Съдия докладчик: Сона Гарабедян
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Г. И., ЕГН
********** против ...., с която е предявен иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата в общ
размер от 99 615 лева, представляваща сбор от незаплатени адвокатски възнаграждения по
сключени между страните договори за правна защита и съдействие по 273 изпълнителни
дела, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК - 06.06.2022 г., до окончателно изплащане на задълженията, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 64/08.06.2022 г. по ч.г.д. № 112/2022 г. по описа
на РС - Чепеларе.
С разпореждане № 246/06.07.2022 г. по ч.гр.д. № 112/2022 г. заповедният съд е обезсилил
заповедта поради липса на представени доказателства за предявен иск в едномесечния срок
по чл. 415 от ГПК. Поради това, с оглед обвързаността на двете производства, до
стабилизиране на този съдебен акт, настоящото дело е било спряно с влязло в сила
определение № 124/20.09.2022 г.
С окончателно определение № 523/22.11.2022 г. по в.ч.г.д. № 328/2022 г. на ОС - Смолян,
разпореждането на заповедния съд за обезсилване на заповедта е потвърдено. Ето защо и с
определение № 157/24.11.2022 г., настоящото производство е възобновено и исковата молба
е оставена без движение с конкретни указания до ищеца. Предвид установената фактическа
обстановка и с оглед липсата на заповед за изпълнение за вземането на ищеца, съдът е
указал на същия да мотивира правен интерес от предявената установителна претенция.
Дадени са разяснения, че издадена заповед е обезсилена с окончателен съдебен акт. Указани
са неблагоприятните последици при неизпълнение. Съобщението, ведно с препис от
определението, са редовно връчени на ищеца лично на 12.12.2022 г.
Със становище вх. № 3101/20.12.2022 г., изпратено по пощата на 19.12.2022 г., ищецът
заявява, че депозираната искова молба е по повод образуваното заповедно производство и
няма самостоятелен характер, че не е направено подобно искане пред съда, за да образува
иск по отделно производство, поради което съдът няма основание да приема заведения
установителен иск като самостоятелно основание за производство. Посочва, че правният
интерес на този иск е във връзка със заповедното производство по реда на ч.г.д. № 112/2022
г. на РС - Чепеларе. Заявява, че не възразява делото да бъде прекратено, но че същото било
образувано като отделно производство по почин на съда, а не по негово искане. Моли да му
бъде върната платената държавна такса в размер на 1992.30 лева, тъй като същата е платена
във връзка с ч.г.д. № 112/2022 по описа на РС - Чепеларе.
Горното мотивира извода на съда да върне исковата молба, която в настоящата хипотеза се
явява както недопустима, така и нередовна.
Установителният иск е недопустим, тъй като липсва заповед за изпълнение, вземането по
която да бъде установено в процеса.
Установителният иск по чл. 422 от ГПК е допустим при следните предпоставки: издадена
заповед за изпълнение; подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение за
недължимост; спазване на срока за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането по чл. 415 от ГПК, както и пълен идентитет на вземанията в двете производства.
В настоящия случай, първото от тези условия, вече не съществува, тъй като заповедта за
изпълнение е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт.
С иска по чл. 422 от ГПК се цели със сила на присъдено нещо, да бъде признато
съществуването на вземането по оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 от ГПК
заповед за изпълнение. Именно затова този иск е неразривно свързан с проведеното преди
това заповедно производство, за което говори и обстоятелството, че искът се счита предявен
1
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Правният интерес на заявителя от иска по чл. 422 от ГПК е обусловен от това, че при
уважаването на този иск, оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 от ГПК заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК /какъвто е настоящият случай/ ще влезе в сила /арг. от чл.
416 от ГПК/ и въз основа на нея заявителят ще може да се снабди с изпълнителен лист,
който се издава от съдията докладчик по заповедното производство, а в случай, че са
издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, същите
ще бъдат стабилизирани с положителното установително решение по чл. 422 от ГПК.
В настоящия случай, както вече се посочи по - горе, издадената в полза на заявителя и ищец
по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е обезсилена с
влязъл в сила съдебен акт, поради което е безпредметно в производството по настоящото
дело заявителят да иска установяване на вземане въз основа на заповед, която е обезсилена.
Ето защо, към настоящия момент установителният иск се явява недопустим поради липса на
правен интерес, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка и за което съдът
следи служебно във всеки един момент от производството. Ищецът е могъл да защити
интересите си, като претендира сумата, чрез изменение на иска в осъдителен, който не би
бил обвързан от заповедно производство. Подобно изявление обаче липсва, въпреки
дадените указания. Напротив, ищецът завява, че не възразява делото да бъде прекратено.
Предвид изложеното и доколкото нередовностите на исковата молба не са отстранени, което
от своя страна води до недопустимост на предявения иск, исковата молба следва да бъде
върната, а производството по делото – прекратено.
Съдът намира молбата на ищеца за връщане на платената държавна такса, инкорпорирана в
становището от 20.12.2022 г., за неоснователна по следните съображения:
Разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, буква ”а” от Закона за държавните такси изрично
предвиждат, че държавната такса, която се събира от органите на съдебната власт, се
заплаща при предявяване на искането за извършване на съответното действието, съответно
държавната такса се заплаща за искови молби. Това ще рече, че предявяването на иск, чрез
подаване на искова молба до съда, а не извършването на определено съдопроизводствено
действие от страна на съда, е основание за заплащането й. Законът не свързва основанието
за внасяне на държавна такса със задължението на съда да постанови определен съдебен акт,
т.е. основанието за внасяне на таксата не е обвързано с очакван от вносителя правен
резултат. Понятието “услуга” по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ следва да се разбира като
изпълнение на задължението на съда по чл. 2 от ГПК по предвидения в този процесуален
закон ред за образуване на исково производство, в което да бъде извършена преценка за
допустимостта и основателността на заявеното от страна на ищеца искане за защита и
съдействие на лични и имуществени права. Държавните такси не представляват цена, която
гражданинът заплаща, само ако получи услугата, която желае, т.е. съдебен акт, уважаващ
заявената претенция, респ. извършването на определен брой съдопроизводствени действия.
В конкретния случай следва да се заключи, че внесената от ищеца държавна такса е
дължимо платена, защото е образувано дело и тъй като съдът е изпълнил задължението си
по чл. 2 от ГПК, тази такса не подлежи на връщане. Обстоятелството, че производството е
счетено за недопустимо и е прекратено, не обосновава възстановяване на внесената такса. В
този смисъл Определение № 126/15.03.2013 г. по гр.д.№ 1193/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. Освен
изложеното, следва да се допълни, че ч.г.д. № 112/2022 г. по описа на РС - Чепеларе е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК по същото дело надлежно е подадено възражение от
длъжника, поради което с разпореждане на заповедния съд № 246/06.07.2022 г. на заявителя
е указано да предяви иск за установяване на вземането, за което е издадена заповедта, като
довнесе дължимата държавна такса по сметка на РС - Чепеларе. Заявителят е депозирал
искова молба с приложен към нея платежен документ за внесена на 18.08.2022 г. държавна
2
такса в размер на 1992.30 лева по сметка на РС - Чепеларе, в който като основание за
плащане е посочено: "Държавна такса обр. на дело искова молба срещу ....". По така
депозираната искова молба е образувано настоящото г.д. № 163/2022 г. Впоследствие с
влязъл в сила съдебен акт издадената по ч.г.д. № 112/2022 г. на РС - Чепеларе заповед за
изпълнение е обезсилена, поради това че кредиторът не е представил доказателства по
заповедното дело за предявен срещу длъжника иск за съществуване на вземането. С
настоящото определение производството по г.д. № 163/2022 г. на РС - Чепеларе се
прекратява поради недопустимост на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК -
липса на правен интерес от водене на такъв иск при обезсилена заповед за изпълнение с
влязъл в сила съдебен акт.
Правилността на дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 422 от
ГПК е относима и към преценката за наличие на предпоставките на чл. 4б от ЗДТ.
Заведеният от К. Г. И. установителен иск по чл. 422 от ГПК е въз основа на дадени от
заповедния съд - РС - Чепеларе указания, след като по заповедното производство е
постъпило възражение, чийто последици съдът е следвало да зачете, доколкото това
възражение изхожда от надлежна страна /длъжника в заповедното производство/ и е
подадено в законоустановения срок. Действително, в изпълнение на дадените от заповедния
съд указания за завеждане на установителен иск, ищецът е предприел действия за заплащане
на държавна такса по него, но тези указания не обуславят последващото прекратяване на
образуваното исково производство. Проявеното от заявителя - сега ищец процесуално
бездействие в рамките на указаните му срокове, при дължима активност от негова страна,
закономерно е довело до прилагане на предвидените в закона последици, изразяващи се в
обезсилване на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение и
прекратяване на производството по настоящото дело.
Предвид изложеното, внесената държавна такса е дължимо платена и като такава не
подлежи на връщане. Ето защо, молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 и чл. 129, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 1906/19.08.2022 г., подадена от К.Г.И., ЕГН **********
против ...., с която е предявен иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че .... дължи на К.Г.И. сумата в общ размер от 99
615 лева, представляваща сбор от незаплатени адвокатски възнаграждения по сключени
между страните договори за правна защита и съдействие по 273 изпълнителни дела, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
06.06.2022 г., до окончателно изплащане на задълженията, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 64/08.06.2022 г. по ч.г.д. № 112/2022 г. по описа на РС -
Чепеларе, обезсилена с влязло в законна сила определение № 110/24.08.2022 г., постановено
по ч.г.д. № 112/2022 г. на РС - Чепеларе.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 163/2022 г. по описа на РС - Чепеларе.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца К.Г.И., ЕГН **********, за връщане на
внесената за настоящото производство държавна такса в размер на 1992.30 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването
му на ищеца пред Окръжен съд - Смолян.
Препис от определението да се връчи само на ищеца на посочения в ИМ съдебен адрес.
3