РЕШЕНИЕ
№ 19955
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20221110111154 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ю. О. Р., ЕГН
**********, с която е предявен иск с правно основание чл. чл. 59, ал. 3 от ЗС за признаване
за установено по отношение на ответниците А. А. Р., ЕГН ********** и А. Г. М., ЕГН
**********, че А. А. Р. не е ползвател на 1/2 идеална част от апартамент № 4, находящ се в
гр. С., ж.к И., в жилищната сграда на ул. „Т.” № 10, бл. 29, ет. 2 поради погасяването на
правото й на ползване поради неупражняването му в петгодишния срок, а в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 61 от ЗС за прекратяване на правото на ползване
върху 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот, поради това, че с поведението си
нарушава своите задължения като ползвател и застрашава жилището със значително
повреждане, както и иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да
преустановят ползването на процесния недвижим имот.
Ищецът Ю. О. Р. твърди, че след приключило дело за делба между него, ответника А.
Г. М. и неговия брат М.Г. М. (гр.д. № 26249/2009 г. на СРС - 63 състав) и след успешно
проведена от публична продан, с постановление от 08.09. 2017 г. на ЧСИ Н. М., му бил
възложен АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в гр. С., ул. "Т." № 10, бл. 29, ет. 2, понастоящем
означен като самостоятелен обект с идентификатор... по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два
балкона, входно антре и антре, застроен на 73.67 кв. м, ведно с прилежащото му избено
помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж. Постановлението на ЧСИ влязло в сила на 19.09. 2017 г. и от тази дата той е
изключителен собственик на апартамента. Със същия акт, с който бившите му
съсобственици А. Г. М. и М. Г. М. на 04.02. 2009 г. придобили собствеността върху 1/2
идеална част от същия апартамент, ответницата А. Р. била запазила лично за себе си,
пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху прехвърлената от нея 1/2
идеална част (нот. акт № 2 том I peг. № 1227, дело 20/2009 г. по описа на нотариус Веселина
Връблянска, peг. № 268 на нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - гр.
1
София вх. peг. № 2659/04.02. 2009 г., акт № 155 том VI дело 1433/2009 г.).
Налице са твърдения, че към 19.09. 2017 г. - момента на влизане в сила на
постановлението на ЧСИ за възлагане на имота на ищеца, правото на ползване на А. М. Р.
обаче е било погА.о, защото тя изобщо не го е упражнявала в продължение на повече от пет
години, т.е. не само през периода от 04.02. 2009 до 04.02. 2014 г., а и след това, до датата на
придобиване на жилището от мен на 19.09. 2017 г., според сключения от самата нея договор,
А. Р. е запазила правото си на ползване лично за себе си, но нито към момента на
извършване на дарението през 2009 г., нито в по-късен момент не ползвала апартамента на
ул. „Т.” 10 според предназначението му лично за себе си. Към момента на извършване на
дарението - 04.02. 2009 г. в жилището живеел отв. А. М., който от датата на придобиване на
собствеността започнал да упражнява своето право на ползване, обитавайки една от стаите,
хола и сервизите и го упражнявал до прекратяване на съсобствеността с постановлението на
ЧСИ на 19.09.2017 г. Другата част от апартамента до края на 2017 г. се ползваше периодично
от ищеца и брат му, но не и от отв. Р.. Последната не упражнявала по никакъв начин правото
си на ползване. От 2009 г. до днес тя не е обитавала жилището. Не е полагала никакви грижи
за неговата поддръжка, каквито би следвало да полага като ползвател, не участвала и в
никакви разходи, които по начало са в тежест на ползвателя. Тя не заплащала разноските,
никога не е застраховала имота, въпреки законното си задължение за това. Имотът не е
застрахован и сега. В продължение на години нито тя, нито ответникът М. не заплащали
разходите за топлинна енергия към „Т. С.” ЕАД. Тъй като партидата се води на негово име,
срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 31949/2016 г. по описа на СРС, 62
състав и той се оказал осъден да заплати съответни суми за консумирана от обитателя М.
топлинна енергия, съответни лихви и разноски за периода от м. 05/2013 г. до м. 04/2015 г.
След прекратяване на съсобствеността между тях с постановлението на съдебния
изпълнител, М. продължил да обитава жилището по същия начин. Той и досега живее в една
от стаите и ползва хола, кухнята и сервизите. Жилището е превърнато в приют за домашни
животни - в него живеят две кучета, котарак и котка. Те се разхождат свободно из всички
помещения в жилището, с изключение на една от стаите, в която съхранявам свои вещи.
След като отвори входната врата и преодолее стреса от кучешкия лай, още в коридора
посетителят се спъва в разхвърляните и замърсени съдове с храна за животните и е обгърнат
от силната миризма на животни и упойващ дим, защото М. обичайно пуши. Тази неприятна
миризма е просмукала цялото жилище. Жилището и в частност общите сервизни
помещения - кухня, баня, тоалетна, изобщо не се поддържат. В хола са разположени много
стар и амортизиран хладилник и микровълнова печка, в която се приготвят храни.
Изпаренията попиват в стените. Хигиената е под всякаква критика дори в кухнята, която не
е била хигиенизирана и обновявана от 50-60-те години на 20- ти век.
В исковата молба е направено искане съдът: ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответниците, че от 05.02.2014 г. А. А. Р. НЕ Е ПОЛЗВАТЕЛ на 1/2 идеална
част от АПАРТАМЕНТ 4 (четири), находящ се в гр. С., ж.к. И., в жилищната сграда на ул.
„Т.” № 10, блок № 29 (двадесет и девет), етаж 2 (втори), състоящ се от две стаи, хол, кухня,
баня-клозет, два балкона, входно антре и антре, застроен на 73.67 (седемдесет и три цяло и
шестдесет и седем стотни) кв. м, с обща кубатура на апартамента от 289.94 куб. метра, при
граници: север - двор между бл. 28, 103, 66; юг - „Язовирска”, изток - апартамент на Б. Ив.
П.; запад - дворно място; отгоре - апартамент на З. И. З.; отдолу - апарт. на М. П. В., заедно с
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ от 19.20 (деветнадесет цяло и двадесет стотни) куб. м при граници:
юг - ул. „Я.”; изток - М. П В.; запад - Е. С. Г.; север - коридор и 4.54/100 (четири цяло и
петдесет и четири върху сто) ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от общите части на сградата и правото на
строеж върху дворното място, съставляващо „комплексно” жилищно строителство в
местността „И.”, по плана на гр. С., който апартамент понастоящем е означен като
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР ... по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-.../18.12.2015 г. на
2
Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра с адрес на имота гр. С., район „И.”, ул.
„Т.” № 10 бл. 29, ет. 2 ап. 4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.802.2116, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 73.67
(седемдесет и три цяло и шестдесет и седем стотни) кв. м, с прилежащи части: избено
помещение - 19.20 куб. метра, 1.45 % идеални части от общите части на сградата, при
съседни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.802.2116.3.5, под обекта -
68134.802.2116.3.1, над обекта - 68134.802.2116.3.7, поради факта, че правото й на ползване
било погА.о или ако приемете, че тя е ползвател на имота, на основание чл. 61 ЗС ДА
ПРЕКРАТИ правото й на ползване върху 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот
поради това, че с поведението си нарушава своите задължения като ползвател и застрашава
жилището със значително повреждане, както и ДА ОСЪДИ ответниците ДА
ПРЕУСТАНОВЯТ ПОЛЗВАНЕТО на подробно описаното по-горе жилище за отглеждане на
животни и за пушене във всички помещения.
Ответниците А. А. Р. и А. Г. М. оспорват исковете. Считат, че исковата молба е
нередовна и недопустима, предвид съдържащите се в нея недоказани твърдения. Твърдят, че
в исковата молба ищеца умишлено е пропуснал да посочи, че по същия предмет и страни -
изложение на обстоятелствата, на които се основава настоящия иск, с искане което касае и
един и същи период има влязъл в законна сила съдебен акт: Решение № 1486/07.12.2020 г. по
описа на апелативен съд- С., 7-ми Граждански с-в, c което е потвърдено решение №
8030/26.11.2019 г., постановено по гр. дело № 3096/2018 г. по описа на СГС, 1-4 състав.
Съгласно Гражданския процесуален кодекс, решенията, срещу които не е подадена жалба
или по които не е допусната за разглеждаме касационна жалба или не е уважена, влизат в
сила, което от своя страна поражда СИЛАТА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО. Оспорват
твърденията, че от тяхна страна не се полагат достатъчно грижи за опазване на ползваната
от тях част от имота и не изпълняват задълженията си като ползватели. Също така липсват
доказателства и за твърдението на ищеца, че застрашават жилището от значително
повреждане, че не ползват вещта съгласно предназначението или да я променят съществено.
Твърдението за наличие на домашни животни в жилището, дим и упойваща миризма не
доказват по никакъв начин да се пречи на ищеца да ползва имота или че същия се ползва не
по предназначението му. След като за определени периоди той и брат му са ползвали същия
и след като безпрепятствено е успял да разруши общите помещения, тези негови твърдение
не се потвърждават.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
По делото е представен препис от влязло в сила решение от 19.01.2000 г., по описа на
СРС, Второ ГО, 41 състав, с което ищецът Ю. О. Р. е признат за собственик на ½ ид. част от
процесния апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. Изток, в жилищната сграда на ул. „Т.”
№ 10, бл. 29, ет. 2 състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два балкона, входно антре
и антре, застроен на 73.67 куб.м., при граници север-двор между блокове № 28, 103 и 66, юг-
ул. „Я.“, изток-апартамент на Б. И.П, запад-дворно място, отгоре-апартамент на З. И. З.,
отдолу-апартамент на М. П. В., заедно с избено помещение от 19,20 куб.м., при граници: юг-
ул. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот със
запазено право на ползване № 22, том I, рег. № 1227, дело № 20 от 2009 г. на нотариус В. В,
рег. № ... на НК, с район на действие Софийски районен съд се установява, че на 04.02.2009
г. ответницата А. Р. е дарила на синовете си А. М. и М. Р. при равни права собствената си ½
ид. част от апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. И., в жилищната сграда на ул. „Т.” №
10, бл. 29, ет. 2, като е запазила лично за себе си, пожизнено и безвъзмездно, вещното право
3
на ползване върху прехвърлената идеална част от имота.
Представено е заверен препис от влязло в сила решение от 08.08.2013 г. по описа на
СРС, II ГО, 63 състав, видно от което след допусната делба на процесния апартамент № 4,
находящ се в гр. С., ж.к. Изток, в жилищната сграда на ул. „Т.” № 10, бл. 29, ет. 2 при квоти
½ ид. част за Ю. Р. и по ¼ ид. част за А. М. и М. Р., процесния недвижим имот е изнесе на
публична продан.
От представеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот от
08.09.2017 г. по изпълнително дело № ... г. по описа на ЧСИ Н. М., с рег. № ... на КЧСИ и
район на действие Софийски градски съд, влязло в сила на 19.09.2017 г. се установява, че
процесния недвижим имот - апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. И., в жилищната
сграда на ул. „Т.” № 10, бл. 29, ет. 2, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два
балкона, входно антре и антре, застроен на 73.67 кв.м, при граници: север - двор между бл.
28, 103, 66; юг – ул. „Я.”, изток - апартамент на Б. Ив. П.; запад - дворно място; отгоре -
апартамент на З. И. З.; отдолу - апартамент на М. П. В. , заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
от 19.20 куб. м при граници: юг - ул. „Я.”; изток - М. П. В; запад - Е. С. Г.; север - коридор и
4.54% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
който апартамент понастоящем е означен като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С
ИДЕНТИФИКАТОР 68134.802.2116.3.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София, одобрени със Заповед № РД-18- 95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
Агенция по кадастъра с адрес на имота гр. София, район „И.”, ул. „Т.” № 10 бл. 29, ет. 2 ап.
4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор ..., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 73.67 кв. м, с прилежащи части: избено
помещение - 19.20 куб. метра, 1.45 % идеални части от общите части на сградата, при
съседни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.802.2116.3.5, под обекта -
68134.802.2116.3.1, над обекта - 68134.802.2116.3.7, е възложен на ищеца Ю. Р. срещу
заплащане на сумата от 128 864 лв., при запазено право на ползване в полза на ответницата
А. Р..
По делото е представен договор за наем на недвижим имот от 20.09.2017 г., с
нотариална заверка на подписите и съдържанието и вписан в СВ гр. София с вх.рег. №
.../30.11.2017 г., по силата на който ответницата А. А. Р., в качеството си на титуляр на
вещното право на ползване на ½ ид. част от процесния апартамент № 4, находящ се в гр.
София, ж.к. И., в жилищната сграда на ул. „Т.” № 10, бл. 29, ет. 2, е отдала своята ½ ид. част
за временни и възмездно ползване на ответника А. Г. М..
С отговора на исковата молба ответниците са представили фискални бонове и
квитанции за платени такси към „С. “ ЕАД за периода 2009 г . – 2018 г. и към „Т. С.“ ЕАД за
периода 2009 г. – 2018 г., както и членски внос към каса на ЕС за периода 2010 г. – 2018 г. С
молба от 02.05.2023 г. са представени и приети декларации по чл. 117 от 2017 г. от А. М. за
притежание на куче.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. М. В., А. Л
.З. , В. О. Р., С. А. Г.а и В. И. П.
От свидетелските показания на свидетеля .М М. В., се установява, че лицето също
притежава недвижими имоти в процесната сграда – под процесния апартамент. Разказва, че
познава страните, с ответницата А. Р. били съученички, като поддържали връзка до 70-те
години, когато А. се омъжила и отишла да живее при съпруга си, като до тогава живеела в
процесния апартамент. Твърди, че след 70-те години ответницата не е живяла в процесния
апартамент. Сочи, че след това в апартамента заживял синът й А. – другият ответник по
делото, като е виждала ответницата да идва при него няколко пъти за кратко. Поддържа, че
от 2009 г. до 2017 г. не е виждала А. Р.. Заявява, че апартаментът не е ремонтиран, но е
сменена дограмата от ответника А. М.. Сочи, че не знае за спорове между страните по
4
делото. Разказва още, че ответникът има две кучета, но на нея не са създавали проблеми.
Влизала е само един път в процесния апартамент, в коридора имало купички с вода и храна.
Не знае дали ответникът отглежда и котка в апартамента, както и дали пуши в същия.
Свидетелят А. Л. З. споделя, че е кум на ищеца Ю. Р. и се виждат много често, тъй
като са в близки отношения. Твърди, че през процесния период 2009 г. – 2017 г. е посещавал
сравнително често процесния апартамент, като е виждал един единствен път ответницата А.
Р. там през 2019 г. Споделя, че доколкото знае, в апартамента живее нейният син и ответник
А. М., като не знае дали в апартамента има вещи на А.. Поддържа, че ответникът А. Р. имал
две кучета и две котки в някакъв момент, както и че канел често хора в апартамента.
Споделя, че хигиената в жилището била зле, банята и кухнята били в лошо състояние,
поради присъствието на животните имало тежки миризми и като цяло жилището било
крайно неподдържано. Не може да каже със сигурност, но според него в апартамента се
пушело, тъй като се усещали миризми.
От свидетелските показания на свидетеля Владимир О. Р. – брат на ищеца, братовчед
на А. и племенник на А., се установява че същият е обитавал процесното жилище за около
година през 2010 г. Сочи, че ответникът А. живеел там, а майка му А. периодично идвала на
гости, но не живеела там. Твърди, че в периода, в който той живеел там, е участвал активно в
плащането на сметките за ток, вода, за етажната собственост и др., като с А. си ги поделяли.
Споделя, че А. е правил някакви леки подобрения, но не и ремонт. Поддържа, че
ответницата в процесния период не е обитавала апартамента, а само е посещавала същия.
Сочи, че по спомени А. имал котка и две кучета, но не може да каже в каква конфигурация
били през цялото време. Твърди, че в периода в който имал две кучета, апартамента бил
доста занемарен. Не може да каже дали се е пушело в апартамента.
Свидетелят С. А. Г. споделя, че познава страните по делото, тъй като живее в същия
блок - в апартамента срещу процесния. Споделя, че А. й помагал често, тъй като през 2008 г.
съпругът й получил инсулт и тя си стояла основно вкъщи. Твърди, че е виждала ответницата
А. да идва при сина си А., докато живеел в апартамента, като му носела разни неща.
Разказва, че скоро А. я поканила на гости в апартамента, като в стаите, с които разполагала
ответницата /хол и стаята с балкона/ били в много прецизен вид. Споделя, че е виждала
много пъти апартамента докато А. живеел там – преди около 5-6-7 години, тъй като тя
самата му е носила понякога храна. Споделя, че апартаментът бил чист и приятен, добре
поддържан. Сочи, че А. имал кучета и котки, като кучета били много добре поддържани и
приятни. Поддържа, че ищецът Ю. е виждала само веднъж, когато искал от нея да му
подпише някакъв документ за спиране на парното. Твърди, че той имал свободен достъп до
процесния апартамент. Разказва, че А. я поканила пролетта на тази година в процесния
апартамент да й покаже какво е състоянието на банята, тъй като Ю. бил разрушил плочките
и всичко било съборено. Сочи, че А. Р. не живее в апартамента от 1973-1974 г. насам.
От свидетелските показания на свидетеля В. И. П. – съпруг на ответницата А. Р., се
установява, че от 2002 г. със същата живеят на семейни начала, а от 2010 г. са женени, като
преди това не живеели заедно. Споделя, че докато А. живеел в апартамента, с А. често
ходели там, тя участвала в поддържането на апартамента и била стриктна в изпълнението на
задълженията си за плащане на данък и др. Твърди, че до 2017 г. и продажбата А. бил
собственик, в апартамента били направени обновления, като проблемите с ищеца започнали
след това. Заявява, че ищецът отказвал да плаща някои от сметките, довел майстор, който
разбил всички плочки в банята, счупил тоалетната чиния и мивката. Твърди, че с А. ходели
често в апартамента да се грижат за него, като направили и някои ремонти. Поддържа, че
двамата с ответницата не живеят там от 2002 г., а от 2008 г. до януари 2024 г. там живее
ответникът А., който след продажбата на апартамента бил в договорни отношения с А..
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
5
По иска с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗС:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗС се
предпоставя от установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно
доказване на обстоятелството, че е изтекъл периода от 5 години, в който имотът не ползван
от ответника.
Ответниците следва да докажат правоизключващите си възражения, свързани с
наличие на влязло в сила решение между същите страни и на същото основание, както и
възраженията си срещу основателността на иска.
Съдът намира възражението на ответниците за недопустимост на исковите претенции
поради наличие на влязло в сила Решение № 1486/07.12.2020 г. по описа на АС-София, 7-ми
Граждански с-в, c което е потвърдено решение № 8030/26.11.2019 г., постановено по гр. дело
№ 3096/2018 г. по описа на СГС, 1-4 състав между същите страни и на същото основание за
неоснователно. От представеното по делото Решение № 1486/07.12.2020 г. по описа на АС-
София, 7-ми Граждански с-в се установява, че не е налице идентичност както в основанието,
така и в страните. По горепосоченото решение е отхвърлен предявен от Ю. Р. срещу А. М.
иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на процесния недвижим
имот, находящ се в гр. С., ж.к. И., в жилищната сграда на ул. „Т.” № 10, бл. 29, ет. 2, ап. 4. В
настоящото производство са предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗС, в
условията на евентуалност чл. 61 ЗС, както иск с правно основание чл. 109 ЗС от Ю. Р.
срещу А. М. и А. Р.. Предвид гореизложеното, не е налице идентитет в страните и предмета
на делото, поради което съдът намира предявените искове за допустими.
Правото на ползване е ограничено вещно право, което включва правото да се ползва
вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да
се променя съществено – чл. 56 от ЗС. С учредяването на право на ползване собственикът на
имота се „лишава“ от едно от съществените си правомощия, като в този случай
собствеността се нарича гола собственост (nuda proprietas). За ползвателя възникват редица
задължения, законно регламентирани, като най-основното е да се грижи за имота като добър
стопанин, да плаща разноските, свързани с ползването, включително и данъците и други
такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след
прекратяване на правото на ползване (чл. 57, ал. 1 от ЗС).
Разпоредбата на чл. 59 от ЗС урежда при настъпването на кои обстоятелства се
прекратява правото на ползване. Съгласно чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС правото на ползване
се погасява, ако не се упражнява в продължение на 5 години. За разлика от правото на
собственост, което не може да се загуби при неупражняването му, ограниченото вещно
право на ползване отпада, ако ползвателят се е дезинтересирал от вещта. Законовата норма
цели да създаде сигурност в правния мир, доколкото при учредено право на ползване по
отношение на един имот, неговият собственик е лишен от едно правомощията си. Следва да
се отбележи също, че целта при учредено право на ползване е ползвателят реално да ползва
вещта. Неупражняването на това право за срок от 5 години води до неговото погасяване и
превръща "голия собственик" в пълноправен такъв.
Искът по чл. 59, ал. 3, предл. 2 ЗС цели да установи погасяването на правото на
ползване поради неупражняването му в продължение на 5 години. За да бъде уважен
предявения иск, е необходимо да бъде установено по делото, че титулярът на вещното право
на ползване не е упражнявал лично или чрез другиго фактическата власт върху правото на
ползване, не е извличал полезните качества на имота непрекъсвано от период в размер на 5
години, нито е предприемал съответните действия за събиране на гражданските плодове от
него. Визираният петгодишен срок е давностен такъв.
Съдебната практика дава тълкуване в какво се изразява „упражняването“ на правото
на ползване. Така в Решение № 14/20.03.2015 г., постановено по гр.д. № 5426/2014 г. на
ВКС, се приема, че по съдържание упражняване на вещното право на ползване от
6
ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото, и следва да се
разбира не само като постоянно обитаване на жилището (недвижимия имот), а като всяка
форма на физическо и правно използване на имота като постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с
ежедневния бит, стопанска дейност и др. Ползвателят може да предостави ползването на
имота на друго лице под формата на наем (арг. чл. 60 от ЗС), както и под формата на заем за
послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго. С Решение № 347 от
02.12.2011 г. по гр.д. № 20 по описа за 2011 г. на ВКС, II г. о. се приема, че съдържанието на
вещното право на ползване се определя изключително от правомощията да се ползва вещта
съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете й без да се изменя нейната
субстанция, т.е. да се извличат ползите при изпълнение на вменените от законодателя
задължения за ползвателя.
Ищец е собственикът, а ответникът ползвател може да възрази, че е упражнявал
правото си чрез трети лица, включително и чрез собственика. В този случай обаче
ползвателят носи тежестта да докаже, че е допуснал в имота лицето, чрез което упражнява
правото си на ползване. Допускането изисква активни действия, т. е. изразена воля от страна
на ползвателя, който желае да упражнява правото си чрез трето лице. Не е налице допускане,
когато собственикът или третото лице самоволно установят фактическа власт върху имота
или са допуснати от другия ползвател, а ползвателят, чието право се упражнява, не възрази.
В този случай не може да се приеме, че правото на ползване се упражнява чрез другиго,
защото не може да се предполага изразяването на воля за това от ползвателя, който е
бездействал (Решение № 60143 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2021 г., I г. о., ГК).
В хода на настоящото производство се установи, че 04.02.2009 г. по силата на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване № 22, том I,
рег. № 1227, дело № 20 от 2009 г. на нотариус В. В., рег. № .. на НК, с район на действие
Софийски районен съд ответницата А. Р. е дарила на синовете си А. М. и М. Р. при равни
права собствената си ½ ид. част от апартамент № 4, находящ се в гр. С. ж.к. И., в
жилищната сграда на ул. „Т.” № 10, бл. 29, ет. 2, като е запазила лично за себе си, пожизнено
и безвъзмездно, вещното право на ползване върху прехвърлената идеална част от имота. С
решение 08.08.2013 г. по описа на СРС, II ГО, 63 състав, след допусната делба на процесния
апартамент при квоти ½ ид. част за Ю. Р., ¼ ид. част за А. М. и ¼ ид. част М. Р., процесния
недвижим имот е изнесе на публична продан, като с постановление за възлагане от
08.09.2017 г. същия е възложен на ищеца Ю. Р., при запазено право на ползване в полза на
ответницата А. Р.. Установено е още, че с договор за наем от 20.09.2017 г. А. А. Р., в
качеството си на титуляр на вещното право на ползване на ½ ид. част от процесния
апартамент, е отдала своята ½ ид. част за временно и възмездно ползване на ответника А. Г.
М..
В настоящия случай, ищецът твърди, че след 2009 г. ответницата А. Р. не извършвала
никакви фактически действия, които да запълнят съдържанието на притежаваното от нея
право на ползване, поради което счита, че след този момент ответницата се е
дезинтересирала от имота – нито го е обитавала, нито го е посещавала, като до отдаването
му под наем на сина си и ответник по делото А. М. през 2017 г. е изтекъл срокът по чл. 59,
ал. 3 ЗС.
От събрания в настоящото производство доказателствен материал се установи, че
след прехвърлянето от А. Р. на своята ½ ид. част на своите синове и запазване лично за себе
си, пожизнено и безвъзмездно, вещното право на ползване върху прехвърлената част през
2009 г. в процесното жилище е започнал да живее синът й А. М.. В периода 2009 г. до 2017 г.
А. М. е бил собственик на ¼ ид. част от апартамента, като същият реално е притежавал
т.нар. „гола собственост“ и е ползвал имота напълно безвъзмездно. Това обстоятелство се
потвърждава от разпитаните по делото свидетели, като всички те потвърждават, че през
7
периода 2009 г. до сключването на договор за наем през 2017 г. А. М. живял в процесното
жилище, а и продължава да живее и към момента. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установи още, че ответницата не живее в апартамента отдавна, но свидетелите
А. Л. З., В. О. Р., С. А. Г.а и В. И. П. поддържат, че същата е посещавала сина си и
апартамента периодично.
Ползвателят може да ползва имота по предназначение, в случаят – за живеене, за
задоволяване на собствените си нужди и тези на неговото семейство. А. М. е син на А. Р. и
член на семейството й, поради което следва да се приеме, че за соченият период А. Р.
фактически е ползвала имота за задоволяване на свои и на семейството си нужди, като в
него постоянно е живеел синът и А. М.. Предвид изложеното, настоящия съдебен състав
счита, че през целия процесен период, ответницата не е живяла в имота, като същият е
ползван от нейния син А. М. и тя го е посещавала.
На следващо място, доколкото в горецитираната съдебна практика е дадено
тълкуване на това в какво следва да се изразява „упражняването“ на правото на ползване,
вкл. че ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на
наем (арг. чл. 60 от ЗС), както и под формата на заем за послужване и съответно да
упражнява правото си чрез другиго, може да се приеме, че се установяват всички
съществени елементи на договора за заем за послужване, сключен между ответницата А. Р. и
нейния син и ответник А. М., посочени в чл. 243, ал.1 от ЗЗД. Това е така, защото
ответницата като ползвател е предоставила правото на безвъзмездно ползване върху
процесния недвижим имот на сина си. Следва да се има предвид, че договорът за заем за
послужване не е формален договор, предоставянето на ползването на вещта не е обусловено
от писмено или нотариално оформено споразумение и е характерен с безвъзмездността си.
Предоставянето на процесния апартамент за послужване от ответницата на нейния син
доказва, че между страните е възникнал неформален договор за заем за послужване до
сключването на приетия по делото договор за наем от 20.09.2017 г.
Следва да се отбележи, че от събраните доказателства се установява, че ответниците
са заплащали редовно през процесния период от 2009 г. до 2017 г. сметки към „Т. С.“ ЕАД,
„С.“ АД и такси към етажната собственост, което обстоятелство също свидетелства, че
ответницата А. Р. е упражнявала активно правото си на ползване, макар и чрез трето лице.
Предвид изложеното, съдът приема за доказано по делото, че правото на ползване,
запазено в полза на ответницата с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 22 от
04.02.2009 г., не е погА.о поради неупражняването му лично от А. Р. през процесния период,
тъй като то е упражнявано чрез трето лице, нейният син А. М.. С оглед на това, предявеният
иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗС за признаване на установено спрямо ответниците А.
Р. и А. М., че А. А. Р. не е ползвател на 1/2 идеална част от апартамент № 4, находящ се в гр.
С., ж.к И., в жилищната сграда на ул. „Т.” № 10, бл. 29, ет. 2 поради погасяването на правото
й на ползване поради неупражняването му в петгодишния срок, се явява изцяло
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед сбъдване на вътрешното процесуално условие, настоящият съдебен състав
дължи произнасяне по заявения евентуален иск.
По евентуалния иск с правно основание чл. 61 ЗС:
Съгласно чл. 154 от ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно, че е титуляр на правото на
собственост върху процесния недвижим имот, че ответниците въпреки предупрежденията си
служат с вещта по начин, който застрашава същата разрушаване или значително повреждане,
ако нарушават своите съществени задължения или съществено променят вещта.
Ответниците от своя страна следва да докажат фактите, от които произтичат възраженията
им, както и че е изпълняват задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 57 от ЗС.
8
По делото не е спорно, а и се установи от събраните по делото доказателства, че
ищецът е собственик на процесния недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в гр.
София, ж.к И., в жилищната сграда на ул. „Т.” № 10, бл. 29, ет. 2. Установи се още, че
учреденото в полза на ответницата А. Р. не е погА.и поради неупражняването му в
петгодишния срок, тъй като то е упражнявано чрез трето лице - нейният син А. М..
От страна на ищеца са наведени твърдения, че ответниците с поведението си
нарушават своите задължения и застрашават жилището със значително повреждане, твърди,
че ответникът А. М. отглежда домашни животни, поради което жилището е мръсно,
неподдържано, има силна миризма от животните и от тютюнопушене вътре. Твърди още, че
от страна на ответниците не са заплащани разноски свързани с ползването на апартамента,
както и същия не е застрахован от страна на носителя на правото на ползване.
С разпоредбата на чл. 61 ЗС е уредена възможността собственикът на един недвижим
имот да поиска от съда прекратяване на доброволно учредено вещно право на ползване на
имота му, ако ползвателят, въпреки отправено му предупреждение, продължава да си служи
с вещта по начин, който застрашава същата от разрушаване или със значително увреждане,
ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта. За да се
прекрати доброволно учреденото вещно право на ползване, законодателят изисква
установяването на действия или бездействия от страна на ползвателя на недвижим имот, с
които се застрашава физическата цялост на вещта, предмет на вещното право на ползване
или нарушава своите съществени задължения на ползвател.
Съществените задължения на ползвателя са уредени в чл. 57 ЗС и са свързани 1/ със
заплащане на разноските, свързани с ползването - в т.ч. данъци, такси; 2/ с изискването
вещта да бъде поддържана в състояние, в което е получена от собственика, т.е. без промяна
на субстанцията и касаещи преустройства или преработка, които биха се отразили на самата
собственост /арг. чл. 97 ЗС/, поемане на разноските по съхранението и поддържането на
годното за ползване състояние на вещта /аварийни или текущи ремонти/. Наред с тези
задължения, законодателят в чл. 57, ал. 4 ЗС е установил задължението имотът да бъде
застрахован в полза на собственика, да заплаща застрахователната премия, доколкото не е
установено или договорено друго.
От събрания по делото доказателствен се установява, че ответниците са заплащали
редовно през процесния период от 2009 г. до 2017 г. сметки към „Т. С.“ ЕАД, „С.“ АД и
такси към етажната собственост. По делото, включително и от свидетелските показания, не
се установяват действия на А. М., които да са застрашили имота или да са му нанесли
увреда. По делото се установява наличие на домашни любимци в жилището, отглеждани от
А. М., но не се установява същите да застрашават имота и да водят до значителното му
повреждане. Не се доказват и твърденията на ищеца ответникът да е пушил в апартамента.
На следващо място, евентуално неизпълнение единствено на задължението да бъде
застрахован ползваният имот, установено в чл. 57, ал. 4 ЗС, не обуславя безусловно извод за
застрашеност на имота или умишлено увреждане на обекта на правото на ползване, поради
което, ако не е отправено предупреждение към ползвателя и ако е налице изпълнението на
останалите задължения от страна на ползвателя, не може да се направи извод за
прекратяване на доброволно учреденото право на ползване на недвижим имот. Съгласно
Решение № 70 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 31/2014 г., II г. о., ГК, за да може да се
изисква изпълнението на вмененото задължение по чл. 57, ал. 4 ЗС от ползвателя на
конкретен недвижим имот, собственикът следва да е уточнил параметрите на искането си за
застраховка в смисъл на рисковете, които желае да бъдат покрити от същата и периода на
действие.
С оглед така даденото разрешение с установената съдебна практика, за да е на лице
неизпълнение на това задължение, собственика е следвало да е отправил до ползвателя
искане за сключване на застрахователен договор и то с посочване на конкретни покрити
9
рискове. По делото няма данни за отправяно такова искане до ответниците, поради което не е
и на лице неизпълнение на задължение на ползвателя.
От гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че не се установява
неизпълнение на съществени задължения, нито действия от страна на ползвателя, с които да
застрашава имота и водещи до увреда, поради което не са налице предпоставките за
уважаване на предявения иск и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
Съгласно чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск
предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи
на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му.
В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния недвижим имот, както
и че ответниците са осъществили посочените в исковата молба неоснователни действия, с
които препятстват правото му на собственост като отглеждат животни и пушат във всички
помещения. Ответниците следва да докажат правоизключващите си възражения.
Съгласно дадените разяснения с Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г.,
постановено по т.д. № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС, двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия
пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на
чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му
имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/.
По делото не е спорно, а и се установи от събраните по делото доказателства, че
ищецът е собственик на процесния недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в гр.
София, ж.к И., в жилищната сграда на ул. „Т.” № 10, бл. 29, ет. 2.
В случая, обаче, не се установи от страна на ответниците да са извършени твърдените
неоснователни действия, с които да препятстват правото му на собственост като отглеждат
животни и пушат във всички помещения. От събрания доказателствен материал,
включително свидетелски показания се установи, че ответникът А. М. живее в процесния
апартамент под наем, отглежда домашни любимци в процесния апартамент, но същият
ползва имота до размера на предоставената му под наем част, съответстваща на обема на
запазеното право на ползва на майка му А. Р., с което не пречи на ищеца да упражнява
своето право на собственост. Не бяха ангажирани доказателства и че отглеждането на
домашни любимци в апартамента възпрепятства ищеца да използва жилището. Недоказани
останаха и твърденията на ищеца, че ответникът пуши във всички стаи в процесното
жилище.
За да бъде уважена претенция по чл. 109 от ЗС следва да бъдат установени и
доказани всички елементи от фактическия състав на нормата, включително и, че
неоснователните действия или бездействия на ответниците препятстват упражняването на
правото на собственост на ищеца, което не сторено в случая. По изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС за
неоснователен и като такъв следва бъде отхвърлен.
По разноските:
10
При този изход на делото, разноски се следват на ответниците на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. Ответниците претендират и доказват заплащането на разноски в исковото
производство в размер на 2000 лв. за платено адвокатско възнаграждение, като предвид
отхвърлянето на предявените искове в цялост, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците посочената сума в пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
OТХВЪРЛЯ предявения от Ю. О. Р., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Д.“,
бл. ..., вх. Г, ет. 3, ап. 87 срещу А. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С. в.“ № 4, бл.
266-А, вх. А, ет. 3, ап. 8 и А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Т.“ № 10, бл. 29,
ет. 2, ап. 4 иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗС за признаване за установено по отношение
на ответниците, че вещното право на ползване, което ответницата А. А. Р. си е запазила с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 22, том I, рег. № 1227, дело № 20 от 2009 г.
на нотариус В.В., рег. № ...на НК, с район на действие Софийски районен съд върху ½
идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. И., в
жилищната сграда на ул. „Т.” № 10, бл. 29, ет. 2, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-
клозет, два балкона, входно антре и антре, застроен на 73.67 кв.м, при граници: север - двор
между бл. 28, 103, 66; юг – ул. „Я.”, изток - апартамент на Б.Ив. П.; запад - дворно място;
отгоре - апартамент на З. И. З.; отдолу - апартамент на М. П. В., заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ от 19.20 куб. м при граници: юг - ул. „Я.”; изток - М. П. В.; запад - Е. С. Г.;
север - коридор и 4.54% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място, който апартамент понастоящем е означен като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
С ИДЕНТИФИКАТОР .......... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, одобрени със Заповед № РД-18- 95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
Агенция по кадастъра с адрес на имота гр. С., район „И.”, ул. „Т.” № 10 бл. 29, ет. 2 ап. 4,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.802.2116, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 73.67 кв. м, с прилежащи
части: избено помещение - 19.20 куб. метра, 1.45 % идеални части от общите части на
сградата, при съседни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.802.2116.3.5, под обекта -
68134.802.2116.3.1, над обекта - 68134.802.2116.3.7 е погА.о поради неупражняването му в
петгодишен срок.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. О. Р., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Д.“,
бл. .., вх. Г, ет. 3, ап. 87 срещу А. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С. в.“ № 4, бл.
266-А, вх. А, ет. 3, ап. 8 и А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Т.“ № 10, бл. 29,
ет. 2, ап. 4 иск с правно основание чл. 61 ЗС за прекратяване на вещното право на ползване,
което ответницата А. А. Р. си е запазила с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
22, том I, рег. № 1227, дело № 20 от 2009 г. на нотариус В. В., рег. № ... на НК, с район на
действие Софийски районен съд върху ½ идеална част от следния недвижим имот:
апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. И., в жилищната сграда на ул. „Т.” № 10, бл. 29, ет.
2, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два балкона, входно антре и антре,
застроен на 73.67 кв.м, при граници: север - двор между бл. 28, 103, 66; юг – ул. „Я.”, изток -
апартамент на Б. И. П.; запад - дворно място; отгоре - апартамент на З. И. З.; отдолу -
апартамент на М. П. В., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ от 19.20 куб. м при граници: юг -
ул. „Я.”; изток - М. П. В.; запад - Е. С. Г.; север - коридор и 4.54% ид.части от общите части
на сградата и правото на строеж върху дворното място, който апартамент понастоящем е
означен като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР 68134.802.2116.3.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
11
95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра с адрес на имота гр.
С., район „И.”, ул. „Т.” № 10 бл. 29, ет. 2 ап. 4, който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.802.2116, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ 73.67 кв. м, с прилежащи части: избено помещение - 19.20 куб. метра, 1.45 % идеални
части от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: на същия етаж -
68134.802.2116.3.5, под обекта - 68134.802.2116.3.1, над обекта - 68134.802.2116.3.7, поради
нарушаване на задължения си като ползвател и застрашаване жилището със значително
повреждане..
ОТХВЪРЛЯ предявени предявения от Ю. О. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к.
„Д.“, бл. 252, вх. Г, ет. 3, ап. 87 срещу А. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С. в.“ №
, бл. 266-А, вх. А, ет. 3, ап. 8 и А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Т.“ № 10, бл. 29,
ет. 2, ап. 4 иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят
ползването на недвижим имот: апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. И., в жилищната
сграда на ул. „Т.” № 10, бл. 29, ет. 2, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два
балкона, входно антре и антре, застроен на 73.67 кв.м, при граници: север - двор между бл.
28, 103, 66; юг – ул. „Я.”, изток - апартамент на Б. И. П.; запад - дворно място; отгоре -
апартамент на З. И. З.; отдолу - апартамент на М. П. В., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ от
19.20 куб. м при граници: юг - ул. „Я.”; изток - М.П.В.; запад - Е. С. Г.; север - коридор и
4.54% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
който апартамент понастоящем е означен като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С
ИДЕНТИФИКАТОР 68134.802.2116.3.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. С., одобрени със Заповед № РД-18- 95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
Агенция по кадастъра с адрес на имота гр. С., район „И.”, ул. „Т.” № 10 бл. 29, ет. 2 ап. 4,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор ..., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 73.67 кв. м, с прилежащи части: избено
помещение - 19.20 куб. метра, 1.45 % идеални части от общите части на сградата, при
съседни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.802.2116.3.5, под обекта -
68134.802.2116.3.1, над обекта - 68134.802.2116.3.7 за отглеждане на животни и за пушене
във всички помещения.
ОСЪЖДА Ю. О. Р., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. Г, ет. 3,
ап. 87 да заплати на А. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С. в.“ № 4, бл. ..., вх. А, ет.
3, ап. 8 и А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Т.“ № 10, бл. 29, ет. 2, ап. 4 сумата от
2000 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение по делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12