№ 163
гр. София, 02.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600196 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по частна жалба на лишения от свобода Я. М. А.,роден на ******** година в
гр.София,български гражданин,начално образование,с установена самоличност и ЕГН
********** ,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
гр.София,против протоколно определение №381/16.02.2022 година на Софийски градски
съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№370/2022 година по описа на съда.С
атакуваното определение е оставена без уважение молбата на лишения от свобода А. за
условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание
„лишаване от свобода”.Съдът не е уважил искането му да се постанови УПО по реда на
гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на
наказанието„лишаване от свобода”.
В частната жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен.
Сочи по същество,че е неправилен извода на първия съд затова,че спрямо него не е
завършен корекционния процес,а възприетите от съда фактически положения,дали
основание на съда да откаже прилагане института на т.н.“условното предсрочно
освобождаване“ от неизтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода“,свързани с
открити забранени за притежавани вещи, предназначени за производство на алкохол,не
отговарят на обективната истина.Твърди,че макар и да е наказан по административен ред за
такова административно нарушение,то не е извършено от него,а под страх от физическо
насилие от останали лишени от свобода,е „приел вината“.
Твърди се,че не е съобразено неговото разкаяние,осъзнаване на грешката и факта,че е
награждаван от затворническата администрация.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
1
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери
атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по
делото,намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:
Осъденият Я. М. А. е роден на ******** година в гр.София,български гражданин,с
начално образование,с установена самоличност и ЕГН **********.
Понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.София.
Видно от приложените по делото писмени доказателства Я.А. е постъпил в Затвора
гр.София на 06.08.2019 година,като по отношение на него,с начало 08.12.2018 година е
приведено в изпълнение определено му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5/пет/
години,наложено му по нохд №330/2019 година по описа на РС гр.Самоков за извършено
престъпление по чл.149 ал.2,т.3 НК.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-16.02.2022 година,осъдения А.
е изтърпял фактически 3 години,2 месеца и 8 дни,като към тази изтърпяна част са добавени
и зачетени 6 месеца и 26 дни от работа или всичко-3 години,9 месеца и 4 дни,вж.справка от
МП,ГД “ИН“,затвор гр.София 35/12.02.2022 година,л.11 от делото.
Остатъкът към посочената дата е 1 година,2 месеца и 26 дни.
Лишеният от свобода Я.А. изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска
от рецидив от 41 точки,променена в хода на водения корекционен процес на 40 точки.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-становище и справка изх.№35/02.02.2022
година,л.2-ри и справка №35/16.02.2022 година,л.11 от делото,по чл.437 ал.2 изр.2 НПК от
началник на Затвора гр.София,Доклад за лишения от свобода А.,л.л.3-4,изготвен от
инспектор СДВР на 26.01.2022 година,справка за съдимост,писмени
доказателства,приложени към досие на лишения от свобода Я.А.,относими към
обстоятелства,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр. ал.1 НПК.
Пред първия съд осъденото лице се е защитавало без защитник по негово изрично
искане. Приложена е нормата на чл.439 ал.3 НПК.Съдът е разгледал наказателно-правния
спор без участие на защитник.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият Я.А. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел в мотивите си,стр.4-та от съдебния протокол,2-ри и 3-
ти абзац,че осъденият А. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“.Спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд
2
правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявал е доказателствата за поправянето на
осъденото лице,но е оценявал в комплекс степента на изпълнение целите на наказанието по
плана на присъдата,наред с установеното в цялост,относно поправянето на
осъдения.Обосновано в мотивите си първият съд е дал отговор на поставени пред него
въпроси,свързани с обсъждане фактите,сочещи на промяната в поведението на осъдения А.
в нейните качествени и количествени показатели,които са релевантни за решаване
въпросите по чл.440 и сл НПК.
Обосновано първият съд е приел,че процесът на личностното поправяне на осъдения
Я.А. не е завършил,не е реализиран принципа на прогресивната система на изпълнение на
наказанието и в правните си изводи се е основал на събрани и проверени по делото писмени
доказателства.Следва да се отбележи,че първият съд,макар и лаконичен,е бил
ясен,убедителен и последователен във фактическите си анализи и последвалите ги правни
изводи.
Необосновани са доводите на осъденото лице,че е неправилен извода на първия съд за
незавършен корекционния процес,като неправилно е надценено значението на наложеното
му административно наказание през м.юни 2021 година.
Първият съд коректно е отразил всички обстоятелства,които сочат на развил се
поправителен процес при осъденото лице-факта,че работи,че е награждаван,наред с
характеристиките,сочещи го като неконфликтна личност,отнасящ се с уважение към
затворническата администрация.Не са подценени отразените в изготвения доклад изводи
затова,че осъдения се стреми да избягва конфликтни ситуации с други лишени от свобода,а
по същество с него не са осъществявани кризисни интервенции.Преценено е,че отношението
му към затворническата администрация е в рамките на законоустановеното.Анализирал е
начина,по който затворническата администрация е определяла риска от рецидив-
първоначално определен на 41 точки,снижен,но едва на 40 точки.Поради това не може да се
приеме за обосновано оплакването,че първият съд е подценил факти,установени чрез
приложени писмените документи по делото,затова да са налице частични положителни
промени в поведението на осъдения А..Впрочем,това изрично е отбелязано и акцентирано в
мотивите на първия съд,като коректно посочено,че осъденият А. работи и се е справя с
възложената му работа по заповед № 482/11.09.2021 година и заповед №546/03.11.2021
година.
Безспорно е обаче и това,че първият съд е анализирал коректно доказателствата по
делото,свързани с неблагоприятни за осъдения Я.А. фактически констатации.Собственият
прочит от страна на въззивният съд на доказателствените източници за поведението на
осъдения в пенитенциарното заведение,сочи на това,че въпреки констатираните
положителни промени в поведението на осъденото лице,то корекционният процес не е
приключил.Внимателния прочит на изготвения по делото доклад от инспектор СДВР
сочи,че при осъдения А. са очертани ясно отделни проблемни,дефицитни зони,които към
настоящият момент не са преодолени.Въззивният съд,както това е сторил и първият съд
констатира,че ясно са очертани дефицити в следните зони:
3
-не проявява достатъчна социална и емоционална зрялост,
-не определя присъдата си за справедлива и законосъобразна,не приема и осъзнава
отговорност за извършеното правонарушение,липсва критична оценка към установено с
окончателен съдебен акт негово криминално поведение,
-не разпознава изцяло проблемите си,не съумява да намери законосъобразно решение за
тях и не зачита правата на обществото,
-непоследователен в образователния процес с констатирани бягства от училище,
-не дефинира ясно стъпките,които следва да предприеме за изграждане на положителни
и устойчиви модели на поведение.
Правилно първият съд е акцентирал на наложено на осъдения наказание през м.юни
2021 година наказание,което сочи на допуснати пропуски в поведението на осъденото
лице.Твърдението на осъдения А.,че откритите забранени за притежавани
вещи,предназначени за производство на алкохол в не са свързани с него,не може да се
сподели като основателно.Първият съд е подложил на коректна критика твърдението на
осъдения,като подробно е обосновал защо приема за доказани твърденията на
затворническата администрация в тази насока.Коректно е анализирана заповед
№185/15.06.2021 година,с която А. е наказан за нарушение по чл.96,т.3 и чл.97,т.1
ЗИНЗС.Установено е,че при проверка на 03.06.2021 година в спално помещение
№5,ползвано от осъдения,под леглото му са открити забранени вещи,включително
такива,свързани с установената „заготовка“ за производство на алкохол в конкретните
условия.Осъденият Я.А. е признал вината си.Последващите му твърдения,с оглед факта,че
не е оспорил законосъобразността на издадената заповед,с която му е наложено
наказание,правилно са игнорирани от решаващия съд.
Всичко изложено обосновава извод за незавършен корекционен процес при осъдения А.
и въпреки възражението му в тази насока,следва да се посочи,че това е един от двата
основни разделителни критерии,решаващи въпросите за прилагане института на
т.н.“условно предсрочно освобождаване“.Въззивният съд споделя като обоснован,както
извода на първия съд в тази насока ,така и изводите на изготвилия доклада инспектор СДВР
при затвора гр.София.Категорично е становището на началник на Затвор гр.София,че към
момента не са изпълнени целите на наказанието „лишаване от свобода”и заложените в план
на присъда цели и задачи.Лишеният от свобода се нуждае от стабилизиране на
доказателствата за настъпила трайна промяна в поведението и нагласите.верен е
обобщаващият правен извод на първия съд,че все още процеса на поправяне и
превъзпитание не е завършил,а целите на наказанието не са изпълнени,както изисква
Закона.Не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на
наказанието.
Социалната работа с осъдения Я.А. следва да продължи в насока осмисляне
собственото му поведение,мотиви и последиците от него.Въззивният съд намира,че
преценени в съвкупност,изложените обстоятелства дават отрицателен отговор на въпроса за
4
настъпило превъзпитание на осъдения в степен,изискуема от Закона.Въззивният съд
намира,че корекционната работа с осъдения Я.А. следва да продължи до постигане
разписаните цели по индивидуалния план на присъдата.Фактическите и правни изводи на
решаващия съд са съобразени с данните,установени по делото по реда на чл.155 ЗИНЗС и
чл.156 ЗИНЗС.
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №381/16.02.2022 година на
Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№370/2022 година
по описа на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5