Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 11.03.2019г.
Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ
наказателен състав в публично заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова НАХД №243/2019 година по описа на Плевенския
районен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 377838-F406026
от 16.11.2018година на Директора на Офис (дирекция) за обслужване – Плевен в ТД
на НАП – Велико Търново, с което на Н.М.А. с ЕГН ********** ***, на основание
чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ му е наложено административно наказание – глоба в размер
на 250,00 лева за извършено нарушение по чл.53 ал.1 и чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е
останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с
която моли съда да отмени по реда на чл.63 от ЗАНН наказателното постановление
като незаконосъобразно, алтернативно да намален размеран а наложената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си, като сочи аргументи относно
намаляване размера на наложената глоба.
Ответната страна – ТД на нАП – Плевен се представлява от юрк.
***, който моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и
законосъобразно обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Акт за установяване на административно нарушение № F406026
е съставен на 11.09.2018г. от В.Г.Й. на длъжност инспектор по приходите в НАП
при ТД на НАП – Плевен, против Н.М.А. за това, че на 18.06.2018 г. в офис
Плевен при ТД на НАП – В. Търново след проверка в информационната система на
НАП е установено, че лицето не е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2017г. в законоустановения срок до 30.04.2018г. Лицето е
получило доход от Центъра за спешна медицинска помощ при УМБАЛ Плевен, с Булстат
***в размер на 510,00 лева и удържав
данък 9,36лева. На лицето е изпратена покана
с изх. № 2218-208 от 18.06.2018г. за подаване на декларяция и съставяне
на АУАН, която е получена на 28.06.2018г.
АУАН е съставен ан
основание чл.40 ал.2 от ЗАНН,след
покана,на която А. не се явил. Към датат на съставянето му, декларация по чл.
50 от ЗДДФЛ не е подадена.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
атакуваното наказателно постановление и се подкрепя от ангажираните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите ***Й., С.С.
и М.Х., чиито показания съдът приема с
доверие като непротиворечиви и взаимно допълващи се. От показанията на
посочените свидетели се установява, че
жалбоподателят не е подадал годишна данъчна декларация по реда на ЗДДФЛ
за получени доходи през 2017г. в законоустановения срок, както следва: за отчетната
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и приобщените по реда на
чл.283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства
и доказателствени средства. Жалбоподателя А. не оспорва
фактическата обстановка.Жалбата
е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество се явява основателна, досежно
размера на наложената санкция.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна
предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че
съставът на двете административни нарушения по чл. 50, ал.1, т.1 , вр. чл. 53 от ЗДДФЛ е осъществен виновно от жалбоподателя. В тази насока фактическите
констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, безспорно е установена самоличността на нарушителя и
виновното извършване на нарушенията. Жалбоподателят отрича да му връчван и подписвал АУАН, а за извършването на нарушението е разбрал едва при
връчването ме на НП.
Съгласно чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават
годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи,
подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък
върху годишната данъчна основа по чл.28.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ указва,
че годишната данъчна декларация
се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Безспорно за Н.М.А. като лице придобило доходи през 2017г. като такова
данъчно задължено лице по ЗДДФЛ е възникнало задължението по чл.50, ал.1 от
Закона, да подаде годишна данъчна декларация за облагаемия си доход за 2017г. С
оглед разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, срокът за подаване на тази
декларация е бил до тридесети април на годината, следваща годината на
придобиване на дохода, т.е. за
Наказанието е
наложено, въз основа санкционната разпо-редба на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, като на
жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 250.00
/двеста и петдесет/ лева. Съгласно упоменатия текст от закона „Лице, което не подаде в срок данъчна
декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер
до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.”
Предвид това, Съдът приема, че нарушението е безспорно установено,
поради което и правилно била ангажирана административнонаказателната
отговорност жалбоподателя за това нарушение.
При определяне обаче размера на наказанието за това нарушение, административнонаказващият орган е следвало да има предвид
целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.
27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и
обществената опасност на този вид административно нарушение.
Това означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и
съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, довели до извършване на нарушението.
В конкретния случай административнонаказващият
орган наложил наказанията “Глоба” в средния размер, предвиден в санкционната
норма на чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да са изложени аргументи в подкрепа на
необходимостта от такъв размер.
При така определените наказания, по мнение на Съда, наказващият орган
не отчел смекчаващите отговорността обстоятелства - липсата на вредни
последици, извън съставомерните, в това число и
ощетяване на фиска, както и с оглед отразеното в
обжалваното НП и при липса на данни в административнонаказателната
преписка за предходни нарушения, следва де се приеме, че нарушението извършено
от Н.А. е първо до настоящия момент.
Следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство
относително продължителния срок на забавата от страна на жалбоподателя,
Предвид изложеното, размерът на наказанията “Глоба” се явява
необосновано завишен и следва да бъде намален на 50.00 лв.
Поради това и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, Съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 377838-F406026
от 16.11.2018 година на Директора на
Офис (дирекция) за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново, с което на
Н.М.А. с ЕГН ********** ***, на основание чл.80, ал.1 от ЗАНН му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 250,00 лева за извършено нарушение
по чл.53 ал.1 и чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, в частта досдежно размера на
глобата, като ГО НАМАЛЯВА от 250,00 лв. на 50,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението,че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: