Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Етрополе, 01.12.2021 год.
в името
на народа
Етрополски районен съд в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Мая Н.
при секретаря: Климентина Чикова и в присъствието на р.прокурор:………………
като разгледа докладваното от Председателя гр. дело № 00228 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът
е предявен от М.М.Н. ***, чрез пълномощника си адв.К.К. ***
срещу Б.Д. ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.143 ал.2 т.10 от ЗЗП и
чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Твърди, че на 28.08.2006г.
между нея и ответника е сключен Договор за ипотечен кредит за сумата в размер
на 15 000 лева за покупка на описания в договор недвижим имот, със срок за
погасяване – 20 години. Твърди, че по силата на чл.7 от Договора е уговорен
размера на базовия лихвен процент от 3.69%, към който се добавя стандартна
надбавка в размер на 8.3% или общия размер на лихвения процент по кредита е бил
определен на 11.99%. Твърди, че съгласно ОУ за предоставяне на жилищни кредити
Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява
Кредитополучателя по подходящ начин, както и че при промяна на базовия лихвен
процент Кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница и предоставя на Кредитополучателят актуализиран погасителен план.
Твърди, че БДСК ЕАД се е възползвала от тези си права на няколко пъти. За
последно на 21.10.2008г. базовия лихвен процент е променен от 4.69% на 5.69%,
като лихвения процент по кредита е променен от 12.99% на 13.99%. В резултат на
тази промяна, месечната погасителна вноска е преизчислена от 176.60 лева на
186.90 лева, считано от 30.11.2008г.
Твърди, че с тези си действия Банката е нарушила
правата й. Твърди, че като договорни клаузи ОУ трябва да отговарят на
нормативните изисквания, установени в чл.143 ЗЗП и в чл.20 ал.1 ЗЗД. Съгласно тези разпоредби неравноправните
клаузи в потребителските договори е всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Твърди, че по силата на чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите с потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В
конкретния случай твърди, че разпоредбите на т.8.1 изр.2 и т.9.1 от ОУ за
предоставяне на жилищни кредити от БДСК ЕАД, съставляващи неразделна част от
сключения между страните договор за ипотечен кредит, следва да бъдат прогласени
за нищожни. Вследствие на това и БДСК ЕАД неправомерно е събирала суми, с които
неоснователно се е обогатила за нейна сметка, което обуславя и предявения иск
по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Моли съдът да постанови решение, с което да се
прогласят за нищожни разпоредбите на т.8.1 изр.2 и т.9.1 от ОУ за предоставяне
на жилищни кредити от БДСК ЕАД, съставляващи неразделна част от сключения между
страните договор за ипотечен кредит от 28.08.2006г.
Моли БДСК ЕАД да бъде осъдена да й заплати размера
на сумата, платена от нея без основание, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира и заплащане на
направените по делото разноски.
Представя следните писмени доказателства: копие от
договор за ипотечен кредит от 28.08.2006г., ведно с ОУ за предоставяне на
жилищни кредити от БДСК ЕАД; копие от писмо от 15.05.2014г., ведно с
погасителен план, обхващащ периода от отпускане на кредита до 30.04.2014г.
Моли да се задължи ответника да представи всичката
документация, касаеща спора по делото.
Моли да се назначи съдебно-счетоводна експертиза
във връзка с изложените обстоятелства в исковата молба.
Моли да се назначи съдебно-финансова-икономическа
експертиза относно особеностите на борсовите сделки и финансови инструменти,
във връзка с изложените обстоятелства в исковата молба.
Тъй като не знае каква е платената в повече от нея
сума по договора, моли съдът да определи дължимата се държавна такса.
Ответникът БДСК ЕАД, чрез пълномощника си
гл.юриск.Владимир Венков е подал писмен отговор на исковата молба. Твърди, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди, че за да може да
бъде определена като неравноправна по чл.143 ал.1 ЗЗП клаузата трябва да
позволява на кредитора, едностранно, без предвидено в договора основание, да
променя условията по кредита. Нормата на чл.143 т.10 от ЗЗП не ограничава
едностранното изменение, а изменението, направено без основание. Твърди, че от
приложения договор и ОУ към него, всички възможности за такава промяна са
описани в тях, регламентиран е реда, по който могат да бъдат извършвани,
критериите и основанията, които налагат това. Твърди, че банката никога не е
свободна да извърши тези изменения, без да има основание за това и съответен
насрещен коректив – изчерпателно изброени критерии, с които трябва да се съобразява
за промяна на лихвените проценти. Твърди, че договорът за кредит предоставя
финансова услуга, свързана с дейността на кредитната институция. Поради това
естество на кредитната сделка чл.143 ал.2 ЗЗП не може да намери приложение по
отношение на нея. Твърди, че разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ОУ попадат в
приложното поле на изключението, уредено в чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП и не се
явяват нищожни клаузи.
Твърди, че предявения иск с правно основание чл.55
ал.1 от ЗЗД е неоснователен. Твърди, че в исковата молба не е посочен размера
на търсената сума, нито е определен период, за който е натрупана тази сума.
Твърди, че исковата претенция е за възстановяване на недължимо платена лихва
над договорената за периода от 2007-2020г. Исковата молба е постъпила в съда на
21.08.2020г., поради което счита, че за сумите, платени от ищцата преди
м.август 2015г. е изтекла погасителната давност. Съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД
вземанията за лихви и други периодични плащания се погасяват с кратката
тригодишна погасителна давност, следователно твърди, че по давност са погасени
вземанията за срока преди м.август 2017г.
Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни,
като им се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата Н., чрез пълномощника
си адвокат К., поддържа предявените искове и моли да се уважат изцяло.
Претендира заплащане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание Б.Д. ЕАД, чрез процесуалния си
представител юриск.Владимир Венков, поддържа писмения отговор. Моли исковете да
се отхвърлят. В случай, че съдът приеме, че същите са основателни, моли да се
има предвид, че сумите, които са внесени в по-голям размер на 02.09. и
12.10.2015г. реално са послужили за покриване назадължения от дължимата вноска
за м.август 2015г., която също е предмет на обследвания период, тъй като в
противен случай кредита ще бъде нередовен през целия период от 5 години. При
това положение, съгласно допълненията на вещото лице в съдебното заседание,
надвнесената сума от ищцата е в размер на 1310.40 лева. Банката не претендира
разноски, но счита, че претендираните от ищцата разноски са в прекомерен
размер.
Съдът след като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа и правна страна.
Не
се спори между страните по делото, че на 28.08.2006г. между страните е сключен
Договор за ипотечен кредит за сумата в размер на 15 000 лева за покупка на
описания в договор недвижим имот, със срок за погасяване – 20 години.
Безспорно е, че по силата на чл.7 от Договора е
уговорен размера на базовия лихвен процент от 3.69%, към който се добавя
стандартна надбавка в размер на 8.3% или общия размер на лихвения процент по
кредита е бил определен на 11.99%. Съгласно ОУ за предоставяне на жилищни кредити
Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява
Кредитополучателя по подходящ начин, както и че при промяна на базовия лихвен
процент Кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница и предоставя на Кредитополучателят актуализиран погасителен план.
Безспорно е, че БДСК ЕАД се е възползвала от тези
си права на няколко пъти. За последно на 21.10.2008г. базовия лихвен процент е
променен от 4.69% на 5.69%, като лихвения процент по кредита е променен от 12.99%
на 13.99%. В резултат на тази промяна, месечната погасителна вноска е
преизчислена от 176.60 лева на 186.90 лева, считано от 30.11.2008г.
В ОУ към договора в т.8.1 изр.2-ро е предвидено,
че „Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент , за което уведомява
Кредитополучателя по подходящ начин“, а в т.9.1 от ОУ е предвидено, че „При
промяна на базовия лихвен процент Кредиторът определя нов размер на месечната
вноска за лихва и/или главница и предоставя на Кредитополучателя актуализиран
погасителен план“.
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът
назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си и допълненията към вего в
съдебно заседание, неоспорени от страните и възприети изцяло от съда, вещото
лице Ц.Д. установява, че при сключването на договора първоначалния лихвен
процент е бил от 3.69%, към който се добавя стандартна надбавка в размер на
8.3% или общия размер на лихвения процент по кредита е бил определен на 11.99%.
Съгасно Решения на КУАП при „Б.Д.“ ЕАД, договорения лихвен процент върху
отпуснатия ипотечен кредит на 28.08.2006г. е бил променян, както следва:
Договорен на дата 28.08.2006г. е 3.69% + 8.30% =
11.99%.
Считано от 10.09.2007г. + 0.50% става 4.19% +
8.30% = 12.49%.
Считано от 02.04.2008г.- + 0.50% става 4.69% +
8.30% = 12.99%
Считано от 21.10.2008г. + 1.00% става 5.69% +
8.30% = 13.99%.
Вещото лице установява, че с промяната на лихвения
процент се променя и погасителната вноска по договора, както следва: от 14-та
вноска с падежна дата 30.10.2007г. от 165.06 лева става 171.42ъ лева; от 21-ва
вноска с падежна дата 30.05.2008г. от 171.42 лева става 176.60 лева и от 27-мя
вноска с падежна дата 30.11.2008г. от 176.60 лева става 186.90 лева. Последната
промяна на месечната погасителна вноска е от дата 30.11.2008г., която се
запазва и до завеждане на исковата молба – 17.08.2020г., а именно в размер на
186.90 лева. Вещото лице установява, че през периода от 01.08.2015г. до
21.08.2020г., вследствие на увеличението на лихвения процент, месечната погасителна
вноска се е увеличила от 165.06 лева на 186.90 лева, или в размер на 21.84
лева. Таказа 60 броя вноски по 165.06 лева сумата е в размер на 9903.60, без
увеличение на лихвения процент, а за 60 броя вноски по 186.90 лева сумата е в
размер на 11214.00 лева, с увеличения лихвен процент, т.е. надвнесената сума за
посочения период е в размер на 1310.40 лева. Вещото лице установява, че
съгласно чл.111 т.“в“ от ЗЗД е изчислила законната лихва върху всяка една от
месечната надвзета сума, през периода от 21.08.2017г. до 21.08.2010г., която е
в размер на 116.30 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявените искове по правното си основание са основателни и ще
следва да бъдат уважени.
Между страните е налице валидно облигационно правоотношение,
съгласно което, ответното дружество „Б.Д.“ ЕАД, в качеството му на кредитор е
предоставил на ищцата, в качеството й на кредитополучател, парична сума в
размер на 15 000 лева за покупка на описания в договор недвижим имот, със срок
за погасяване – 20 години.
Видно от
съдържанието на договора за ипотечен кредит, страните са договорили дължимата
се по отпуснатия кредит лихва да се формира от базов лихвен процент, определян
периодично от кредитора - чл.7 от договора; че неразделна част от договора са
ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора - чл.11 от
договора; че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифа за лихвите,
таксите и комисионните, които БДСК прилага по извършени услуги на клиента,
която е в сила към деня на съответното плащане - чл.12 от договора; че
кредитополучателят е запознат с тази тарифа - чл.13 от договора и че кредиторът
има право да извършва изменения и допълнения на ОУ, които стават задължителни
за кредитополучателя, като за всяка промяна кредиторът уведомява
кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на
Банката - чл.14 от договора.
Клаузите
на общите условия обаче, съдържат единствено изброяване на обективните фактори
като условия, при които банката може да извърши промяната, като не е посочен
никакъв алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен,
съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент
по кредита с изменението на стойностите на факторите, които принципно биха били
основание за промяната. Банката не твърди, съответно по делото няма
доказателства, че на кредитополучателя са били оповестени и предоставени
"правила", по които ще се определи, или е определен конкретният
размер на увеличението. За ищцата, в качеството й на кредитополучател, не съществува никаква
възможност да направи каквато и да е самостоятелна прогноза или самостоятелни
изчисления, въз основа на които да установи стойността на евентуално дължимата
лихва,
след нейната промяна, което само по себе си е в противоречие с изискването за
добросъвестна търговска практика. Неясно, непрозрачно и без установен метод и
стандарт банката, променяйки базовия лихвен процент, е увеличила годишния
процент на лихвата по конкретния кредит. Предвид изложеното, така формулираната
клауза е изцяло в полза на банката и в ущърб на кредитополучателя -промяната
съставлява едностранно увеличение на размера на възнаградителната лихва - цената
на кредита, която е съществен елемент от договора за кредит. Тя е упражнена на
основание на клауза от ОУ към договора - чл. 8.1 изр.2-ро и чл.9.1, които са неравноправни, поради това и нищожни на основание
разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП, тъй като регламентират едностранното
право на кредитора да променя базовия лихвен процент по договора и да определя
нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и по този начин да
актуализира погасителния план.
С оглед на горното ще следва да бъде признато са установено между страните
и да се прогласи нищожността на чл.8.1 изр.2-ро и чл.9.1 от ОУ към сключения
договор за ипотечен кредит от 28.08.2006г.
Ответната Б.Д. ЕАД ще следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата сумата в размер на 1310.40 лева, представляваща
надвнесени месечни погасителни вноски за периода от 01.08.2015г. до
21.08.2020г., както и сумата в размер на 116.30 лева, представляваща законната
лихва върху главницата от 1310.40 лева за периода от 21.08.2017г. до
21.08.2020г.
С оглед изхода на делото ответната Б.Д.
ЕАД ще следва да заплати на ищцата и направените по делото разноски в размер на
1430.00 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между М.М.Н.
с ЕГН: ********** *** и „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н Оборище, ел.“Московска“ № 19, представлявана от
гл.изп.директор Виолина Маринова, че клаузите на чл.8.1 изр.2-ро и чл.9.1 от ОУ към
сключения между страните Договор за ипотечен кредит от 28.08.2006г., СА НИЩОЖНИ.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н Оборище, ел.“Московска“ № 19,
представлявана от гл.изп.директор Виолина Маринова, да заплати на М.М.Н. с ЕГН:
********** ***, сумата в размер на 1310.40 /хиляда триста и десет лева и 40
стотинки/ лева, представляваща надвнесени месечни погасителни вноски за периода
от 01.08.2015г. до 21.08.2020г., както и сумата в размер на 116.30 /сто и
шестнадесет лева и 30 стотинки/ лева,
представляваща законната лихва върху главницата от 1310.40 лева за периода от
21.08.2017г. до 21.08.2020г., както и направените по делото разноски в размер
на 1430.00 /хиляда четиристотин и тридесет лева/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните, в двуседмичен срок от получаване на преписи, пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД.
РАЙОНЕНЕ
СЪДИЯ: