Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
…..февруари 2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
Председател: Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от съдия
Банкова ч.гр.д. №1020/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от В.Я. Тодорова – длъжник по изп.д.
№2020839040039014 на ЧСИ И.М.- К.срещу постановление за разноските на съдебния
изпълнител от 24.09.2020г., с което ЧСИ отказал да намали размера на
приетото адвокатско възнаграждение, както и начислените по делото такси и
разноски.
Жалбоподателят
поддържа, че адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по делото,
е прекомерно и моли същото да бъде намалено до размера от 200 лв.. Моли също
така да бъдат намалени по размер начислените по изп. дело такси, като по
същество оплакването е за неправилно изчисление на пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят
взема становище за неоснователност по жалбата.
Частната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество,
въззивният съд намира следното:
Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от
представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното
производство, в която са посочени като изпълнителни способи всички, предвидени
в закона, вкл. и правата по чл.18 от ЗЧСИ. Сезирането на ЧСИ с посочване на
изпълнителни способи е условие за редовност на молбата на взискателя, поради
което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е
основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело по чл. 10 т. 1 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата
разпоредба. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението
е в размер на 200 лв.
Други действия по процесуално
представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са извършвани и
правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на
делото. Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с представения
договор за правна помощ в размер на 1670 лв. се явява прекомерно и следва да се
намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба
№1/2004 г. – в размер на 200 лв.
Възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определената такса по
чл.26 от Тарифата са основателни. Размерът на дължимата такса се определя
съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението
й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват
разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на
взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално –
т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за
адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното
производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно
чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в
„паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата.
Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния
лист, в случая – 146 183,67 /главница 93 163,86 +законна лихва за
периода от 19.12.2014г. до датата на ПДИ /, и размерът й е 6 143,67лв. или
7 372,40 с ДДС.
Искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че
разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното
производство не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на
обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни,
отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление на на ЧСИ И.М.- К.от 24.09.2020г. по
изп. дело №2020839040039014, в частта му относно приетото адвокатско
възнаграждение и определянето на пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение - сумата от 200 лв. без включен ДДС.
ОПРЕДЕЛЯ размер на
таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 7 372,40 с ДДС.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.