Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и пети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 9421 по описа за 2016г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от Ф.Ч.Б.
против З. „Л.И.“ АД *** обективно съединени осъдителни искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 250 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 38
734.95лв.- обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 29.07.2013г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 29.07.2013г. в гр.София
пътно-транспортно произшествие между л.а.Фолксваген Голф с ДК № ******,
управляван от Д.С.К., и управлявания от ищеца мотоциклет Кавазаки
с ДК № ******, причинено от виновното и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил. В резултат на произшествието ищецът
получил множество травматични увреждания-открито счупване на дясна раменна
кост, многофрагментно счупване на долния край на хумеруса, счупване на пета ходилна
кост на десния крак, счупване на трето, четвърто, пето и шесто ребро вдясно, разкъсно-контузна рана на десния лакът, кръвонасядания
и охлузвания по тялото и крайниците. Непосредствено след произшествието
претърпял две операции с поставени плаки и винтове за
фиксиране на увредените дясна ръка и дясно ходило, по изваждането на които за
времето от 13.03.2014г. до 18.02.2015г. претърпял още четири операции. В
периода на лечение и възстановяване изпитвал сериозни затруднения в
придвижването и зависим от чужда помощ в ежедневието, за дълго време изобщо не
можел да си служи с дясната ръка, както и имал ограничен обем в движенията на
дясното ходило. Изпитвал постоянно главоболие и болки в дробовете, наложило
прием на силни обезболяващи медикаменти. Въпреки проведената рехабилитация и
към момента не може да разгъва напълно десния лакът, за около година нямал
чувствителност на първи, четвърти и пети пръст на дясната ръка, която останала
скъсена с около 3см. и с трайно функционално ограничение. При ходене изпитвал
болки в десния глезен; изморявал се бързо; имал смущения в краткосрочната памет
и проблеми с концентрацията, поради които бил в невъзможност да изпълнява
работата си и напуснал; изпитвал страх от пътуване в превозни средства;
преустановил активната си спортна дейност, а от продължителното обездвижване
много напълнял, което допълнително му създало затруднения и дискомфорт.
От извършените операции останали големи видими белези, представляващи трайни
козметични дефекти. За тези неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, претендира заплащането на обезщетение от ответника, като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за
произшествието водач. Твърди още да е претърпял и имуществени вреди, чието
репариране претендира от ответника. Във връзка с лечението и възстановяването
заплатил 4271.50лв., представляващи разходи за извършени медицински изследвания
от 180лв., потребителски такси от 75.40лв., медикаменти и консумативи от
258.52лв., такса за костна операция от 255лв. и за закупуване на заключваща
плака и винтове от 3502.58лв. За периода 09.08.2013г.-08.03.2015г. провел
рехабилитация, за която заплатил сумата 11 400лв. До катастрофата работел
в „К.И.Б.“ ЕООД на длъжност експерт по финансови и стопански анализи с
получавано трудово възнаграждение от 1949.58лв., а след това за ползвания
отпуск по болест за времето от 29.07.2013г.-23.07.2014г. получил обезщетение за
неработоспособност по КСО, като разликата между трудовото възнаграждение и
обезщетението възлиза на 13 363.45лв. При произшествието бил увреден
собствения му мотоциклет на стойност 8800лв., както и увредени предпазна каска
„SHOEI“ и яке „ALPINE“ на обща
стойност 900лв. Претендира законна лихва
върху обезщетенията и разноските по делото.
Ответникът навежда възражение за
недопустимост на исковете поради липсата на отправена преди подаване на
исковата молба претенция към застрахователя с позоваване на чл.498, ал.3 КЗ и
чл.380 КЗ. По същество оспорва исковете по основание и размер. Навежда причина
за настъпване на произшествието да са действията на ищеца по управление на
мотоциклета в нарушение на чл.20, съответно чл.21 ЗДВ.П с превишена и
несъобразена с пътната обстановка скорост; в нарушение на чл.44 ЗДв.П при неспазване достатъчно странично разстояние от
насрещно движещото се превозно средство и предприета маневра за отклоняване към
осевата линия с навлизане в насрещната лента за движение, както и възражение за
съпричиняване за допуснато нарушение на чл.137Е ЗДв.П поради неизползване на защитна каска. По отношение
иска за неимуществени вреди навежда на прекомерност на обезщетението.
Конституираното по чл.219, ал.1 ГПК
трето лице-помагач на ответника Д.С.К. изразява становище за неоснователност на
исковете.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Претенциите за обезщетение се основават на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” сключен между ответника З. „Л.И.“ АД *** и собственика на л.а.Фолксваген Голф с
ДК № ******. Договорът е сключен на 19.12.2012г., видно от приложената по
делото застрахователна полица /стр.149/, съответно произшествието настъпило на 29.07.2013г.
в срока на застрахователно покритие и при действието на Кодекса за
застраховането от 2005. /отм./. Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /2016г./ за
застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на този кодекс, се
прилага част четвърта от КЗ /отм./, освен ако страните договорят нещо друго
след влизане в сила на този кодекс. Предвид това приложими към спорното
материално правоотношение са разпоредбите на КЗ /отм./, а исковете на ищеца намират
своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В отменения Кодекс за застраховането /2005г./ не се
съдържа разпоредба задължаваща пострадалия да предяви своите претенции за
обезщетение пред застрахователя и това да е поставено като процесуална
предпоставка за предявяването на иск по съдебен ред. Такова условие е въведено
с чл.498, ал.3 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, която
разпоредба няма обратно действие и съобразно §22 от ПЗР неговите разпоредби са
приложими за сключени договори „Гражданска отговорност“ след влизането му в
сила. Предвид това възражението на ответника за недопустимост на исковете е
неоснователно.
От фактическа страна не се спори
настъпило на 29.07.2013г. пътно-транспортно произшествие в гр.София на кръстовище
на ул.Д-р Атанас Москов между управлявания от ищеца мотоциклет Кавазаки ДК № ****** и управлявания от застрахованата при
ответника Д.К. л.а. Фолксваген Голф.
С решение от 12.12.2019г. по НАХД № 6238/2014г. по описа на СРС, 103
състав, обвиняемата Д.С.К. е призната за виновна в извършването на престъпление
по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК за това, че на посочените дата и място в гр.София, при управление на
л.а.Фолксваген Голф и предприета маневра „завой наляво“ нарушила чл.50, ал.1 ЗДв.П, като не пропуснала движещият се по път с предимство,
обозначен със знак Б1, мотоциклет управляван от Ф.Б. и по непредпазливост му
причинила средна телесна повреда, за което деяние в приложение на чл.78а НК е
освободена от наказателна отговорност с наложено административно наказание
глоба по НК.
На основание чл.300 ГПК
постановеното в наказателното производство решение по чл.78а НК, аналогично на
присъдата, е задължително за съда разглеждащ гражданските последици от деянието
и го обвързва по разрешените въпроси относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. При зачитане решението
на наказателния съд следва да се приеме, че застрахованият при ответника водач
е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо
възникване отговорността за застрахователя по заплащане на обезщетение.
Механизмът и обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието се установяват от събраните по делото писмени
доказателства, заключението на вещо лице по САТЕ и показанията на св.Н.Ш.-очевидец.
Управляваният от ищеца мотоциклет се движил по ул.Д-р Атанас Москов, който е
път с предимство обозначен с пътен знак. По същото време л.а.Фолксваген Голф се
движил по ул.Димо Дичев и достигайки кръстовището с ул.Д-рАтанас
Москов водачът предприел маневра завой наляво. В зоната на кръстовището имало
паркирани автомобили, ограничаващи видимостта. В момента на навлизане по пътя с
предимство водачът на лекия автомобил възприел движещият се по него мотоциклет
и натиснал спирачки. От своя страна ищецът също възприел лекия автомобил и се
опитал да го заобиколи с отклонение на ляво, но
впоследствие променил посоката, защото автомобилът потеглил и като резултат настъпил
удар между тях с отхвърляне на ищеца напред, преминаване през горната част на
автомобила и падане на земята.
Според заключението на вещото
лице по САТЕ мотоциклетът се движил със скорост от 50 км./ч., а лекият
автомобил с 11 км./ч., като опасната зона определя на 36 метра. Мотоциклетът е
отстоял на около 26.95лв., разстояние недостатъчно да избегне препятствието и
за него ударът е бил непредотвратим.
Според показанията на
свидетеля-очевидец Н.Ш. моторът се движил с нормална скорост и в създалата се
ситуация опитал да заобиколи препречилия пътя му
автомобил, тъй като видял, че последният е спрял. Това обаче го заблудило,
защото автомобилът отново потеглил и в опита си да го избегне насочил мотора в друга
посока, но се ударили.
При тези факти твърденията на
ответника причина за настъпване на произшествието да е поведението на ищеца са
неоснователни. Извършеното от застрахования водач противоправно
поведение е признато с влязлото в сила решение по чл.78а НК. Ищецът не е
допуснал нарушения на чл.20 и чл.21 ЗДв.П Управлявал е
мотоциклета със съобразена спрямо пътната обстановка скорост, като не е предприел
намаляване или спиране, защото е възприел късно автомобила и не е очаквал, че
той ще му отнеме предимството. Конкретната
ситуация изключва да е нарушил и чл.44 ЗДв.П, тъй
като отклоняването на мотора от линията на движение е била спасителна маневра в
опит да избегне намиращото се на пътя му превозно средство. Според показанията
на свидетеля тя би била успешна при положение, че автомобилът е останал спрял
след първоначалното натискане на спирачките от водача. Той обаче отново е
потеглил въпреки възприемането на приближаващия го мотор и по този начин
напълно го е лишил от възможността да предотврати сблъсък.
Възражението за съпричиняване поради нарушение на чл.137е ЗДв.П също е неоснователно. От показанията на св.Ш. и на
св.Б./пристигнала на мястото непосредствено след катастрофата/ ищецът е бил с
поставена защитна каска, която се е счупила в резултат на удара. Отделно от
това каската е предназначена да пази главата, а ищецът не е получил наранявания
в тази област.
Относно неимуществените вреди:
Неимуществените вреди съставляват накърняване на
нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.
От представените по делото писмени доказателства
/медицински документи/ и заключението на вещи лица по СМЕ се установява, че в
резултат на произшествието ищецът получил следните травматични увреждания:
открито многофрагментно счупване на дясната раменна
кост; счупване на 3-то, 4-то, 5-то и 6-то ребра в дясно по мишичната
линия; открито счупване на олекранона на дясната лакътна кост; счупване на 5-та ходилна
кост на дясното стъпало; множество контузии, кръвонасядания
и охлузвания на тялото и крайниците; лезия
/прекъсване/ на десния улнарен нерв. Травмите са
много, по цялото тяло и крайниците, сложни по вид и трудни за лечение. По своя
медико-биологичен характер счупванията са довели до
трайно затруднение в движенията на дясната ръка и снагата за срок по-дълъг от
30 дни /общо около 4 месеца/, а полученото усложнение /лезия/
на десния улнарен нерв разстройство на здравето
неопасно за живота.
Непосредствено след катастрофата постъпил в болница,
където на 01.08.2013г. били извършени две костни операции-на дясната раменна
кост и на дясната лакътна кост с наместване на
фрактурите и стабилизиране с различни по вид метални остеосинтези.
След около 10 месеца в периода 13.03.2014г.-20.02.2015г. на три пъти имал
болничен престой с извършени нови операции по изваждане на остеосинтезите,
включително оперативно възстановяване на прекъснатия лакътен
нерв. Лечебният и възстановителен период е бил продължителен, като след първите
6 месеца освидетелстван с решения на ТЕЛК /стр.72-74/. Общият оздравителен
период е бил една година, в рамките на който търпял болки и страдания с
по-голям интензитет през първите 2-3 месеца непосредствено след инцидента и
извършените поредни костни операции, както и около 2 месеца по време на
проведената рехабилитация. Извън това време е търпя периодично явяващи се болки
в зоните на фрактурите при обща преумора и при рязка промяна във времето
/студено и влажно/, когато е бил принуден да ползва седативни
и обезболяващи средства. Наред с това през първите 2 месеца не е можел да
стъпва на десния си крак, а в продължение на 6 месеца поради увредата в дясната ръка не е можел да си служи с нея и
изпитвал затруднения при самообслужването и в ежедневието, наложило активното
му подпомагане от близки. Според заключението на СМЕ към момента състоянието на
ищеца е стабилизирано, но с някои остатъчни явления. Има два големи белега от
проведените операции. Фрактурата на дясната раменна и лакътна
кост са зараснали окончателно, но движението на дясната лакътна
става при флексия /сгъване/ е с дефицит от 15 градуса и с намалена ротация на
ръката с 10 градуса. Възможно е
движенията да се възвърнат в пълен обем след провеждане на усилена анестезирана
рехабилитация. Все още има „хлътване на табакерата“ на дясната длан, като
движенията на 4 и 5 пръсти на дясната ръка вече са подвижни и имат добър обем
на движенията, но са забавени, както и сетивността в тези пръсти е намалена
поради увредата в лакътния
нерв, които последици са трайни. Счупванията на
ребрата са зараснали окончателно и възстановена дихателната дейност на белите
дробове. Счупената ходилна кост на дясното стъпало
също е зараснала, като движенията на ходилото са в норма, но с лек спад на
напречния свод. Вещите лица сочат, че рехабилитацията при ищеца е била
изключително необходима и проведена първоначално в болнични условия, а после в
къщи за продължителен период от време.
В показанията си св.Е.С.и св.Х.Б.сочат, че ищецът не бил в състояние да се грижи за себе
си за около шест месеца и в ежедневието за всичко трябвало да му се помага. Не
можел да спи, изпитвал силни болки и затова вземал болкоуспокояващи. В първите
два месеца бил преобладаващо на легло, защото поради увредите в дясната част не
можел да ползва патерици, а след това се придвижвал с инвалидна количка. След
първите две операции започнал рехабилитация, която продължила около две
години-първоначално го водели в болницата, а после с рехабилитатор в къщи. И
понастоящем изпитвал болки в травмираните зони особено при смяна на времето. Работел
като бизнес анализатор във фирма и получавал добра заплата, но се наложило да
напусне поради дългото време, в което бил в болнични и неяснотата кога ще се
възстанови напълно. След това през 2017г. започнал работа като компютърен
специалист, която обаче не можел да изпълнява пълноценно, защото имал проблеми
с краткосрочната памет и често забравял, както и поради затрудненията в
движенията на пръсти от дясната ръка. Това много го подтискало
и се ядосвал. Преди катастрофата активно се занимавал със спорт, което след
това вече не можел да прави, тъй като поради обездвижването напълнял драстично,
при по-продължителна физическа активност изпитвал болки в десния глезен, а и не
е в състояние да ползва пълноценно дясната си ръка. Много трудно се грижел и за
двете си кучета. Освен това като последица от извършените операции имал големи
остатъчни белези, които го притеснявали и независимо от времето постоянно
прикривал с дрехи. Свидетелстват, че катастрофата и състоянието му след това
силно са повлияли и на психиката му-ограничил социалните си контакти, станал
изнервен, изпадал депресивни състояния и дори му минавали мисли за
самоубийство, чувствал се зле от това, че не може да води предишния си начин на
живот.
Горното установява по безспорен начин претърпени от
ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с произшествието и за
които ответникът дължи заплащането на обезщетение. При определяне неговия
размер съдът съобрази естеството и тежестта на получените травматични увреждания,
които са причинили болки и страдания. Лечебният и възстановителен период е
продължил повече от една година, в рамките на който е бил в различно време в
болничен престой, претърпял няколко операции на травмираните части от тялото и
преминал дълъг период на рехабилитация /около две години/. Изпитвал болки и
страдания с различен интензитет, сериозни затруднения в придвижването и
обслужването си, наложило активното му подпомагане от близки. Произшествието и
уврежданията от него са се отразили не само във физическо отношение, но и
негативно върху психичното му състояние поради настъпилата промяна в
ежедневието и ограниченията да осъществява дейностите, с които преди това се е
занимавал и да води пълноценен начин на живот. Следва да се отчете, че въпреки
настъпилото общо възстановяване на здравето, са налице остатъчни негативни
последици, изразяващи се периодично явяващи се болки, големи загрозяващи
оперативни белези по тялото, както и непълноценност в движенията на дясната
ръка и намалена сетивност в пръстите на дясната ръка с траен характер, което за
в бъдеще ще се отрази на нормалния му начин на живот.
Въз основа тези обстоятелства и като взе предвид младата
възраст на ищеца към деня на произшествието /26г./ съдът приема за съответен на
претърпените болки и страдания и справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 200 000лв., до който предявеният
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да се уважи.
Относно имуществените вреди:
Съгласно чл.267, ал.1 КЗ /отм./ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди от притежаването
или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; вредите,
причинени на чуждо имущество; пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от увреждането; разумно направените разходи във
връзка с предявяването на претенция по т.1-3, включително съдебните разноски,
присъдени в тежест на застрахованото лице.
Ищецът претендира сумата в общ размер на 38 734.95лв.
за имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи-разходи
за лечение, закупуване на лекарства, медицински изследвания, извършване на операция и закупуване на медицински консумативи от 4271.50лв.; разходи
за рехабилитация в периода 09.08.2013г.-08.03.2015г. от 11 400лв.; разликата
между получаваното обезщетение за нетрудоспособност и трудово възнаграждение за
периода 29.07.2013г.-23.07.2014г. от 13 363.45лв.; 9700лв. стойността на
увредените собствен мотоциклет „Кавазаки“, предпазна каска „SHOEI“ и яке „ALPINE“.
По делото са представени множество фактури, фискални
бонове към тях и вносни бележки /стр.97-134/ за заплатени от ищеца в периода
01.08.2013г.-20.02.2015г. суми за медицински изследвания, закупуване на
медикаменти и консумативи, платени потребителски такси, извършване на операция,
закупуване на медицински изделия /винтове и плаки/ на
обща стойност 4271.50лв., които според заключението на СМЕ са били необходими и
свързани с правилната диагностика, лечението и възстановителния процес. Тези разходи съставляват имуществена вреда в
причинна връзка с произшествието, поради което в тази част искът е основателен.
От събраните по делото доказателства /СМЕ и
показанията на св.Б., С.и А.Г./ е установено, че ищецът е провел рехабилитация
в периода 09.08.2013г.-08.03.2015г.,
т.е. една година и седем месеца по пет пъти седмично и всяка процедура на
стойност 30лв. Първоначално процедурите били изпълнявани в болнично заведение,
а след това с рехабилитатор в къщи, за което за целия период е заплатена сумата
11 400лв. Съдът намира този разход за доказан, съставлява за ищеца
имуществена вреда, също в причинна връзка с произшествието и подлежи на
репариране от ответника.
Преди катастрофата ищецът работил по трудово
правоотношение при „К.И.Б.“ ЕООД на длъжност „експерт финансови и стопански
анализи“ с получавано нетно трудово възнаграждение от 1949.58лв. Поради
получените увреждания за периода 29.07.2013г.-23.07.2014г. е бил
нетрудоспособен /представени болнични листи стр. 85-96/ с изплащането на
обезщетение по КСО в общ размер на 10 518.81лв. Според заключението на
вещо лице по ССч.Е разликата между нетното трудово
възнаграждение и платеното обезщетение от НОИ за временна нетрудоспособност
възлиза на 13 363.45лв. Тази сума съставлява за ищеца пропусната полза,
която би реализирал ако не бе претърпял произшествието, намираща се в причинна
връзка с него, поради което искът в тази част следва да се уважи в пълния
предявен размер.
Основателен е и иска в частта за претърпяната загуба
от увреждане на собствения му мотоциклет, защитна каска и яке /чл.267, ал.1,
т.2 КЗ-отм./. По делото е установено, че тези вещи за били закупени от Англия
през 2008г. Каската и якето са били
специално предназначени за мотористи, които ищецът е носил в деня на
произшествието /св. Стоилова, св.Б.и св.И./. Според заключението на вещото лице
по САТЕ пазарната стойност на мотоциклета към датата на ПТП възлиза на 8800лв.,
а на екипировката-каска и яке общо 1539лв. Ищецът претендира обезщетение за имуществени
вреди 8800лв. за мотоциклета и 900лв. за каската и якето или общо сумата
2700лв., която следва да се присъди.
Върху така определените размери на обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди следва да се присъди законната лихва от
29.07.2013г. до изплащането в приложение на чл.84, ал.3 ЗЗД и при
съобразяване,че отговорността на застрахователя е функционална от отговорността
за непозволено увреждане на застрахования делинквент.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса.
Направил е разноски в производството от 500лв., от
които на основание чл.78, ал.1 ГПК и съобразно уважената част от исковете
ответникът следва да му заплати 413.42лв.
Представляван е от адвокат безплатно при условията на чл.38,
ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да
заплати на адв.К.И.-САК адвокатско възнаграждение от 8222.05лв.,
изчислено в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски в производството от 505лв.
и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 300лв.
по Наредбата за заплащането на правната помощ във вр.
с чл.78, ал.8 ГПК или общо разноски от 805лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 139.40лв.,
пропорционално на отхвърлената част.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважените искове от 9549.40лв., както и заплатени
от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица и разходи за
свидетел от 289.39лв. или общо сумата 9838.79лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З.“ Л.И.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ф.Ч.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 200 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило
29.07.2013г. в гр.София и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на л.а.Фолксваген Голф с ДК № ******, и сумата
38 734.95лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които
4271.50лв.-разходи за лечение;11 400лв.-разходи за рехабилитация в периода
09.08.2013г.-08.03.2015г.; 13 363.45лв.-разлика между
получаваното обезщетение за нетрудоспособност и трудово възнаграждение за периода
29.07.2013г.-23.07.2014г. и 9700лв.-стойност на мотоциклет „Кавазаки
с ДК № ******, предпазна каска „SHOEI“ и яке „ALPINE“, ведно със законната
лихва от 29.07.2013г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 250 000лв.
ОСЪЖДА З.“ Л.И.“ АД, ***, да заплати на Ф.Ч.Б.,
ЕГН **********, от гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от
413.42лв.
ОСЪЖДА З. “Л.И.“ АД, ***, да заплати на адв.К.И.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА от 8222.05лв.
ОСЪЖДА Ф.Ч.Б., ЕГН **********, от
гр.София, да заплати на З.“ Л.И.“ АД, ***, разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 ГПК от 139.40лв.
ОСЪЖДА З. “Л.И.“ АД, ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 9838.79лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника Д.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.******.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: