Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 26.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в закритото заседание на двадесет и шести март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.
при секретаря
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Д. в.гр.д. N 799 по описа за 2020
год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 251
от ГПК.
С решение № 260174/11.12.2020
г. по гр.д. № 799/2020 г. Плевенският окръжен съд е отменил на основание чл.
271 ал. 1 от ГПК решение на Плевенския Районен съд № 260053 от 14.08.2020 г., постановено по гр.д. № 204/2020 г. по описа на
съда в следните части: В ЧАСТТА, в
която на основание чл.
178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР
ОД на МВР - Плевен е осъдена да заплати
на В.Д.Х. разликата
над сумата от 1 546,63 лв. до
сумата 1 753,12 лв. в размер на 206,49 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд
към дневен за периода 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на ИМ - 16.01.2020 г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, в която на основание чл. 86 от ЗЗД ОД на МВР - Плевен е осъдена да заплати на В.Д.Х. законната лихва
върху сумата от 33,04 лв. за периода
от 16.01.2020 г. до 01.04.2020 г.; В ЧАСТТА, в която на основание чл. 78
от ГПК ОД на МВР - Плевен е осъдена да заплати на В.Д.Х. деловодни разноски за
разликата над сумата от 367,35 лв. до сумата от 430 лв.; В ЧАСТТА,
в която на основание чл.78 ал. 6 от ГПК ОД на
МВР - Плевен е осъдена да заплати по сметка
ПлРС държавна такса върху цената на уважения иск за разликата над сумата от 61,87 лв. до 70,12 лв., като вместо него е постановил:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.Х. против
ОД на МВР - Плевен иск с правно
основание 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР за разликата над сумата от 1 546,63 лв. до сумата 1 753,12 лв. в размер на
206,49 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд
към дневен за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ – 16.01.2020
г. до окончателното й изплащане КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на В.Д.Х. против ОД на МВР - Плевен с правно основание 86 от ЗЗД за присъждане на законната
лихва върху сумата от 33,04 лв. за
периода от 16.01.2020 г. до 01.04.2020 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със същото решение
Плевенският окръжен съд е потвърдил на основание чл. 271 ал. 1 от гпк решението на Плевенския Районен
съд В останалата обжалвана част, в която: ОД на
МВР - Плевен е осъдена да заплати
на В.Д.Х.: на основание чл. 178 ал. 1 т. 3
вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР сумата от 1 546,63 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд
към дневен за периода от 16.01.2017 г.
до 31.12.2017 г. и от 01.07.2018 г. до 16.01.2020 г., ведно със законна лихва върху
сумата от 1 513,59 лв., считано от
датата на ИМ - 16.01.2020 г. до окончателното й заплащане и законната лихва
върху сумата от 33,04 лв., считано
от 01.04.2020 г. до окончателното й заплащане; на основание чл. 78 от ГПК сумата от 367,35 лв. за
деловодни разноски пред ПлРС и ОД на МВР - Плевен е осъдена да заплати на основание чл.78 ал. 6 от ГПК по сметка ПлРС държавна
такса в размер на 61,87 лв..
Със същото решение
Плевенският окръжен съд е осъдил на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК В.Д.Х., ЕГН ********** с адрес по месторабота: гр. Плевен, ***да
заплати на ОД на МВР гр. Плевен, с административен адрес: гр. Плевен, ***
сумата от 16,21 лв. за направени пред въззивната инстанция деловодни разноски.
Решението на въззивният съд
като окончателно е влязло в законна сила на 11.12.2020 г..
По делото е постъпила молба
от въззиваемия В.Д.Х. чрез пълномощника му адвокат М.М., с която иска от съда
да поправи допуснатата в решението очевидна фактическа грешка, във всички
случаи, в които в мотивите и диспозитива на решението съдът е посочил сумата от
33,04 лв., считано от датата на
подаване на ИМ до окончателното й заплащане. В
срока по чл. 247 ал. 2 от ГПК не е постъпил писмен отговор на молбата от страна
на ОД на МВР – Плевен.
В
изпълнение на указанията на съда за уточняване на твърдяната очевидна
фактическа грешка по делото е постъпила нова молба от въззиваемия В.Д.Х. чрез
пълномощника му адвокат М.М., в която посочва, че изменя искането си и иска от
съда да постанови решение за тълкуване на съдебния акт. В срока по чл. 251 ал.
3 от ГПК не е постъпил писмен отговор на молбата от страна на ОД на МВР – Плевен.
Въззивният съд като съобрази
данните по делото и исканията в молбите по реда на чл. 247 и чл. 251 от ГПК
приема, че следва да допусне изменение на основанието на молбата на въззиваемия
от 247 от ГПК на чл. 251 от ГПК.
Като приема, че е сезиран с молба
по чл. 251 от ГПК въззивният съд намира, че същата е основателна и следва да
бъде уважена. Тълкуването е способ за
преодоляване неяснота, противоречие или двусмисленост, допуснати в диспозитива
на постановеното решение, които правят неустановима по ясен и безпротиворечив
начин инкорпорираната воля на съда и правят решението неизпълнимо. Трайна и непротиворечива
е практиката на ВКС, съгласно която предмет на тълкуване могат да бъдат само
пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на
тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната
воля на съда, който го е постановил. Правният интерес от тълкуването е свързан
именно и единствено с изпълняемостта на постановеното решение. В конкретният случай не са
налице пороци на съдебния акт от посочената по-горе категория в диспозитива на
акта, но с оглед обстоятелството, че в мотивите на съдебния акт не са изложени
подробни доводи по какъв начин съдът е стигнал до правния извод за дължимост на
главница в размер на сумата от 33,04 лв.,
респ. за дължимост на законната лихва върху тази главница от датата 01.04.2020
г. до окончателното й заплащане, а не от поискания от въззиваемия, ищец в
първата инстанция момент и тази неяснота на мотивите очевидно е създала пречка
за изпълнението на решението, въззивният съд намира, че следва да допусне
тълкуване на решението с оглед неговата изпълняемост.
ПлРС е сезиран с един иск с
правно основание чл. 178
ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР за сумата от 1 753,12 лв., претендирана като дължима главница на допълнителното
възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент
1,143 на нощен труд към дневен за периода
от 16.01.2017 г. до 16.01.2020
г., ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от датата на подаване на ИМ - 16.01.2020 г. до окончателното
ѝ заплащане и това е единствената претенция, по която е извършена
въззивна проверка за правилност на първоинстанционното решение. Искът е приет
от въззивния съд за частично основателен за сумата от 1 546,63 лв., от която сумата от 1 513,59
лв., представляваща дължима главница на допълнителното възнаграждение за
периодите от 16.01.2017 г. до 31.12.2017
г. и от 01.07.2018 г. до 31.12.2019 г., а сумата от 33,04 лв., представляваща
дължима главница на допълнителното
възнаграждение за периода от 01.01.2020
г. до 16.01.2020 г.. С решението е обсъдено възражението на
въззивника ОД на МВР – Плевен за недопустимост на исковата претенция за сумата
от 33,04 лв., претендирана главница за
периода от 01.01.2020 г. до 16.01.2020
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 16.01.2020 г. до окончателното й заплащане, респ.
за лихвата върху нея. Въззивният съд е приел, че искът за сумата
от 33,04 лв. – присъдена главница за
периода от 01.01.2020 г. до 16.01.2020 г. е допустим и основателен към
датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция, но върху тази
сума законната лихва се дължи не от
датата на подаване на исковата молба - 16.01.2020 г., а от датата
01.04.2020 г., от която вземането е станало изискуемо след приключване на
първото тримесечие на 2020 г.. При съобразяване на тези правни изводи
въззивният съд е присъдил общо сумата от 1 546,63
лв., представляваща сбор от сумите 1 513,59 лв. и 33,04 лв., както и законна
лихва върху част от дължимата главница в размер на сумата от 1 513,59 лв., считано от датата на ИМ -
16.01.2020 г. до окончателното й заплащане и законната лихва върху другата част
от дължимата главница в размер на сумата от 33,04 лв., считано от 01.04.2020 г. до окончателното й заплащане. В
този смисъл следва да се постанови решението за тълкуване относно характера на
присъдената сума от 33,04 лв..
Водим от горното, Окръжният
съд
Р е ш
и:
ИЗВЪРШВА на основание
чл. 251 от ГПК ТЪЛКУВАНЕ на
решение № 260174/11.12.2020 г. по в.гр.д. № 799/2020 г. на Плевенския окръжен
съд, като определя, че сумата от 33,04 лв., представлява присъдена дължима главница на неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с
коефициент 1,143 на нощен труд към дневен за периода от 01.01.2020
г. до 16.01.2020 г., част от дължимата главница в общ размер от 1 546,63 лв., дължима за периодите от 16.01.2017 г. до 31.12.2017 г., от 01.07.2018 г. до
31.12.2019 г. и от 01.01.2020 г. до
16.01.2020 г. и се дължи ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2020 г. до
окончателното й заплащане.
На
основание чл. 251 ал. 5
вр. чл. 280 ал. 3 т. 3 от ГПК решението за
тълкуване е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, но следва да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: