Р Е
Ш Е Н
И Е № 12
С. 11.02.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С.ският районен съд, Іви
състав в публично съдебно
заседание на втори октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА административно наказателно дело № 292 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 147 от 03.06.2019 година на Директора на РДГ гр. С., упълномощен със Заповед №РД 49-199/16.05.2011 г. на МЗХ на Р.В. В. ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лв. ( двеста лева) на основание на осн. чл.261, ал. 1, т. 1 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и, ал. 2 от ЗАНН, за нарушение по чл. 261, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останал Р.В. В., който обжалва НП като незаконосъобразно и необосновано с искане за отмяната му, включително и поради оплаквания за съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП – неясно описване на нарушението, в какво се изразява и обстоятелствата при които е извършено.
В съдебно заседание Р. В. поддържа жалбата си лично.
Въззиваемата страна Директор на РДГ С. чрез своя процесуален представител - юрисконсулт И.И. взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно развивайки доводи в тази насока, като моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните,
посочените в жалбата основания и писмените становища, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59,, ал. 2 от 3АНН, и от страна с право на обжалване, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.
По същество:
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Р.В. В. ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба
в размер на 200 лв. за нарушение по чл.
261, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, за това че на 14. 11. 2018 година в отдел
653, подотдел „а
От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Х.Б. и С.Д. се
установява че на 14. 11. 2018 година по сигнал за незаконна сеч в местността „П.” в землището на град С., служителите старши
специалисти РДГ С.- Н.Б. на длъжност
старши специалист „Горски инспектор” и С.Д. старш
специалист „контрол и движение на дървесината” отишли в тази местност отдел
653, подотдел „а
От своя страна свидетелят Н.Х.Б. сочи в показанията си че когато отишли на посоченото място заварили, че жалбоподателят товари и разтоварва дървесина и той и колегата му С.Д. му издали разпореждане да спре дейността, но той не спазил разпореждането и разтованил цялата дървесина и затова му бил съставен акт.
На 17. 01. 2019 година на жалбоподателя Р.В. В. бил съставен от С.В.Д. АУАН № 147 от 2019
год. по регистъра бл. № серия РОО № 082652 за това, че на 14. 11. 2018 година в
отдел 653, подотдел „а
Съдът констатира различие в доказателствения материал съдържащо се в показанията на разпитаните свидетели изразяващо се в следното:
От една страна са показанията на свидетеля Н.Б. който сочи че
жалбоподателят товарел и разтоварвал дървен материал а в случая се касае за
един труп с дължина
От своя страна свидетелят С.Д. в показанията си не сочи такава дейност и от показанията му не се установява в какво се изразява неизпълненото разпореждане и каква дейност е извършвал жалбоподателя когато е заварен от служителите на РДГ Б. и Д.. Към момента на разпита му този свидетел е пенсионер и не е служител на РДГ С..
Тъй като от свидетелите могли да възприемат случилото се на място Н.Б.
е служител на възиваемата страна и заинтересован в полза на наказващия орган и
в своя полза, съдът намира, че само от неговите показания не може да се
приеме за доказано нарушението визирано
в НП. В тази насока съдът констатира, че в докато в свидетелят Б. твърди в
показанията си товарене и разтоварване в НП се твърди само разтоварване и то на
един единствен дървен труп с дължина
По изложените съображения самото нарушение не е доказано от фактическа страна от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимна страна,
в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно
постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество
се явява основателна.
Правилото за съдържанието на НП по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изисква наказващият орган да опише
нарушението със
всички обстоятелства относими към съставомерните му елементи от обективна
страна. Посочената правна квалификация по чл. 261, ал.
1, т. 1 от Закона за горите, задължава
органа да посочи следните два елемента: 1) издадено разпореждане от компетентен орган с неговото съдържание и 2) разпореждането да е от конкретно посочен орган в рамките на законовите правомощия
на органа. Наказващият орган е длъжен да посочи
точното съдържание на разпореждането и неговия автор, с оглед изследване на компетентността по издаването му.
Само разпореждания, издадени в рамките на установените законови правомощия /визирани в чл. 197 от ЗГ/ на длъжностните
лица са правомерни,
следователно изпълними и водещи до санкциониране
на отказа.
Начинът на описание на нарушението в АУАН и НП в нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН за акта и на чл. 57 ал. 1, т. 5 за НП не съответства на съдържанието на санкционната норма, тъй като не е посочено от фактическа страна кой е органът издал разпореждането, което изключва защитата по това съставомерно обстоятелство, както и контролът относно компетентността на органа включително и относно разпореждането. Установените в хода на съдебното производство съставомерни за отговорността факти и обстоятелства не могат да санират липсата на съставомерно описание на нарушението от обективна страна. При нарушението по чл. 261, ал. 1, т. 1 от ЗГ следва да е описано по какъв начин лицето не е изпълнило разпореждането, на кое лице, за да се установи дали наистина е длъжностно лице, и изпълнението на кои конкретни задължения са възпрепятствани, за да се установи дали са служебни и дали са по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му.
Бланкетното посочване в АУАН и в НП „служители на РДГ С.”, не е достатъчно за индивидуализиране на съставомерното обстоятелство компетентен орган по смисъла на чл. 261, т. 1 от ЗГ. Всяка длъжност има конкретно установени от закона правомощия и без конкретно посочване длъжността на издалия разпореждането се ограничава както правото на защита на жалбоподателя по въпроса дали това разпореждане е от компетентен орган и в кръга на дадените му от закона правомощия.
С оглед на изложеното съдът приема, че акта
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени в нарушение на ЗАНН, което не може да
бъде санирано. Нередовността на актовете не може да бъде преодоляна. Касае се
за съществено нарушение от категорията на неотстранимите и самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна, тъй като е нарушено правото на жалбоподателя да
научи за неизпълнение на разпореждане на кой орган му е съставен АУАН и наказан
с обжалваното НП. Щом това е съставомерно обстоятелство относимо към
основните признаци от обективна страна на приписваното му нарушение
неизпълнението на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на НП и на чл. 42, т.
4 от ЗАНН при съставяне на АУАН е съществено процесуално нарушение, което се
извлича от чл. 249 ал. 4, т. 1 НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН и
задължителната съдебна практика, изразена в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ
07.10.2002 Г. ПО Н. Д. № 2/2002 Г., ОСНК НА ВКС. В конкретния случай начинът по
който е описано вмененото на жалбоподателя нарушение внася
съмнение относно предмета на административното нарушение и неговите признаци,
както и обстоятелствата чрез които са се осъществили и нарушава правото на
защита на жалбоподателя, чиято административнонаказателна отговорност е
ангажирана с него. Неясното обвинение, включително и административно
наказателно винаги води до нарушаване правото на защита на нарушителя.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление подлежи на отмяна, тъй като за разлика от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която позволява нередовностите в АУАН да бъдат преодолени, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, авторството на извършеното нарушение и вината на извършителя, всяка нередовност в НП е винаги съществено нарушение от категорията на неотстранимите и самостоятелно е достатъчно основание за отмяна, тъй като внася съмнение относно предмета на административното нарушение и неговите признаци, и нарушава правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с него. Неясното обвинение, включително и административно-наказателно винаги води до нарушаване правото на защита на нарушителя и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Отделно от това както бе посочено от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се налага извод, че самото нарушение не е е доказано по несъмнен начин, още по - малко вината на жалбоподателя. Това е от значение както за изводите на съда за недоказаност на нарушението от фактическа страна, така и за отсъствието на основание по чл. 53 ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в това му съдържание. Видно от съдържанието на АУАН, в него не е посочено конкретно кой орган е издал разпореждането. Едва в НП е визирано че след разпореждането жалбоподателят е разтоварил дървения труп, като за разлика от това в АУАН е посочено че товари-разтоварва.
Видно от съдържанието на АУАН и НП в тях е налице разминаване относно поведението на жалбоподателя след издаване на разпореждането, а само в АУАН, видно от съдържанието му това противоречие е и по въпроса същевременно или след разпореждането товари-разтоварва единствения труп. Това е така, тъй като за тази дейност е посочено изрично че е както същевременно с разпореждането, така и след издаване на разпореждането за прекратяване на дейността.
Всичко това е накърнило защитата на жалбоподателя относно съставомерни обстоятелства, чрез които се твърди че е осъществил нарушението, а именно кой орган, лице на каква длъжност е издало разпореждането, за да се преценява компетентността му какво е извършвал преди и какво е сторил след издаване на разпореждането и доколко е виновно нарушение разтоварването на дървен труп на място, без да е установено, че е от друго място.
По изложените мотиви, обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде изцяло отменено.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от 3АНН Районен съд гр. С.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление наказателно постановление № 147 от 03.06.2019 година на Директора на РДГ гр. С., с което на Р.В. В. с ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лв. ( двеста лева) за нарушение по чл. 261, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС С.област, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: