№ 223
гр. Велико Търново, 15.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 394 по описа за 2022 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/ и чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на М.С.М. *** и Д.И.М. ***, чрез *** Й.Ц.Й. ***, *** против Решение
на Министерски съвет на Република България № 211 от 07.04.2022г., с което се
отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за
изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус“, участък от км 189+344 от идейния
проект на НКСИП (след пресичането с път ІІІ-303) ≡ км 190+771,67 по
технически проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП ≡ км
223+426,75 по технически проект от 2020 (след пресичането с път І-5), на
територията на област Велико Търново, намиращи се в землището на гр. Павликени,
с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, община Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с.
Ресен, община Велико Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово, с. Полски
Сеновец, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, в частта с която е
определен размерът на парично обезщетение за отчуждаване на имоти № 51740.33.18
и № 51740.34.36, находящи се в землището на с. Никюп, община Велико Търново,
съдът установи следното:
Жалбоподателите
считат решението за постановено в нарушение на чл. 17 КРБ и Закона за
държавната собственост. Молят решението да бъде изменено като се увеличи
определения размер на паричното обезщетение в съответствие с изискването за справедливо
равностойно обезщетение. Считат, че в настоящия случай размерът на определеното
с обжалваното решение обезщетение не отговаря на императивното изискване на ЗДС
за равностойно обезщетение. Изготвеният оценителски доклад, послужил като
основание за определяне на този размер на обезщетение, според тях е необективен
и не представя реалистична картина на пазарните цени на сделките с имоти, имащи
подобни характеристики. Оценката не била извършена от лицензиран оценител,
отговарящ на изискванията в чл. 38, ал. 9, вр. с §1а, т. 3 от ДР на ЗДС.
Решението намира постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Не била спазена регламентираната в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС
процедура за вземане на решението. В
оспорената му част решението намира и за издадено в нарушение на материалния
закон, чл. 17, ал. 1 и ал. 5 от КРБ, § 1а от ЗДС, както и несъобразено с целта
на закона.
В писмена
защита вх. № 3841/11.07.2022г., чрез *** Й.Ц.Й., излага подробни доводи, че
обезщетението следва да бъде определено при средна пазарна цена за един декар
от 2618.50лв., като вземе предвид и съседни на с. Никюп землища. Позовава се на
Решение от 14.05.2020г. на ЕСПЧ по делото „Костов и други срещу България“. Не споделя вижданията на процесуалния
представител на МС относно неприложимост на практиката на ЕСПЧ, което значи
неприложимост на ЕКПЧ. Същата в цялост е пряко приложима и обвързваща
българските съдилища. Това положение обхваща и принципа на равностойно
положение за отчуждения недвижим имот като се вземе решение, което да е разумно
свързано с пазарната стойност на отчуждената земя по времето, когато ищецът е
загубил собствеността върху нея. Излага алтернативни доводи, че обезщетението следва
да бъде определено съобразно вариант 2 от приетото заключение на
съдебно-оценителната експертиза с корекцията направена от вещото лице за
1724.50лв. на дка. Претендира се присъждане на направените разноски, за които
представя списък.
Ответната
страна – Министерски съвет на Република България не изпраща представител в
съдебно заседание. В писмени становища по делото оспорва жалбата като
неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената
част. При изготвянето на оценката административният орган бил спазил
изискването на § 1а, т. 4, б. „в“ ДР на ЗДС, като с оглед характеристиките на
отчуждения имот, а именно земеделска земя, е ползвал като отнисими пазарни
аналози, единствено сделките с имоти – земеделски земи в едно и също землище, а
именно в с. Никюп. Развива подробни съображения за неприложимост по аналогия на
делото „Костов и други срещу България“. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се явява и не
се представлява в съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник оспорва
жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Министърът на финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. В представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата
страна Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София чрез своя пълномощник
излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност
на решението на МС в оспорената част. Подробни съображения развива в писмена
защита вх. № 3897/13.07.2022г., където посочва и, че НА № 44, том 9, дело №
1635 от 18.05.2021г. използван от вещото лице е за сделка само между ФЛ. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С Решение
№ 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет, републикански път А-2 "София -
Ботевград - Шумен - Девня - Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР
към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект
по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.
За
обекта, в процесния му участък (разположен в землищата на гр. Павликени, с.
Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с.
Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец,
общ. Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021 г. на
заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила,
е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/.
С цел
теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС,
от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено
искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване
на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на
изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект
"Автомагистрала Хемус". Към
искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди,
одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията,
служби по вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях
информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от
отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова
обосновка и други.
По
възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на
отчуждаване е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне
на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план.
Оценката
на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с
писмо от 11.03.2021 г., във връзка с договор между тези страни, изведен от
агенцията по изх. № Д-114 от 20.11.2019 г.
След
допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо
вх. № 104-13-28/29.03.2022г., министърът на регионалното развитие и
благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за
отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към предложението е била
приложена и административната преписка от проведеното административно
производство по чл. 34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
Въз
основа на предложението Министерският съвет на Република България е постановил
Решение № 211/07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане
на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно
описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ,
местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към
решението, в землище с. Никюп, общ. В. Търново, земеделска територия, се
отчуждават от М.С.М. и Д.И.М. *** конкретно посочени части от
поземлени имоти с идентификатор № 51740.33.18 (площ на имота 3.601дка, площ за
отчуждаване – 2.918дка), нива, земеделска земя, категория на на земята – ІV,
местност „Под бърдото“ и ПИ № 51740.34.36 (площ на имота 6.000 дка, площ за
отчуждаване – 4.331дка), нива, земеделска земя, категория ІV, местност
„Куцински трап“, като се определя обезщетение съответно обезщетение за поземлени
имоти с идентификатор № 51740.33.18 – 3981лв. и № 51740.34.36 – 5909лв.
Съгласно
представените от заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г.
МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областния
управител на област Велико Търново, и кметовете на съответните общини и
кметства, като са изпратени и
уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.
От АПИ не
са представени доказателства кога обжалваното решение е връчено на М.С.М. и
Д.И.М. ***. Жалбата е подадена чрез ответника на 16.05.2022 г.
Ответникът
е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт,
включително експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на
отчуждените имоти. От жалбоподателя са представени нотариални актове,
обосноваващи по-висока оценка.
В хода на
съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-оценителска експертиза,
която е дала заключение в различни варианти.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен
съд по местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна, предвид следните съображения:
Предмет
на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 211 от 07.04.2022г.,
с което се отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна
нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус“, участък от км 189+344 от
идейния проект на НКСИП (след пресичането с път ІІІ-303) ≡ км 190+771,67
по технически проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП ≡
км 223+426,75 по технически проект от 2020 (след пресичането с път І-5), на
територията на област Велико Търново, намиращи се в землището на гр. Павликени,
с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, община Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с.
Ресен, община Велико Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово, с. Полски
Сеновец, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, в
частта с която е определен размерът на парично обезщетение за отчуждаване на имоти
№ 51740.33.18 и № 51740.34.36, находящи се в землището на с. Никюп, община
Велико Търново.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти
– частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се
извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според § 1 от ДР на ЗДС,
национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно
посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на
Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение № 250/25.04.2013 г. на
Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР
на Закона за устройство на територията и за национален обект по
смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно Министерският съвет.
Оспореното
решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са
отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за
изграждането на национален обект-автомагистрала. По изложените съображения
съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито
режим за издаване е регламентиран със Закона за
държавната собственост.
Решението
е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието
на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и
размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с
което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато
съществено нарушение на административно- производствените правила, като са
спазени процедурните изисквания за вземане на решението, регламентирани в чл. 34,
чл. 34а
и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.
По
отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или
юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното
парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в
съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на
подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за
който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително
изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
В § 1а, т. 1 от ДР
на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно
парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от
имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота
или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този
имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР
на ЗДС, "пазарни цени" са „осреднените цени от всички
сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота.
Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в
службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20
сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани
20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими
сделки. Целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично
обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици
като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха
получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на
каквато и да било принуда. Нормативните изменения на ЗДС в ДВ брой 105/2014 г.
стесняват още повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат използвани
като пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива които
установяват действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите
имоти.
Съгласно § 1а, т. 4, б. „в“
от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са
имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии. По тази причина искането на ***Ц. в
молба вх. № 3519/28.06.2022г. да се ползват като пазарни аналози сделки за
съседни землища не е уважено. Доколкото в землището на с. Никюп за периода, за
който е възложено на вещото лице да извърши заключението има повече от 2
сделки, не се налага прибягването и използването на сделки от съседни землища
за определянето на равностойното парично обезщетение. В този смисъл е и §1а, т. 4 от ДР на ЗДС,
който дава легална дефиниция на имоти, намиращи
се в близост до отчуждавания, а именно имотите в едно и също землище в
земеделските територии. Законодателят ясно е определил кои имоти могат да се
ползват за пазарни аналози.
Видно е
от изготвената в хода на административното производство експертна оценка, въз
основа на чието заключение е определено обезщетението в оспореното решение, че
оценителят правилно и след като е установил, че има вписани сделки за имоти със
сходни характеристики в същото землище, е приложил сравнителния (пазарен)
метод. Оценката е изготвена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС,
като са използвани пазарни аналози, предоставени от Агенция по вписванията
съгласно задълженията й по чл. 32, ал. 4 от ЗДС. Формираната цена за един декар е 1364.28лв.
В
конкретния случай според приложения по делото оценителски доклад паричното
обезщетение за одържавените участъци е определено от органа съответно за ПИ №
51740.33.18 от 3981лв. и ПИ № 51740.34.36
– 5909лв. Периодът е за една година назад от датата на възлагането на оценката (от
11.03.2020 г. до 11.03.2021 г.), отговарящи на изискванията на § 1а, т. 1
и т. 2 от ДР на ЗДС,
е определено по този ред – въз основа на пазарните цени на имоти с подобни
характеристики от последните двадесет сделки. Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че оценката не е изготвена от лицензиран
оценител, което се опровергана от приложените по преписката сертификати за оценителска
правоспособност.
Във връзка с оспорването на размера на обезщетението съдът е
допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за
равностойното парично обезщетение, определено в два варианта: Вариант 1 - по
реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС;
Вариант 2 – съобразно актуалните пазарни цени след проучване на съответните
пазарни аналози, като се вземат предвид и доказателства за сделки след
11.03.2021 г. с ниви в землището на с. Никюп, общ. Велико Търново. По първия
вариант, представен в Таблица 1 на л. 462 от делото вещото лице форми осреднена
цена 1364.28лв. за един декар, която съвпада с определената в оценителния
доклад на органа. Във втори вариант, представен в Таблица 2 на л. 460лв.,
коригиран при разпита на вещото лице в съдебно заседание от 05.07.22г. вещото
лице дава осреднена цена 1724.50лв. за един декар
Съдът не може да игнорира обстоятелството, че повечето пазарни аналози,
използвани при изготвяне на оценката по оценителния доклад на отчуждаваните
имоти в землището на с. Никюп, са сделки, сключени повече от година и половина
преди издаването на решението на ответника. По делото са налични писмени
доказателства за сключени сделки между страни, поне едната от които има
търговско качество, с ниви в землището на с. Никюп след 11.03.2021 г., цените
по които са по-високи от посочените в нотариалните актове, ползвани за
изготвяне на оценката в хода на административното производство. Следва да се
държи сметка за практиката на ЕСПЧ, която е задължителна по арг. от чл. 46 от
КЗПЧОС. Така в Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото „Костов и други срещу
България“, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г. изрично е посочено, че
размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на
имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т.
107/, което
разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2,
изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на
закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята
/чл. 17, ал. 5 от КРБ/. Видно от същото решение, следва да бъде присъждано
такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на
отчужденото имущество, като е прието допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1
от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените
имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице
съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна
стойност.
Държавите имат
задължението да въведат такава законодателна рамка, с която да осигурят пълно
осъществяване и защита на правата. Независимо дали става въпрос за негативни
или позитивни задължения на държавите, ЕСПЧ винаги по конкретните дела изследва
въпроса дали е постигнат справедлив баланс между конкуриращи се интереси и
права (Решение от 04.12.2007 г. по дело Dickson v. the United Kingdom, app. 44362/04; Решение
от 16.12.2010 г. по дело A., B. and C. v. Ireland, app. 25579/05). Позитивните задължения на държава страна по Конвенцията й налагат предприемането на активно поведение от нейна страна, което
да създава гаранции, че защитените права ще могат безпрепятствено да бъдат
упражнявани, освен ако не са налице изключенията за това, предвидени в параграф
втори на всяка от посочените разпоредби. Тези задължения възлагат на държавата
също така да организира защитата на правата по такъв начин, че и частноправни
субекти да не правят невъзможно упражняването на правата или да ги нарушават
(Решение от 23.09.1994 г. по дело Hokkanen v. Finland, app. 19823/92; Решение
от 15.12.2005 г. по дело Karadžic v. Croatia, app. 35030/04).
При това
положение с оглед проявлението на принципа на пропорционалност следва да се
приеме, че оценяването на съответния имот следва да се извършва максимално
близо до момента на отчуждаването му по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а,
т. 2 от ДР на ЗДС,
като посочения в тази допълнителна разпоредба 12-месечен срок, който е приложим
преди датата на възлагането на оценката е несъобразим. С оглед изложеното, съдът кредитира
като обективен и компетентно изготвен, отговарящ на целите на закона втория
вариант от заключение с вх. № 3648/04.07.2022 г. на вещото лице. Същият обаче е
изготвен въз основа на седем нотариални акта за покупко-продажби и едно
постановление за възлагане, имащи за предмет ниви в землището на с. Никюп през
периода 04.2021 г.- 12.2021 г., като само шест от нотариалните актове отговарят
на изискването да са сключени между физически и юридически лица, но последното
не важи за НА № 44, том 9, дело 1635, вх. рег. № 3357/18.05.2021г. по който
страни са само физически лица. Същият не следва да се взема предвид при
определяне на средната цена на обезщетението. Сумираният материален интерес на сделките (без НА № 44, том 9, дело
1635, вх. рег. № 3357/18.05.2021г.) е 149 646лв.,
разделен на площта на декарите 87.531дка дава осреднена цена 1709.63лв. Не
следва да бъде приемана оценката на вещото лице от 1724.50лв. на дка, тъй като
при формирането й участва както при материален интерес, така и като площ НА № 44,
том 9, дело 1635, вх. рег. № 3357/18.05.2021г., сключен само между физически
лица. Налице са достатъчен брой останали сделки, по които поне една от страните
е ЮЛ.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че стойността на равностойното парично обезщетение
за отчуждаваната част от поземлени имоти е съответно за ПИ № 51740.33.18 - 4988.70лв.
(1709.63лв. по 2.918 дка отчуждена площ), ПИ № 51740.34.36 – 7404.40лв. (1709.63лв.
по 4.331 дка отчуждена площ).
Неоснователно
съдът намира позоваването на ответника за неприложимост на Решение
от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България. От разпоредбата на
чл.32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и по
всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията, следва
извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено задължителни и за
всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя
замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на
конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира
смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните по Конвенцията от
нейните текстове. Съдът, като се позовава на изложеното непосредствено по-горе,
отхвърля възражението на ответника и заинтересованата страна в тази насока.
Всъщност, с оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се
приеме, че оценяването на съответните имоти следва да се извършва максимално
близо до момента на отчуждаването му по правилата на чл.32, ал. 2 от ЗДС във
връзка с §1а, т. 2 от ДР на ЗДС.
Цитираната от ответника практика на ВАС е неотносима, тъй като предхожда
и не държи сметка за посоченото решение на ЕСПЧ.
Предвид изложеното решението на МС в оспорената част е
незаконосъобразно, тъй като определеното обезщетение за тези имоти е
неравностойно по смисъла на ЗДС. Това налага решението на МС в тази част да
бъде изменено, като за отчуждената част от ПИ, находящи се в землището на с.
Никюп, общ. Велико Търново се увеличи.
При този изход на делото, с оглед уважаване на жалбата, на
жалбоподателите следва да се присъдят разноски в общ размер на 420 лв., от
които: 20 лв. – внесена държавна такса и 400 лв. – внесен депозит за вещо лице.
На *** Й.Ц.Й. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на
основание АПК във връзка с чл. 38, ал. 8
от ЗДС, Административен съд велико Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала
"Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП /след
пресичането на път III-303/=км 190+771, 67 по технически проект от 2020 година
до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426, 75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частта му, касаеща
определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на площ от
поземлен имот №
51740.33.18, в землището на с. Никюп, община Велико Търново с обща площ от 3,601 дка и
засегната от отчуждаването площ в размер от 2,918 дка, за която е определено
парично обезщетение в размер от 3981 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 4988.70 лв. (четири
хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и седемдесет стотинки).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта му, касаеща определянето на размера на
паричното обезщетение за отчуждаването на площ от поземлен имоти № 51740.34.36, в землището на с.
Никюп, община
Велико Търново с обща площ от 6,000 дка и засегната от
отчуждаването площ в размер от 4,331 дка, за която е определено парично обезщетение
в размер от 5909 лв., като УВЕЛИЧАВА
размера на паричното обезщетение на 7404.40лв. (седем хиляди четиристотин и
четири лева и четиридесет стотинки).
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати
на М.С.М., ЕГН: ********** *** и Д.И.М., ЕГН: ********** *** сумата от
420 (четиристотин и двадесет) лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати
на *** Й.Ц.Й. *** ЛН:**********, служ. адрес ***, сумата от 500 лв. (петстотин
лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8
от ЗДС.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: