Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.10.2021г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на седемнадесети септември две хиляди
двадесет и първа година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Таня Чавдарова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 308/2021г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл. 410 ал., т.2 от КЗ,
вр. чл.49 от ЗЗД
и по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, ЕИК:***
представлявано от С.Н. А.
и П. В. Д.–
изпълнителни директори чрез юрисконсулт К.З., против АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК: *****, адрес: гр. София, бул. *****, в която се сочи, че
на 11.11.2020г. ЗК „ЛЕВ ИНС” АД депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Софийски Районен Съд срещу АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА. В срока по чл. 414 от ГГ1К длъжникът депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение, с оглед на което с Разпореждане по ч.гр.д.№
55926/2020г. на ищеца било указано, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението - 08.01.2020г., може да предяви иск за установяване на вземането
ни.
С оглед
на гореизложеното и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предявява настоящия иск за
това, че на 15.12.2019г., около 01:15 часа, на главен път III- 503,
км 24+650 в посока от Симеоновград към с.
Васил Левски лек автомобил БМВ 730, ДКН *****,
управляван от А.Г.У., преминал през несигнализирана и
необезопасена неравност / дупка / на пътното платно,
като реализирал ПТП с материални щети по автомобила. За настъпилото пътно - транспортно
произшествие бил съставен ПРОТОКОЛ за ПТП № 1705364 от
15.12.2019г.
Във вр.
с настъпилото застрахователно събитие пред ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД била образувана щета
№ 0023-1261-19-413933 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица №
93001910029522, със срок на валидност от 22.04.2019г. до 21.04.2020г.
При
извършения оглед на лек автомобил БМВ 730, ДКН ***** били констатирани щети. В
съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис,
експертиза и оценка бил определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в
размер на 732,99лева, което било изплатено на собственика на увреденото МПС -
381.48 лв. прихванато задължение по полица Каско и 351.51 лв. по банков път
(платежно № *********/10.01.2020г.).
Във
връзка с изплатеното обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, на
основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 45 от Закона
за задълженията и договорите, се пораждал правният интерес на ЗК “Лев Инс“ АД
за предявяване на настоящия иск срещу Агенция Пътна Инфраструктура.
Агенция
Пътна Инфраструктура била поканена с писмо изх. № 1752/ 21.02.2020г. да
възстанови на ЗК „Лев Ине“ АД изплатеното застрахователно обезщетение. Същото
било получено на 24.02.2020г., съгласно образна разписка, но до настоящия
момент изплатеното застрахователно обезщетение не било възстановено.
На
основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закона за задълженията и договорите за ЗК „Лев
Инс” АД възниква правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер
на 47,03 лева, за периода от 26.03.2020г до 11.11.2020г.
Тъй
като се касаело за реализирано пътнотранспортно произшествие на път,
стопанисван от АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“,
следвало да се има предвид, че съгласно §1, т. I от Допълнителна разпоредба на
Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г.
„стопанин на пътя” бил собственикът или администрацията, която управлява пътя.
По аргумент от чл. 19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, управител на пътя била
АПИ, чрез нейното специализирано подразделение, следователно той бил и стопанин
на пътя. Съгласно чл. 19, ал.2, т.3 от Закона за пътищата управлението на
пътищата включвало организиране, възлагане, финансиране и контрол на
дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като видно от § 1, т. 14 от
Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е
„дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година...”. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, организират и
движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка
върху платното за движение и крайпътните съоръжения.
Във
връзка с изплатеното обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, на
основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 45 от Закона
за задълженията и договорите, се пораждал правният интерес на ЗК “Лев Ине“ АД
за предявяване на настоящия иск срещу Агенция Пътна Инфраструктура.
Предвид
изложените обстоятелства, моли да се постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК: ***** адрес: гр.
София, бул. *****, че дължи на ЗК “Лев Ине“ АД сумите, както следва: 732,99
лева - главница, 47,03лева - мораторна лихва, законната лихва от подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, всички съдебно -
деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и
исково производство.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника АПИ, с
който оспорва изцяло така предявения от ЗК “Лев Инс“ АД иск. Счита ищцовата искова
претенция за неоснователна по следните съображения:
За посоченото пътно - транспортно
произшествие бил представен протокол за настъпило ПТП, чиято материална
доказателствена сила оспорва. Посоченият протокол ПТП бил изготвен и подписан от
представителите на органите на ОД на МВР и водача на МПС, но не и от втори
участник ОПУ-Хасково, упоменат като такъв в протокола. Това обстоятелство
възпрепятствало възможността за възражение от страна на Агенция ’’Пътна
инфраструктура”. При съставянето на протокол за ПТП следвало да бъде уведомен и
вторият участник, а това не било станало. При съставяне на протокол за ПТП органите
на МВР следвало да уведомят представителите на ОПУ-Хасково за настъпилото ПТП
съгласно Разпореждане Рег.№ 13616 Екз.№1 от 25.06.2013г. на Директора на ОД на
МВР -Хасково.
Освен това протоколът за ПТП бил издаден
в противоречие с разпоредбите на Наредба №13-41/ 12.01.2009г. (Обн.ДВ , бр.8 от
30 януари 2009г.) за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи ,
Комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния надзор,
като съгласно чл.6. т.4 от същата - не следвало да се посещава
местопроизшествие при състояло се ПТП, при което има повреди на МПС , които не
били причинени от друго ППС, както и да се отразяват тези щети в протокола. В приложното поле на член 6, точка 4 от
Наредба № 1з-41 попадали и случаите, в които ПТП било причинено вследствие от
неравности на пътното платно или внезапно появило се на пътя животно. В тази
връзка били и указанията на Комисията по финансов надзор относно съставяне на
протоколи за ПТП. Това следвало и от разпоредбата на чл.125 от ЗДвП.
От представените документи не ставало
ясно дали след възникналото ПТП увреденото МПС е било в състояние да се
придвижи на собствен ход.
В самия формуляр на протокола били
посочени страните, които следвало да участват в неговото оформяне : участник 1 , участник 2 и съставител. В
случая не бил подписан втория участник , т.е. протоколът не бил оформен по
надлежния ред.
Представеният протокол
представлявал Приложение №2 към посочената наредба и по смисъла на чл.2 ал.1
т.2 от посочената наредба бил протокол за ПТП с материални щети, а следвало да
бъде двустранен констативен протокол за ПТП съгласно чл.2, ал.1, т.3 от
наредбата. Счита, че в случая била налице и хипотезата на чл.5 ал. 1 от същата
наредба.
Счита, че в случая протоколът за ПТП не
бил оформен по надлежния ред. Налице били процесуални нарушения при неговото
издаване, което водело и до неговата недействителност. Протоколът бил съставен
незаконосъобразно и не можел да представлява доказателство по тази претенция и
не следвало да се кредитира като такова. Счита протокола за ПТП за неверен документ по смисъла
на ГПК относно обстоятелства, обективирани в него. Оспорва механизма на
настъпилото ПТП по начина, посочен в представения протокол.
Считат, че описаното в представения
протокол събитие не е пътно-транспортно произшествие по смисъла на §7, т. 30 от
ДП на ЗДвП. Неприложима била и разпоредбата на § 7, т. 27 от ДП на ЗДвП.
Гореизложеното налагало правния извод, че на процесната дата не било настьпило
ПТП по смисъла на закона, с участието на л.а. БМВ 730 с ДКН № СТ 3683 РМ.
Не били представени други документи,
които да установят по безспорен и категоричен начин настъпването на процесното
пътно-транспортно произшествие.
Твърди се, че на посочената дата, на
която е съставен протоколът, съставителят на протокола за ПТП не е бил на
работа и в този случай протоколът не бил съставен от длъжностно лице при
изпълнение на служебните му задължения, което водело и до промяна на характера
на този документ от официален в частен. Протоколът за ПТП можел да се кредитира
с доказателствена тежест единствено, ако е съставен от длъжностно лице, а в
този случай това не било налице. Твърди, че
посоченият протокол не бил съставен от длъжностно лице, издаден бил в нарушение
на нормативните разпоредби и отразените в него обстоятелства- наличие на
препятствия по пътното платно не били верни. Прави искане
за откриване на производство по оспорване на представения Протокол за ПТП № 1705364/
15.12.2019г. на МВР.
Никъде в представените документи не било
отразено дали водача на автомобила е употребил алкохол. Няма данни същият да е
бил изследван с техническо средство „дрегер“. Отсъствието на това обстоятелство
формирало съмнението за тази вероятност. Нямало данни и водачът А.Г.У. при управлението на
автомобила да е спазил императивните норми на разпоредбата на чл.20 и чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП относно спазването правилата за движение по отношение на
ограничение на скоростта на движение. Твърди се, че ПТП е станало през тъмната
част на деня, когато видимостта била намалена. Твърди, че на участъка, посочен като
място на ПТП-то, нямало нарушение на пътната настилка в деня, за който се
твърди, че е станало ПТП.
Следвало ищецът да докаже, че
настъпилата щета и изплатеното на застрахованото лице застрахователно
обезщетение не представлявала претенция към застрахователното дружеството,
попадаща в хипотезите на представения застрахователен договор „Каско на МПС”,
изключваща регресната отговорност на длъжника.
Също така общите условия за застраховане
на сухопътни превозни средства
нямало клауза, която да гарантира покриването на щети от такова застрахователно събитие „увредена
джанта”. Единствено в чл. 27.5 от Общите условия към договора за каско имало
предвидено покритие на риск „увреждания на гуми, джанти...“ в хипотезата на
настъпило ПТП. Счита, че в настоящия случай ПТП не било настъпило, което
изключвало дължимо обезщетение за същата вреда. Видно от представения Договор
за каско, същият обхващал само „клауза 1“ от Общите условия, като по-нататък
било видно, че допълнителни клаузи в него не били уговорени между
ищеца-застраховател и застрахованият. В Общите условия нямало клауза за
покриване на щети като „увредена джанта“. Т.е. причинените на МПС-то упоменати
вреди не били годен юридически факт, който да породи застрахователно събитие по
смисъла на общите условия на застрахователен договор „Каско на МПС“,
инкорпориран в полица „Каско на МПС“ № 93001910029522. Това налагало извода, че
изплатеното за понесените щети било незаконосъобразно изплатено на
застрахования.
От страна на Агенция „Пътна инфраструктура”
не било налице неправомерно деяние (изразяващо се в бездействие), което да е
довело до настъпване на посоченото ПТП и причиняване на щетата. По-нататък
твърди, че пътнотранспортно произшествие по смисъла на ЗДвП в настоящия случай
не било настъпило и регресна отговорност не следвало да се реализира.
Но също така и изнесените данни били
недоказани и съответно настъпилите щети били недоказани, поради което и
настоящият иск бил неоснователен.
Счита, че ищецът не доказвал наличието
на причинна връзка между настъпилата вреда и поведение на ищеца, което да е
довело до попадането на лекия автомобил в „дупка на пътното платно”.
Налице било и несъответствие в
изнесените данни от ищеца. В исковата молба бил посочен като водач на моторното
превозно средство по време на пътно-транспортното произшествие лицето К.Г.К.. В уведомлението за настъпили
застрахователно събитие № ********** бил вписан А.Г.У., като същият заявявал,
че бил шофирал той. В протокола за ПТП № 1705364/ 15.12.2019г. като водач на
автомобила бил отразен А.Г.У.. Не ставало ясно кой е управлявал автомобила и кой е
подписал протокола за ПТП. В Приложената застраховка „Каско“ на МПС
застрахователна полица № 93001910029522 като собственик на обекта на
застраховката било посочено лицето Г.Л.М.и застраховката била направена за
автомобил с рег.№ *****. Не
се установявала връзка между застрахователната полица № 93001910029522 и
отразените в нея обект на застраховката лек автомобил БМВ 730 Д с рег.№ *****,
със собственик Г.Л.М.и опис -заключение № 1.**********, където пострадалото МПС
било БМВ 730Д с рег.№ *****и със собственик А.Г.У.. Не ставало ясно застрахователната полица
, приложена към исковата молба, дали се отнася за пострадалото МПС и дали е
сключена за него, както и застрахователната полица „Каско“ дали е била
действаща към момента на ПТП-то. Не било ясно дали според общите условия на застрахователния договор,
както и на застраховката „Каско“, като покрит покрит риск се приемат и
разходите по репатриране на автомобила и до какъв размер и при какви условия.
Видно от приложената фактура № 3545/16.12.2019г. било извършено репатриране за
сумата 144 лв. с ДДС на посочения автомобил. Посочената сума влизала в общия
размер на исковата претенция. Същата обаче не била доказана по основание и размер.
Предвид изложеното счита иска спрямо ответника за неоснователен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 15.12.2019г., около
01:15 часа, на главен път III- 503, км 24+650,
в посока от Симеоновград, към с. Васил Левски лек автомобил марка „БМВ
730”, рег.№
*****, управляван от А.Г.У.,
преминал през естествено препядствие /дупка/ на пътното платно, като реализирал
ПТП с материални щети по автомобила. За
настъпилото пътно - транспортно произшествие бил
съставен ПРОТОКОЛ за ПТП № 1705364 от 15.12.2019г. МПС-то е собственост на А.У. съгл. свидетелство за управление на МПС част
втора.
Приложена по делото е и преписката относно настъпилото ПТП – АУАН
№096942/15.12.2019г. и НП №19-0271-002012 от 27.12.2019г., съставени срещу А.У.
за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно за това, че водачът поради
несъобразена скорост с пътните условия е станал причина за гореописаното ПТП с
материални щети. На съдът е служебно известно, че Наказателно
постановление №19-0271-002012 от 27.12.2019 година на ВПД Началник РУ-Харманли
към ОДМВР-Хасково е отменено с влязло в сила Решение от 23.07.2020г. по
АНД №77/2020г. по описа на РС-Харманли.
Гореописаните факти се потвърждават и от неопроверганите показания на св.А.У.,
който потвърди пред съда, че на процесната дата управляваният от него автомобил
попаднал в дупка на пътното платно в участъка след гр.Симеоновград, посока
гр.Стара Загора, вследствие на което била увредена джантата на превозното
средство, което пък наложило репатрирането на автомобила. Свидетелят заяви, че
се е движил с 50 км/ч, поради лошите условия на пътя – наличието на множество
дупки по пътното платно.
В същия смисъл са и показанията на св.Я.Я. ***, съставил протокола за ПТП
и АУАН, който потвърди гореизложеното,
както и че поради нарушаване целостта на джантата на автомобила, същият не е
могъл да се придвижва на собствен ход, в резултат на което бил репатриран. За св.Я.
се установи от писмо с рег.номер 271000-2462/09.94.2021г. на Началника на
РУ-Харманли, че на соченaта дата и час не е бил на работа, но поради липса на
служители по разпореждане на ОД на РУ-Харманли е изпратен да отработи
настъпилото ПТП.
Съгласно докладна записка с рег.№271р-35861 от 17.01.2019г., на
15.12.2019г., около 02.00 часа е бил получен сигнал за ПТП в посока
околовръстен път гр.Стара Загора, с МПС л.а. с рег.№*****. Приложен е и дневник
за получените сигнали и разпореждания в ОДЦ на РУ-Харманли, видно от който на
15.12.2019г., в 01.37 часа е получен сигнала. В този смисъл е писмо с
рег.№125300-12939/07.08.2021г. от Началника на РУ-Харманли.
Във връзка
с настъпилото застрахователно събитие пред ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД била образувана щета
№ 0023-1261-19-413933 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС въз основа на уведомление за настъпило застрахователно събитие от
16.12.2019г., като е приложена застрахователна полица № 93001910029522, със срок
на валидност от 22.04.2019г. до 21.04.2020г., както и Анекс
№3/23.10.2019г.
Съгласно Раздел девети, т.27.5 от ОУ за застраховане на сухопътните
превозно средства, застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина
или вследствие на увреждания на гуми, джанти и емблеми, с изключение на
случаите на ПТП, регистрирано с Протокол, издаден от Пътна полиция – КАТ.
Видно от експертиза по щета №0023-1261-19-413933 от 17.12.2019г. и
опис-заключение от 16.12.2019г., стойността на щетата е изчислена на 588.99
лв., включваща стойност на алуминиева предна джанта и стойност на труд.
Изготвен е и доклад по щета №0023-1261-19-413933/1 от 17.12.2019г., в който
е определено дължимото застрахователно обезщетение в размер на 732.99 лв.,
включващо освен горепосочената сума и сумата от 144.00 лв. за репатриране, за
което е приложена фактура №**********/16.12.2019г. и касов бон.
На собственика на повредения автомобил А.У. е заплатена сумата от 381.48
лв., остатък след приспадане на негово насрещно задължение – 4 вноска по
застр.полица, видно от преводно нареждане №********* от 10.01.2020г., квитанция
№1/10.01.2020г., РКО №2/10.01.2020г., сметка №А008741164/10.01.2020г. и
декларация – съгласие за удържане на вноски от застрахователна премия.
До ответника е изпратена покана на основание чл.410 от КЗ да бъде
възстановена на ищеца сумата от 732.99 лв. – изплатено застрахователно
обезщетение, получена на 24.02.2020г., по повод на която е изпратено становище
от ответника за недължимост на сумата.
От заключението по
съдебно-техническата експертиза се установява, че вследствие на преминаването
на автомобила през дупка, разположена по средата на платното за движение, са
нанесени материални щети на същия – увредена била предна лява алуминиева
джанта. Вещото лице е посочило, че е налице причинно-следствена връзка между
описаното в протокола за ПТП произшествие и настъпилите щети по процесния автомобил.
В заключението е отразено, че действителната стойност на щетите по процесния
лек автомобил, определена към деня на възникване на ПТП-то, възлиза на 299 лв.,
включваща стойността на новата част – 580 лв., коригирана с корекционен
коефицент 0.5 в съответствие с възрастта на автомобила към момента на
произшествието – 290 лв., и стойността на труда – 9 лв.
Приложено е ч. гр. д. №55926/2020г. по описа на Софийски
районен съд, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от
30.11.2029г. в полза на ищеца срещу длъжника АПИ за сумите от
732.99 лв. – регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, 47.03
лв. – мораторна лихва за периода от 26.03.2020г. до 11.11.2020г., ведно със
законната лихва от 11.11.2020г. до изплащане на вземането и разноски в размер
на общо 75 лв. В законоустановения срок по чл.414 от ГПК е постъпило възражение
от АПИ срещу издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Така в указания
от съда 1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителния иск
по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените
кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на
парични вземания са
допустими, като е налице
правен интерес от предявяването им, което се доказа
и от приложеното ч.гр.д.№ 55926/2020г. по описа на Софийски районен съд, по което има издадена срещу ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми. Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.410 ал.1, т.2 от КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За да е налице
сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва да е
причинена вреда; тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение
на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД, е необходимо вредата да е
резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицата,
ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е
налице и причинна връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди. В спецификата на казуса по регресния иск на застрахователя
по чл.410 от КЗ в тежест на ищеца е възложено да докаже и наличието на валиден
застрахователен договор между него и собственика на увредения автомобил;
възникване на застрахователното събитие като покрит риск по договора; причинна
връзка между вредата и бездействието на служителите на ответника.
Не е
предмет на спор по делото, че път III-503, км
24+650 в Община Симеоновград е част от
републиканската пътна мрежа и се поддържа от АПИ /чл.19, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата/, както и обстоятелството, че на процесната територия тази дейност се
извършва от специализиранато й звено – ОПУ - Хасково /чл.22, ал.1 във вр.чл.21,
ал.2 от ЗП/. Съгласно разпоредбата на чл.30 от Закона за пътищата, Агенцията
осъществява дейността по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. С оглед на това, АПИ се явява надлежна страна в
настоящето производство.
Установено
е от представената от ищеца застрахователна полица № 93001910029522 и Анекс №3/23.10.2019г., че към момента на ПТП, застрахователното
дружество и собственикът на увредения автомобил марка „БМВ
730”, рег.№
***** са били обвързани от условията на действителен договор
по застраховка Каско, при условията на разсрочено заплащане на дължимата
застрахователна премия. Безспорно е налице ПТП по
смисъла на парагр.6, т.30 от ДР на ЗДвП - "Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Представени са доказателства за
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, както и за съставянето на опис-заключение за увредените детайли
и определяне на застрахователно обезщетение, което е изплатено в съответния
размер на собственика на МПС след приспадане на неплатената
четвърта разсрочена вноска,
станала изискуема към
момента на настъпване на събитието. Уведомена е била АПИ
и съответно е направен отказ от нейна страна за
изплащане на обезщетението.
От
представените ОУ, раздел девети, т.27.5 е видно, че
застрахователят изплаща щети по джантите, когато уврежданията са в резултат на ПТП,
регистрирано с Протокол, издаден от ПП-КАТ. Следователно налице е покрит риск,
обхванат от застрахователния договор и
приложимите към него ОУ, доколкото за процесното ПТП е съставен Протокол за ПТП
№ 1705364 от 15.12.2019г. от органите на КАТ. Неоснователни са възраженията на
ответника, че същият не е бил съставен в тяхно присъствие и че не е подписан от
техен представител, тъй като такова норматично задължение не е налице и доколкото
ПТП-то е само с един участник и ответната агенция няма качеството на втори участник
в него. Така с оглед настъпилото покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя е възникнало задължение, съгласно чл. 405 ал.1 от КЗ, да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение, което е и сторено,
видно от преводно нареждане №********* от 10.01.2020г.
Що се
касае до протокола за ПТП, който беше оспорен от ответника по реда на чл.193 от ГПК, следва да се отбележи, че в Решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д. №
769/2012 г. на I т.о., ВКС е дадено тълкуване, че протоколът за
пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла
на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е
допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си. Така даденото общо тълкуване е доразвито в
практиката на ВКС с Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I
т.о., в което е разграничена доказателствената сила на протокола за ПТП в
зависимост от неговия вид – дали е издаден от органите на полицията при
задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП,
/сред които е и настоящият случай – чл.125, т.8 от ЗДвП - произшествието е с
един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на
собствен ход, поради причинените му от произшествието
вреди/ или е съставен по чл.9 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за
условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор (отм.) / сега НАРЕДБА
№ Iз-41 ОТ 12 ЯНУАРИ 2009 Г. ЗА ДОКУМЕНТИТЕ И РЕДА ЗА СЪСТАВЯНЕТО ИМ ПРИ
ПЪТНОТРАНСПОРТНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ И РЕДА ЗА ИНФОРМИРАНЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР И ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД/.
Даденото тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и
като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление, направено
от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите
се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя
на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира
и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства. Представеният
по делото протокол за ПТП не установява самото настъпване на ПТП и механизма му
с обвързваща съда доказателствена сила, доколкото съставителят му не е възприел
непосредствено самото ПТП. Но в подкрепа на така удостоверените в него факти са
всички налични по делото непротиворечиви доказателства – показанията на св.А.У.
и на св.Я.Я., АУАН №096942/15.12.2019г. и заключението по САТЕ, възприето от
съда като обективно и изготвено от
компетентно вещо лице. Предвид това съдът счита за доказано настъпването
на процсното произшествие и неговия механизъм, като не се събраха доказателства
в обратна насока, предвид което съдът намира за
недоказано оспорването на верността на протокола за ПТП от страна на
ответника.
Безспорно доказано по делото е и настъпването на вреди,
изразяващи се в повреждане на предната лява алуминиева джанта на автомобила
(деформации до степен неотсраними съгл. заключението по САТЕ), вследствие на
попадане на МПС-то в естествено препядствие (дупка) на пътното платно, което
довело до репатрирането на автомобила, поради невъзможността му да се придвижва
на собствен ход. Това се потвърди от неопроверганите и непротиворечиви показания
на св.А.У. и св.Я.Я. и Протокол за ПТП № 1705364 от 15.12.2019г.
Съдът изцяло кредитира извода на вещото лице по САТЕ относно
наличието на причинно-следствена връзка между пътния инцидент при така
установения механизъм на ПТП и настъпилите вреди по автомобила. Следователно налице е причинно-следствена връзка между
поведението на ответника - в качеството му на възложител
на работа, вследствие неизпълнението /бездействие/ на нормативно вменените му
задължения и настъпилите вреди.
Относно размера на вредите от заключението на вещото лице ВЛ се
установява, че
действителната стойност на щетите, след приспадане на съответното овехтяване
(корекционен коефицент 0.5), е 299 лв. (стойност на джанта – 290 лв. и труд – 9
лв.), а без овехтяване е 589 лв. (стойност на джанта – 580 лв. и труд – 9 лв.).
Съгласно Решение№6/02.02.2011 на ВКС по т.д.№293/2010г., ТК и Решение № 79 от
02.07.2009 год. по т.д.№ 156/2009 год. на ВКС-ТК, постановени по чл.290 от ГПК,
при изчисляване размера на обезщетението не се прилага корекционен коефициент
за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл в полза на ищеца
ЗК „Лев Инс” АД се дължи пълния размер на изплатеното застрахователно
обезщетение по щетата – 732.99 лв., от които 579.99 лв. –
стойност на джанта без овехтяване, 9.00 лв. – труд и 144.00 лв. – репатриране
на автомобила, последното от които също следва да се
включи в застрахователното обезщетение съгласно клауза 1, т.1,5, вр. раздел
трети, т.7 от ОУ, определяща покритие по следния риск – разходи за репатриране,
когато МПС е повредено от застрахователното събитие до такава степен, че е
невъзможно да се придвижи на собствен ход, с лимит до 200 км и след представяне
на оригинален платежен документ на превозвача. Наложителното репатриране на
автомобила се доказа по делото, поради невъзможността му за продвижване на
собствен ход, съгл. показанията на свидетелите А.У. и Я.Я.. Горепосочените
условия са изпълнени съгласно приетата като доказателство фактура
№**********/16.12.2019г. и касов бон, видно от които разходът
за репатриране е 144 лв., като същият е изчислен за превоз от 60 км.
С оглед
на това искът по чл.422 от ГПК, вр. чл.410 ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД
следва да бъде уважен изцяло за сумата
732.99 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението на 11.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, доколкото
няма доказателства по делото за заплащането на вземането и доколкото същото безспорно е
лихвоносно.
На
основание чл. 86, вр. чл. 84 ал.2 от Закона за
задълженията и договорите за ЗК „Лев Инс” АД е възникнало
правото да претендира и лихва за забава върху главницата в размер на 47.03
лева (изчислена с помоща на онлайн лихвен калкулатор) за
периода от 26.03.2020г до 11.11.2020г., предвид изпратената
до ответника покана да бъде възстановена на ищеца сумата от 732.99 лв. –
изплатено застрахователно обезщетение, получена от него на 24.02.2020г. и
неплащането на сумата до момента. С оглед на това следва да се уважи като
основателен и акцесорният иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед указанията
дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в
заповедното производство, като разпредели отговорността за същите съобразно
уважеността на иска, доколкото тези разноски не се
включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид това и с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство в размер на 25.00 лв. за държавна такса и
50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
За процесуално представителство в
настоящото производство на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определи в размер на 150 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца съгл. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК следва да се присъдят и направените в
настоящото исково производство разноски в размер на общо 405 лв. за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.410
ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установено по отношение на ответника АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”,
ЕИК: *****, адрес: гр. София, бул. *****, представлявана от
Председателя на УС на АПИ, съществуването на вземанията на ищеца ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****,
представлявано от С. Н. А.
и П. В. Д.
– изпълнителни директори, чрез юрисконсулт К.З., за сумите от 732.99
лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
щета №0023-1261-19-413933, 47.03 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 26.03.2020г до 11.11.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението на 11.11.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.11.2020г. по ч.гр.д. № 55926/2020г. по описа на Софийски районен съд.
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването на основание чл.193 от ГПК на истинността –
верността на Протокол за ПТП № 1705364 от
15.12.2019г., съставен от мл.авт.Я.Я..
ОСЪЖДА ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК: *****, адрес: гр. София, бул. *****, представлявана от
Председателя на УС на АПИ, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК, да заплати на ищеца ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ****, представлявано от С.Н.А.и П.В.Д. – изпълнителни директори,
чрез юрисконсулт К.З., разноските по настоящото дело в размер на общо 405.00 лв.
за държавна такса, възнаграждения за вещо лице и свидетел, както и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК: *****, адрес: гр. София, бул. *****, представлявана от
Председателя на УС на АПИ, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. *****, представлявано от С.Н.А.и П.В.Д. – изпълнителни директори,
чрез юрисконсулт К.З., разноските по ч.гр.д.№ 55926/2020г. по описа на Софийски районен
съд в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: