Решение по дело №28/2022 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: 44
Дата: 31 октомври 2022 г.
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20222320100028
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Тополовград, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20222320100028 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
Т. Х. Ч. от гр.Т. ул.“********* с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.П.
М. от АК – Ямбол против „ЕВРОПА – ЕМ 2008“ЕООД с ЕИК *********,
гр.Т. ул.“*********, представлявано от управителя Е.Х.М. с ЕГН **********
Обстоятелствата, на които ищцата основава претендираните права и
предявените искове са следните:
Ищцата твърди, че от началото на месец март 2018 г. до 06.12.2021 г. е
имала сключен трудов договор с ответното дружество и е работила като
барман в търговски обект на ответното дружество в Т. на ул.“*********.
Същата твърди, че този трудов договор е бил сключен като срочен на
основание чл.70 от КТ със срок за изпитване уговорен в полза на
работодателя до 01.09.2018 г. и тъй като след тази дата договорът не е бил
прекратен от работодателя, същият на основание чл.67 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 от
КТ след тази дата следва да се счита като такъв сключен за неопределено
време. Ищцата твърди, че трудовото й правоотношение е било прекратено
считано от 07.12.2021 г. със заповед на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, като в
заповедта е изрично записано, че на основание чл.224 ал.1 от КТ
1
работодателят й дължи обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
в размер на общо 59 дни в общ паричен размер на 1661,89 лв.
Поради което моли съда да постанови решение, с което да бъде
осъдено ответното дружество, представлявано от управителя Е.Х.М. да й
заплати сумата от 1661,89 лв., представляваща полагащото й се парично
обезщетение за неползвания от нея платен годишен отпуск за календарните
2019, 2020 и 2021 г., общо 59 дни – за 2019 г. 20 дни, за 2020 г. 20 дни и за
2021 г. 19 дни. Моли съда да й присъди направените разноски по делото.
Предявеният иск е с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника на 17.02.2022 г. В законоустановения срок е постъпил отговор
по чл. 131 ал. 1 от ГПК, в който ответникът твърди, че исковата молба е
нередовна, тъй като не съдържа задължителните реквизити по чл.127 ал.1 т.2,
както и по чл.128 т.2 от ГПК, поради което моли съда да остави молбата без
движение.
Съдът счита че възраженията за нередовност на исковата молба от
ответника са неоснователни, тъй като изискването за електронен адрес не е
задължително като според чл.38 от ГПК е записано, че връчването може да се
извърши на избран от страната електронен адрес, но това изискване не е
задължително и в случая страната не е избрала тази възможност, а съгласно
чл.38а от ГПК ищцата не е извършила процесуално действие в електронна
форма. В исковата молба изрично е записан адреса на ищцата, на който да й
бъде връчван всички съобщения по делото и адреса и телефона на
пълномощника и никой не може да задължи когото и да било да има
електронен адрес, като даже и съдията по делото няма такъв адрес.
Относно другото възражение за държавната такса – за непредставяне на
документ за такава такса, съгласно чл.359 от КТ производството по трудови
дела е безплатно за работниците и служителите и те не плащат такси и
разноски по производството и в настоящия случай става дума за трудов спор
между страните.
За другото възражение, че не е посочена банкова сметка, съдът счита че
и това не е задължително тъй като в ГПК е записан „или друг начин за
плащане“ и ако ответникът признае вземането може да направи това по всяко
време на производството.
2
Освен това исковата молба се оспорва по нейната основателност и се
оспорва неговия размер и въпреки че е оспорван, накрая в отговора
ответникът се съгласява да заплати обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ до
размер от 1495,00 лв.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
Ищцата е работила на трудов договор от месец март 2018 г. до
06.12.2021 г. в ответното дружество „Европа – М 2008“ като барман в
търговски обект в гр.Т. на ул.“******** Този трудов договор е бил сключен
като срочен на основание чл.70 от КТ със срок за изпитване, уговорен в полза
на работодателя до 01.09.2018 г. и тъй като след тази дата договорът не е бил
прекратен от работодателя, същият на основание чл.67, ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 от
КТ след това е станал безсрочен. Трудовото правоотношение на ищцата било
прекратено със Заповед № 10 от 03.12.2021 г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от
КТ по взаимно съгласие на страните. В заповедта е записано на лицето Т. Х.
Ч. на основание чл.224 ал.1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск в
размер на 59 дни да се изплати сумата от 1661,89 лв., което обезщетение до
второто открито заседание по делото не беше платено.
В първото заседание по делото по искане на процесуалния
представител на ищцата беше допуснато изменение на иска до размер от
1495,70 лв. Преди второто заседание по делото ответникът изплати на ищцата
претендираната намалена сума в размер на 1495,70 лв.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
обективни и непротиворечиви.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен иск по чл.224 ал.1 от КТ – за присъждане
на обезщетение за неползван отпуск.
Съдът счита, че искът по чл.224 ал.1 от КТ е основателен, но следва да
бъде отхвърлен поради извършено плащане на ответника в намаления размер
на иска от 1495,70 лв., като горницата над тази сума до първоначалната сума
– 1661,89 лв. ищцата се отказва.
3
Относно разноските, тъй като се искат и от двете страни, съдът счита,
че такива следва да бъдат присъдени на ищцата, а именно 360 лв. за
адвокатски хонорар. Съдът не приема доводите на защитата на ответника, че
същият по никакъв начин не е дал повод за завеждане на делото. Въпреки
получената покана от ищцата за сумата от 1495,70 лв. да се яви в офиса и да
й бъде изплатена, към същият момент ищцата е претендирала по-голяма сума,
в размер на 1661,89 лв. Отделно от това, в самата заповед за прекратяване на
трудовия договор е записана сумата от 1661,89 лв., която работодателят е
записал като размер на обезщетението за неизползван отпуск, която следва да
бъде заплатена на ищцата. В хода на производството по делото ответникът не
можа да обясни факта, поради който е намалил сумата и по този начин с
поведението си е дал повод на ищцата да заведе делото. Едва след това, в по-
късен етап в хода на производството по делото ищцата се съгласи да й бъде
заплатена намалената сума, но това по никакъв начин не може да обори
факта, че първоначално претендираната от нея сума не й е била заплатена и за
да получи възмездие, същата не е имала друг избор освен да заведе дело за
получаване на обезщетението си.
Поради това, съдът счита, че разноските следва да бъдат присъдени в
полза на ищцата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Т. Х. Ч. с ЕГН ********** от гр.Т.
ул.******* против „ЕВРОПА М-2008“ООД, ЕИК *********, гр.Т.
ул.“*********, представлявано от управителя Е.Х.М. с ЕГН ********** за
сумата от 1495,70 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и пет лв. и 70 ст./ -
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за календарните 2019,
2020 и 2021 г., общо 59 дни, поради извършено плащане от ответника.
ОСЪЖДА „ЕВРОПА М-2008“ООД, ЕИК *********, гр.Т.
ул.“*********, представлявано от управителя Е.Х.М. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Х. Ч. с ЕГН ********** от гр.Т. ул.******* сумата от 360,00
лв. /триста и шестдесет лева/ - направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕВРОПА М-2008“ООД, ЕИК *********, гр.Т.
4
ул.“*********, представлявано от управителя Е.Х.М. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Тополовград – бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 60,00 лв. /шестдесет лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
5