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, пряк иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря М. П. М., ЕГН
**********, настъпила на 18.09.2018 г., вследствие на ПТП, за разликата над
сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева до размер на сумата от 200 000
/двеста хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004 от 11.01.2021 г., постановено по
т.д. № 166/2019 г. от Окръжен съд - Враца, в ЧАСТТА, в която ответникът -
11
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на И. И. Н., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на нейната дъщеря М. П. М., ЕГН **********, настъпила на 18.09.2018 г.,
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г., за
разликата над сумата от 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева до размер на
сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004 от 11.01.2021 г., постановено по
т.д. № 166/2019 г. от Окръжен съд - Враца, в ЧАСТТА, в която ответникът -
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на П. М. С., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на неговата дъщеря М. П. М., ЕГН **********, настъпила на 18.09.2018 г.,
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г., за
разликата над сумата от 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева до размер на
сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004 от 11.01.2021 г., постановено по
т.д. № 166/2019 г. от Окръжен съд - Враца, в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявения от И. И. Н., ЕГН ********** против Застрахователно дружество
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейната дъщеря М. П. М., ЕГН **********, настъпила на
18.09.2018 г., вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от
07.06.2019 г., за разликата над сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева до
пълния предявен размер от 300 000 /триста хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004 от 11.01.2021 г., постановено по
т.д. № 166/2019 г. от Окръжен съд - Враца, в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявения от П. М. С., ЕГН ********** против Застрахователно дружество
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от
смъртта на неговата дъщеря М. П. М., ЕГН **********, настъпила на
12
18.09.2018 г., вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от
07.06.2019 г., за разликата над сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева до
пълния предявен размер от 300 000 /триста хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 260004 от 11.01.2021 г., постановено по т.д. №
166/2019 г. от Окръжен съд Враца в ЧАСТТА, в която ответникът -
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати:
- на И. И. Н., ЕГН ********** и на П. М. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, общо деловодни разноски, за разликата над
сумата от 294.50 /двеста деветдесет и четири лв. и петдесет ст./ лева до размер
на сумата от 392.67лева;
- държавна такса по сметка на Окръжен съд Враца, за разликата над
сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева до размер на сумата от 16 000 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. Д.И. С., като процесуален
представител на ищците, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., за разликата над
сумата от 9 060 /девет хиляди и шестдесет/лева до размер на сумата от 9 530
лева;
ОТМЕНЯ решение № 260004 от 11.01.2021 г., постановено по т.д. №
166/2019 г. от Окръжен съд - Враца, в ЧАСТТА, в която И. И. Н., ЕГН
********** и П. М. С., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, за разликата над сумата от 4 865 лева
до размер на сумата от 5 422.17 лева;
Решение № 260004 от 11.01.2021 г., постановено по т.д. № 166/2019 г.
от Окръжен съд - Враца, в ЧАСТТА, в която ответникът, - Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден поотделно да заплати И.
13
И. Н., ЕГН ********** и П. М. С., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 07.06.2019 г., до размер на сумата от 130 000 лева
не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН ********** и П. М. С., ЕГН **********
поотделно да заплатят на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените във въззивното
производство деловодни разноски, в размер на сумата от 2 432.50 /две хиляди
четиристотин тридесет и два лв. и петдесет ст./лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14