№ 1254
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100511114 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 13058 от 02.07.2024 г. по гр.д. № 39056/2023 г. по описа на СРС,
70 с-в са отхвърлени, като недоказани предявените от Р. В. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, кв. *******, срещу Военно формирование 24900 - София,
Враждебна, обективно съединени искове по чл. 128, т. 2 вр. с чл. 259, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата общо 2550,00 лева, представляващи дължимо допълнително
трудово възнаграждение за 8 месеца /по 318,80 лева на месец/ за изпълняване от страна
на ищцата на допълнителна функция за друга длъжност /вътрешно съвместителство/
по ДС от 06.04.2023 г.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Р.
В. А. с излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано; постановено в
противоречие със събраните доказателства и при неправилно приложение на
материалния закон.
Заявява, че неправилно съдът е приел, че исковете са неоснователни поради
непредставяне на доказателства за основното трудово правоотношение, по което
ищцата е ангажирана при същия работодател. За ангажиране на такива документи по
делото не са били дадени указания към страните, поради което от една страна е
налице нарушение на съдопроизводствените правила, а от друга – нарушение на
материалния закон. Поддържа, че за вътрешното съвместителство работодателя е дал
1
своето съгласие и е определил дължимото допълнително възнаграждение. Като не е
съобразил сочените предпоставки съдът е постановил неправилно решение.
Моли за отмяна на постановеното решение, като неправилно и за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от ответника Военно формирование 24900 - София, Враждебна. В проведеното
съдебно заседание на 05.02.2025 г. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заявява, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че исковете са
недоказани. Изложил е фактически констатации и правни изводи, че при дължимия
анализ на конкретното трудово правоотношение, променяно нееднократно с
допълнителни съглашения, е следвало да бъде доказано съдържанието на основното
трудово правоотношение. Тъй като това не било сторено от ищцовата страна, въпреки
гарантираната и налична процесуална възможност, то, предявените искове като
недоказани следва да бъдат отхвърлени.
Решението е неправилно.
Производството е образувано по искова молба на Р. В. А., с която срещу Военно
формирование 24900 - София, Враждебна, са предявени обективно съединени искове
по чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл. 259, ал. 1 КТ за заплащане на сумата общо 2550,00 лева,
представляващи дължимо допълнително трудово възнаграждение за 8 месеца /по
318,80 лева на месец/, считано от 06.04.2023 г.
2
Ищцата поддържа твърдения, че по силата на сключено от нея като цивилен
служител с ответното поделение Допълнително споразумение № 3-1072/06.04.2023г.
към Трудов договор № 380/08.08.1988г., е изпълнявала временно длъжността
„Оператор периферни устройства“ в служба „Регистратура за некласифицирана
информация“ в секция „Сигурност на информацията“. По силата на него й било
отредено да й се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 318,80
лева месечно. Основната й длъжност била „завеждащ регистратура некласифицирана
информация“. Посоченото споразумение било обявено със Заповед №
ФСД70/07.04.2023г. на Командира на военно формирование 24900-София.
Впоследствие обаче Командирът издал заповед № ФСД89/18.05.2023г., с която била
отменена Заповед № ФСД70/07.04.2023 г. Твърди, че е изпълнявала посочената
допълнителна функция и не е получила възнаграждение за нея. Претендира законна
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2023 г. до
окончателно погасяване на задължението.
Ответното поделение, представлявано от полковник Л.Л. - командир на Военно
формирование 24900 - София, чрез гл. експерт С.С. не оспорва, че ищцата е в трудово
правоотношение с него по Трудов договор № 380/08.08.1988г., както и че е било
сключено Допълнителното споразумение, с което на ищцата е било възложено да
изпълнява и друга функция срещу допълнително трудово възнаграждение. Излага, че
изплащането на възнаграждението не е било започнало заради изразеното становище
на старши юрисконсулта на формированието изх. № 2/556/12.04.2023г. Въз основа на
него било изпратено запитване до дирекция „Правно-нормативна дейност в отбраната“
към Министерство на отбраната. Такова било получено на 09.05.2023г., като в същото
било отбелязано, че в случая с Р. А. и възложената й допълнителна работа не се
прилага чл. 259, ал. 1 КТ, а ал. 2 на същата разпоредба, съгласно която от правото на
допълнително възнаграждение не може да се ползва служител, който по длъжност е
заместник на отсъстващия, каквато хипотеза била налице според изложеното. Така
била издадена заповед за отмяната на предходна заповед, с която е било обявено
сключеното с ищцата допълнително споразумение. Моли, исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.259, ал. 1 и ал. 3 от КТ "Когато работник или
служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той
ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудово възнаграждение,
ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята
работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се
уговаря между страните по трудовото правоотношение. Заместването по ал. 1 се
извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в
писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да
получава възнаграждението по заместването."
3
Следователно, според цитираните разпоредби, при вътрешно съвместителство
не е необходимо да има отсъствуващ титуляр на допълнителната длъжност или трудова
функция, който да бъде заместван. Съвместяването се извършва в рамките на
установеното за служителя работно време. За допълнителната работа той има право на
допълнително възнаграждение, чийто размер се уговаря между страните. И
заместването и вътрешното съвместителство са резултат на съгласуваната воля на
двете страни, която според изричното изискване на закона трябва да бъде изразена в
писмена форма. Липсата на такава обаче не е пречка за получаване на допълнително
възнаграждение, което е допълнителна гаранция за служителя.
В настоящият случай е налице писмена воля на работодателя за съвместяване на
двете длъжности от ищцата Р. В. А., изразено в сключеното между страните
допълнително споразумение № 3-1072/06.04.2023г. към Трудов договор №
380/08.08.1988 г. По силата на него ищцата е изпълнявала временно длъжността
„Оператор периферни устройства“ в служба „Регистратура за некласифицирана
информация“ в секция „Сигурност на информацията“, за което е отредено да й се
заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 318,80 лева месечно.
Установява се, че основната й длъжност е „завеждащ регистратура некласифицирана
информация“.
За установяване на сочените обстоятелства е без значение, че издадената от
работодателя Заповед № ФСД70/07.04.2023г. на Командира на военно формирование
24900-София, с която на основание чл.55, ал.4 от ЗОВС на Република България е било
обявено сключеното допълнително споразумение за вътрешно съвместителство е била
отменена впоследствие със заповед № ФСД89/18.05.2023г.
В проведеното производство е установено, че за период от осем месеца, считано
от 06.04.2023 г. ищцата е заемала освен длъжността по основното й трудово
правоотношение, така и длъжността по възложеното й от работодателя вътрешно
съвместителство, за което несъмнено й се дължи уговореното допълнително трудово
възнаграждение в размер на 318,80 лева месечно на основание чл.259, ал.1 и ал.3 КТ.
Доводите на ответника, че в случая е налице хипотезата на чл.259, ал.2 КТ, тъй
като на ищцата е било възложено по длъжност да замества отсъстващия служител,
съдът намира за неоснователни.
От една страна, както бе посочено самия работодател е изразил своята воля в
съставеното и представено по делото допълнително споразумение, с което се е
задължил да заплаща на ищцата допълнително трудово възнаграждение за
заместването. Поради това и тази воля, както и представения по делото документ, в
който ответника е отразил неизгодни за себе си обстоятелства следва да бъдат
съобразени от съда при разрешаване на спора по същество /чл.179 и чл.180 ГПК/.
От друга страна, чрез представената по делото длъжностна характеристика на
4
длъжността „завеждащ регистратура некласифицирана информация“, която не носи
подпис на ищцата, не се установява, че длъжността й включва цялостно заместване на
длъжността „Оператор периферни устройства“ в служба „Регистратура за
некласифицирана информация“ в секция „Сигурност на информацията“. Напротив,
чрез посоченото в представената по делото длъжностна характеристика е посочено, че
основната й длъжност включва изпълняване на част от функционалните задължения за
длъжността по заместването.
Освен това длъжностната характеристика не представлява съглашение между
работник и работодател по смисъла на чл. 259, ал. 3 КТ и не може да се тълкува като
такова споразумение, отразяващо волята на страните за вътрешно заместване,
независимо от обстоятелството, дали работникът е подписал длъжностната
характеристика или не. Съществуващата възможност работник или служител да не
подпише длъжностната характеристика и въпреки това тя да има действие по
отношение на последиците за трудовото правоотношение предвид изискванията за
длъжността, доколкото работникът или служителят е изразил несъгласие с
предвиденото в длъжностната характеристика, води до извод, че новите изисквания в
длъжностна характеристика, включващи изисквания за вътрешно заместване не
представлява постигнато съгласие между страните по трудовото правоотношение за
вътрешно заместване, отразено в писмена форма, съгласно разпоредбата на чл. 259, ал.
3 КТ. В този смисъл е изразеното становище в постановеното по реда на чл.290 ГПК
Решение № 263 ОТ 17.06.2015 Г. ПО ГР. Д. № 1124/2015 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС,
което се възприема от настоящия състав.
При така изложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че на ищцата се
дължи допълнителното трудово възнаграждение за заместване при вътрешно
съвместителство, което е било изрично договорено. Предявените искове за сумата
2550,00 лева, представляващи дължимо допълнително трудово възнаграждение за 8
месеца /по 318,80 лева на месец/ считано от 06.04.2023 г. до 06.12.2023 г. следва да
бъдат уважени като основателни и доказани.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Постановеното от
първата инстанция решение следва да бъде отменено като неправилно, на основание
чл.271, ал.1, пр.2 ГПК и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с
което исковете по чл.259, ал.1 КТ се уважат изцяло като основателни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 900.00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и в размер на 700.00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за първата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 13058 от 02.07.2024 г. по гр.д. № 39056/2023 г. по описа
на СРС, 70 с-в, с което са отхвърлени, като недоказани предявените от Р. В. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, кв. *******, срещу Военно формирование 24900 -
София, Враждебна, обективно съединени искове по чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл.259, ал.1
КТ за заплащане на сумата общо 2550,00 лева, представляващи дължимо
допълнително трудово възнаграждение за 8 месеца /по 318,80 лева на месец/ за
изпълняване от страна на ищцата на допълнителна функция за друга длъжност
/вътрешно съвместителство/ по Допълнително споразумение от 06.04.2023г. към
Трудов договор № 380/08.08.1988г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА Военно формирование 24900 - София, Враждебна да заплати на Р. В.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. *******, на основание чл.128, т. 2 КТ вр. с
чл.259, ал.1 КТ, сумата общо 2550,00 лева, представляващи дължимо допълнително
трудово възнаграждение за 8 месеца, считано от 06.04.2023 г. до 06.122023 г. /по 318,80
лева на месец/ за изпълняване от страна на ищцата на допълнителна функция за друга
длъжност /вътрешно съвместителство/ по Допълнително споразумение от 06.04.2023г.
към Трудов договор № 380/08.08.1988г.
ОСЪЖДА Военно формирование 24900 - София, Враждебна да заплати на Р. В.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 900.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и в
размер на 700.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6