Р Е Ш
Е Н И Е №93
Гр.Варна, 16.04.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на деветнадесети март през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря
Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 31 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на Д.П.Д. *** срещу решение № 837 от
02.11.2018г. по търг.дело № 947/18г. по описа на Варненски окръжен съд, с което
е прието за установено, че той дължи на Г.М.Г. *** сумата 36 000лв.,
представляваща неплатено парично задължение по запис на заповед, издаден от Д.П.Д.
на 26.04.2015г. с падеж 26.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.12.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.дело №
18547/17г. на ВРС е издадена заповед № 10085 от 08.12.2017г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на основание чл.422
във връзка с чл.538 във връзка с чл.481 ал.1 от ГПК, както и е осъден да
заплати на Г. направените разноски в заповедното производство в размер на
сумата 1 120лв. и разноски по делото в размер на 1 022лв.
Твърди че
решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила.
Оспорва
извода на съда, че въведеното от него възражение за наличие на каузално
правоотношение, по повод на което е издаден процесния запис на заповед е
останало недоказано. Твърди че съдът неправилно е възприел направените от него
възражения, без да съобрази тежестта на пороците, които се сочат като основание
за нищожност на твърдяния от него договор за поръчителство за дълг на трето
лице към ищеца на основание. Сочи че при твърдения в писмения договор, че
записът на заповед обезпечава поето от издателя задължение да обезпечи спрямо кредитора – поемателя на
записа на заповед, задължение на трето лице, и че не е спазена предвидената в
договора за поръчителство писмена форма, което влече нищожност и за свързания с
него запис на заповед. Твърди че записът на заповед, макар и редовен от външна
страна документ, служи като обезпечение на задължение по заемно правоотношение
между ищеца и трето лице, при което не е спазена предвидената от закона форма
за договор за поръчителство. Поради което и твърди че съдът е следвало да
допусне исканите от него гласни доказателства за установяване на наличие на
задължения на трето лице.
Твърди че
съдът е допуснал нарушения и с недопускането на поискани от него писмени
доказателства, представени с отговора на исковата молба – нотариален акт за
покупка на недвижим имот и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1452/08г. срещу
Анка Тодорова Г.. Твърди че с тях се установяват фактическите отношения между
страните по делото.
Оспорва
разпределението на доказателствената тежест в производството. Сочи че след като
ответникът е твърдял конкретна причина за поемане на задължението, а ищецът е
направил общо оспорване на сочените от ответника факти и обстоятелства, без да
конкретизира възраженията си, съдът е следвало да изясни фактите, които имат
значение за производството, а именно ако ищецът оспорва релевираните от
ответника възражения общо, същият е следвало да посочи причина, ако е различна
от тезата на ответника, поради което е издаден процесния запис на заповед.
Твърди че при въведено от него възражение за обвързаност на записа на
заповед с конкретно каузално
правоотношение относимо към погасяване на задължението, то ищецът е следвало да
обоснове възраженията си с посочване на друго такова, от което произтичат
правата му по процесния запис на заповед.
Оспорва
извода на съда за недоказаност на възражението за унищожаемост на записа на
заповед, като подписан поради заплаха. Твърди че разпитаните по делото негови
свидетели също са били притеснявани от ищеца, били са преки свидетели на
състоянието му по време на общуването с ищец. Твърди че от показанията на
свидетелите се установява, че Г.Г. в течение на около десет години е
осъществявал психически тормоз над него, като се е възползвал от здравословното
и емоционалното му състояние. Такъв тормоз е осъществяван и по отношение на
членовете на неговото семейство с непрестанните обаждания, лично присъствие,
употреба на заплахи за саморазправа, че ще го даде на мутри и прочие. Твърди че
изявленията на ищеца, установени от свидетелите, са заплашвали ответника и
членовете на неговото семейство със засягане на техни лични и имуществени права
и интереси. Твърди че от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че тези изявления са били причината ответникът да подписва последователно
във времето записи на заповед, включително и процесния. Твърдия че по делото са
събрани достатъчно убедителни доказателства, че ищецът с поведението си е
въздействал върху психиката на ответника, възбуждайки с изявленията си
основателен страх за саморазправа и засягане на личните и имуществени интереси
на ответника и неговото семейство, което е довело до подписване на процесния
запис на заповед.
Оспорва
извода на съда, базиран на възрастта на страните. Твърди че възрастта не е
определящ критерий в отношенията на две лица. Оспорва приетото от съда, че
подписвайки няколко записа на заповед
след като падежа на предходния е бил настъпил, не е резултат от
заплашване, а е отсрочване на дълга. Оспорва извода на съда, за липса на
конкретика в свидетелските показания свързана с процесната сделка, а именно
издаването на 26.04.2015г. на процесния запис на заповед, като твърди че
гласните доказателства установяват причинна връзка между твърдяното от него
заплашване и издаването на процесния
запис на заповед, както и обстоятелствата, довели до подновяване на предходните
записи на заповед по повод поето от ответника поръчителство за чужд дълг към
ищеца.
Моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният срещу
него иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски за двете
инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата
страна Г.М.Г. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли
съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е
установителен иск след заповедно производство от Г.М.Г. срещу Д.П.Д., с който
да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването на
вземане на Г.М.Г. от Д.П.Д. за сумата 36 000лв. по запис на заповед от
26.04.2015г. с падеж 26.04.2016г., ведно със законна лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното и изплащане, за което вземане има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК по ч.гр.дело № 18547/17г. по описа на Районен съд – Варна.
Като доказателство в заповедното
производство е представен запис на заповед от 26.04.2015г. за сумата 36 000лв.
с падеж 26.04.2016г., издаден от Д.П.Д..
От въззивника Д. няма направени абсолютни
възражения срещу записа на заповед.
Записът на заповед от 26.04.2015г. е редовен
от външна страна и съдържа изискуемите в чл.535 от ТЗ реквизити
По относителното възражение на въззивника:
Съобразно разрешението, дадено в т.17 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
предмет на предявен установителен иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК в хипотеза
на издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.9 от ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на
заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактната сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна
менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът
не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с която е
издаден записът на заповед.
Въззивният съд намира, че в отговора на
исковата молба и в допълнителната искова молба ответникът Д. сега въззивник, е
направил общо оспорване на вземането по записа на заповед. Твърдението на Д.,
поддържано и във въззивното производство е че записът на заповед е издаден като
обезпечение на поето от него задължение към поемателя Г. за поръчителство по
дълг на трето лице към Г.. Твърди че договор за поръчителство в изискуемата на
основание чл.138 ал.1 изр.второ от ЗЗД писмена форма не е подписван. Твърди че
записът на заповед, макар и редовен от външна страна, обезпечава поето
задължение, за което не е спазена изискуемата от закона форма. С оглед на така
изложените твърдения за нищожност на договора за поръчителство, и липса на
твърдения за друго каузално правоотношение между страните и за обезпечителен
характер на издадения запис на заповед, въззивният съд намира че е налице общо
оспорване на вземането по записа на заповед.
Поради което и въззивният съд намира, че ищецът, сега въззиваем няма
задължение да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с която е
издаден записът на заповед.
По възражението за унищожаемост на записа на
заповед:
Според чл.30 от ЗЗД заплашването е основание
за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата
страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен
страх. Фактическият състав на заплашването включва няколко елемента: сключена
сделка, като едната страна по сделката я сключва въз основа на страхови
представи за предстояща злина, причиняването на която зависи от заплашващия;
тези страхови представи трябва да са предизвикани от другата страна или от
трети лица; възбуждането на страховите представи трябва да бъде в нарушение на
правилата на добрите нрави.
За установяване на възражението на
въззивника по делото са ангажирани гласни доказателства – показанията на
свидетелите Траян Д. и Галина Димитрова, син и бивша съпруга на въззивника,
преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и кредитирани от
въззивния съд при условията на чл.172 от ГПК. От показанията на свидетелите,
въззивният съд приема за установено че в продължение на около 10 години
въззиваемият Г. редовно се е обаждал на Д., посещавал го е в къщи или в офиса
му, като е притеснявал него и семейството му с искания за връщане на пари,
отправял е и заплахи – „ще те дам на мутрите“, „внимавай какво правиш“, че има
връзки и ще предприеме по – сериозни мерки, „и да умре вие ще ми плащате“ и
други подобни. Свидетелите сочат, че
разговорите с Г. се отразяват на състоянието на Д..
Съдът намира че така събраните гласни
доказателства, макар и да сочат на укоримо от морална гледна точка поведение на
Г. спрямо Д., същите не установяват че подписването на запис на заповед /от
26.04.2015г. или предходен/ е в резултат на упражнена върху волята на Д.
психическа принуда и възбудени страхови представи за живота, здравето честта
или имуществените интереси на Д. или неговото семейство. Свидетелите не
установяват, че това поведение на Г. е мотивирало Д. да подпише запис на
заповед. Напротив, свидетелите установяват настойчиво поведение и отправяни
заплахи, насочени към принуждаване за изпълнение на съществуващо парично
задължение, а не за поемане на задължение.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира, че по делото остава недоказано че в резултат на възбудени страхови
представи въззивникът Д. е издал запис на заповед, поради което и
възражението за унищожаемост на записа
на заповед като сключен при заплашване, съдът намира за недоказано.
С оглед на така изложеното, съдът намира,
предявения установителен иск за доказан и основателен и следва да бъде уважен,
а решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното
искане в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по
делото пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 400лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 837 от 02.11.2018г. по търг.дело № 947/18г. по описа на Варненски ОС.
ОСЪЖДА Д. Илиев Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на Г.М.Г. ***, ЕГН **********, сумата 400лв. /четиристотин лева/,
представлява направени пред въззивна инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: