РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Силистра, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20233400500059 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 435, ал.1, т.1 ГПК
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от В. И. Д. с ЕГН
**********, взискател по изп.дело № 17/2023 г. по описа на СИС при СРС, чрез адв. В. Г от
СсАК, против Разпореждане от 24.01.2023г. на ДСИ при РС-Силистра по изп.д.№ 17/2023г.
по описа на СИС при СРС, с което с което отказва да образува изпълнително дело срещу
длъжника „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, 1309, р- н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1. Моли съда да го отмени и върне делото на
ДСИ за продължаване на порцесуалните действия. Жалбоподателят счита, че в случая
липсва съответния акт, с който би трябвало да се прекрати производството по делото, в
разпореждането не е посочено дали подлежи на обжалване, както и дали се изпраща по
компетентност на друг съд. Счита, че неправилно ДСИ е отказал да образува изп.дело, тъй
като вида на вземането са разноски. Тъ като вземането е по ИЛ, издаден по гр.д.№
575/2022г. по описа на СРС със страни/ „А1 България“ ЕАД и В. И. Д., счита качеството на
взискателя „потребител“ за определящо, а не вида на вземането. Позовава се на чл. 113 ГПК
като приложим в случая, тъй като целта на законодателя е да бъде осигурен възможно най-
лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното
правоотношение — потребителя и да се постигне по-ефективна защита на правата на
потребителя
ДСИ към СИС на СсРС Н М - Ц, е представила мотиви по обжалваните действия
по смисъла па чл. 436. ал.З ГПК, като заявява, че счита жалбата за неоснователна, тъй като
в случая чл.113 ГПК е неприложим, тъй като касае исковото производство, а съотносимата в
изпълнителното производство разпоредба на чл. 427, ал.1 ГПК не предвижда такава закрила
на потребителя. Счита за неоснователни и останалите доводи на жалбоподателя.
ОС, като съобрази доводите на страните, мотивите на ДСИ и данните по делото,
прие за установено следното:
1
Предявена е молба от настоящия въззивник, чрез адв. Г., за образуване на
изпълнително дело против „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, 1309, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, въз основа на ИЛ, издаден по
гр. дело № 575/2022 г. на СсРС, за сумата от 200 лв. разноски по делото.
Постановеният с обжалваното разпореждане отказ на ДСИ се основава на
разпоредбата на чл. 427, ал. 1 ГПК, съгласно която молбата за изпълнение се подава до
съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от
длъжника;
3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на
взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или
обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се
иска изпълнение на такива задължения;
5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;
6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той
няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
Като е преценил, че вземането за разноски не попада в нито една от хипотезите,
изброени в текста е отказал да образува ИД.
В случая препратката към чл. 113 ГПК и свързаната с него съдебна практика е
неуместна, тъй като се касае за исково производство. След като законодателят си е направил
труда да регламентира в главата за изпълнителното производство подсъдността по
изпълнителните производства отделно, а не да препраща към текста, касаещ исковите, то и
разпоредбата на чл.113 щеше да бъде повторена, ако е имал за цел да осигури същата
закрила на потребителя и в изпълнителното производство. Естеството на изпълнителния
процес, който е свързан с множество фактически, а не само юридически действия, е
определящо тук и прилагането по аналогия на разпоредбата е невъзможно. Не случайно и
сочената от жалбоподателя съдебна практика касае исковите производства изцяло.
Що се касае до изтъкнатите като пороци на обжалваното разпореждане липса на
указание за възможностите за обжалване, както и неяснотата дали се препраща на друг
съдия –изпълнител, то в първия случай действително наложено при постановяване на
обжалваем акт да се указва и тази възможност на адресатите по него, но липсата му нито е
процесуален пропуск, нито е нарушение на разпоредба. А липсата на яснота дали делото се
препраща на компетентен съд означава, че не се препраща, нито един текст от
разпореждането не води до съмнения в тази насока.
Не касае правилността на разпореждането и коментарът на жалбоподателя
относно номера на изпълнителното дело. Както сам ДСИ е посочил в него, касае се за
деловоден номер, а не за номер на делото. Става въпрос за организацията на работа преди
образуване на делото, което в случая не е настъпило, тъй като ДСИ е отказал такова, поради
което и идентификацията на преписката е по деловоден номер на канцеларското дело, който
системата на СИС при СРС дава при депозиране на молбата в деловодството .
Допълнителен довод за правилността на обжалваното разпореждане е и факта, че
представеният ИЛ е с пропуск в изпълнителния титул, тъй като не е посочен ЕИК на
длъжника, което налага първо поправката му извън изпълнителното производство. Това
става ясно от мотивите по чл. 436 ГПК, макар, че не е записано като основание за отказ да се
образува изпълнителното дело в обжалваното разпореждане.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата е
2
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на
ДСИ да бъде потвърдено като правилно.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 24.01.2023г. на ДСИ при РС-Силистра по
изп.д.№ 17/2023г. по описа на СИС при СРС, с което с което отказва да образува
изпълнително дело срещу длъжника „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, 1309, р- н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3