Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Поля Спасова | |
С решение № ... от ...2012г. по гр.д.№ .../2011г. Великотърновски районен съд /ВТРС/ отхвърля предявените искове от Е. В. Д. с ЕГН* от гр.Г. О., ул.Г. Б. 17 .2 А.,съдебен адрес гр.В. ул.В. 1 А адв.Г. Н. ,против „С.-Ц.” Е. със седалище и адрес на управление гр.В. ул.А. М. 6 , с ЕИК ... за сумата 1100/хиляда и сто/ лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците ,както следва:м.08.2009г.- 300лв.;м.12.2009г.- 200лв.;м.02.2010г.- 300лв.;м.03.2010г.- 230лв.;м.04.2010г. – 70лв.,както и лихви за забава върху тези суми,считано от изскуемостта на всяко вземане до датата на исковата молба в общ размер 181,30лв./сто осемдесет и един лева и тридесет ст./, за сумата 300/триста/ лева,представляваща обезщетение по чл.220 КТ,ведно със лихва за забава,считано от 13.04.2010г. до датата на исковата молба в размер на 44/четиридесет и четири/ лева,за сумата 240/двеста и четиридесет / лева,представляваща обезщетение по чл.224 ал. КТ за неизползван платен годишен отпуск,ведно с обезщетение за забава за периода 13.04.2010г.- 27.09.2011г. в размер на 35/тридесет и пет/ лева,като неоснователни и недоказани.Осъжда Е. В. Д. с ЕГН* от гр.Г. О., ул.Г. Б. 17 .2 А.,съдебен адрес гр.В. ул.В. 1 А адв.Г. Н. да заплати на „С.-Ц.” Е. със седалище и адрес на управление гр.В. ул.А. М. 6 , с ЕИК ... направените разноски в размер на 150/сто и петдесет / лева. Против решението е подадена въззивна жалба от Е. В. Д. с ЕГН* от гр.Г. О., ул.Г. ┴. 17 .2 А.,съдебен адрес гр.В. ул.В.1 А адв.Г. Н.В жалбата се посочва,че се обжалва изцяло решението на ВТРС като неправилно- постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост.Моли да се постанови решение,с което да се отмени изцяло обжалваното решение като се реши делото по същество и се уважат предявените искове като основателни и доказани.Според жалбоподателя ВТРС неправилно и в противоречие със събраните доказателства е приел,че ищеца не е доказал валидно трудово правоотношение, с основните характеризиращи го белези,този извод се подкрепял от липсата на писмен трудов договор.Жалбоподателят не е съгласен с изводите на ВТРС,че в нито един от документите ,съставени от ответното дружество не фигурирало името на ищеца.Ищецът се подписвал на разходни касови ордери.Жалбоподателят заема становище в жалбата,че обжалваното решение не е мотивирано и е необосновано.Представя писмено становище и списък на разноските. Препис от въззивната жалба е изпратен на другата страна,която не е подала в срок отговор на жалбата.Чрез процесуалния си представител заема становище в съдебно заседание,че първоинстанционното решение е правилно,законосъобразно, обосновано и мотивирано на база събраните доказателства.Прави искане да се постанови решение,с което да се потвърди обжалваното решение на ВТРС. Великотърновският окръжен съд е приел въззивната жалба за редовна и процесуално допустима и разгледа жалбата в открито съдебно заседание. Като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото съдът намира въззивната жалба за неоснователна. ВТРС се е произнесъл в обжалваното решение по предявения от жалбоподателя иск като е съобразил всички събрани доказателства.ВТРС е приел,че за да възникне задължението на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение следва да се докаже сключването на писмен трудов договор между страните.задължението на работодателя да изпрати уведомление по чл.62 ал.4 от КТ до съответната ТД на НАП има административен характер и изпълнението му,неточното му изпълнение или неизпълнението е неотносимо към действителността/валидността/ на трудовия договор.Самото уведомление до ТД на НАП не може да се приравни на сключването на трудов договор между страните.ВТРС е преценил от една страна липсата на писмен трудов договор между страните и от друга страна всички писмени и гласни доказателства.Следва да се потвърди като правилен извода на ВТРС,че не е доказано съществуването на правоотношения по трудов договор между страните,поради което предявеният иск за заплащане на процесните суми трудово възнаграждение по трудов договор е недоказан и неоснователен.От данните по делото не е доказано между страните да е имало подписан трудов или някакъв друг договор и изобщо да е имало договаряне с ответника, по силата на което жалбоподателят да е престирал труд и да има право на заплащане спрямо ответника.Жалбоподателят може да е имал преговори за работа,но не е доказано това да е станало с ответното дружество.Обосновано и законосъобразно ВТРС е приел,че от доказателствата по делото не може да се приеме за установено,че между страните е имало сключен трудов договор и е съществувало трудово правоотношение,по което жалбоподателят е полагал труд и има право да получи трудово възнаграждение и съответно претендираните обезщетения по КТ.В този смисъл приетото за установено от фактическа и правна страна в обжалваното решение е съответно на доказателствата,събрани в процеса и на практиката на ВКС на РБ. Пред въззивната инстанция не се представят доказателства,които да налагат други изводи от фактическа и правна страна, от тези,които са направени от ВТРС в обжалваното решение. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : Потвърждава решение №...от...2012г. по гр.д.№ ../2011г.на Великотърновски районен съд ,с което отхвърля предявените искове от Е. В. Д. с ЕГН* от гр.Г. О., ул.Г. Б. 17 .2 А.,съдебен адрес гр.В. ул.В. 1 А адв.Г. Н. ,против „С.-Ц.” Е. със седалище и адрес на управление гр.В. ул.А. М. 6 , с ЕИК ... за сумата 1100/хиляда и сто/ лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците ,както следва:м.08.2009г.- 300лв.;м.12.2009г.- 200лв.;м.02.2010г.- 300лв.;м.03.2010г.- 230лв.;м.04.2010г. – 70лв.,както и лихви за забава върху тези суми,считано от изскуемостта на всяко вземане до датата на исковата молба в общ размер 181,30лв./сто осемдесет и един лева и тридесет ст./, за сумата 300/триста/ лева,представляваща обезщетение по чл.220 КТ,ведно със лихва за забава,считано от 13.04.2010г. до датата на исковата молба в размер на 44/четиридесет и четири/ лева,за сумата 240/двеста и четиридесет / лева,представляваща обезщетение по чл.224 ал. КТ за неизползван платен годишен отпуск,ведно с обезщетение за забава за периода 13.04.2010г.- 27.09.2011г. в размер на 35/тридесет и пет/ лева,като неоснователни и недоказани.Осъжда Е. В. Д. с ЕГН* от гр.Г. О., ул.Г. Б. 17 .2 А.,съдебен адрес гр.В. ул.В. 1 А адв.Галин Ненов да заплати на „С.-Ц.” Е. със седалище и адрес на управление гр.В. ул.А. М. 6 , с ЕИК ... направените разноски в размер на 150/сто и петдесет / лева. Решението не подлежи на касационно обжалване . Председател: Членове: |