№ 422
гр. Видин, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело №
20211320101996 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка“ № 18,
представлявано от управителя инж. Г В В, с която против В. ЦВ. СТ., ЕГН **********, с
адрес: гр. Видин, ж.к. „Панония“ бл. 2, вх. Б, ап. 32, е предявен иск с правно основание чл.
422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че отношенията между „ ВиК - Видин” ЕООД и потребителите на
предоставяните от дружеството услуги са облигационни отношения, които се регулират от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от „ ВиК Видин” ЕООД,
издадени въз основа на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Посочва се, че
ответницата е титуляр на партида с уникален абонатен № 048714 и адрес на потребление: гр.
Видин, ж.к. „Панония“ бл. 2, вх. Б, ап. 32. Поддържа се, че дружеството е изпълнило
задълженията си да достави на потребителя вода с питейни качества и да отведе
отпадъчните води, ответницата обаче не е изпълнила задължението си да заплати
извършените от дружеството услуги.
Посочено е в исковата молба, че потребеното количество вода и отведени канални води е
изчислено на базата на показанията на индивидуалния водомер на ответницата. Поради не
плащане, ищцовото дружество се е снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. д. № 715/2021 г., но поради връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.
47 от ГПК за дружеството възникнал правен интерес да предяви установителен иск.
С допълнителна молба от ищцовото дружество с вх. № 3750/09.11.2021 г. е направено
1
уточнение на петитума на исковата молба и цената на иска.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1275.14 лева - главница, представляваща
стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, ж.к.
„Панония" бл. 2, вх. Б, ап. 32, по фактури, издадени за отчетен период от 15.03.2017 г. до
15.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 08.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.
Претендират се направените по заповедното и по исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез
назначения по делото особен представител.
Предявеният иск се оспорва като неоснователен, сочи се, че претенциите на ищеца не
отговарят на действителното положение между страните. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност на исковите претенции. Излага се, че фактурите, описани в исковата
молба от № 1 до № 13 вкл. са издадени за периода от 15.03.2017 г. до 15.03.2018 г. и са на
обща стойност 218.59 лева и се твърди, че същите са погасени по давност.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи
от фактическа и правна страна следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. №
715/2021 г., по което е издадена заповед № 20515-РЗ/12.04.2021 г. за изпълнение на парично
задължение срещу ответника за следните суми: 1275.14 лева - главница, представляваща
стойността на неплатена доставена питейна вода и отведени канални води, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2021 г. до изплащане на вземането,
както и 25.50 лева – разноски по делото за държавна такса.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното
ч.гр.д. № 715/2021 г. по описа на РС - Видин, по което заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
Не е спорно и обстоятелството, че от страна на ответника, в срока на изпълнение по
издадените фактури, не е подадено възражение по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Общите
условия.
Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е абонат на ищцовото дружество, както и че
между страните са налице облигационни отношения, по силата на Общи условия на
договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „Водоснабдяване и
канализация - Видин” ЕООД, поради което съдът приема същите за установени.
От приложените по делото 47 броя фактури за периода от 15.03.2017 г. до 15.03.2021 г. е
видно, че същите са издадени на името на В П С
От представените от ищеца справки от Агенция по вписванията, Служба по вписванията –
2
гр. Видин на името на В П Си В. ЦВ. СТ. е видно, че процесният водоснабден от ищеца
имот, находящ се в гр. Видин, ж.к. „Панония“, бл. 2, вх. Б, ет. 6, ап. 32, п.к. 3700 бил
прехвърлен на 22.12.2015 г. от В П Сна неговата майка В. ЦВ. СТ..
От представените от ищеца копие на искова молба от „ВиК – Видин“ ЕООД срещу В П С
входена на 11.03.2019 г. в РС – Видин и Протокол от 05.12.2019 г. на РС – Видин по гр. д.
№ 665/2019 г. е видно, че ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 от ГПК
срещу В П С по което било образувано ч.гр.д. № 2896/2018 г., по което била издадена
заповед за изпълнение срещу него № 2848/23.11.2018 г., която Заповед за изпълнение е
обезсилена от РС – Видин по гр. д. № 665/2019 г., тъй като установителният иск бил
оттеглен на основание чл. 232 от ГПК от ищцовото дружество.
Видно от доказателствата по делото /представените 47 броя фактури и справката за
неплатени фактури/ е, че ответницата В. ЦВ. СТ. не е прехвърлила партидата на имота във
„ВиК – Видин“ ЕООД след придобиването на същия през 2015 г., каквото задължение
същата има в едномесечен срок от придобиването на имота, поради което фактурите за
потребената вода били издавани на името на предходния собственик /сина й/ В П С
От приложената справка на ВиК е видно, че като неплатени са посочени 47 броя фактури за
периода от 15.03.2017 г. до 15.03.2021 г. г. От същата се установява, че ищецът е изпълнил
задължението си да достави ВиК услуги на ответника за процесния период. Насрещното
задължение, за заплащане стойността на доставените В и К услуги в уговорените срокове,
обаче не е изпълнено от страна на ответника, като вземанията по издадената от „ВиК -
Видин" ЕООД фактура са станали ликвидни и изискуеми след датата на фактурирането им
/съгласно чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30 - дневен срок след датата на фактурирането им/.
С оглед ангажираните по делото данни се налага извод, че ищцовото дружество е
изпълнило изцяло съответните условия по договора, при което положение за ответната
страна е възникнало задължението за плащане на уговорената цена, което обаче не е сторено
/доказателства в обратна насока не са ангажирани/.
Както бе посочено по-горе дължимата сума е потърсена от ищеца по реда на чл. 410 ГПК,
видно от приложеното ч.гр.д. № 715/2021 г., което е приключило със заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ответника за следните суми: 1275.14 лева - главница,
представляваща стойността на неплатена доставена питейна вода и отведени канални води,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2021 г. до изплащане на
вземането, както и 25.50 лева – разноски по делото за държавна такса.
С оглед характера на производството по чл. 422 ГПК именно това вземане следва да бъде
установено от ищеца.
В конкретният случай, с оглед представените доказателства и посочените по-горе
съображения Съдът приема, че същото е доказано по безспорен начин.
Съдът намира възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
3
неоснователно по следните съображения:
Задължението на потребителите за заплащане месечно на стойността на изразходената
питейна вода и отведени канални води представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “ВиК -
Видин” ЕООД към потребителите се погасяват с изтичане на 3 -годишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД „Давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо“. Вземанията по процесните фактури са станали изискуеми след датата
на фактурирането им, а съгласно чл. 33, ал. 2, във вр. с чл. 5, т. 6 от ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането им“.
Процесните фактури обхващат период на отчет от 15.03.2017 г. до 15.03.2021 г. Съгласно чл.
116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. Видно от представените от
ищцовото дружество копия на искова молба, предявена от „ВиК – Видин“ ЕООД срещу В П
Сза признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от 353.64 лева, представляваща
стойността на израхзходената питейна вода и отведени канални води за процесния имот по
фактури за периода от 15.03.2017 г. до 15.08.2018 г. и Протокол от 05.12.2019 г. на РС –
Видин по гр. д. № 665/2019 г. е, че ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410
от ГПК срещу В П С по което било образувано ч.гр.д. № 2896/2018 г., по което била
издадена заповед за изпълнение срещу него на 23.11.2018 г.
Предвид гореизложеното, прилагайки тригодишния давностен срок, с начална дата
15.03.2017 г. /датата на издаване на първата фактура/, то като крайна такава за предявяване
на претенциите на ищеца се явява датата 15.03.2020 г. От доказателствата, представени от
ищеца, не е видно коя е датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2896/2018 г., но е видна датата на заповедта за изпълнение, която е 23.11.2018 г. и датата на
входяване на исковата молба по установителния иск, която е 11.03.2019 г., т.е. и двете дати
са преди изтичане на тригодишния давностния срок. Искът, с който е прекъсната давността
е предявен срещу В П С а не срещу настоящия ответник В. ЦВ. СТ., тъй като ищцовото
дружество не е имало информация за промяната на собственика на жилището, като това се
дължи на недобросъвестното поведение на ответницата, която е следвало в едномесечен
срок от придобиване на имота да заяви промяна на титуляра на партидата в ищцовото
дружество. С оглед изложеното, възражението на ответника за погасяване по давност на
исковите суми се явява неоснователно.
В тази връзка Съдът намира, че ще следва да признае за установено по отношение на
4
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1275.14 лева - главница, представляваща
стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, ж.к.
„Панония" бл. 2, вх. Б, ап. 32, по фактури, издадени за отчетен период от 15.03.2017 г. до
15.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 08.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе
направените от ищеца разноски в настоящето производство в общ размер от 645.50 лв. /
25.50 лв. - държавна такса, 300.00 лв. – депозит за особен представител и 320.00 лева -
адвокатско възнаграждение/, както и тези по заповедното производството за държавна такса
в размер на 25.50 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. ЦВ. СТ., ЕГН **********, с адрес:
гр. Видин, ж.к. „Панония“ бл. 2, вх. Б, ап. 32, че дължи на „Водоснабдяване и канализация
– Видин“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул.
„Широка“ № 18, представлявано от управителя инж. Г В В, сумата от 1275.14 лева -
главница, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални
води на адрес: гр. Видин, ж.к. „Панония“, бл. 2, вх. Б, ап. 32 по фактури за периода от
15.03.2017 г. до 15.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2021 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 715/2021 г./ до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. ЦВ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Панония“ бл. 2, вх. Б, ап.
32 да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка“ № 18, представлявано от
управителя инж. Г В В, направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
715/2021 г. по описа на РС - Видин в размер на 25.50 лева - за държавна такса.
ОСЪЖДА В. ЦВ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Панония“ бл. 2, вх. Б, ап.
32 да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка“ № 18, представлявано от
управителя инж. Г В В, направените в исковото производство разноски в общ размер от
645.50 лв. /25.50 лв. - държавна такса, 300.00 лв. – депозит за особен представител и 320.00
лева - адвокатско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му
на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 715/2021 г. по
описа на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5
6