№ 420
***, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430106332 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от Р. В. Ф. от ***, ЕГН **********, чрез Д.
Д. от *** против ***, в която се твърди, че на 05.12.2021 год. ищеца пътувал
по пътя от ***, за да се прибере в дома си в ***, управлявайки собствения си
лек автомобил марка ***, с ДКН ***. Твърди се, че около 13.00 часа бил
спрян за проверка от полицейски патрул на ***. Служителите му поискали
документите на автомобила, свидетелството за управление на МПС на водача
и го поканили да бъда изпробван за употреба на алкохол и наркотични
вещества. Излага се, че при направения тест с техническо средство за
употреба на наркотични вещества, същото отчело употреба на такива и от
полицейските служители било обяснено на ищеца, че е употребил амфетамин.
При това, водача заявил, че не е употребявал такива вещества и поискал талон
за кръвно изследване. Такъв му бил издаден след съставянето на акт за
установяване на административно нарушение и сваляне на регистрационните
табели. По-късно ищеца бил придружен от полицейските служители до ***,
където му била взета кръвна проба. След това бил отведен в полицейското
управление, където му направили личен обиск, иззели документите му за
1
самоличност, пари и телефон. Със заповед рег.№*** бил задържан от
полицейския служител *** за срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1,т.1 от
ЗМВР за това, че е извършил престъпление по чл.343б ал.3 от НК. Още
същия ден с ищеца разговарял разследващ полицай, който му обяснил, че
образувал досъдебно производство и бил разпитан за обстоятелствата,
свързани със задържането му и тези предшествали проверката. По време на
разпита ищеца заявил, че не употребява наркотици и нямал обяснение за
резултата от пробата с техническо средство. Сочи се, че на следващия ден -
06.12.2021 год. сутринта, ищеца бил освободен от ареста и се прибрал в дома
си.
Твърди се още, че в началото на м. април 2022 год. ищеца получил на
постоянния си адрес в *** постановление за прекратяване на наказателното
производство от 31.03.2022 год. на ***. От същото разбрал, че образуваното
срещу него наказателно производство *** по описа на *** било прекратено
поради липсата на извършено престъпление от общ характер. Постановилият
го прокурор бил приел, че във взетата от ищеца кръвна проба за наличие на
наркотични вещества при направен анализ в лаборатория на *** *** не било
намерено наличието на наркотични вещества, вкл. амфетамини.
Излага се, че след изтичане на срока, в който постановлението можело
да бъде обжалвано, ищеца отишъл в ***, където подал заявление да му бъде
върнато свидетелството за правоуправление на МПС, прилагайки
постановлението на ***. Служителката в звеното, отговарящо за отнетите
свидетелства за управление на МПС му казала, че независимо от
постановлението за прекратяване на наказателното производство, ищеца не
можел да получи свидетелството си, докато не заплати сумата от 650 лв.,
колкото струвала извършената химическа експертиза на взетата му кръвна
проба за изследване. Сочи се, че тъй като професията на ищеца била шофьор
на автомобили и с това изкарвал прехраната си, той бил принуден и заплатил
в полза на МВР сумата за горепосочената експертиза, след което му били
върнати документите. Впоследствие подал заявление и за връщане на
регистрационните табели на автомобила и талона за регистрацията му. Тогава
служител от регистрацията му заявил, че нямало никакво значение, че не бил
извършил каквото и да е нарушение, което се санкционирало с прекратяване
на регистрацията на автомобила и свалянето на табелите, след като заповедта
на началника на сектор *** не била обжалвана и е влязла в сила, то и срока на
2
ПАМ за дерегистрацията на автомобила изтичал след повече от два месеца.
Сочи се, че тъй като не бил съгласен с този отговор, ищеца поискал среща с
началника на Пътна полиция и след като той се запознал с постановлението
за прекратяване на наказателното производство разпоредил да бъдат върнати
талона за регистрация на автомобила и регистрационните табели.
Твърди се, че вследствие на образуваното срещу ищеца досъдебно
производство по чл.343б ал.3 от НК, същия претърпял имуществени и
неимуществени вреди, които счита, че следва да бъдат репарирани от
ответника. При това счита, че следва да бъде съобразено, че от датата на
образуване на досъдебното производство до датата на прекратяване на
наказателното производство е имал качеството на обвиняем, макар и да не му
е било повдигано обвинение за престъплението, за което бил заподозрян на
основание извършената проба с техническо средство. Следвало също така да
се съобрази, че макар и да не били прилагани спрямо него мерки за
процесуална принуда след изтичане на срока на задържане по чл.72 от ЗМВР,
то бил търпял в целия период ограничения, произтичащи от изземване на
свидетелството му за управление на МПС, което в този период го лишило от
възможността да бъда назначен на работа като шофьор на товарен автомобил
във фирма и от това претърпял имуществени вреди в размер на сумата от
2100 лв. или по 710 лв. месечно, какъвто бил размера на уговорената с
работодателя му основна работна заплата. Бил лишен и от възможността да
ползва личния си автомобил, тъй като той бил дерегистриран на основание
издадена заповед за налагане на ПАМ от ***, която била следствие от
образуваното срещу ищеца досъдебно производство. Сочи се, че
имуществена вреда в патримониума на ищеца било и плащането на сумата от
650лв., представляваща стойността на извършената химическа експертиза на
дадената от него кръвна проба за изследване на наличието на наркотични
вещества.
Навеждат се също така доводи, че освен описаните по-горе
имуществени вреди, ищеца претърпял и неимуществени такива, които
оценява на сумата от 6000 лв. Те се изразявали в изживените от него
неудобства и притеснения, произтичащи от извършената проверка,
фалшивите показания на техническото средство, с което бил изпробван за
употребата на наркотици, притесненията и неудобствата свързани с престоя
му като задържан в сградата на полицейското управление, където липсвали
3
елементарни условия за престой на задържан, разпита му от дознателя в
полицейското управление, както и предвид обстоятелството, че на следващия
ден в електронния вариант на областния вестник *** било поместено
съобщение, че бил задържан за управление на МПС след употреба на
наркотици. Последното било станало достояние на приятел на ищеца, който
го попитал дали това действително е така, а даденото обяснение било
свързано с неудобството да бъде опровергана една информация, предоставена
на вестника от полицията със съгласието на прокуратурата или от самата
прокуратура, макар и да не била достоверна, както се оказало впоследствие.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца общо сумата
от 8750 лв., от които 2750 лв. имуществени вреди и 6000 лв. неимуществени
вреди, произтичащи от незаконното обвинение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.12.2021 год. до окончателното изплащане.
Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковите
претенции по основание и размер.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения препис на Акт за установяване на
административно нарушение ***, че на сочената дата ищеца Р. Ф., като водач
на лек автомобил *** с рег.№*** е бил спрян за проверка от автоконтрольори
при *** на третокласен път *** и изпробван с техническо средство Дрегчек
3000 за употреба на наркотични вещества. Видно е от отразеното в акта, че
техническото средство показало положителна проба за употреба на
амфетамини, като на водача е бил издаден талон за медицинско изследване
№***. На водача са били иззети също така свидетелството за управление на
МПС и контролен талон, както и регистрационните табели на автомобила.
Видно е от приложената Заповед за задържане на лице рег.№*** на
служител при ***, че ищеца Р. Ф. е бил задържан за срок от 24 часа. От
приложения препис на Протокол за личен обиск от същата дата е видно, че е
бил извършен такъв спрямо ищеца и иззети лична карта и други вещи, като
същите са му били върнати на 06.12.2021г., видно от представения препис на
разписка от сочената дата.
4
От представения препис на свидетелство за регистрация Част I се
установява, че ищеца е бил собственик на управлявания автомобил.
Установява се от приложения препис на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка ***., че със същата е прието, че ищеца
е управлявал автомобила си след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, поради което е било постановено отнемане на свидетелството за
управление на МПС, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.
Видно е също така от представения препис на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка ***, че спрямо ищеца е била
приложена и принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.”б” от
ЗДвП, като е било постановено прекратяване регистрацията на автомобила
му.
От приложеното досъдебно производство ЗМ *** по описа на *** е
видно, че е било започнато досъдебно наказателно производство при
условията на чл.212, ал.2 от НПК за извършено престъпление по чл.343б, ал.3
от НК. По същото не е било привлечено лице в качеството на обвиняем и
срока на разследване е бил продължаван, с оглед необходимостта от
изготвяне на назначената химическа експертиза. Разпитани са били в
качеството на свидетели ищеца и автоконтрольорите, извършили проверката.
Видно е от приложената съдебна химикотоксикологична експертиза с
рег.№*** ***, че от извършените изследвания на предоставени биологични
проби от ищеца Р. Ф. не е било установено наличие на наркотични вещества.
Установява се също така, че с Постановление на прокурор от
31.03.2022г. е било прекратено образуваното наказателно производство по
горното *** по описа на ***, поради липса на извършено престъпление по НК.
От приложения препис на вносна бележка от 26.04.2022г. се установява,
че на сочената дата ищеца Р. Ф. е внесъл по сметка на *** сумата от
613,65лв. за изготвената по досъдебното производството
химикотоксикологична експертиза.
Видно е от удостовереното на писмо от н-к *** до ***, че на
26.04.2022г. ищеца е получил иззетото му свидетелство за управление на
МПС и регистрационните табели на автомобила си.
В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства,
ангажирани от ищеца.
5
Свидетелят *** излага в показанията си, че на 05.12.2021г. се возел с
ищеца Р. Ф. в управлявания от последния личен автомобил, когато били
спрени за проверка от автопатрул между ***. Твърди, че след тестване на
водача полицейските служители казали, че теста бил положителен за
употреба на амфетамини и марихуана. Твърди още, че ищеца бил задържан
веднага, като му сложили белезници и го отвели с патрулния автомобил в
ареста на полицейското управление в ***. Излага също, че веднага били
свалени регистрационните номера на автомобила и се наложило той да го
закара до *** Св.*** сочи, че когато се прибрал в селото излязъл на центъра и
там казал на брата на ищеца за случилото се и за задържането му, като
последния се обадил да съобщи на баща им. Свидетелят твърди още, че още
същата вечер се било разбрало и в селото за случилото се, а в онлайн
медията „*** излязла публикация, че лице с инициали Р.Ф. е било задържано
за това, че управлявало автомобил след употреба на наркотични вещества.
Сочи също, че задържането на ищеца продължило 24часа, като на другата
сутрин св.*** отишъл да го прибере. След това били ходили до медицински
център в ***, за да бъде направен от ищеца за собствена сметка тест за
употреба на наркотични вещества и той излязъл отрицателен. Твърди, че
ищеца имал свидетелство за управление на МПС за професионален шофьор и
бил започнал работа няколко седмици преди това при ***, свързана със
зареждане на кафеавтомати, но след като му взели книжката го били изгонили
от работа.
Свидетелят *** излага в показанията си, че също се возел в
управлявания от ищеца автомобил, когато били спрени за проверка от
автопатрул. Сочи, че теста показал положителен резултат за употреба на
наркотици, поради което ищеца бил задържан и свалени регистрационните
табели. Излага, че носил същия ден храна и вода на ищеца в полицейското
управление в ***, където бил откаран първоначално. Твърди, че по същото
време работел като зареждащ кафеавтомати в *** и предстояло ищеца да
започне работа при неговия работодател, за което св.*** го обучавал. След
случилото се обаче работодателя му се отказал да сключи трудов договор с
ищеца, т.к. бил с отнето свидетелство за управление на МПС. По тази
причина ищеца не можел да си намери и друга работа като шофьор. Св.***
твърди още, че в ***се разбрало за случилото се, т.к. селото е малко,
6
наричали ищеца наркоман.
Свидетелят *** излага, че също живеел в ***и разбрал, че през
м.декември 2021г.ищеца имал проблеми с МВР. В интернет публикация бил
прочел за случилото се с ищеца, като в материала той бил споменат с
инициали, а автомобила му описан като ***. Св.*** твърди още, че в селото
се говорело, че на ищеца му били правили тест за наркотици, който излязъл
положителен, както и че бил задържан; гледали го, че ходи пеш и го
обсъждали, а той се чувствал неприятно. Не можел да работи нищо, т.к. му
били взели свидетелството за управление на МПС, а той главно работил като
шофьор.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, т.к. в тях се
излагат лични възприятия, кореспондират помежду си и не противоречат на
други събрани в хода на производството доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Дължимото
обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от съответното длъжностно лице - т.е отговорността на
държавата е обективна (чл. 4 от ЗОДОВ).
Съдът счита, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр.2 от ЗОДОВ.
Установи се, че е било проведено наказателно производство,
прекратено поради липсата на престъпление от общ характер.
Макар и досъдебното производство да не е било образувано срещу
конкретно лице и ищеца да не е привлечен в процесуалното качество на
обвиняем, същия е търпял вреди от наказателното преследване. Установи се
7
от приложеното досъдебно производство №*** по описа на ***, че е било
образувано на 05.12.2021г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,
осъществено именно с деянието на ищеца при извършената му проверка от
полицейските служители – управление на личния му автомобил след
употреба на наркотични вещества, какъвто резултат е показал направения му
тест. Както приема съдебната практика, ако ищеца е единственото лице, което
е могло да извърши престъпното деяние, за което производството е
образувано, то той търпи вреди от незаконно обвинение, дори и да не е бил
привлечен в качеството на обвиняем (в този смисъл е и Решение №425 от
01.12.2015г.по гр.д.№3143/2015г. на ВКС IV г.о.).
Ето защо, съдът приема, че ищеца неминуемо е претърпял
неимуществени вреди от проведеното наказателно производство. Всяко
наказателно преследване се отразява на психическото състояние на лицето
спрямо което е проведено. Следва да бъде извършена конкретна преценка
относно обема, интензитета и продължителността на търпените от ищеца
болки и страдания, които се намират в пряка причинна връзка с конкретното
незаконно обвинение и в тази връзка за размера на обезщетението, което би
могло да ги репарира, при съобразяване законовия и обществен критерий за
справедливост.
Съобразно практиката на ВКС размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя на първо място според вида и характера на упражнената
процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на
колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. От
значение за размерът на обезщетението са вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които
имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако
увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие
(решение №18 от 20.02.2014г. по гр.д. № 2721/2013г., ІV г.о.).
Изхождайки от горния критерий и преценявайки събраните в
настоящото производство писмени и гласни доказателства, съдът съобрази по
8
в случая следните обстоятелства:
Наказателното преследване е било образувано и проведено за
престъпление, което е леко, с оглед критериите по чл.93, т.7 от НК –
предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до три години и глоба
от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Общо продължителността му – от образуването на 05.12.2021г. до
прекратяването на 31.03.2022г., е била по-малко от четири месеца.
Извършените на досъдебното производство процесуални действия са
били свързани единствено с провеждането на разпит на ищеца в качеството на
свидетел.
Съдът намира, че останалите действия, за които ищеца твърди в
исковата молба, че са му причинили болка и страдание - задържане за срок от
24 часа, свързано с обиск и изземване на лични вещи, както и търпени
принудителни административни мерки – прекратяване регистрацията на
автомобила му и отнемане на свидетелство за управление на МПС, не са
свързани с незаконното обвинение, за което отговаря ответника. Това са
действия, свързани с осъществяването на административна дейност – от
органите на МВР, а не на правосъдна дейност – от разследващи органи, съд и
прокуратура, поради което вредите от тях могат да се претендират по реда на
чл.1 ал.1 ЗОДОВ срещу надлежния ответник и пред компетентния
административен съд.
Съдът приема, че конкретните психо-емоционални състояния, които е
преживял ищеца в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, за което
отговаря прокуратурата са установените от гласните доказателства –
притеснение от уронване на авторитета му пред близки и познати; неудобство
пред хората от родното му място, където е станала известна информацията за
случилото се; страх от евентуално осъждане.
Това състояние е продължило по-малко от четири месеца - докато е
траело наказателното преследване.
При преценка интензитета и продължителността му, съдът намира, че
размера на дължимото за репариране на търпените болки и страдания
обезщетение следва да се определи на 1 000лв. Съдът счита, че този размер
удовлетворява и обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с
9
оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявената искова претенция за
неимуществени вреди се явява основателна и доказана до размера на сумата
от 1 000 лв. и като такава следва да бъде уважена. В останалата част до
пълният й размер от 6 000 лв. претенцията се явява неоснователна и
недоказана и следва да се отхвърли като такава.
Исковата претенция за имуществени вреди – 2 100лв., представляващи
пропусната полза от нереализирано трудово възнаграждение, насочена срещу
прокуратурата, се явява изцяло неоснователна и недоказана.
Касае се за имуществени вреди, които са търпени от наложените
принудителни административни мерки – отнемане на свидетелство за
управление на МПС и прекратяване регистрация на автомобил, т.е. от
административна дейност, отговорността за която лежи върху
административния орган, от чиято структура са длъжностните лица,
извършили незаконните действия. Тази отговорност, както се посочи по-горе,
се реализира по реда на чл.1 от ЗОДОВ.
Отговорността за репариране на търпените имуществени вреди
вследствие заплащане стойността на извършената химическа експертиза – в
размер на 650лв., също не е в тежест на ответната прокуратура. Касае се за
незаконни действия на органите на МВР, които нямат нищо общо с
действията на разследващите органи и прокуратурата.
Предвид горното, съдът счита, че на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
ответната прокуратура следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
1 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие на незаконното обвинение. Върху главницата е дължима законна
лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, както е прието и в т.4 от ТР № 3
от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС или в случая от
20.04.2022г. (постановлението е било връчено на 13.04.2022г. и е влязло в
сила на 20.04.2022г.).
Исковата претенция за неимуществени вреди за разликата до пълния
претендиран размер от 6 000лв. и за законна лихва за периода от 05.12.2021г.
до 20.04.2022г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Като
такава следва да се отхвърли и исковата претенция за сумата от 2 750лв.,
10
представляваща обезщетение за имуществени вреди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца разноски в размер на 89,10лв., съразмерно уважената част от
иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Р. В. Ф. с ЕГН **********, от ***, ***, сумата от 1 000 лв. ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е водено
досъдебно производство №*** по описа на ***, прекратено с Постановление
от 31.03.2022г. поради липсата на престъпление, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 20.04.2022г. до окончателното изплащане, както
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да му заплати сумата от 89,10лв.,
представляваща деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер
неимуществени вреди от 6 000 лв. и за присъждане на законна лихва за
периода от 05.12.2021г. до 20.04.2022г., както и за имуществени вреди в
размер на 2 750лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11