№ 364
гр. Б., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на пети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120200956 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на С. С. Т. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.... срещу наказателно
постановление №22-0769-000088 от 21.01.2022г издадено от началник група
към ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“–Б., с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането КЗ) и на
основание чл.638 ал.2 вр. ал.1 т.1 от КЗ е наложено наказание глоба в размер
от 800 (осемстотин) лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление
поради незаконосъобразност. Сочи се, че повторността на извършеното
нарушение е можело да бъде констатирана още със съставянето на акта, а не
едва в НП, което довело до накърняване правото на защита. Твърди, че му е
бил връчен акт, който бил нечетлив и не е могъл от него да установи за какво
конкретно нарушение е обвинен. Моли за отмяна. Не се претендират се
разноски.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в открито съдебно заседание.
Не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща
процесуален представител. Изпраща писмено становище, с което моли съдът
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за ЮК възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН (нов) (лист 3 и 4 от делото), от легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване акт пред материално и териториално
компетентен съд. Същата съдържа изискуемите от закона реквизити и е
процесуално допустима.
Съдът след като разгледа събраните по делото писмени и гласни
доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето
1
на акт за установяване на административно нарушение серия АД и бланков
№024860 (лист 5 от делото) за допуснато нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Същият е издаден за това, че на 06.01.20222г, около 21,25 часа, в град Б., по
ул.“И.“ в посока ул.“В.“ водачът на лек автомобил марка БМВ с рег.№ ...
негова собственост, който е бил регистриран на територията на Р България и
не е спрян от движение е управлявал без да е имал сключена задължителна
застраховка „ГО“ за 2022г към момента на проверката.
Видно от показанията на актосъставителя мл.автоконтрольор С.Р. при
проверката водачът на проверяваното МПС, който е и бил собственик на
автомобила не представил застраховка ГО. Правната квалификация на
нарушението е по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. Актът бил подписан от
актосъставителя и от свидетеля по акта, както и от нарушителя без
възражение.
Към датата на извършване на нарушението-06.01.2022г за МПС БМВ с рег.
№ ... регистрирано като собственост на С. С. Т. с ЕГН ********** не е била
налице действаща застраховка „ГО“, видно от представената полица (лист 8
от делото).
В срока на чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Като взел предвид акта и събраните в по-късен момент писмени
доказателства, административнонаказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, в чиято обстоятелствена част отбелязал, че
нарушението е извършено в повторност за същото по вид нарушение в
едногодишния срок. Правната квалификация на нарушението отново била по
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и на основание чл.638 ал.2 вр. ал.1 т.1 от КЗ размерът на
глобата бил определен като нарушение извършено в условията на повторност
-800 лева.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените
по делото писмени и гласни доказателства.
С оглед установеното се налагат следните правни изводи:
На първо място „повторността“ не определя осъществен ли е
съставът на нарушението, което в случая е безспорно установено. Дали едно
деяние е повторно или не, е релевантно обстоятелство единствено при
определяне размера на административното наказание. За разлика от
наказателното право, където е квалифициращ елемент на деянието, в
административноказателното право извършването на нарушението в
условията на "повторност" касае само определяне размера на наказанието по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, поради което и не е необходимо това
обстоятелство да е посочено в АУАН по смисъла на разпоредбата на чл. 42
ЗАНН. Задължителни реквизити на акта са единствено елементите от
обективна страна на деянието - дата и място на нарушението, описанието на
начина на извършване и обстоятелствата, при които е извършено, и
елементите от субективна страна - вина при деяния, извършени от физически
лица. Трябва да се посочат също и законните разпоредби, които са
нарушени. Доколкото се приема, че АУАН има „обвинителна функция“, тя
съществува за да гарантира правото на защита на нарушителя, вкл. да се
запознае с това какво е извършил и за какво може да санкциониран. Актът
представлява едно уведомление на администрацията до нарушителя, че срещу
него започва производство, което би могло да завърши с налагане
санкция. Към този начален момент на производството обаче невинаги може
да се очаква, а и невинаги е възможно, актосъставителят да е събрал пълния
обем от доказателствени източници, необходими за формиране на
категорични и безпротиворечиви изводи по фактите и обстоятелствата,
2
относими към предмета на доказване по смисъла на чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 102
НПК. Нерядко голяма част от доказателствата се събират служебно от
наказващия орган, по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, след узнаване факта на
съставения акт и фактическите и правни рамки на „административното
обвинение". Едва с наказателното постановление може да се приеме, че
контролния АНО повдига обвинение (защото именно тогава той приема
окончателно, че са събрани достатъчно доказателства за това, че е извършено
деяние и е извършено от това лице) и налага наказание, а правото на защита
се разгръща в пълен обем с правото на достъп до съд. Вярно е,
че санкционирането на нарушителя по непредявено с АУАН нарушение е
абсолютно основание за отмяна на НП, но такава хипотеза би
била налице само тогава, когато описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено в АУАН, коренно се различава
от съставомерните факти и правната им квалфикация, отразени в НП. В
конкретния случай, към вече описаните в АУАН факти, в НП е добавен и нов
такъв - че жалбоподателят Г. е бил вече наказван за нарушение по чл.483 ал.1
т.1 от КЗ с НП №21-0769-000174/17.02.2021г на сектор „ПП“-Б. влязло в
законна сила на 25.03.2021г за същото по вид нарушение, което сочи на
„повторност“. В Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по
тълк.д.№7/2010г. изрично е прието, че неточната квалификация на
нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако
нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното
постановление. След като към момента на констатирането на нарушението,
АУАН е съставен при стриктно спазване на процесуалните правила и
впоследствие, при упражняване правомощията на наказващия орган по чл. 52
ЗАНН, е установил наличие на друго влязло в сила НП за същото
нарушение, АНО може да преквалифицира нарушението от основен състав на
нарушение в квалифициран състав на нарушение.
От друга страна, дори да се приеме тезата, че липсата на посочване на
повторността в АУАН представлява известна нередовност, то тя не е от
естество съществено да накърни правото на защита на нарушителя в
производството, защото след издаване на окончателния санкционен акт той
подлежи на оспорване по съдебен ред, където страните имат равни и
гарантирани възможности за запознаване с всички материали по
преписката. Разглеждането на делото по същество означава, че
съдът ще осъществи цялостна преценка на обосноваността и
законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на
обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и
правни изводи. В този смисъл пред съда жалбоподателят ще може да се
защити в пълна степен като ангажира доказателства и изложи аргументи,
които оборват извода за наличието на повторност или за знание от негова
страна, че вече е бил наказван. Няма пречка, когато отговорността на
нарушителя е ангажирана за квалифициран състав на нарушение (например
за повторност), а от доказателствената съвкупност, събрана в хода на
съдебното следствие не се установяват признаците на квалифициращото
обстоятелство, съдът да измени постановлението, като преквалифицира
деянието от квалифициран в основен или привилегирован състав на същия
вид нарушение. В конкретния случай съдът счита,че правото на защита на
санкционираното лице не е нарушено, тъй като самото то е наясно кое е
предходното НП, издадено от същия административнонаказващ орган. Да се
приеме тезата на жалбоподателя, че НП следва да се отмени изцяло
независимо, че по безспорен начин е установено нарушение на КЗ, само
защото в АУАН не е посочен факт, добре известен на жалбоподателя - че вече
е наказван за същото нарушение, ще противоречи на целите на
3
административното наказание, определени в чл. 12 ЗАНН - да се предупреди
и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани,
както и изискването на чл. 27 ЗАНН при определяне на наказанието да се
отчита винаги тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и имотното
състояние на нарушителя, както и обществената опасност и динамиката на
съответния вид административни нарушения (виж Р. № 7511 на АССГ по
дело № 10215 по описа за 2017 година; Р. № 7507 по а.д. № 10388 по описа за
2017 година; Дело № 12402 по описа за 2016 година, дело № 8517 по описа за
2017 година; дело № 7963 по описа за 2017 година; дело № 7813 по описа за
2017 година, Р № 811/ 26.04.2018г., гр по КНАХД № № 499 по описа за 2018г.
на Адм съд-гр. Б.).
Ето защо според настоящият състав не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото
по-горе нарушение, не са допуснати такива съществени процесуални
нарушения, които да водят до порочност на административнонаказателното
производство против Железов.
По същество съдът счита, че нарушението и неговият автор са
безспорно доказани. Видно от приложеното на лист 8 от делото копие на
застрахователна полица, договорът за застраховка “Гражданска отговорност”
за л.а. марка БМВ с рег.№..., собственост на С. С. Т. с ЕГН ********** е с
начална дата 07.01.2022г. В случая Г. в едногодишен срок от влизане в сила
на НП № 21-0769-000174/17.02.2021г на сектор „ПП“-Б. влязло в законна сила
на 25.03.2021г за същото по вид нарушение (влязъл в сила видно от лист 9 от
делото) е извършил ново нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, а съгласно §1
т.51 от ДР на КЗ "повторно нарушение" е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с
което е наложено наказание за същия вид нарушение.
С КЗ, обнародван в ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.,
доп., бр. 62 от 9.08.2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. и доп., бр. 95 от
29.11.2016 г., е отменен стария КЗ, въз основа на който е определена
санкцията на Г.. В чл. 638, ал.2 вр. ал.1 т.1 от новия КЗ е предвидено, че
лице, което е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка
с чието притежаване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 250 лв., а повторно такова нарушение са наказва с глоба от 800лв.
Не е налице чл.28 от ЗАНН, защото с липсата на застраховка
„Гражданска отговорност” се препятства възможността на увредения, спрямо
който водачът на МПС е отговорен, да получи обезщетение за причичените
му вреди от застрахователя т.е. затруднява се в значителна степен
репарирането на вреди в резултат на ПТП.
Относно посоченото основание за отмяна на НП -нечетливо копие на акт,
4
съдът счита, че това не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като още при съставянето на АУАН последният е
бил връчен на жалбоподателя за запознаване. Г. го е прочел, подписал се е и
не е направил възражение.
С оглед изложеното и направеното искане от представителя на
административнонаказващия орган ОДМВР-Б., жалбоподелят дължи на
основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ЮК
възнаграждение в размера на 80 лева.
Мотивиран от изложеното, Б.кият районен съд, V наказателен състав на
основание чл. 63, ал. 1 и ал.3 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0769-000088 от
21.01.2022г издадено от началник група към ОДМВР-Б. сектор „Пътна
полиция“–Б., с което на С. С. Т. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.... за
нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и на основание чл.638 ал.2 вр. а.1 т.1 КЗ е
наложено наказание глоба в размер от 800 лева.
ОСЪЖДА С. С. Т. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.... да заплати на
ОДМВР-Б. ЮК възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд–Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5