№ 66
гр. Шумен, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20223600900009 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от П. И. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Шумен, ул. ....“, № 6, вх.2, ет.4, ап.23, чрез адв. Н. Н. Д.
със съдебен адрес на кантората в гр. София, ул. „.....”, № 2, четвърти полуетаж, офис № 4
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, пл. „Позитано“, № 5, представлявано заедно от
всеки двама от изпълнителните директори Н.Д.Ч. И.И.Г. П.А.Ш. Т.И.И и Н.Й.П.. Ищцата
твърди, че на 12.07.2021 г., около 10.15 ч. в гр. Шумен, бул. „.....“ на кръговото кръстовище
до магазин „Практикер“, при управление на лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Берлинго“, с рег. № Н ...., водачът Б.И.Ю. е нарушил правилата за движение и блъска
пресичащата пътното платно по пешеходната пътека, в източната част на кръстовището, П.
И. П.. В резултат на ПТП, ищцата е получила множество тежки телесни увреждания,
наложили хоспитализацията й и извръшването на оперативна интервенция. Фрактурите са
причинили силни болки и страдания, като пострадалата и към датата на депозиране на
исковата молба има нужда от чужда помощ и продължава да търпи болки и физически
затруднения, оказващи негативно влияние върху емоционалното й състояние.
За лекия автомобил марка„Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № Н ...., управляван от
Б.И.Ю., ЕГН ********** е имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № BG/03/120002164983
със срок за валидност от 07.08.2020 г. до 06.08.2021 г. Ищцата в качеството си на увредено
лице е отправила до ответното дружество застрахователна претенция за възмездяването на
претърпените от нея вреди, като е представила документите, с които разполага. Претенцията
е депозирана на 03.08.2021 г. На 29.11.2021 г., ищцата е представила и допълнително
1
изисканите от застрахователя документи. Ищцата твърди, че застрахователят е предложил,
по телефона, размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000.00 лв., но
тя счита, че така определеното обезщетение е крайно занижено. С исковата молба ищцата
претендира ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 90 000.00 лв., предявен като частичен иск от 150 000.00
лв., ведно със законната лихва, на основание чл.429, ал.3 от КЗ, върху претендираната сума
за обезщетение на неимуществените вреди от датата на уведомяване на ответника –
03.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.497, ал.1, т.2 от КЗ
законната лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение
(включващо, както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл.429, ал.3 от
КЗ), считано от 25.08.2021 г. – денят следващ датата на изтичане на срока от 15 работни дни
до окончателното погасяване на вземането.
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД оспорва изцяло предявените от ищцата
претенции, както и твърденията й в исковата молба. Оспорва се настъпването на
застрахователно събитие, наличието на валидно застрахователно отношение, механизма на
ПТП и виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, вида и характера
на уврежданията. Не е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените на ищцата вреди. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Пострадалата е виновна за получените увреждания, със своето поведение е
нарушила правилата за движение, установени в ЗДвП, а именно задълженията й,
произтичащи от чл.5, ал.1, чл.108, ал.1, чл.113, ал.1, т.1 от чл.114, ал.1 от ЗДвП. Оспорва се и
размера на предявения иск за неимуществени вреди, като се твърди, че той е завишен,
прекомерен и в противоречие с чл.52 от ЗЗД. Оспорват се и претенциите за лихви,
включително и за присъждане на лихва върху законната лихва.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С Определение № 92 от 07.04.2022 г., постановено по НОХД № 538/2022 г. по описа
на РС – Шумен на основание чл.382 от НПК във вр. с чл.24, ал.3 от НПК е одобрено
постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и Б.И.Ю. споразумение, с което се
приема за безспорно установено от фактическа страна, че обвиняемият Б.И.Ю. на 12.07.2021
г. в гр. Шумен, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Берлинго“, с рег. № Н ...., нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.2, чл.116 и
чл.119, ал.1 от ЗДвП по непредпазливост причинил средна телесна повреда на П. И. П. от гр.
Шумен, изразяваща се в счупване на лявата срамна кост на таза и счупване на големия
пищял на лявата подбедрица, довели до трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок по-голям от един месец, средно за 5–6 месеца при благоприятно протичане
на оздравителния процес, както и настъпило последващо усложнение в здравословното
състояние на П. П., изразяващо се в белодробна тромбоемболия, довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота й, като деянието е извършено на пешеходна пътека –
престъпление по чл.343, ал.3, предл. 8, б. „а“, пр.2 от НК във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2
2
от НК във р. с чл.342, ал.1 от НК. От субективна страна деянието е извършено виновно по
непредпазливост.
На основание чл.343, ал.3, предл. 8, б. „а“, пр.2 от НК във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“,
пр.2 от НК във р. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на Б.И.Ю. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК
изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г от
НК във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК Б.И.Ю. е лишен от правото да управлява МПС за срок от
една година.
Не се спори между страните, а и от събраните в хода на процеса писмени
доказателства се установява наличието на валидно сключен застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и
ползвателите на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № Н .... към
датата, на която е осъществено процесното ПТП - застрахователна полица №
BG/03/120002164983.
От заключението на назначената от съда комплексна автотехническа и медицинска
експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните
разяснения на вещите лица дадени в съдебно заседание се установява, че на 12.07.2021 г.,
около 9.00 ч., лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № Н ...., с водач
Б.И.Ю. се е движел през светлата част на денонощието в гр. Шумен по бул. „.....“ в дясната
лента по южното платно по посока кв. Тракия. Времето е било слънчево, видимостта много
добра, пътното платно сухо без неравности. При приближаване кръговото кръстовище при
магазините „Практикер“ и „Кауфланд“ лентите за движение на южното платно са две, а след
кръговото кръстовище са три с обща ширина 11.3 м. При навлизане на кръстовището
водачът на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ се е движел в дясната лента, а след
преминаване на кръстовището е предприел движение по средната лента на южното платно
на булеварда.В момента на навлизане на лекия автомобил в кръговото кръстовище, от
дясно на ляво на автомобила по пешеходната пътека в източната част на кръстовището, по
пешеходната пътека тип „зебра“, обозначена с пътен знак Д12 и пътна маркировка М8.1,
започва да пресича южното платно пешеходката П. И. П. от юг към север (от магазин
„Практикер“ към магазин „Кауфланд“). Непосредствено преди достигане на пешеходната
пътека водачът рязко отклонява автомобила към лявата част на южното платно с цел
избягване на удара с пресичащата по пешеходната пътека пешеходка. Инициалният удар е
между предната дясна част на автомобила с лявата страна на пешеходката, а мястото на
удара по средата на пешеходната пътека в средната лента за движение на южното платно на
булеварда. В резултат на удара, пешеходката е отхвърлена към предния капак на
автомобила, като удря главата си в дясната долна част на предното стъкло. След удара,
пешеходката пада върху настилката на няколко метра от пешеходната пътека, а автомобилът
преустановява движението си в лявата лента на платното.
Пешеходната пътека тип „зебра“, на която е настъпил удара е маркирана в бял цвят,
добре видима, сигнализирана с пътен знак Д17. Причината за възникване на ПТП е
3
заниженото внимание и несвоевременното възприемане от водача на пресичащата по
пешеходната пътека пешеходка. Скоростта на движение на автомобила, която
непосредствено преди удара е 33.8 км./ч. се е отразила на механизма на настъпване на ПТП,
тъй като в случай, че водача е намалил скоростта и е спрял пред пешеходната пътека,
пешеходката би преминала преди автомобила и не би настъпило ПТП. Произшествието е
било предотвратимо, в случай, че водачът е бил внимателен, наблюдавал е пътя пред
автомобила и е изчакал преминаването на пешеходката по пешеходната пътека.
Пешеходката е предприела пресичане по обозначена пешеходна пътека тип „зебра“.
В началото на пресичането й, автомобилът се е намирал от лявата й страна извън
кръстовището на разстояние 59.16 м. извън полезрението на пешеходката. В този момент тя
не е имала възможност да забележи и възприеме автомобила, който не е представлявал
опасност за нея.
Пешеходната пътека е била видима за водача по цялата й дължина на 25 метра преди
мястото на удара. Водачът е могъл да забележи пресичащата пешеходка и да спре в опасната
зона 19.56 метра пред пешеходната пътека без съприкосновение с нея.
От данните по делото и съдържащата се в него медицинска документация е видно, че
на 12.07.2021 г., ищцата е получила следните травматични увреждания: фрактура на горното
рамо на лявата срамна кост на таза; фрактура на външния кондил на големия пищял на
лявата подбедрица и открита рана на дясната ръка с кожен дефект, подлежащ на кожна
пластика. Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице
пряка причинна връзка.
П. И. П. е била хоспитализирана. Проведено е оперативно лечение на фрактура на
външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица – кръвна репозиция и метална
остеосинтеза. По отношение фрактурата на горното рамо на лявата срамна кост на таза е
предприето консервативно лечение – леглови режим. Досежно откритата охлузна рана на
дясната длан с кожен дефект е преценено, че същата подлежи на кожна пластика.
Ищцата е изписана от ортопедията на осмия ден след ПТП с указания да спазва
режим на легло за срок от 30 дни, след това да не натоварва крайника 90 дни. Назначена е
терапия за дома, включваща два медикамента с противосъсирващо действие, антибиотик и
протектор на стомашната лигавица. Въпреки назначената терапия на седмия ден след
дехоспитализацията от ортопедията у пострадалата се е развило посттравматично
усложнение – белодробна тромбоемболия, поради което е рехоспитализирана в
кардиологично отделение. Лечението в кардиология е протекло успешно, без развитие на
усложнения.
С оглед на обективните медицински данни най-изразени болки и страдания
пострадалата е изпитвала през първите 4 – 5 седмици след претърпяното ПТП, след което би
следвало постепенно болките да започнат да намаляват и да отзвучават. Възникналите
неудобства са свързани основно с легловия режим през първия месец след ПТП и
свързаните с него затруднения при самообслужване тоалет и др., ограничените движения и
4
натоварвания на левия долен крайник през първите три месеца, изискващо използване на
помощни средства, особено при увредена дясна длан. Поради липса на динамично
проследяване на възстановителния процес, вещото лице определя средни срокове за
възстановяване за фрактурата на горното рамо на лявата срамна кост на таза от 2-3 месеца;
за фрактурата на на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица от 4-5 месеца
и за откритата рана на дясната ръка не по-малко от 30 – 40 дни.
След депозиране заключението на експертизата, на 21.10.2022 г. вещото лице е
провело преглед на ищцата. Към настоящият момент тя е клинично здрава. Раната на ръката
е напълно зараснала, захватът е напълно възможен но с леко намалена сила в сравнение с
другата ръка. Освен стандартните болки при претърпени травми – болки пред промяна на
времето и при физически натоварвания налице е и затруднение при определени движения,
включително и в глезеновата става, която не е била увредена при ПТП, но вследствие на
пролежаването е развита „Зудекова дистрофия“. Подобряването на обема на движение може
да се осъществява с помощта на физиотерапия.
Преди ПТП, ищцата е имала установени редица болестни състояния, които не са
повлияли и забавили оздравителния процес. Единствено дифузната остеопороза би могла да
забави оздравителния процес, но снетата от вещото лице анамнеза и извършения преглед не
установяват, че не е продължил много над средните срокове.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от нея болки и страдания,
ищцата е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
Маргарита И. И. и Галина П. Стаменова съответно сестра и дъщеря на ищцата. Според
показанията на свидетелите след изписванията й от болницата, ищцата е била на легло и е
имала нужда от чужда помощ за задоволяване на хигиенните и битовите си потребности.
През м. септември е започнала да сяда в леглото и постепенно да се раздвижва, като е
ползвала помощни средства за да се придвижва. Получените, вследствие на ПТП, травми са
се отразили както на психичното, така и на емоционалното състояние на ищцата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че те имат
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата в периода непосредствено
след ПТП. На следващо място техните показания кореспондират със събраните в хода на
процеса доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателства, които да ги
оборват.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.08.2021 г.
ответникът е получил писмената застрахователна претенция на ищцата, като към нея са
били приложени посочените в нея документи. Застрахователят е изискал допълнителни
документи, които ищцата е предоставила с писмо получено на 29.11.2021 г. Не се спори
между страните, че застрахователят в телефонен разговор е предложил застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000.00 лв., но то е
отхвърлено от ищцата.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
5
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Разгледани по същество исковата претенция за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди е основателна, а претенциите по
отношение на лихвите за забава са частично основателни, поради следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане на обезщетение, на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат
да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 12.07.2021 г е осъществено ПТП с участието
на лек автомобил, управляван от Б.И.Ю., при което е причинена средна телесна повреда на
П. И. П.. Наказателното производство е приключило със споразумение, одобрено от съда, с
определение, което е окончателно (чл.382, ал.9 от НПК) и съгласно чл.383, ал.1 от НПК, има
последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна
отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила Б.И.Ю., за понесените от
ищцата неимущетвени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на
непредпазливост и в резултат на същото е настъпила телесна повреда на ищцата,
вследствие, на което тя е претърпяла неимуществени вреди.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № Н
6
...., обективиран в застрахователна полица № BG/03/120002164983 със срок на валидност от
07.08.2020 г. до 06.08.2021 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети
неимуществените вреди, претърпени от ищцата, като пряка и непосредствена последица от
поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на П. И. П., която със своето поведение е нарушила правилата за движение,
установени в ЗДвП. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането. В
конкретния случай, въз основа на събрани те в хода на процеса доказателства се установява,
че ищцата е започнала пресичане на пътното платно по пешеходната пътека. Поведението й
е съобразено с разпоредбата на чл.113, ал.1 и чл.114 от ЗДвП. Следователно тя не е
допринесла с поведението си за причинените й вреди.
По отношение размера на претендираното от ищцата обезщетение за неиму-
ществени вреди, следва да се има предвид, че то има за цел да репарира болките,
страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкрет- ните прояви на
увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП
травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата
на ПТП пострадалата е на 77 години. Проведено е оперативно лечение на фрактурата на
външния кондил на големия пищял и консервативно лечение на фрактурата на горното рамо
на лявата срамна кост. Оздравителният процес е протекъл с усложнения, ищцата е развила
белодробна тромбоемболия, поради която е хоспитализирана за втори път. Напредналата
възраст на ищцата допълнително е усложнявал оздравитнелния порцес, който е пордължил
около 5 месеца, като част от него пострадалата е прекарала на легло. Получените травми са
причина за интензивни болки, които са били най-силни през първите 4-5 седмици и след
7
това постепенно са започнали да намаляват. Ищцата за продължителен период от време е
била напълно зависима от чужда помощ. Болките, настъпилите здравословни усложнения
вследствие на белодробната тромбоемболия, като и зависимостта от чужда помощ са
създали дискомфорт и негативни психични изживявания, тъй като е бил драстично нарушен
обичайния начин на живот, на пострадалата. На тази основа, с оглед и на социално-
икономическите условия в страната и установените в КЗ лимити на застрахователни суми,
приема за справедливо на П. И. П. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди,
причинени й вследствие на травматичните увреждания в размер на 120 000.00 лв. С оглед на
това предявения на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ иск за сумата от 90 000.00 лв.,
представляваща част от дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и доказан и следва да се уважи.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата, на основание чл.429, ал.3 от КЗ, иска присъждането на законна лихва върху
претендираната сума за обезщетение на неимуществените вреди от датата на уведомяване на
ответника – 03.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.497, ал.1,
т.2 от КЗ законната лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение
(включващо, както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл.429, ал.3 от
КЗ), считано от 25.08.2021 г. – денят следващ датата на изтичане на срока от 15 работни дни
до окончателното погасяване на вземането.
От така формулирания петитум и от изразеното становище може да се направи извод,
че ищцата иска към обезщетението по чл.432, ал.1 от КЗ да се добави лихвата по чл.429 от
КЗ, като по този начин се формира главницата, върху която да се присъди обезщетението по
чл.497, ал.1 от КЗ. Съдът не споделя тезата на ищцата. В резултат на деликта възниква
облигационно отношение въз основа, на което за деликвента се поражда задължението да
обезщети увреденото лице за претърпените от него вреди (чл.45 от ЗЗД). Задължението е
парично и изискуемостта му настъпва на датата на увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като
при забава следва да се заплати и дължимата законна лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид
забавяне изпълнението на едно парично задължение. Т.е. пострадалият следва да получи
парична сума покриваща реалния размер на нанесената му вреда и начислената върху нея
законна лихва, в случай на забава при изпълнението на задължението за обезвреда. При
наличие на валидно сключен застрахователен договор е налице паралелно облигационно
отношение между застраховател и деликвента, което дава възможност на пострадалия
алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към застрахователя с предявяване на
иск по чл.432 от КЗ. Налице е притезателно имуществено право на пострадалия, което е
вторично спрямо правото на увредения, произтичащо от деликта, поради, което
застрахователят не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на
непозволеното увреждане, а именно обезщетението за нанесената вреда и законната лихва за
забава върху нея до датата на изплащането му. Приемането на обратното би означавало
застрахователят да плати сума излизаща извън размера на реално дължимото обезщетение и
начислената върху него лихва за забава за периода от датата на изискуемостта му до деня за
8
погасяването му.
В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване или предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
от КЗ – само в рамките на застрахователната су- ма и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застраховател- ното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице.
Съгласно чл.498 от КЗ увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ.
След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по
чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение
води до изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1 от КЗ и съответно възможността
увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл.498, ал.3 от КЗ. Следователно при
предявяване на пряк иск от увреденото лице на основание чл.432, ал.1 от КЗ по застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на дължимото застрахователно обезщетение от момента в който е изтекъл срока по чл. 497,
ал.1 от КЗ, тъй като вече забавата е негова, а не на деликвента. В този смисъл Решение №
128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. ТК.
В чл.497, ал.1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
03.08.2021 г., когато е получил писмената претенция на ищцата и документите, с които тя е
разполагала. Застрахователят е изискал от ищцата допълнителни документи, които е
получил на 29.11.2021 г. и предвид чл.497, ал.1, т.1 от КЗ е следвало до 17.12.2021 г. да
определи и заплати застрахователното обезщетение. Към настоящият момент не са налице
доказателства, че застрахователят е определил застрахователното обезщетение. С оглед на
това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят
следва да покрие спрямо ищеца отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията 03.08.2021 г. до датата на изтичане на срока по
9
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ – 17.12.2021 г. След 17.12.2021 г. застрахователят дължи законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, поради собствената си забава, съгл.
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Следователно претенцията за законна лихва, считано от 03.08.2021 г.
до окончателното изплащане на дължимото обезщетение е основателна и следва да бъде
уважена.
Претенцията за законната лихва върху общия размер на дължимото застрахователно
обезщетение (включващо, както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по
чл.429, ал.3 от КЗ) от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ до
окончателното изплащане следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
деликвента и заплащането на претендираната законна лихва излиза извън размера на реално
дължимото обезщетение и начислената върху него лихва за забава. Уважаването на
претецията ще доведе до олихвяване на лихви (анатоцизъм), което е подчинено на
специален правен режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД и става съобразно наредбите на БНБ,
т.е. допустимо е само доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия определени
в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между
търговци – чл.294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В
останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо съгласно
действащото, както към момента на сключването на застрахователния договор, така и към
този момент законодателство.
Относно разноските по делото.
От приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 25.10. 2022 г. се
установява, че адв. Б.А.А.в е указал безплатна адвокатска помощ на ищцата. С оглед на това
на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявения по делото интерес, с оглед правната и
фактическа сложност на делото и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към 25.10.2022 г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата, адвокатско
възнаграждение в размер на 3 230.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 3 600.00 лв. по сметка на
Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „Позитано“, № 5, представлявано
10
заедно от всеки двама от изпълнителните директори Н.Д.Ч. И.И.Г. П.А.Ш. Т.И.И и Н.Й.П. да
заплати на П. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Шумен, ул. ....“, № 6, вх.2,
ет.4, ап.23 сумата от 90 000.00 (деветдесет хиляди) лв., представляваща част от дължимото
на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и
страдания, причинени, вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат
на ПТП, станало на 12.07.2021 г., причинено от Б.И.Ю., който е нарушил правилата за
движение при управление на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № Н
.... на основание застрахователна полица № BG/03/120002164983 със срок на валидност от
07.08.2020 г. до 06.08.2021 г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.08.2021 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част за законната лихва върху
общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо, както
обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ) от изтичане на
петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ на 17.12.2021 г. до окончателното
изплащане отхвърля претенцията на П. И. П., като неоснователна.
Осъжда ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „Позитано“, № 5, представлявано
заедно от всеки двама от изпълнителните директори Н.Д.Ч. И.И.Г. П.А.Ш. Т.И.И и Н.Й.П. да
заплати на адвокат Б.А.А.в с адрес: гр. София, ул. „.....”, № 2, четвърти полуетаж, офис № 4
сумата от 3 230.00 (три хиляди двеста и тридесет) лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска помощ.
Осъжда ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „Позитано“, № 5, представлявано
заедно от всеки двама от изпълнителните директори Н.Д.Ч. И.И.Г. П.А.Ш. Т.И.И и Н.Й.П. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд
държавна такса в размер на 3 600.00 (три хиляди и шестстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
11