Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
04.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Марина Гюрова
при участието на секретаря Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №12948 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение
№167706 от 16.07.2019год., СРС, 175-ти състав, постановено по гр.дело
№42829/2018год. е признал за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И.Х.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********,
с адрес на управление:***, сумата от 2 878,05 лева, представляваща
главница за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 11.09.2014г.
до 30.04.2015г. за топлоснабден имот- ап. № 90, находящ се в гр. София, общ.
Триадица, ж.к. ********, абонатен № 254106; сумата от 556,93 лева,
представляваща законна лихва за забава върху посочената главница за периода от
15.09.2014г. до 30.08.2017г.; сумата от 13,60 лева, представляваща главница за
услугата дялово разпределение за периода от 11.09.2014г. до 30.04.2015г. и
сумата от 2,98 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2014г. до 30.08.2017г., ведно със законната
лихва върху главниците за периода от датата на подаване на
заявлението-11.09.2017г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
30.01.2018г. по гр.д. № 63080/2017г. по описа на CPC, I ГО, 27 състав. С
решението са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И.Х.Б. иск за
установяване на вземане за главница за стойност на незаплатена топлинна енергия
за разликата над сумата от 2878,05 лева до пълния предявен размер от 6077,09
лева и за периода от 01.05.2013г. до 10.09.2014г.; иск за установяване на
вземане за мораторна лихва върху главницата за стойност на топлинна енергия за
разликата над сумата от 556,93 лева до пълния предявен размер от 1488,46
лева; иск за установяване на вземане за цена на услугата дялово
разпределение за разликата над сумата от 13,60 лева до пълния предявен размер
от 15,64 лева и за периода от 01.05.2013г. до 10.09.2014г.; както и иск за
установяване на вземане за мораторна лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за разликата над сумата от 2,98 лева до пълния предявен
размер от 3,65 лева. Осъден е И.Х.Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 91,79 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, съобразно уважената част от исковете и сумата от 205,55 лева,
представляваща разноски в исковото производство съобразно уважената част от
исковете. Осъдена е „Т.С.“ ЕАД да заплати на И.Х.Б. на основание чл. 78, ал.З
от ГПК сумата от 468,65 лева, представляваща разноски в исковото производство
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението само в отхвърлителните части за разликата за главница над 2878,05лв.- уважения размер до пълния
предявен размер от 6077,09 лева и за периода от 01.05.2013г. до 10.09.2014г.;
по иска за установяване на вземане за мораторна лихва върху главницата за
стойност на топлинна енергия за разликата над сумата от 556,93 лева до пълния
предявен размер от 1488,46 лева; по иск за установяване на вземане за цена на
услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 13,60 лева до пълния
предявен размер от 15,64 лева и за периода от 01.05.2013г. до 10.09.2014г.;
както и иск за установяване на вземане за мораторна лихва върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 2,98 лева до
пълния предявен размер от 3,65 лева. и
за разноските с оглед на изхода на делото е обжалвано от „Т.С.“ЕАД с въззивна
жалба с
основни доводи, че решението е неправилно
и постановено в нарушение на материалния закон и моли да се отмени и постанови друго, с което
се уважат исковете за главница и лихва до пълния размер както са предявени.
Посочва, че в ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители
в гр.София от 2008год. в чл.32, ал.1 е предвиден ред и срок за заплащане на
месечните дължими суми за ТЕ, а именно в 30 дневен срок след изтичане на срока,
за който се отнасят, но в чл.33, ал.2 от ОУ от 2014год. в сила от
12.03.2014год. клиентите не заплащат обезщетение за забава, съгласно чл.33,
ал.4 от ОУ до изравнителните сметки за отчетния период и задълженията по общата
фактура от 31.07.2014год. става изискуема едва на15.09.2014год. и от този
момент смята, че следва да тече давността. Същото смята, че се отнася и до
фактурата от 31.07.2014год., която се отнася до задължения за отоплителния
сезон 2013год.-2014год. и смята, че към подаване на заявлението по чл.410 ГПК
дължимите суми не са погасени по давност. Претендира за присъждане на разноски
по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд се е явил представител на въззивника,
поддържа въззивната жалба и прави вързражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна.
Въззиваемия И.Х.Б.,
чрез своя пълномощник по делото адв. М. е депозирал по делото писмен отговор на
въззивната жалба и която оспорва като неоснователна. В съдебно заседание
пред въззивния съд адв. М. поддържа отговора на въззивната жалба и
претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция.
Третото лице помагач „Т.С.“ЕООД не е взело
становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3070786/11.09.2017г. срещу И.Х.Б.,
по което е образувано гр.д. №63080/2017г. по описа на СРС, 27-ми състав. Посочено
е, че претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за
периода от месец 05.2013год. до 30.04.2015г. в размер на 6077,09лв.-главница за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК „********, с аб.№254106 и 1488,46лв.-законна лихва за забава за периода
от 15.09.2014год. до 30.08.2017год., сумата от 15,64лв.-главница за услугата
дялово разпределение за същия период и 3,65лв.-лихва за забава върху главницата
за услугата дялово разпределение за същия период, както и законната лихва върху
главницата от 11.09.2017год. до окончателното й изплащане. След като срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок
е постъпило възражения от длъжника в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.” ЕАД, е предявила положителен установителен иск
спрямо него по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №42829/2018г.
СРС, /27-ми- състав/, в последствие 175-ти състав на СРС.
Ищецът „Т.С.“ЕАД
излага в исковата си молба срещу ответника И.Х.Б., като потребител на ТЕ и
собственик на процесния имот с адрес:
гр. София, ЖК„********, с аб.№254106, за който е доставяна ТЕ, че са налице облигационни отношения,
възникнали въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставял топлинна енергия за топлоснабдения имот, с
посочен адрес в гр. София, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите
условия срок. Моли да се приеме за установено след като ответникът е подала
възражение срещу издадената заповед по чл.410 ГПК да бъде се приеме за
установено, че дължи посочените суми, които са посочени в издадената заповед по
чл.410 ГПК
В
отговора на исковата молба ответникът е оспорил
исковете като и посочил, че смята същите
за периода 05.2013год. до 11.09.2014год.
за погасени по давност.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел за
установено, че ответникът дължи сумата от 2 878,05 лева, представляваща главница за
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 11.09.2014г. до
30.04.2015г. за топлоснабдения имот, сумата от 556,93 лева, представляваща
законна лихва за забава върху посочената главница за периода от 15.09.2014г. до
30.08.2017г.; сумата от 13,60 лева, представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода от 11.09.2014г. до 30.04.2015г. и сумата от 2,98 лева,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2014г. до 30.08.2017г., ведно със законната лихва върху главниците за
периода от датата на подаване на заявлението-11.09.2017год.. При прието за
основателно възражение за погасяване по давност на вземанията за главница за ТЕ
за периода м.05.2013год. до 10.09.2014год. и за сумата главница за разликата
над сумата от 2878,05 лева до пълния предявен размер от 6077,09 лева и за
периода от 01.05.2013г. до 10.09.2014г.; по иск за установяване на вземане за мораторна
лихва върху главницата за стойност на топлинна енергия за разликата над сумата
от 556,93 лева до пълния предявен размер от 1488,46 лева; по иск за установяване на вземане за цена на
услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 13,60 лева до пълния
предявен размер от 15,64 лева и за периода от 01.05.2013г. до 10.09.2014г.;
както и иск за установяване на вземане за мораторна лихва върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 2,98 лева до
пълния предявен размер от 3,65 лева.
Решението в уважените
части не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо в обжалваните отхвърлителни части и не са
нарушени материалноправни норми. В обжалваните части първоинстанционното
решение е и правилно като въззивния съд споделя мотивите му, поради което на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС и във връзка с наведените доводи намира, че
следва да изложи следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове предявени
по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения иск, че
ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена
топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата е
потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът й има монтиран
топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
Между страните не се спори, че през
исковия период процесната сграда, в която се намира процесния апартамент, с
адрес гр. София, ЖК„********, с аб.№254106, е била топлофицирана, като ищецът е доставял
в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия,
отчетено от общия топломер. Също така не се оспорва, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и с оглед на заявените становище от страните с
определение от 27.05.2019г. съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т.
3 от ГПК следните обстоятелства: наличие на облигационно правоотношение между
страните с предмет продажба на топлинна енергия за процесния период за
процесния имот, както и че количеството на реално доставената по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, както и дължимата
мораторна лихва са в размерите и за периодите, посочени в исковата молба. С
оглед на което съдът е пристъпил към разглеждане на възражението на ответника
за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията и периода,
съответстваш на тригодишната давност. В тази връзка съобразно указанията дадени
в Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Периодични
плащания има, когато са налице повтарящи се задължения през определени периоди
от време. Задължението на абоната за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия възниква ежемесечно и е парично. Следователно са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения за заплащане
на парични суми, като обстоятелството, че всяко месечно плащане има различен
размер в зависимост от потребената топлинна енергия не изключва приложението на
специалната тригодишна погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД
давностния срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че съдържанието на
договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените
публично известни Общи условия за продажба от 2008год., както и Общи условия,
одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и в сила от 12.03.2014год.
С оглед
на това, че относно претенцията за цена на доставена топлинна енергия за
отоплителен сезон от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., за който сезон до
м.03.2014г. вкл. са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители в гр.София от 2008г., като съгласно същите,
купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата сума в 30
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. за стойността на
топлинната енергия за първия месец от този период - м.05.2013 г., падежът за
плащане е настъпил на 01.07.2013 г., а за м.03.2014 г. е настъпил на
01.05.2014г. правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията за цената
на доставената топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.03.2014 г. са
погасени по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата
на подаване на заявлението – 11.09.2017г. е изтекъл тригодишния срок по
чл.111,б.“в“ ЗЗД.
По отношение на останалия период са
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София от 2014 г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и
вестник 19 мин. и са влезли в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от
същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 -
на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се
определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от
Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1
/ т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато
при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2,
т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. При тази уредба на отношенията и с оглед
момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна
енергия, правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед на чл.114, ал.2 ЗЗД давността започва да тече от датата
на която вземането е възникнало и за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено- от първо число на следващия месец,
поради което вземанията за цена на топлинна енергия за периода 01.05.2013год. и
до 10.09.2014год./ последното обхваща сумата за месец август до 31.08.2014год./
се явяват погасени по давност. С оглед на ССЕ и за периода 11.09.2014год. до 04.2015год. за който претенцията не е погасена по
давност дължимата сума за ТЕ е в размер
от 2878,05лв., съответно за дялово разпределение от 13,60лв., съответно лихвите
за забава върху тази главница и за процесния период от 556,93лв. и от
2,98лв.-лихвата за забава върху сумата за дялово разпределение, а в останалата
част претенцията за сума за ТЕ за периода
от м.05.2013год. до м.10.09.2014год.,
включително за м.08.2014год. от 3199,04лв., главница или за разликата до пълния претендиран размер
от общо 6077,09лв. е погасена по давност след като заявлението по
чл.410 ГПК е подадено на 11.09.2017год.
и е изтекъл тригодишния срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът претендира
вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на
топлинна енергия, като се позовава на
обща фактура, издадена на 31.07.2014г., но която включва задължения за периода
05.2013год.- 04.2014год. не води до
промяна на извода за погасяване по давност на месечните суми за ТЕ за периода
преди 11.09.2014год. Поради което
правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК - 11.09.2017г. се явяват погасени по давност вземанията за периода от
01.05.2013г. до 10.09.2014г. , като в този период са включени месечните
вземания за цена на топлинна енергия през периода от 01.05.2013г. до
31.08.2014г., вкл. и чиито размер с оглед на неоспорената и приета по делото
ССЕ е от 3199,04 лева. Вземането е
погасено по давност и счетоводните операции на ищеца, фактуриране,
издаване на кредитни известия и префактуриране в общи фактури няма отношение
към момента на възникване на вземането. Поради което претенцията за главница за
разликата над 2878, 05лв. до пълния
претендиран размер и период от 05.2013год. до 10.09.2014год. следва да се отхвърли, както и за разликата
до пълния претендиран размер на сума за дялово разпределение над уважения размер до пълния претендирания размер и в каквато част няма доводи във
въззивната жалба. Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане за този период се
погасяват и вземанията за обезщетение за забава върху него, поради което на
отхвърляне подлежат и претенциите за мораторна лихва.
С
оглед на гореизложеното и при съвпадане
на изводите на въззивна инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в
обжалваната отхвърлителна част следва да
бъде потвърдено.
При този изход
на делото и неуважаване на въззивната жалба не се дължат
разноски за въззивна инстанция на въззивника ищец, а на въззиваемия и при
направен разноски за адвокатско
възнаграждение от 550лв. за въззивна
инстанция следва да се присъдят изцяло. Неоснователно се явява възражението на
въззивника за прекомерност на разноските на въззиваемата страна с оглед на
чл.78, ал.5 ГПК и които с оглед на обжалваемия интерес са съобразени с
минималния размер на адвокатските възнаграждения с оглед на чл.7, ал.2, т.2
НМРАВ и подаване на писмен отговор на въззивната жалба и явяване на
представителя в съдебно заседание пред въззивния съд.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №167706 от
16.07.2019год., на СРС, 175-ти състав,
постановено по гр.дело №42829/2018год. в обжалваната отхвърлителна част.
Решението в уважената част не е обжалвано
и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК******** да заплати на И.Х.Б., с ЕГН **********, чрез адв. М. на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 550лева.-разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е
постановено при участието на „Т.С. “ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Настоящото решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.