О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….01.2020 год.,
гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
разгледа въззивно гр.
дело № 2383 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К.
Иванов и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Ч.М. ***,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 292/22.10.2019 год.,
постановено по гр. дело № 379/2019 год. по описа на РС-Провадия, с което въззивницата е осъдена да заплати на А.А.К.
*** сумата от 4000 лева, получена на неосъществено основание, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума,
считано от подаването на исковата молба до окончателното и́ изплащане.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Твърдят се допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилно
определяне на подлежащите на доказване факти, неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните, както и в
неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Отправено
е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да
бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен
отговор насрещната страна А.А.К., чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита първонистанционното
решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски.
Навежда, че изложеното във въззивната
жалба няма връзка с предмета на делото и оплакванията за допуснати процесуални
нарушения относно разпределянето на доказателствената
тежест между страните са несъстоятелни.
Съдът,
като се запозна с делото намира, че оплакванията във въззивната
жалба за допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на процесуалните правила във връзка с доклада на делото и по –
конкретно, относно подлежащите на доказване от страните факти и разпределението
на доказателствената тежест в процеса, са основателни
по следните съображения:
В исковата си молба ищецът А.А.К. е навел следните твърдения: На 08.08.2016
год. сключил с ответницата Д.Ч.М. предварителен договор, с който последната се
задължила да прехвърли на ищеца собствеността върху собствените си 5 / 6 идеални
части от апартамент № 79 на първи етаж в блок
11, вх. Г в кв. „Север”, гр. Провадия срещу сумата от 15 000 лева. При сключването
на договора ищецът заплатил на ответницата капаро от 4 000 лева. Съгласно договора, останалата част от продажната цена,
ищецът
следвало да заплати до 30.08.2018 г. – т. е., до датата на сключване на окончателния договор. Твърди, че в периода между сключване на предварителния
договор и 30.08.2018 г. отношенията
между страните се обтегнали; ответницата заявила,
че първоначално уговорената продажна цена е твърде ниска
и няма да прехвърли 5 / 6 ид.части от собствеността върху апартамента на ищеца, освен ако той не плати повече. До изтичането на крайния срок –
30.08.2018 г., страните се дезинтересирали от сключване на окончателен
договор. Към настоящия момент нито ответницата, нито ищцата имат намерение
да
сключат окончателен договор, поради което и не са
предприемали никакви действия в тази насока.
Поради изложеното ищецът счита, че
предварителният договор между страните е развален и заплатената от него на
ответницата сума е дадена на отпаднало основание, поради което и тя дължи
връщането и́ на ищеца.
При тези твърдения е отправено
искане за осъждане на ответницата да заплати на игщеца
сумата от 4000 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху горната сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното
и́ изплащане.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответницата е оспорила иска. Излага, че между
страните е сключен предварителен договор от 08.08.2016 г., за покупко-продажба на 5 / 6
ид. части от апартамент
№ 79, на първи етаж в жилищен блок 11, вх. Г, в кв. „Север” на гр. Провадия, по
който страните са договорили продажна цена в размер на 15 000 лева. Съгласно
чл. 2 от този договор купувачът е заплатил 4000 лева като капаро и същевременно се е
задължил да заплати остатъка от сумата възлизащ на 11 000 лева в срок до 30.08.2018 г, което задължение ищецът не е изпълнил. Оспорва правото
на ищеца да развали договора, тъй като същият не е изправна страна по този
договор – не е изпълнил задължението си да заплати в уговорения срок остатъка
от продажната цена. Твърди, че след
подписване на предварителния договор, ответницата е
успяла само веднъж да се срещне с ищеца, като при тази среща същият отново и е
благодарил, че му е предоставила възможност да заплати остатъка от сумата в
такъв дълъг период. През зимата на 2017г., ответницата е започнала да прави
многократни опити да се свърже с ищеца на предоставения и от него телефонен
номер, както и чрез общи познати, за да уговорят точна дата за финализиране на
сделката, но същите са били неуспешни. Твърди се също, че през пролетта и
лятото на 2018г., ответницата с оглед
наближаващия краен срок по предварителния
договор отново е предприела действия по осъществяване на връзка и контакт
с ищеца, но не е успяла да се свърже с него. Твърди, че през
целия срок на договора ищецът
не е предприемал никакви действия по заплащане на
остатъка от договорената сума до крайния договорен
срок, не е предприел и действия за развалянето му. Оспорва твърдението на ищеца, че се
е дезинтересирала от
сключване на окончателен договор. Твърди, че е искала
сключването на окончателен договор и именно
поради тази причина многократно е правила опити да
се свърже с ищеца, а същевременно от негова страна не са
предприемани никакви действия по изпълнение
на договорните му задължения. Оспорва, че е искала заплащане на
по-висока цена от договорената.
Навежда, че от страна на ищеца е налице неизпълнение на задължението му по чл. 2 от договора. Незаплащането
на остатъка от договорената сума по предварителния договор в размер на
11 000 лв., в срок до 30.08.2018 г. представлява виновно
неизпълнение на договорно задължение от страна на
ищеца, като в този смисъл е налице
и неизпълнение на чл. 7 от договора,
според който купувачът е длъжен
да заплати уговорената цена в размер и срок определен
в предварителния договор. При неизпълнение на това задължение
на ищеца за ответницата е възникнало правото по чл. 8 от договора
да задържи сумата от 4 000 лева, дадена като капаро, тъй
като според цитираната договорна клауза при
неизпълнение на договора от страна
на купувача капарото остава за продавача.
По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за
отхвърлянето му.
При така наведените от страните твърдения за факти, съдът е приел, че
предявеният иск е по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
С доклада на делото е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи,
че от заплатата и́ за месец февруари 2017 год. е изтеглена процесната сума, че е преведена по изпълнителното дело на взискателя – ответник без основание, че изпълнителният
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е бил обезсилен.
Указал е на ответника, че в негова тежест е да докаже съгласието си за
възстановяване на процесната сума.
В съдебно
заседание ищецът не е възразил по доклада, а възраженията на ответника срещу
доклада на делото са счетени за неоснователни.
От
изложеното е видно, че първоинстанционният съд не е
изпълнил процесуалните си задължения относно доклада на делото. Дадените
указания към страните относно подлежащите на доказване факти и разпределението
на доказателствената тежест в процеса са некоректни и
нямат никаква връзка с очертания от страните с исковата молба и с отговора на
исковата молба предмет на делото.
Като
съобрази твърденията на страните в исковата молба и в писмения отговор съдът
намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД.
Следва
да се укаже на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е изправна страна по предварителния
договор от 08.08.2016 год., а именно – че е предложил
изпълнение на задълженията си по договора за заплащане на остатъка от
уговорената цена за имота в предвидения срок, а ответницата неоправдано е
отказала да приеме предложеното и́ изпълнение.
Ищецът
няма задължение да доказва неизпълнение на задълженията на ответницата ( в
какъвто смисъл са доводите във въззивната жалба), доколкото
неизпълнението е отрицателен факт и насрещната страна (в случая ответницата)
трябва да го опровергае, като докаже обратното.
Поради това следва да се укаже на
ответницата, че в нейна тежест е да докаже, че е изправна страна по
предварителния договор – че е предложила изпълнение, а ищецът неоправдано е
отказал да приеме предложеното му изпълнение, респ., че е имала готовност да
изпълни.
На
страните следва да бъде дадена възможност да предприемат необходимите
процесуални действия във връзка с подлежащите на доказване факти и
разпределението на доказателствената тежест в срок
най-късно в съдебното заседание в настоящата инстанция.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Д.Ч.М. ***, чрез
процесуален представител, въззивна жалба срещу
Решение № 292/22.10.2019 год., постановено по гр. дело № 379/2019 год. по описа
на РС-Провадия;
УКАЗВА
НА ИЩЕЦА А.А.К., че
в негова тежест е да докаже, че е изправна страна по предварителния договор от
08.08.2016 год., а именно – че е предложил изпълнение
на задълженията си по договора за заплащане на остатъка от уговорената цена за
имота в предвидения срок, а ответницата Д.М. неоправдано е отказала да приеме
предложеното и́ изпълнение;
УКАЗВА
НА ОТВЕТНИЦАТА Д.Ч.М., че в нейна тежест е да
докаже, че е изправна страна по предварителния договор – че е предложила
изпълнение, а ищецът неоправдано е отказал да приеме предложеното му
изпълнение, респ., че е имала готовност да изпълни.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните да предприемат необходимите процесуални действия във
връзка с подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест в срок най-късно в съдебното заседание в настоящата инстанция;
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.02.2020 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват
страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.