Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 10.05.2022 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на единадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
БОЖКОВА
При секретаря Павлина
Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 360/ 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е пореда на чл.145 и сл.от АПК, във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Л.В.А. от ***, подадена чрез пълномощник. Оспорва се Заповед № 4074з-2281/ 08.12.2021 г. на директора на Регионална
дирекция „ Гранична полиция“, град Смолян, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
Претендира се незаконосъобраност на административния
акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва се, че дисциплинарно-наказаващият орган (ДНО) неправилно е приел,
че е извършено нарушение на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и, че по силата на
чл.199, ал.1 т.3 и т.5 от ЗМВР, това е основание за налагане на дисциплинарно
наказание. Твърди се, че ДНО не е извършил обстойна проверка на конкретната
фактическа обстановка, в резултат на което да прецени съставлява ли посоченото
в мотивите основание за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно
изложеното в жалбата, в производството по налагане на дисциплинарното наказание
липсват доказателства от които да се направи обосновано предположение за
извършено нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Изразява се становище, че наказващият
орган се е мотивирал и е достигнал до извода за проявена от жалбоподателя
„небрежност в служебната дейност“ при извършване на проверката, както и се е
позовал на „неизпълнение на служебни задължения“, което не е така, а извода на
административния орган е изграден при липса на доказателства в тази насока.
Твърди се също, че в съдържанието на обжалваната заповед не е посочено относимото правно основание за налагане на наказанието. Като
следващо основание за незаконосъобразност на оспорената заповед се посочва, че
ДНО, при налагане на дисциплинарното наказание, не е взел предвид
обстоятелствата, при които е извършено деянието, представлява ли то
неизпълнение на служебните задължения, както и цялостното поведение на
жалбоподателя по време на службата му. Твърди се, че в изпълнение на служебните
си задължения, в качеството си на държавен служител-експерт жалбоподателят А. е
изпълнил служебните си задължения съвестно и в съответствие с всички разпоредби,
регламентиращи служебната дейност. В жалбата се посочва, че даденото от
жалбоподателя устно експертно мнение, след надлежен и внимателен оглед на
документа – обект на проверката, че СУМПС е истински документ, не е довело до
заблуждение никого. Това се подкрепяло от извършената в последствие експертиза,
установяваща по категоричен начин че СУМПС е истински документ. Твърди се, че
жалбоподателят е извършил огледа на СУМПС, издадено от властите на ***, при
строго спазване на правилата за това. При извършването му за жалбоподатеря не е имало никакво съмнение или дори и
предположение, че документа е неистински, за което дал устното си експертно
мнение. Твърди се, че в изпълнение на служебните си задължения не е допуснал
или проявил небрежност при изпълнението им. Пояснява се, че техническо
изследване на документ се изготвя, когато при извършения първоначален оглед се
установят съмнения относно истинността. Самото техническо изследване се извършва,
чрез специална техника или оборудвана техническа мобилна лаборатория, каквато
към ГПУ Момчилград няма.
Като следващ довод за
незаконосъобразност в жалбата е изтъкнато, че в обжалваната заповед не е
посочено кое точно деяние от визираните в чл.194, ал.2 и чл.199 от ЗМВР е
извършено от жалбоподателя. В съответствие с това твърдение се сочи, че в ЗМВР,
в частност чл.194, ал.2 и чл.199, не е предвидено кумулативно наличието на няколко
деяния, а при условията на алтернативност, поради
което административният орган е следвало точно да упомене в обжалваната заповед
деянието, което счита за нарушение. Това нарушение е от категорията на
съществени такива в административно производствените правила водещо до отмяна
на обжалваната заповед. Твърди се, че така се засяга правото на защита на лицето да узнае
какво точно е нарушило и в съответствие с това да ангажира защитата си, което
също е самостоятелно основание за отмяна. Претендират се деловодни разноски. Иска се да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от пълномощник.
Ответникът – Директор на Регионална дирекция „ Гранична полиция“, Смолян, не се явява и
не се представлява. В становище на пълномощник
оспорва жалбата като неоснователна и развива подробни съображения за
законосъобразност на оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, във вр.с чл.211 от ЗМВР и от лице, за което оспорения акт създава неблагоприятни последици.
При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С оспорената заповед на директора на РДГП –
Смолян на Л.В.А., на длъжност „***“ в ГПУ – Момчилград при РДГП – Смолян, на
основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.2, чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, е наложено
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца. Според
обстоятелствената част на заповедта наказанието е наложено за това, че на
13.01.2021 г., след като е извършил техническо изследване на свидетелство за
управление на С. И. Р., издадено от ***, Л.А. не е изпълнил служебните си
задължения, като не е изготвил експертна справка от проведеното техническо
изследване на документа. Прието е, че по този начин той е създал предпоставки
за въвеждане в заблуждение на други служители на ГПУ – Момчилград. Посочено е,
че описаното поведение представлява и неизпълнение на част от основните
длъжностни задължения от специфична длъжностна характеристика, рег.№
3282р-17436/ 17.08.2015 г. Прието е, че описаното представлява нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на
служебните задължения. Това нарушение на служебната дисциплина е квалифицирано
по чл.199, ал.1, т.3, предл.1-во от ЗМВР – небрежност
в служебната дейност.
По делото са приети като доказателства следните документи:
Заповед № 4074з-1656/
26.08.2021 г. на директора на РДГП – Смолян, за назначаване на комисия по
чл.205, ал.2 от ЗМВР, която да извърши проверка на получени данни за извършено
дисциплинарно нарушение и/ или установяване на неговия извършител.
Покана, изх. №
4074р-13324/ 01.09.2021 г. на РДГП – Смолян, до Л. А. за даване на писмени
обяснения във връзка с тази заповед. Докладна записка, вх. № 5397-11067/
08.09.2021 г. от Л. А.
Заповед, № 4047/
28.09.2021 г. на директора на РДГП – Смолян за удължаване срока на проверката.
Справка, рег. №
4074р-15348/ 08.10.2021 г. на комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР за резултатите
от извършената проверка. В този документ е установено, че на 13.01.2021 г.,
около 11.20 часа, ГПН „***“ № *** в състав *** Б.Б. и
*** Б.Ч., след получен сигнал от началника на група ОИД за управление на МПС от
лице без СУМПС, е спрял за проверка лек автомобил Мерцедес с рег.№ *** с водач
на автомобила С. И. Р. и пътници в лекия автомобил, Б. И. Р., А. Д. И. и И. Р.
Р. Извършена е полицейска проверка на лицата, като е установено, че две от тях имат
криминалистически регистрации ***, а водачът на
автомобила няма издавано СУМПС от Р България. На проверката е присъствал и *** В.П.
– *** в група ОИД. На място е извикан *** Л.А. за проверка на представеното ***
СУМПС. След извършената проверка на документа, последният дал заключение, че
документа е истински и съответства на спесимена за издаваните
от *** СУМПС. С това полицейската проверка е приключила, като лицата и автомобила
са продължили пътуването си. За изследването на документа не е изготвена
експертна справка.
Комисията по чл.205,
ал.2 от ЗМВР е достигнала до извод, че Л. А. е изпълнил част от задълженията си
като ***, като е извършил техническо изследване на документ, но за изследването
на същия не е изготвил съответния документ (експертна справка), с който да
отчете извършената от него дейност. Прието е, че с неизготвянето на документа е
създал предпоставки за въвеждане в заблуждение на други служители от ГПУ – Момчилград,
което представлява неизпълнение на част от основните длъжностни задължения от
специфична длъжностна характеристика, рег.№ 3282р-17436/17.08.2015 г., утвърдена
със заповед № 3282з-2084/19.08.2015 г. за длъжността *** в ГПУ към РД “ГП“ при
ГДГП.
Комисията
е установила, че не се потвърждават данните за извършено нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР, за което се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“. Направила е заключение, че са
налице данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.
194, ал. 2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 199,
ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР, за което се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“.
Предложението до ДНО е за налагане на това наказание. Жалбоподателят се е
запознал със справката и възможността в 24-часов срок да даде писмени
обяснения, на 04.11.2021 г., съгласно положен подпис от него.
На 05.11.2021 г. е
представил възражение, по което е изготвено становище, рег. № 4047р-17668/
24.11.2021 г. на Комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР. На 08.12.2021 г. е била
издадена обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР.
Дисциплинарното
производството е проведено в рамките на законоустановения
срок, съгласно чл. 195, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да
се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му. Съгласно чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение
се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случай
дисциплинарната комисия е приключила дисциплинарната проверка и представила
резултата от нея със справка, рег. № 4074р-15348/
08.10.2021 г. на Комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР и това е
датата, на която материалите от дисциплинарното производство са постъпили при
дисциплинарно наказващия орган по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР.
От този момент за органа е започнал да тече двумесечният срок, в рамките на
който следва да се наложи съответното дисциплинарно наказание на служителя.
Обжалваната заповед е издадена на 08.12.2021г., като е спазен 2-месечния срок
от откриване на нарушението.
Жалбоподателят е бил
запознат със заповед, № 4074з-1656/ 26.08.2021 г., за извършване на проверка,
поради което не е нарушена разпоредбата на чл.205, ал.3 от ЗМВР.
Съдът намира, че е
спазено установеното в чл. 206, ал.1 от ЗМВР изискване дисциплинарно
наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Както се установи,
жалбоподателят е бил запознат с резултатите от дейността на комисията по
чл.205, ал.2 от ЗМВР и възможността да представи обяснения или възражения в
24-часов срок, като е представил възражение. От изложеното се установява, че не
са извършени нарушения на процедурата по установяване на дисциплинарното
нарушение.
Оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е издадена при неправилно приложение на
материалния закон.
Извършеното нарушение
е определено като неизпълнение на част от основните задължения на жалбоподателя
съгласно длъжностна характеристика, рег.№ 3282р-17436/17.08.2015 г., утвърдена
със заповед № 3282з-2084/19.08.2015 г. за длъжността *** в ГПУ към РД “ГП“ при
ГДГП. От приета като доказателство длъжностна характеристика се установява, че
част от основните длъжностни задължения за заеманата от жалбоподателя длъжност
„*** в ГПУ към РДГП“ са следните: изготвя експертни справки и отговаря за
тяхната истинност; извършва техническо изследване и текущи проверки на
неистински и фалшифицирани документи.
В оспорената заповед
за налагане на дисциплинарно наказание и приобщената административна преписка е
прието, че Л. А. е извършил техническо изследване на СУМПС, притежавано от С.
Р., но не е изготвил експертна справка от проведеното техническо изследване на
този документ. От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е
извършил текуща проверка на СУМПС, а не техническо изследване, което по своята
същност представлява съдебна криминалистическа
експертиза, обективирана в заключение.
На следващо място, в
длъжностната характеристика на Л. А. не е посочено в кои случаи трябва да
изготви експертна справка. Съответно – дали при текуща проверка на документ е
длъжен да изготви такава експертна справка. След като в длъжностната
характеристика липсва яснота в кои случаи трябва да се изготви техническа
справка, незаконосъобразно е да се вменява такова задължение по преценка на
ДНО. За да се санкционира като дисциплинарно нарушение определено действие/
бездействие е необходимо по безспорен начин да е установено, че то е било
дължимо.
Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, дисциплинарната
отговорност е лична и всеки държавен служител отговаря за своите действия и
бездействия, извършени виновно и в нарушение на служебната дисциплина и
свързани със заеманата длъжност. Следователно, нарушение на служебната
дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение
задължения, при които фактически осъщественото деяние обективно не съответства
на правно дължимото поведение на служителя. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а именно
"неизпълнение на служебните задължения", на която се позовава
дисциплинарно наказващия орган, не може да квалифицира нарушението от правна
страна. От изложеното следва, че не е доказано задължението на жалбоподателя,
при извършване на текуща проверка на документ, да изготви експертна справка,
поради което не е доказано извършването на посоченото в оспорената заповед
дисциплинарно нарушение. Заповедта като незаконосъобразна следва да се отмени.
При този изход на
спора е основателно своевременно заявеното искане за присъждане на деловодни
разноски в полза на жалбоподателя. При определяне на техния размер следва да се
съобрази възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар, като същият се определи в размер на 500 лв. съобразно
фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че по искане на
пълномощника на жалбоподателя са събирани гласни доказателства – свидетелски
показания на посочените в обжалваната заповед служители на ГПУ – Момчилград.
На основание чл.143,
ал.1 от АПК, във връзка с чл.37, ал.2 от ЗМВР, РД „ГП“ – Смолян следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 510 лв.,
представляващи държавна такса – 10 лв. и адвокатско възнаграждение – 500 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от
АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отменя Заповед, № 4074з-2281/ 08.12.2021 г. на
директора на Регионална дирекция „ Гранична полиция“ – Смолян, с която на Л.В.А. - *** в ГПУ – Момчилград, е наложено
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от
3 месеца.
Осъжда Регионална дирекция
„ Гранична полиция“ – Смолян да заплати на Л.В.А. с ЕГН ********** деловодни
разноски в размер на 510 лв. ( петстотин и десет лева).
Решението не подлежи
на обжалване – чл.211, изречение последно от ЗМВР.
Съдия: