РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Видин, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря А. АНГ. Т.
като разгледа докладваното от Л.В. Л. Въззивно частно наказателно дело №
20221300600257 по описа за 2022 година
Делото е образувано по частен протест на РП Видин срещу протоколно определение
№ 956/ 29.09.2022г. по ЧНД № 448/2022г. на Районен съд Видин, с което е допусната
съдебна реабилитация на осъдения Б. А. Б. с ЕГН **********, по присъди по НОХД №
64/2005г. по описа на РС Видин, НОХД № 4016/2014г. по описа на РС Варна, НОХД №
1401/2009г. по описа на РС Видин и ЧНД № 444/2016г. по описа на ОС Враца. В протеста се
развиват съображения, че определението е неправилно. Предлага се определението да бъде
отменено в частта му с която е допусната съдебна реабилитация по горните присъди и
искането на осъдения за допускане на такава да бъде отхвърлено.
Представителят на Окръжна прокуратура - Видин в с.з. заяви, че поддържа
частния протест, напълно споделя доводите в него и определението на ВРС следва да бъде
отменено, тъй като е незаконосъобразно. Съдебната реабилитация е недопустима при липса
на доказателства за възстановени имуществени вреди и че това невъзстановяване се дължи
на обективни причини.
Молителят Б., лично и чрез своя адвокат, заяви, че оспорва частния протест. Заяви
също, че определението на ВРС е мотивирано, по делото са събрани доказателстмва за
обективни причини, поради които не са възстановени щетите, респ. че Б. е шофьор и тъй
като, свидетелство му за съдимост визира осъждане, той не може да започне работа по
специалността си, поради което не може да реализира трудови доходи и да заплати вредите.
Наказанието е изпълнено и не следва да търпи последиците на осъждането.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания
доказателствен материал, намира, че протеста е допустим, а също така е и основателен.
1
Видно от свидетелството за съдимост №468/02.03.2022г. издадено от „Бюро
съдимост“ към Районен съд Видин и свидетелството за съдимост, издадено от „Бюро
съдимост“ към Районен съд Видин на 27.09.2022г., в тях се съдържат данни за осъжданията
на Б. А. Б. с ЕГН **********. Видно е, че той осъден по:
НОХД №64/2005г. по описа на Районен съд Видин, с присъда №812/13.12.2005г., в сила на
23.04.2007г., за три кражби по чл.195, ал.1, т.3 и 4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, извършени в
реална съвкупност на дати- 22.05.2002г., 23.05.2002г. и 23.05.2003г., като стойностите на
предметине на посегателство са съответно: 50 лева, 17 лева и 25 лева. За всяко от трите
деяния на Б. е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението
на което е отложено за срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1 от НК. На основание
чл.23-25 от НК, на Б. е наложено едно, най тежкото от определените наказания, респ.
„лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за срок от 3
години, на основание чл.66, ал.1 от НК;
НОХД № 4016/2006г. по описа на Районен съд Варна, с присъда № 106/22.02.2007г., в сила
от 05.10.2007г., за деяние по чл.339, ал.1 от НК, извършено на 30.01.2006г., на Б. е наложено
наказание наказание „лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изпълнението на което
отложено за срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1 от НК.
НОХД № 1401/2009г. по описа на Районен съд Видин, с присъда № 6/06.01.2011г., в сила от
12.05.2011г., за деяние по чл. 211, предложение първо и второ, във вр. с чл.209, ал.1 от НК,
извършено на 20.07.2006г., с което е причинена имотна вреда на А. Ж. Б. и И. Ж. А. в
размер на 44802 лева, за което престъпление на Б. е наложено наказание „лишаване от
свобода за срок от 7 години, при първоначален „строг“ режим.
Към датата на издаване на свидетелствата за съдимост, освен по горните НОХ дела,
молителят няма други осъждания.
Посочените осъждания се потвърждават и от събраните от въззивната инстанция
писмени доказателства, както следва: Присъда № 218/25.03.2004г. по НОХД № 463/2003г.
на ВРС; Решение № 395/13.01.2005г. по ВНОХД № 188/2004г. на ВОС; Присъда №
812/13.12.2205г. по НОХД № 64/2005г. на ВРС; Присъда № 99/07.03.2006г. по НОХД №
12/2006г. на ВОС; Решение № 8/23.04.2007г. по НД № 675/2006г на ВКС; Присъда №
6/06.01.2011г. по НОХД № 1401/2009г. на ВРС; Решение № 66/12.05.2011г. по ВНОХД №
39/2011г. на ВОС; Решение № 18/21.01.2012г. по НК № 2948/2011г. на ВКС и Решение №
365/22.11.2011г. по НД № 1815/2011г. на ВКС.
С определение от 11.03.2014г. , в сила от 26.03.2014г., по ЧНД № 269/2014г. на
Районен съд Видин, е извършено групиране на наказанията по горните дела, респ. НОХД №
64/2005г. по описа на РС Видин, НОХД № 4016/2006г. по описа на РС Варна, НОХД №
1401/2009г. по описа на РС Видин, като е определено за изтърпяване едно, най-тежкото от
наказанията наложени по цитираните НОХД, респ. наказание „лишаване от свобода за срок
от 7 години, при първоначален „строг“ режим.
С определение № 437, в сила от 01.12.2016г., по ЧНД № 444/2016г. по описа на
Окръжен съд Враца, осъдения Б. е освободен условно предсрочно от изтърпяване на
останалата част от наказанието „лишаване от свобода за срок от 7 години, наложено с
2
определението по ЧНД № 269/2014г. на Районен съд Видин, в размер на 1 година, 9 месеца
и 22 дни, като за този срок на Б. е наложена пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК.
Видно от удостоверение за приключен пробационен надзор от 22.12.2021г., издадено
от ЗА Началник на РС „ИН“ Видин, визирано е, че по отношение на Б. А. Б. с ЕГН
**********, условно-предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от
наказанието „лишаване от свобода за срок от 7 години, с остатък 1 година, 9 месеца и 22
дена, по определение № 437, в сила от 01.12.2016г., по ЧНД № 444/2016г. по описа на
Окръжен съд Враца, пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК е била с начало
01.12.2016г. и край 24.09.2018г.
Видно от горното, се налага извода, че наказанието на Б., с оглед осъжданията му по
НОХД № 64/2005г. по описа на РС Видин, НОХД № 4016/2006г. по описа на РС Варна,
НОХД № 1401/2009г. по описа на РС Видин, по които наказанията са групирани, е
изтърпяно на 24.09.2018г.
Видно от удостоверение № 574/2022 от 10.03.2022г., издадено от Районна
прокуратура Видин и удостоверение № 678/2022г. от 09.03.2022г., съответно към дати
09.03.2022г. и 08.03.2022г., срещу осъдения Б. няма обвинения по неприключили
наказателни производства. Видно и от последващите удостоверения с дата 23.09.2022г. на
ОП Видин и РП Видин, към 22.09.2022г. Б. няма обвинения по неприключили наказателни
производства.
Видно от приложената към писмо на ТД на НАП Велико Търново, офис Видин, №
2625/07.07.2022г. справка „актуално състояние на всички трудови договори“ на Б. А. Б.,
същия за периода 2017-2021г. е бил сключил с работодатели търговски дружества, четири
трудови договора по която е бил страна като работник. Трудовите договори са сключени и
прекратени, съответно: сключен на 07.02.2017г. и прекратен на 08.02.2018г.; сключен на
14.07.2020г. и прекратен на 22.07.2020г.; сключен на 17.02.2021г. и прекратен на
02.05.2021г.; сключен на 07.05.2021г. и прекратен на 27.05.2021г. По всеки от трудовите
договори молителя Б. е получавал трудово възнаграждение.
Видно от писмо № 953000-5296/11.07.2022г., изходящо от Сектор „ПП“, към ОД на
МВР Видин и приложената към писмото справка за настояща собственост на превозни
средства на Б. А. Б. с ЕГН **********, към момента на изготвяне на справката- 08.07.2022г.,
Б. е собственик на 51броя ППС, респ.: 1бр. мотоциклет, 49 бр. леки автомобила и 2 бр.
товарни автомобила. Автомобилите са придобити в периода 2006г. - 2011г.
Видно от писмо № 144/12.07.2022г. на Служба по вписванията Видин и приложената
към него справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на Б.
А. Б. с ЕГН **********, за периода от 17.05.2000г. до 12.07.2022г., през 2006г. Б. е
придобил собственост върху жилищен имот в бл. „Златен лев“ от 102,63 кв.м, заедно с
избено помещение от 14,72 кв.м и таванско помещение от 18.10 кв.м. Прехвърлители са
И.Ж. А. и А.Ж. Б.. По-късно същата година, Б. е продал имота на В. И. И.. Видно е, че се
касае за същия имот, който е предмет на престъплението измама по НОХД № 1401/2009г. по
описа на Районен съд Видин, по което Б. е осъден с присъда № 6/06.01.2011г., влязла в сила
3
от 12.05.2011г.
В документ озаглавен „Характеристика“, с автор Д.П. Й., е визирано единствено
субективното мнение за Б. на лице, което се сочи за приятел на осъдения. Пред първата
инстанция е разпитан като свидетел Д. П. Й., който е посочил, че познава Б., който му е
приятел, от 20 години, и той е най-добрия човек когото познава. Въззивният съд намира, че
субективното мнение на свидетеля не е в унисон с обективното съдебно минало на
молителя. Освен това, показанията в частта им, че Б. няма имущество, разполага със
средства само за преживяване и, че поради осъждането му отказват работа, са в
противоречие с доказателствата в обратна насока- посочените трудови договори, справките
за собственост на ППС и за сделки с недвижими имоти. Поради това, не следва да се
кредитират показанията в тази им част, като пристрастни към тезата на молителя.
Горните доказателства Съдът преценява през призмата на чл.87 от НК, където са
уредени условията за съдебна реабилитация.
Институтът на съдебната реабилитация предвижда възможност за осъденото лице,
при отсъствие на реабилитация по право и при наличие на предвидените в чл.87 от НК
предпоставки, да сезира компетентния съд с молба за постановяване на реабилитация. По
смисъла на чл.87, ал.1 от НК, вън от случаите по предходния член всеки осъден може да
бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на
три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или
помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода
или с по-тежко наказание:
1. ако е имал добро поведение и
2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.
Съобразно чл.87, ал.2 от НК, съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил
причинените вреди, ако има за това уважителни причини.
С оглед чл.87, ал.3 от НК, когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено и
наказание лишаване от права по чл. 37, ал.1, точки 6 и 7, или пробация, за да се постанови
реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя
трябва да е изплатена.
Съдебната реабилитация се допуска при кумулативно наличие на регламентираните в
чл.87, ал.1 от НК предпоставки, установени от законодателят. При отсъствието на което и да
е от регламентираните условия, съдебната реабилитация е недопустима, поради което в
производството по реда на чл.435 от НПК наличието на законовите предпоставки следва да
се установи, посредством всички допустими от НПК способи и средства.
Видно е, че към момента на подаване на молбата за реабилитация пред Районен съд
Видин, входена на 04.05.2022г., респ. и към настоящия момент, са изминали повече от 3
години от изтичане на срока на наложеното наказание на Б. „лишаване от свобода“, за
престъпленията за които е осъден по посочените по-горе НОХД, което наказание е и
изтърпяно. След изтърпяване на наказанието, молителят не е извършил друго престъпление.
4
Видно от справките от ОП Видин и РП Видин, Б. няма обвинения по неприключили
наказателни производства. Няма данни за извършени от Б. виновни закононарушения. При
това положение, първите две условия за допускане на съдебна реабилитация на осъдения са
налице, респ. изтекъл е срока по чл.87, ал.1 от НК и осъдения през това време е имал добро
поведение.
Съдът намира, че не е изпълнено третото условие, респ. по чл.87, ал.1, т.2 от НК, тъй
като осъдения не е възстановил причинените вреди от извършените от него умишлени
престъпления. Б. е извършил няколко резултатни престъпления, за които е осъден по НОХД
№64/2005г. по описа на Районен съд Видин и по НОХД № 1401/2009г. по описа на Районен
съд Видин, с които престъпления са причинени имуществени вреди на пострадали лица.
Тези вреди молителя не е възстановил, като не е предприел и инициатива да го стори във
времето от влизане на присъдите в сила до настоящия момент. Няма доказателства в обратна
насока, а самия Б. не само не оспорва това обстоятелство, но го потвърди в обясненията си.
Тезата на защитата е, че обремененото съдебно минало на осъдения е пречка да започне
работа по специалността си, респ. като шофьор и да реализира доходи, поради което не е
имал възможност да възстанови вредите. Съдът намира, че такава теза се опровергава от
доказателствата събрани още пред първата съдебна инстанция и в крайна сметка е
неоснователна. Няма доказателства по делото, че осъдения е бил в обективна невъзможност
да реализира трудови доходи, а в крайна сметка, няма доказателства, че Б. е бил в обективна
невъзможност да възстанови имуществените вреди, които е причинил с извършените от него
престъпления, за които е осъден по НОХД №64/2005г. по описа на Районен съд Видин и по
НОХД № 1401/2009г. по описа на Районен съд Видин. От анализа на горните доказателства
е видно, че Б. през 2006г. е продал жилищния имот, предмет на престъплението измама по
НОХД № 1401/2009г. по описа на Районен съд Видин. Също така, към 08.07.2022г., Б. е
собственик на 51 броя ППС, придобити в периода 2006г. - 2011г., респ.: 1бр. мотоциклет, 49
бр. леки автомобила и 2 бр. товарни автомобила. Освен това, за периода 2017-2021г. е бил
сключил с работодатели търговски дружества, четири трудови договора по която е бил
страна като работник и е получавал трудово възнаграждение, респ.: трудов договор сключен
на 07.02.2017г. и прекратен на 08.02.2018г.; трудов договор сключен на 14.07.2020г. и
прекратен на 22.07.2020г.; трудов договор сключен на 17.02.2021г. и прекратен на
02.05.2021г.; трудов договор сключен на 07.05.2021г. и прекратен на 27.05.2021г. Видно е,
че съдебното минало на осъдения не е било пречка същия да бъде наеман на работа по
специалността си и да получава трудово възнаграждение. Това потвърждава извода за
неоснователност на тезата, че осъждането на Б. е било пречка същия да работи и да
получава трудови доходи, което да бъде прието за уважителна причина, че не е възстановил
имуществените вреди с престъпленията си, предмет на НОХД №64/2005г. и НОХД №
1401/2009г. по описа на ВРС. Тези имуществени вреди са ясно и категорично установени с
влезлите в сила присъди по посочените дела. Нещо повече, осъдения Б. е разполагал и
разполага със средства, вкл. имущество, с помощта на които, при наличие на желание, е
могъл да предприеме действия по възстановяване /ако не изцяло, то поне частично, с оглед
5
възможностите си/ на причинените от престъпленията му имуществени вреди, след като са
установени с влезли в сила присъди. Независимо от това, такива действия осъдения не е
предприел, като не са налице и доказателства, че е имал намерение да го стори. Липсват и
доказателства, че потърпевшите са създали пречки да им бъдат възстановени причинените
от молителя имуществени вреди.
Настоящият съдебен състав, споделя разбирането, че при тълкуването на
разпоредбите в глава Х от НК, се разкрива, че в чл.87 от НК е заложена идеята, че при
наличие на определени предпоставки, които в своята кумулативна даденост представляват
сигурен индикатор за такава характеристика на осъдения, която сочи към неговото успешно
поправяне и превъзпитаване и при положение, че за осъждането все още не е настъпила
реабилитация по право, той да бъде реабилитиран по силата на съдебен акт. Именно тази
законова концепция предопределя акцесорния характер на съдебната реабилитация - тя е
възможна доколкото не е настъпила реабилитация ex lege и доколкото са налични
допълнителните предпоставки, изрично посочени в наказателния кодекс. По този начин се
цели да се поощри законосъобразното поведение на осъдените лица след изтърпяване на
наказанията, като законът им осигурява възможност за реабилитация на един доста по-ранен
етап след изтърпяване на наказанието, в сравнение с предвидените в чл.87а от НК хипотези.
Тази логика на закона предопределя единствено възможния извод, че визираните в
чл.87, ал.1, т.2 от НК вреди следва да са реално възстановени, за да се приеме, че е налична
тази предпоставка за допускане на съдебна реабилитация. Всяка различна интерпретация на
законовия текст би довела до едно неоправдано благоприятстване положението на осъдения.
Още повече, че невъзможността дадено лице да бъде реабилитирано по този ред не
изключва неговата реабилитация по чл.88а от НК, при настъпване на условията за това.
Обстоятелството, че в случая осъденият е бил лишен от свобода за определен период
от време не може да се приеме за уважителна причина, поради която не е възстановил
причинените вреди. Освен, че осъдения е имал достатъчно време да го стори след условното
си предсрочно освобождаване на 01.12.2016г., то предхождащото време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ е положение в което Б. сам се е поставил, като е
извършил деянието, за което му е наложено наказанието и не би могъл да черпи права от
последиците от собственото си недобросъвестно поведение.
Съдът намира, че не може да се приеме за уважителна причини и обстоятелството, че
не са предявени граждански искове в наказателните производства. Липсата на процесуална
активност от страна на потърпевшите не може да се приема еднозначно като нежелание да
им бъдат възстановени причинените вреди, а още по малко би следвало се приемат като
уважителна за осъдения причина, че ги не е възстановил. Още повече това не би могло да се
приеме в конкретния случай. Видно от самата присъда № 6/06.01.2011г. по НОХД №
1401/2009г. по описа на Районен съд Видин, влязла в сила от 12.05.2011г., молителят Б. е
признат за виновен, за това че на 20.07.2006г. в град Видин с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил заблуждение у И.Ж. А. от град Видин, че брат й А. Ж. Б.е съгласен
двамата да продадат съсобствения им недвижим имот - апартамент №25 находящ се в град
Видин, ул. „*“ № *, блок „*“, вх.*, ет.* като й показал документ удостоверяващ съгласието
му с неустановено съдържание и произход и поддържал заблуждението у А., че от
6
продажбата тя и брат й Белев ще получат общата сума 60 000 лева, с което им причинил
имотна вреда в размер на 44 802 лева, като измамата е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай с оглед психичното състояние на Антова - престъпление
по чл.211 предложение 1 и 2 във връзка с чл.209, ал.1 от НК. С решение №365/22.11.2011г.
по н.д. 1815/2011г. на Върховния Касационен Съд, с което е оставено без уважение искането
на Б. за възобновяването на ВНОХД №39/2011г. на Окръжен съд Видин и отмяна на
постановеното по него решение с което е потвърдена горната присъда. Видно от решението
на ВКС, с деянието на осъдения, Антова е била лишена от единственото си жилище, което е
обитавала с семейството си, а поддържаното в нея заблужнеие е „…че след продажбата че
след продажбата с брат й ще получат общо 60000лв, като лично на нея ще й бъдат закупени
къща и кола и психическите особености на пострадалата, от които умело се е възползвал.“
Тези психически особености са описани като „…характеризиращи се с емоционална
нестабилност и склонност да попада в рискови ситуации…“
Видно е, че в случая, самото изпълнително деяние е свързано с наличните поначало желание
и очакване в потърпевшите да бъдат материално възмездени от подсъдимия /което той не е
сторил/. Освен това, предвид личностните характеристики на пострадалите, липсата на
процесуална инициатива в тях, може да се дължи на различни причини /психически
особености, степен на правна култура, умения и възможности, включително финансови/.
Обстоятелството, че не са бранили интересите си посредством процесуални способи, не е
адекватно на нежелание, а още по-малко на пречка създадена от тях, да им се възстановят
имуществените вреди. Осъденият, при наличие на желание от негова страна, е могъл да го
стори, с оглед негово законово задължение в тази насока и при ясно и категорично
установени с присъдите вреди по вид и размер, които е причинил. По смисъла на чл.45 от
ЗЗД, всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. Дори
изтичането на предвидения в чл.117 от ЗЗД петгодишен давностен срок не дерогира общото
правило на чл.45 от ЗЗД. Изтичането на давността не погасява задължението, нито лишава
причинителя на вредите, които са съставомерен признак на деянието за което е осъден и
ясно установени с присъдата, да ги възстанови надлежно. Дори при изтекъл давностен срок,
деликвентът във всеки един момент би могъл доброволно да възстанови вредите, които
виновно е причинил другиму.
Под уважителна причина по смисъла на чл.87, ал.2 от НК следва да се разбира такова
обективно положение /тежко заболяване, неработоспособност, издръжка на малолетни или
непълнолетни деца и др./, което поставя осъденото лице в безусловна невъзможност да
погаси дължимото, макар и да е налична воля за това /каквато в случая липсва/ и не е налице
уважителна причина по смисъла на посочената разпоредба.
Видно от мотивите към атакуваното определение, ВРС те са лишени от конкретика,
като не е извършен необходимия аналализ на доказателствата по делото и не са преценени
значимите обстоятелства по него, през призмата на относимите правни норми. В разултат на
това, ВРС е е стигнал до грешни правни изводи за наличие на условия за съдебна
реабилитация на молителя за осъжданията му. Поради това определението е неправилно и
следва да бъде отменено. Не е ясно защо ВРС е допуснал реабилитация и по ЧНД №
444/2016г. по описа на Окръжен съд Враца. Както беше посочено по-горе, с определение №
437, в сила от 01.12.2016г., по ЧНД № 444/2016г. по описа на Окръжен съд Враца, осъдения
7
Б. е освободен условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода за срок от 7 години, наложено с определението по ЧНД № 269/2014г.
на Районен съд Видин, в размер на 1 година, 9 месеца и 22 дни, като за този срок на Б. е
наложена пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК. По това дело няма осъждане, за
което да се преценяват предпоставките по чл.87 от НК. Също така, относно визираното от
ВРС НОХД № 4016/2014г. следва да се отбележи, че е допусната техническа грешка в
година, която не е 2014г., а е 2006г., т.е. касае се за НОХД № 4016/2006г. по описа на
Районен съд Варна.
С оглед визираните съображения, частният протест е основателен и следва да бъде
уважен.Определението на ВРС следва да бъде отменено. Молбата на Б. е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Предвид горното и на основание чл.436, ал.3 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 956/ 29.09.2022г. по ЧНД № 448/2022г. на
Районен съд Видин, с което е допусната съдебна реабилитация на осъдения Б. А. Б. с ЕГН
**********, по присъди по НОХД № 64/2005г. по описа на РС Видин, НОХД № 4016/2014г.
по описа на РС Варна, НОХД № 1401/2009г. по описа на РС Видин и ЧНД № 444/2016г. по
описа на ОС Враца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, входена в Рйонен съд Видин на 04.05.2022г.,
подадена от Б. А. Б. с ЕГН **********, за допускане на съдебна реабилитация за
осъжданията му по НОХД №64/2005г. по описа на Районен съд Видин, НОХД №
4016/2006г. по описа на Районен съд Варна и НОХД № 1401/2009г. по описа на Районен съд
Видин.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8