РЕШЕНИЕ
№157
гр. Велико Търново, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и втори юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря п.и. и прокурора д.м.,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №325 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
В исковата си
молба ищецът Н. А. Н. от ГР.твърди, че с влязло в сила Решение
№292/20.06.2020г. по АНД №651/2019г. по описа на Великотърновския районен съд е
бил отменен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, заснето с
автоматизирано техническо средство серия Г, №0001616 на ОД на МВР – В. Търново,
с което му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250
лв. В съдебното производство по посоченото дело той е бил представляван от
адвокат, като е направил разноски за адвокатска защита в размер на 250 лв.
Разноски по административно-наказателното дело не са му били присъдени, тъй като
не е имало правна възможност за това. Поради това счита, че за него възниква
основание да претендира по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 203 от АПК направените разноски по административно-наказателното
производство, представляващи възнаграждение за адвокат. Моли съдът да осъди
ответника да му заплати сумата от 250 лв., обезщетение за вреди, изразяващи се
в заплащане на адвокатско възнаграждение в посочения размер, както и сума в
размер на 25,56 лв., представляваща мораторна лихва
върху претендираното обезщетение, изчислена за
периода от влизане в сила на съдебното решение по АНД №651/2019г. на ВТРС до
предявяването на исковата молба. Претендира за разноски по производството.
Ответникът по
делото – ОД на МВР – В. Търново, чрез представено писмено становище по делото,
оспорва предявения иск по основание и размер. Моли съдът да постанови решение,
с което да отхвърли иска. Не претендира за разноски.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за
основателност на предявения иск за имуществени вреди и на претенцията за мораторна лихва.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Предявен е иск
за заплащане на претърпени имуществени вреди, които според ищеца произтичат от
издаването на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, заснето с
автоматизирано техническо средство серия Г, №0001616 на ОД на МВР – В. Търново,
отменен като незаконосъобразно след обжалването му по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Между страните
по делото не е спорно, а и видно от приложеното АНД №651/2019г. по описа на
ВТРС, с Решение №292/20.06.2020г. по АНД №651/2019г. по описа на
Великотърновския районен съд е бил отменен електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, заснето с автоматизирано техническо средство серия Г, №0001616 на
ОД на МВР – В. Търново. Това решение не е било обжалвано по реда на чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН и е в сила. От съдържащите се по посочените дела документи е
видно, че в производството по него ищецът е бил представляван от адвокат, като
в договора за правна защита е посочена сума на адвокатското възнаграждение от
250 лв., която е била внесена/стр. 32 от АНД №651/2019г. на ВТРС/. По делото от
фактическа страна е безспорно установено наличието на договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение между ищеца и неговият процесуален представител по
АНД №651/2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл.
203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана
отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
След като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е
отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то
хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго,
освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не
би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ
неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения
електронен фиш, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази
връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на
адвокат, без да е мотивирано от издадения срещу него електронен фиш, с цел то
да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални
познания, каквито имат адвокатите. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството,
че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова
възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за
извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и
адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. По тези и по
съображенията, изложени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС, съдът намира
предявеният иск за имуществени вреди, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, за основателен и доказан.
В случая няма
възможност договореното и заплатено адвокатско възнаграждение да бъде
редуцирано, респ. да бъде присъдено обезщетение в по-малък размер, по
съображения за ниската сложност на делото и завишеният размер на адвокатския
хонорар спрямо нея, както претендира ответната страна. Преценката за фактическа
и правна сложност на едно дело се прави от съда, който разглежда спора по това
дело, като не може да се претендира такава преценка в отделно производство.
Извън това заплащането на имуществените вреди остойностява понесената вреда
съобразно размера на вредата, установен от доказателствата по делото, а не се
определя от съда по справедливост.
По отношение на
претенцията за заплащане на мораторна лихва за
периода считано от влизане в сила на съдебното решение по АНД №651/2019г. на
ВТРС до предявяването на настоящото искова молба, съдът намира същата за
основателна. Съображенията
за основателността на главния иск обуславят и тази на акцесорния
за лихви съответно от влизането в сила на решението за отмяната на НП – вж. т.4
от Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. по т. д. №3/2004 г., ОСГК на ВКС, до
предявяването на иска пред АСВТ, като размерът на лихвата за забава не е обект
на спор между страните. Законна лихва се дължи и от този момент до
окончателното плащане на сумата.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищеца за присъждане на разноски по делото. Разноските за ищеца следва да се
определят като сбор от заплатена държавна такса от 10 лв. и адвокатски хонорар
в размер на 150 лв.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – В. Търново
да заплати на Н.А.Н. от ГР.сумата от 250/двеста и петдесет/лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли от
отменения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, заснето с
автоматизирано техническо средство серия Г, №0001616 на ОД на МВР – В. Търново,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – В. Търново
да заплати на Н.А.Н. от ГР.сумата от 25,56 лв./двадесет и пет лева и петдесет
стотинки/, представляващи мораторна
лихва върху присъденото обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли
от отменения електронен фиш серия Г, №0001616 на ОД на МВР – В. Търново.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – В. Търново
да заплати на Н.А.Н. от ГР.разноски по делото в размер на 160/сто и шестдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: