Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 10.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на трети май през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7878 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Ц.Б.К., с която е предявен срещу Р.Д.А.и С.Г.В., в
качеството им на съдружници в Адвокатско съдружие „Р.К.“, иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за сумата от 36000 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение по развален договор за правна защита.
Ищцата твърди, че на 01.08.2013 г. е
сключила договор за правна защита с Адвокатско съдружие „Р.К.“, представлявано
от адв.Р.А., с който е възложила завеждането на гражданско дело срещу лицето И.К.и
осъществяване на процесуално представителство по него. Заплатила е
възнаграждение в размер на 36000 лв. Гражданско дело не е било заведено, поради
което с нотариална покана от 22.07.2015 г. ищцата е развалила договора.
Претендира връщане на авансово заплатеното адвокатско възнаграждение, ведно със
законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Ответниците чрез адв.Р.А. – управител
в Адвокатско съдружие „Р.К.“, оспорва иска. Твърди се, че в изпълнение на
договора е изготвен проект на искова молба, който е бил изпратен на ищцата за
съгласуване и за предоставяне на допълнителни данни и доказателства, необходими
като съдържание и приложение на исковата молба за целите на внасянето й в съда.
Ищцата не е оказала необходимото съдействие на адв.А., поради което исковата
молба не е била завършена и депозирана в съда. Ответникът се позовава на чл.26,
ал.2 ЗА - неоснователно оттегляне на пълномощията, при което адвокатът има
право на възнаграждение в пълен размер.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД:
Не се спори между страните, а същото
се установява и от представената фактура от 01.08.2013 г., двустранно подписана,
че на посочената дата е възникнало облигационно отношение по договор за
осъществяване на правна помощ, по силата на който ищцата е възложила на
ответника завеждане на гражданско дело срещу лицето И.К.и процесуално
представителство по същото. Като възнаграждение по договора е заплатена
авансово сумата от 36000 лв.
Упражняването на адвокатската
професия, съгласно чл.2 ЗА, е дейност за правно съдействие и защита на
свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя
се осъществява чрез устни и писмени К.ации и становища по правни въпроси,
изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с
възложената от клиента работа, представителство на доверителите и подзащитните
пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица /чл.24 ЗА/,
срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение - чл. 36 ЗА. Изложените
основни характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните
отношения между адвоката и клиента да се определят като най-близки, сходни на
договора за поръчка /решение № 495 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1669/2009 г. на
ВКС, III г.о./.
Съгласно чл.40, ал.2 ЗА адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от върховенството на закона и е
длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия
начин. За своя труд адвокатът има право на възнаграждение по силата
на чл.36, ал.2 ЗА, в отклонение от общото правило на чл.286 ЗЗД, съгласно което
възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено. В
случая не е спорно, че на 02.08.2013 г. ищцата е заплатила на ответника
авансово възнаграждение по договора в размер на 36000 лв. с ДДС, видно и от представеното
платежно нареждане.
Безспорно е между страните, че делото,
предмет на договора за правна защита, не е било заведено.
Установява се от представената от
ответната страна електронна кореспонденция, неоспорена от ищцата, че адв.А. е
извършила анализ на предоставени от ищцата материали, след което е проведена
среща между ищцата и А. на 23.07.2013 г. В електронно писмо от 28.07.2013 г.
адв. А. е уведомила ищцата, че е изготвила искова молба, постигната е уговорка
за провеждане на среща на 30.07.2013 г. Сутринта на посочената дата адв. А. на
ищцата електронно писмо с прикачен файл - проект на исковата молба. Същият е
приложен по делото, като в съдебно заседание от 03.05.2017 г. процесуалният
представител на ищцата е признал този факт – че проектът е получен. В
последваща кореспонденция по друг повод - на 25.10.2013 г. адв. А. е отправила
запитване към ищцата относно материали, които последната е следвало да й
изпрати относно „другото дело“. На следващия ден е получен отговор, но не и на
запитването за очакваните материали. Година по-късно, на 25.10.2014 г. ищцата е
изпратила електронно съобщение, в което заявява, че не е намерила време да
прегледа цялата документация и да даде на адвоката конкретни указания, като поставя
въпрос дали исковата молба е била депозирана. На следващия ден на ищцата е
отговорено, че няма заведена искова молба поради причините, посочени от самата
ищца. Кореспонденцията е продължила с искане на отчет за свършената работа по
договора за правна защита, като на 22.07.2015 г. ищцата е отправила изявление
за разваляне на договора и е предоставила 7-дневен срок за връщане на
заплатеното от нея възнаграждение от 36000 лв.
Кореспонденцията, разменяна между
страните по електронен път – e-mail съобщения, съставлява електронно изявление,
респ. електронен документ по смисъла на чл.2 и чл.3 ЗЕДЕП. По делото не е
спорно, че страните са били автори, респ. титуляри и адресати на електронните
изявления. Електронната кореспонденция е представена на хартиен носител в
заверен препис при спазване на чл.184 ГПК, не е оспорена по делото и се ползва
с доказателствена сила относно авторството и доказателствена стойност относно признатите
неизгодните обстоятелства.
От показанията на свидетеля Л.Т.,
колега на адв. А., се потвърждава установеното от електронната кореспонденция,
а именно - че изготвената от А. искова молба не може бъде депозирана поради
липса на информация и доказателства, необходими за окомплектоването й, за да
може да се подаде в съда. Данните и доказателствата са поискани от ищцата, но
тя не ги е предоставила.
За да бъде уважен предявения иск, по
делото следва да се установи виновно неизпълнение по сключения договор от
страна на ответника. Ответникът от своя страна се брани с възражение по чл.95 ЗЗД, като твърди, че неоказано необходимо съдействие от страна на ищцата е
единствена причина за неизпълнението. По делото няма спор, че възложената
работа не е изпълнена в цялост – изготвена е искова молба, за която е следвало
да бъде уточнен размерът на иска и която е следвало да бъде попълнена с
конкретни данни относно вредите, съответно – доказателства, които да бъдат
представени към нея. Несъмнено размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, за който да бъде предявен осъдителен иск, е изцяло в строго личната
преценка на ищеца – адвокатът може да даде насоки относно съдебната практика –
за обичайните размери, които се присъждат, но не може вместо доверителя
автономно да вземе решение по този въпрос. Посочването и представянето на доказателства
към исковата молба, които се намират в държане на доверителя, също не могат да
бъдат осигурени от адвоката без съдействие. По делото от писмените и гласните
доказателства безпротиворечиво се установява, че проектът за искова молба е
изготвен от ответника, като в същия е следвало да се уточни размер и да се
посочат и представят доказателства относно твърдяните вреди. За осигуряване на тези
данни ищцата е била двукратно поканена от адвоката си, като неосигуреното
съдействие от нейна страна е установено и с извънсъдебно признание (съдържащо
се в изходящото от нея изявление в електронно писмо от 25.10.2014 г.). Съдът
приема, че е налице забава на кредитора по смисъла на чл.95, ал.1 ЗЗД,
изразяваща се в неосигуряване на необходимо съдействие, без което длъжникът не
може да изпълни задължението си. В следствие на това длъжникът се освобождава
от последиците на неизпълнението и спрямо него не може да бъде осъществено
потестативното право по чл.87 ЗЗД, тъй като не е налице виновно неизпълнение. Налице
е и специална норма – чл.26, ал.2 ЗА (проявление на чл.288, ал.1 ЗЗД), съгласно
която при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на
възнаграждение в пълен размер. Законът
дава право на доверителя по договор за поръчка да я оттегли, ако довереникът е
загубил доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното правоотношение, без
да се изискват специални основания за това. Съдът намира, че с връчване на
нотариалната покана за връщане на платеното възнаграждение ищцата е оттеглила
поръчката по договора за правна защита. Принципната възможност на доверителя
при договора за поръчка във всеки един момент да оттегли поръчката обаче не го
освобождава от задължението да заплати на довереника направените разноски и
уговореното възнаграждение - чл.288, ал.1 ЗЗД. Това положение е залегнало и в
специалната норма на чл.26, ал.2 ЗА, която визира две хипотези – неоснователно
оттегляне на пълномощията, в който случай адвокатът има право на възнаграждение
в пълен размер, и основателно оттегляне на пълномощията, в който случай се
дължи възнаграждение само за положения труд. Оттеглянето на поръчката би било
основателно в случай, че изпълнението на договора е станало невъзможно или
поради неточно изпълнение на поръчката. По делото
липсват доказателства, тежестта за представянето на каквито е била на ищцата,
изпълнението на договора за поръчка да е станало невъзможно или оттеглянето да
е основателно – поради неточно изпълнение на поръчката. Напротив, установи се
от кореспонденцията между страните, че ответницата е изготвила проект на искова
молба, който е изпратила на ищцата и който е следвало да бъде допълнен с оглед
допълнително предоставена информация и указания от страна на ищцата. Ищцата признава,
че не е намерила време да се запознае с проекта и даде нужното съдействие за
съгласуване на размера на иска и предоставяне на доказателства, които са в
собственото й държане. По изложените съображения съдът намира, че
невъзможността за изпълнение се дължи на бездействието на самия ищец и е налице
неоснователно оттегляне на поръчката. При това положение намира приложение
разпоредбите на чл.288, ал. ЗЗД, респ. чл.26, ал.1 ЗА и ответникът има право на
уговореното адвокатско възнаграждение в пълния му размер. В полза на ищеца не е
възникнало вземане за връщане на даденото поради отпаднало основание и
предявеният иск е неоснователен.
По разноските:
На процесуалния представител на
ответника следва да се присъди на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3
ЗА сумата от 1610 лв. за оказана безплатна правна помощ.
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ц.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Р.Д.А.и С.Г.В., в качеството
им на съдружници в Адвокатско съдружие „Р.К.“,
БУЛСТАТ ********, с адрес: гр.С., ул.********, иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на сумата от 36000
лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена като адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита от 01.08.2013 г.
ОСЪЖДА Ц.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на адв. И. М.М., адрес:
гр. С., бул. „*********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1610 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: