Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Варна, 08.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА,
пети състав в открито съдебно заседание проведено на десети ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при
участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия
Димитър Михов административно дело № 3023 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
4, ал. 1 и чл.
9б от Закона за местните данъци и такси, във
вр. с чл.
156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Мангле Виктория“ ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дръзки“ №16, представлявано
от Л Д К
Р , чрез пълномощник адвокат С.Н.Й. срещу Акт за установяване на
задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-426/17.01.2018г. и Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1/07.01.2019г., потвърдени
мълчаливо от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.
С
жалбата са изложени съображения за необоснованост и неправилност на оспорения
акт, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. В депозирана
писмена молба с.д. № 5974/05.06.2020г. жалбоподателят чрез пълномощник поддържа
искането си за допускане на съдебно-техническа експертиза. С молбата е
направено искане съдът да отмени издадените на основание чл.107, ал.3 от ДОПК Акт
за установяване на задължение № МД-АУ-426/17.01.2018г. и Акт за установяване на
задължение № 1/07.01.2019г. в частта, с която е начислена такса за битови отпадъци.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата. С
депозирана писмена защита с.д. № 14367/18.11.2020г. намира същата за
неоснователна. Счита оспорените актове за законосъобразни, издадени от
компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия,
при спазване изискванията за форма. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административен съд-Варна, като прецени събраните по делото
доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за установено от
фактическа страна следното:
Предмет
на оспорване е Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-426/17.01.2018г. и Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1/07.01.2019г., потвърдени мълчаливо от Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна в
частта относно начислената такса за битови отпадъци. С писмо рег. №
МДТ19005873ВН_001ВН
от 10.10.2019г., във
връзка с подадена жалба вх. № МД-Т19005873ВН/04.10.2019г., дружеството-жалбоподател
е уведомено, че Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-426/17.01.2018г. обхващащ периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. и Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1/07.01.2019г. за период
01.01.2018г. – 31.12.2018г. са издадени въз основа на неплатени задължения за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имоти, както следва:
поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Панайот Волов“ № 4 с идентификатор
10135.***.***, представляващ земя с площ 1817 кв.м.; - поземлен имот, находящ
се в гр.Варна, ул.“Панайот Волов“ № 4 с идентификатор 10135.***.***,
представляващ земя с площ 2384 кв.м.; поземлен имот, находящ се в гр.Варна,
ул.“Панайот Волов“ № 4 с идентификатор 10135.***.600, представляващ земя с площ
545 кв.м.; поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Панайот Волов“ № 4 с
идентификатор 10135.***.***, представляващ земя с площ 333 кв.м.
Между
страните не се спори и се установява по безспорен начин от събраните
доказателства, че
„Мангле Виктория“ ООД, ЕИК **** е собственик на описаните в АУЗ поземлени имоти,
находящи се в строителните граници на гр. Варна, като за всеки от тези
собствени недвижими имоти дружеството-жалбоподател е подало данъчна декларация
по чл.14 от ЗМДТ. Въз основа на така подадените данъчни декларации са издадени
и оспорваните в настоящото производство актове.
По искане на жалбоподателя, по делото
е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза /л.361-363/. Според заключението на експертизата, неоспорено от
страните, процесните имоти попадат в 10-ти микрорайон по плана на гр. Варна в
териториалния обхват на район „Одесос“, първа зона. Процесните имоти попадат в
определените със заповеди № 3864/18.10.2016г. и № 3660/30.10.2017г. на Кмета на
Община Варна граници на райони, в които за процесния период Община Варна
организира сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в
депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване. Поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Панайот Волов“ №
4 с идентификатор 10135.***.*** според заключението, се ползва за паркинг; поземлен
имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Панайот Волов“ № 4 с идентификатор 10135.***.***,
не е застроен, не е благоустроен, не генерира отпадъци; поземлен имот, находящ
се в гр.Варна, ул.“Панайот Волов“ № 4 с идентификатор 10135.***.*** не е
застроен, не е благоустроен, не генерира отпадъци; поземлен имот, находящ се в
гр.Варна, ул.“Панайот Волов“ № 4 с идентификатор 10135.***.***, не е застроен,
не е благоустроен, не генерира отпадъци. Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обективно и компетентно изготвено.
В
производството пред съда от ответника са представени: декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № ДК1401***8/29.06.2010г.; декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. №
ДК14013362/29.06.2010г.; декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. №
ДК14013368/29.06.2010г.; декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. №
ДК14013367/29.06.2010г. Представени са заповеди за определяне границите на
районите, в които през 2018г. Община Варна организира услугите по сметосъбиране
и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, договор
относно извършване дейност по депониране на твърди битови отпадъци.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Данъка върху недвижимия имот и задълженията за ТБО
представляват публични общински вземания, както изрично е регламентирано в
чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.166 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно данъка върху недвижимите имоти и
вземанията за местни такси, редът за установяването им е предвиден в чл.4 и
чл.9б, ал.2 от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането
на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ,
като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните
задължения – на публични изпълнители /чл.4, ал.3 от ЗМДТ/. Относно недължимостта - в цялост или частично на таксата за битови
отпадъци по отношение на дружеството, е необходимо да са налице елементите от
разписаните в разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ хипотези.
По
делото не е спорно, че дейностите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места за
процесните имоти са действително извършени, поради което съдът не следва да ги
обсъжда подробно. От представените по делото доказателства и от заключението по
допуснатата съдебна експертиза се установява, че имотите на
дружеството-жалбоподател попадат в територия, за която са организирани услугите
по чл.62 от ЗМДТ - сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По делото не са
представени доказателства от жалбоподателя, удостоверяващи, че до 31 октомври
на предходната година в Община Варна е подадена декларация, от която да е
видно, че дружеството е заявило, че няма да ползва имотите през процесния
период. С оглед на това по отношение на тези имоти, респ. по отношение на
дружеството-жалбоподател съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.71
от ЗМДТ. В допълнение следва да се посочи, че по отношение дължимостта на такса
битови отпадъци без значение е обстоятелството, че имотите не са застроени или,
че не се ползват и не генерират битови отпадъци. Видно от обжалваните в
настоящото производство актове е, че същите съдържат мотиви – правни и фактически
основания за издаването им. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК административният
акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му.
Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено.
Липсата на фактически основания представлява винаги съществено
административнопроизводствено нарушение, водещо до отмяна на административния
акт. Обратно, макар и да е административнопроизводствено нарушение,
непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за
издаването му не е съществено такова при условие, че актът съдържа фактическите
основания за издаването му. В случая волята на органа относно упражненото от
него право е ясна, а последващият контрол по приложението на закона спрямо
посочените факти е изцяло допустим и възможен.
Предвид
изхода на спора, направеното искане от ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което съдът намира,
че следва да се присъди сумата от 200.00 лева, съобразно разпоредбата на чл.161,
ал.1 от ДОПК.
Водим от горното Административен съд-Варна, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мангле Виктория“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дръзки“ №16, представлявано от Л Д К Р .
ОСЪЖДА
„Мангле Виктория“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Дръзки“ №16, представлявано от Л Д
К Р да заплати на Община Варна сумата от 200.00
лв. /двеста лева/, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: