ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 09.11.2018 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа гр.д. № 3915 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът С.В.А.
чрез пълномощника си адв. П.К. е предявил иск против работодателя си „Гепанстрой“
ЕООД с искане да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
във физически болки и страдания, които е претърпял в резултат от трудова
злополука, настъпила на 08.03.2018 г. на строителен обект на работодателя,
находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Ованес Соваджиян“ № 17, ведно със законната
лихва върху главницата от деня на трудовата злополука до окончателното й
изплащане.
Като причина за настъпване на
трудовата злополука изтъква неизпълнението от страна на работодателя на
задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, да предостави
на работниците лични предпазни средства и да му бъде проведен ежедневен
инструктаж при извършване на строителни и монтажни работи.
Претендира
разноски.
Представя
писмени доказателства: трудова книжка, болничен лист, протокол за трудова
злополука, епикриза, трудов договор, декларация за трудово злополука, писмо, разпореждане.
Моли да
бъде допуснато изслушването на съдебномедицинска експертиза, която след като се
запознае с материалите по делото да даде заключение какви увреждания е получил
ищецът в резултат от трудовата злополука и намират ли се те в пряка причинна
връзка с трудовата му функция, търпял ли е болки и страдания.
Моли да бъдат допуснати до разпит
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, при
които е настъпила трудовата злополука и неимуществените вреди, които търпи.
Ответникът „Гепанстрой“ ЕООД в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адв. Проданов намира иска за
допустим и основателен до сумата от 1 000 лв.
Признава,
че между него и ищеца е съществувало трудово правоотношение към датата на процесната
злополука, настъпването на злополуката, трудовия й характер и настъпили за
ищеца неимуществени вреди в резултат от нея.
Прави възражение за съпричиняване
от страна на ищеца поради допусната от него груба небрежност.
Твърди, че в нарушение на
дадените устни разпореждания на техническия ръководител на обекта, ищецът е използвал
необезопасената рампа (новоотлято бетоново стълбище към горния етаж), вместо
осигурения на работниците достъп през оставени отвори и осигурени стълби.
Оспорва да е възлагал на ищеца
дейност по свързване на арматурни железа, както се твърди в исковата молба,
поради което присъствието на ищеца на надпартерния етаж не е било необходимо.
Признава, че на процесната дата
на ищеца не е проведен ежедневен инструктаж, но причина за това е поведението
на ищеца, който е започнал работа без да изчака пристигането на обекта на
техническия ръководител, отговорен за провеждане на инструктажа.
Твърди, че на ищеца е
предоставено лично предпазно средство – каска, но той не я е носил редовно.
Твърди, че в деня на инцидента
ищецът е проявявал признаци на алкохолно опиянение – лъхал е на алкохол, имал е
завалян говор и нестабилна походка, което е допринесло за настъпване на
злополуката.
Оспорва твърдението на ищеца, че
в резултат от падането е бил в безсъзнание.
Оспорва истинността на
епикризата, издадена от „МБАЛ – Пазарджик“ АД в частта, в която е посочена
окончателната диагноза.
Ако не бъдат приети възраженията
му за съпричиняване, счита, че справедливият размер на обезщетението следва да
бъде определен на 1 000 лв.
Не възразява по исканите от ищеца
доказателства.
Представя писмени доказателства:
извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален
инструктаж, извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа – инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден
инструктаж, заповед.
Моли да
му бъдат допуснати трима свидетели при режим на довеждане за установяване на различни
твърдения от изложените в отговора на исковата молба.
Формулира
допълнителни въпроси към съдебномедицинската експертиза, поискана от ищеца, във
връзка с направеното от него оспорване на истинността на представената от ищеца
епикриза.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 200 КТ за ангажиране на имуществената отговорност на
работодателя за причинени на работника вследствие на трудова злополука
неимуществени вреди.
Основателността на иска по чл. 200 КТ предпоставя наличие на валидно
трудово правоотношение между страните, претърпяна от работника злополука,
призната за трудова, и настъпили за пострадалия неимуществени вреди, намиращи
се в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука.
Тези правопораждащи юридически
факти следва да бъдат установени по делото посредством пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест за това лежи върху работника-ищец.
В тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване възражението си за
съпричиняване, т.е. че с поведението си работникът-ищец е допринесъл за
настъпване на трудовата злополука.
Страните
не спорят относно съществуването на валидно трудово правоотношение между тях към
процесната дата, настъпването на злополуката и трудовия й характер, поради
което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява тези обстоятелства за
безспорни между тях.
Представените
с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат
приети по делото като допустими, относими и необходими.
До
разпит при режим на довеждане следва да бъдат допуснати двама свидетели на
ищеца и трима свидетели на ответника, също при режим на довеждане.
Във
връзка с направеното от ответното дружество оспорване на истинността на
епикризата, представена с исковата молба, на основание чл. 193, ал. 2 ГПК
следва да бъде дадена възможност на ищеца да заяви в едноседмичен срок от
съобщаването дали ще се ползва от нея.
След
като ищецът уточни дали ще се ползва от епикризата, съдът ще се произнесе по
искането на страните за допускане на съдебномедицинска експертиза, тъй като
изготвянето й е пряко свързано с оспорената епикриза.
Съдът
приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат
такава ще спестят време и разноски.
Воден от
горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито заседание, което ще се проведе на 14.12.2018
г. от 10,15 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените от страните
писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит при режим на
довеждане двама свидетели на ищеца и трима свидетели на ответника.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 193,
ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването за заяви дали ще се ползва от
представената от него епикриза.
ПРИКАНВА страните към спогодба за
окончателно уреждане на спора, предмет на делото.
Препис
от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи препис от
писмения отговор на ответника и приложенията към него.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: