РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500078 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Н. С. Г., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител А. Д. Ц. с ЕГН **********; против решение№
227/22,11,2021 г., постановено по гр. д. № 864/2021 г. на РС Карлово.
С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради
необоснованост и противоречие с материалния закон, от въззивния съд се иска да го
отмени и вместо това – да постанови промяна на личното име на молителя от Н. на Р.,
поради наличие на важни обстоятелства за това.
Ответникът Община Карлово не заявява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, заявява становище за неоснователност
на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по молба с правна квалификация чл.
19 ал. 1 от ЗГР, предявена от Н. С. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител А. Д. Ц. с ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с
1
което да допусне промяна на личното име на малолетната Н.. Като основание за
искането се сочи наличие на важни обстоятелства: Малолетното дете, от чието име е
предявена молбата, било кръстено на своята леля по бащина линия. Това, според
родителите му, станало в резултат на тяхното объркване. Майката на детето смята, че
„се налага и е редно“ детето да бъде кръстено на нейните родители. Това щяло да се
осъществи с исканата промяна на името от Н. на Р., тъй като бабата по майчина линия,
която активно се включвала в грижите по отглеждане и възпитание на детето, се
казвала Р., а дядото (Д.), бил починал отдавна, но приживе бил добър човек и, според
неговата дъщеря, сега е в Р.. Наред с това като основание за исканата промяна се сочи,
че името Н. било остаряло и детето щяло да се срамува от него.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата по
чл. 19, ал. 1 от ЗГР като приел е, че не е налице законово основание за допускане на
исканата промяна на личното име на молителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка, настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
По същество, след самоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, настоящата
инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка
правилно и съобразно представените доказателства, като по нея не е налице спор по
делото.
Детето Н. е родено на *** г. в гр. Карлово. В акта за раждане на детето е
записано като собствено име Н., не се твърди и не се установява това да е сторено в
противоречие с нормата на чл. 12 от ЗГР. Майката на детето обаче го представяла пред
близките си и в социалните мрежи с името Р., така и го наричала, според св. Б. (нейна
леля). С писмените си изявления пред РС и двамата родители заявяват желание за
промяна името на детето. Призовани за изслушване както от РС, така и във въззивното
производство, не се явяват.
При изложените обстоятелства настоящата инстанция изцяло споделя
формирания от РС извод за неоснователност на молбата.
Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗГР, собственото име на всяко лице се избира от
родителите му. Това право на избор е вече упражнено и за собствено име на детето е
определено Н.. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото
лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от
останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по
2
изключение, при наличие на предвидените в разпоредбата чл. 19 ал. 1 от ЗГР
основания: когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в
случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Безспорно традиционното
българско име Н. не е нито осмиващо, нито опозоряващо, нито обществено
неприемливо. Изложените в молбата обстоятелства, въз основа на които се иска
промяната му, не съставляват важни такива по смисъла на чл. 19 от ЗГР. Детето е
личност и спрямо него трябва да се проявява уважение, любов и зачитане на
интересите му. Основните принципи на гражданското право и обществения морал не
позволяват нова промяна на името единствено поради промяна в желанието на
родителите. Още повече, че тази промяна се обосновава с настояването на единия от
родителите първата буква от името на детето да съвпада с името на бабата, която
помага при отглеждането му, и със субективното отношение към избраното вече име –
като несъвременно.
По изложените съображения молбата следва да се приеме за неоснователна и
да се остави без уважение. Следователно обжалваното решение, с което РС е
постановил същия резултат, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Затова съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 227/22,11,2021 г., постановено по гр. д. №
864/2021 г. на РС Карлово.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3